Решение № 4691 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 25/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК ), във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А. И. К., ЕГН 81021034494415, в лично качество и като законен представител на двете му деца – А. А. К., [ЕГН] и М. А. К., [ЕГН], с адрес: с. Звъничево, [улица], Община Пазарджик, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, ЕИК 129010164, с адрес: гр. София, [улица], с посочено правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба и последващи такива се твърди, че на ищеца и двете му деца са причинени неимуществени вреди от получено на мобилния му телефон на 01.11.2023 год., в 18: 54 часа, съобщение от системата „BG-ALERT”, придружено със силен звук, със следното съдържание:

“BG-ALERT:

Emergency Alert test test За повече информация: www.bg-alert.bg ”.

Вследствие на полученото съобщение, А. К. и двете му деца са преживели физически и психически вреди, изразяващи се в:

• силно безпокойство и страх за живота и сигурността на децата му;

• заплаха за здравето и живота, както на ищеца, така и на близките;

• стрес, който е изпитал ищецът и децата му в момента на 01.11.2023 год., в 18: 54 часа, така и впоследствие;

• уплаха и смут.

Твърди се, че с получаване на алармения сигнал за предупреждение А. И. К. е изпитал посочените реакции и в качеството му на родител се е опитал да защити децата си и ги е извел извън дома им. Счита, че получените отрицателни емоции ги е предал на децата си, които също са ги изживели. А. К. е обвързал създалата се обстановка с военните действия в Украйна, Русия и в източната част на Света – Израел и Палестина или че има земетресение. След получаване на съобщението е бил силно притеснен и е слязъл по стълбите на долния етаж на къщата му и е изнесъл извън дома си едното дете – момичето, след което го е завел в колата, а майка му, леко объркана от реакцията му, е взела другото дете – момчето и също го е последвала навън. Децата били изнесени без връхни дрехи. При престоя пред къщата А. К. разбрал, че земята не се клатела, в небето не се чувало шум, нямало светлини от прелитащи ракети и се прибрал отново в дома си с децата. След това разбрал по новините, че много хора са получили подобно съобщение. На другия ден децата му имали леко запушен нос и покашляне. Погрижил се за тях като им закупил медикаменти от аптеката. На 02.11.2023 год., в сутрешния блок на една от телевизиите, чул, че е бил проведен този тест и как експерти по сигурност за изразили мнение, че провеждането му е било в разрез с добрите стандарти за работа и неправомерно са били изпратени съобщенията. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е направил телевизионно изявление, в което е завил, че не е знаел как са били изпратени съобщенията и нямало наредба или правила за работата на „BG-ALERT”. Също така ищецът сочи, че представителят на ГД „ПБЗН“ не се е извинил на населението за причинения стрес, уплаха и смут. След този момент по медиите вече било обявено, че следват тестове на системата „BG-ALERT”. На 23.11.2023 год., в 12: 00 часа, А. К. бил получил текстово съобщение на мобилния си телефон от системата „BG-ALERT”, което вече изглеждало по друг начин и то вече не предизвикало негативни емоции в него, защото вече имал предварителна информация от медиите.

Тримата ищци считат, че при разработване на системата „BG-ALERT” ответникът им е причинил посочените неимуществени вреди, поради което се претендира присъждане на обезщетение в размер на 5 010, 00 (пет хиляди и десет) лева, от които по 2 000, 00 (две хиляди) лева за всяко едно от децата му и 1 010, 00 лева – за ищеца, ведно със законната лихва върху цялата сума, начислена от 08.12.2023 год. до приключване на съдебното производство. С молба вх. № 2219 от 08.03.2024 год. претендира заплащането на законната лихва върху посочената сума, начислявана от 08.12.2023 год., да е до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, ищецът А. И. К. се явява лично и се представлява от адв. П.. Ищецът А. А. К. се представлява от законния му представител А. И. К. и от адв. П.. Ищецът М. А. К. се представлява от законния му представител А. И. К. и от адв. П.. Изразява се становище за основателност и доказаност на исковата претенция, с оглед приобщения по делото доказателствен материал, от който се установява, че ответникът не е изпълнил правата и задълженията си да оповести на населението, че сигналът, получен на мобилния телефон на ищеца, е бил само за проверка на системата, а не е отразил действителни събития и опасности, поради което ищецът силно се е притеснил и стресирал и тези притеснения ги е предал на децата си. Моли се да се уважи исковата претенция. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Представя се списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 186).

Ответната страна - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, чрез процесуалните представители ВПД Началник отдел „Правно – нормативно обслужване“ Г. К. и главен юрисконсулт М. Р., е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва като неоснователни и недоказани главния иск и акцесорните искове. Моли за отхвърлянето на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез същите процесуални представители, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита се, че по делото не са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, въз основа на които съдът да уважи исковата молба. Твърди се, че е публично известен факт, че при разработване на системата „БГ АЛЕРТ“ са дадени публични извинения от мобилния оператор и от фирмата – изпълнител. Претендира се присъждане на разноските по делото, включително и възнаграждение за един юрисконсулт. Представят се писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и като такава моли за отхвърлянето й.

Административен съд - Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не съществува спор относно обстоятелството, че на мобилния телефонен номер на А. К., на 01.11.2023 год., в 18: 54 часа, е получено съобщение от системата „BG-ALERT” със следното съдържание:

За повече информация: www.bg-alert.bg ” В тази връзка А. И. К. е представил по делото снимков материал, налични в кориците на гр. дело № 4473 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, по което е постановено Определение № 3222 от 15.12.2023 год. за изпращане делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик, с оглед предявената искова претенция.

На осн. чл. 176 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, А. И. К., в лично качество и в качеството му на законен представител на двете му деца, даде устни обяснения пред съда. От тях се установява, че на 01.11.2023 год., малко преди 19: 00 часа, е бил на втория етаж на къщата си, вършейки работа на компютъра си, а през това време децата му и майка му са били на първия етаж. Малко преди 19: 00 часа телефонът му започнал силно да пищи и се появило съобщение. Звукът бил различен от алармата и звука на телефона му. Стреснал се и видял някакъв текст. Погледнал го много бързо, опитал се да отвори съобщението, но телефонният му апарат бил заключен и започнал много бързо да слиза по стълбите до първия етаж. Там взел едното дете и попитал майка си защо седи и дали не чува. Тя го попитала какво да чува, какво има, но в това време лицето вече изнасял едното дете извън къщата към колата. Когато се върнал, майка му вече била взела второто дете и той го взел и излезли тримата. Останали навън няколко минути, но не чул сирени и не видял други хора да излизат навън. В този момент си помислил, че има някаква военна атака, или съответно някакво нападение, било то или от изток, от страна на Украйна, или от юг, от страна на Израел, тъй като няколко дни преди това съответно от палестинците имаше терористичен акт в израелската територия на Западния бряг и в ивицата Газа. Нямал асоциация, че има пожар или земетресение, или наводнение. След като се прибрали разбрал от телевизионни репортажи, че много хора са получили подобно съобщение и се успокоил. На другия ден проследил интервютата по всички телевизии на директора на ГД „Пожарна безопасност“, който обяснявал за ситуацията и не е поднесъл извинения на населението. Убеден е, че и децата му са изпитали страх от създалата се ситуация. Чувствал се притеснен и стресиран от специфичния звук на полученото съобщение. При слизането по стълбите единствените мисли, които му минали били за война и се чудел какво да направи. Този стрес му се отразил на психиката и на организма. От информацията, изнесена по телевизионните канали разбрал, че единствено абонатите на „Виваком“ са получили това съобщение, а майка му използвала услугите на друг и за това не го е чула и била изненадана, когато той тичал по стълбите към първия етаж. А. К. заяви, че в момента на неговото слизане децата му не са били изплашени, защото не са чули звука от телефона. Те са усетили изпитания от него стрес, уплах и страх, пренесен от него. Той им го е предал. Първият признак, по който те са изпитали страх и безпокойство, е защото са сменили топлата стая със студеното навън и светлата стая с тъмнината навън. При слизането му от горния на долния етаж не е чул децата да плачат, но когато ги е взел и изнесъл навън тогава чул мрънкането им. По това време децата са били около една година и половина. През денят, следващ този на 01.11.2023 год., децата му имали съвсем лека настинка, не ги е водил на лекар, а им е дал лекарства, които е имал налични вкъщи.

От страна на ищците са ангажирани гласните свидетелски показания на И. С. К. – майка на А. К. и баба на децата - А. А. К. и М. А. К.. Свидетелката споделя пред съда обстоятелства около случилото се на 01.11.2023 год. Тогава е била на първия етаж на къщата, а синът й е работил на втория. Слезнал е при нея и я попитал дали не е чула някакъв шум. Телефонът й бил при нея. Ползвала услугите на друг мобилен оператор, различен от този на сина й. А. К. й казал да изкарат децата навън, защото имал някакъв сигнал. Не разбрала какъв сигнал, някакъв по телефона. Видяла сина си уплашен и той й казал да изкарат бързо навън децата. Синът й грабнал едното дете – момичето, за да го изведе навън, а то се разплакало, защото си играело с другото дете и било на топло. Взела друго дете и след като синът й се върнал обратно в къщата, взел и него и излезнал отново навън. През това време незнаела дали сигналът е спрял. Децата се били разплакали. Тя искала да ги облече, но синът й казал да бърза.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, като логични, последователни и пресъздадени като непосредствен свидетел на случилото се на 01.11.2023 год. Независимо, че между ищците и свидетелката има близка родствена връзка, съдът не намира основания за дискредитирането им.

По делото е приета съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена, а и неоспорена от страните. Същата е изготвена с оглед оценката на въздействието на развилите се действия вечерта на 01.11.2023 год. върху психичното здраве на А. К., като е анализирана интензивната му реакция и начина, по който той възприема полученото съобщение като сериозна заплаха. На лицето е свалена анамнеза и е определен психичния статус, за които не са установени нарушения. Акцентирано е, че личностния му профил е с ясно изразено чувство за отговорност и висока социална ангажираност. За него не са установени данни да се води на отчет, да има психични заболявания нито към момента на 01.11.2023 год., нито към момента на прегледа. По отношение на развилото се събитие, експертите са посочили, че предвид възрастта на лицето – 43 год., полученото съобщение чрез системата на „БГ АЛЕРТ“ на 01.11.2023 год., не може да е повлияло на психиатричното му здраве. Свръхмерното възприятие за опасност в конкретната ситуация е обяснена с личностни акцентуации, посочени в статуса, но те не с довели до патологични отклонения. По отношение на децата е проведено психологично изследване в амбулаторни условия в медицински център от детски психолог. Посочено е, че еднократни и краткотрайни събития като този от 01.11.2023 год. не води до трайни психични разстройства при деца на тази възраст. На една година не са способни да разбират в дълбочина опасността и възприемат света предимно чрез непосредствено преживяване и емоционалния отговор на близките. Настъпилото събитие не е възможно да повлияе върху психиатричното им здраве и състояние. Не може да доведе до отключване на стресови и/или психиатрични заболявания. Установените отклонения в развитието имат невроразвитиен характер и са приети са вродени. Направено е заключение, че А. К. и двете му деца не се нуждаят от медицинско лечение и/или консултация с психолог и психиатър след настъпване на събитието от 01.11.2023 год. Децата, извън връзка с процесното събитие, се нуждаят от психотерапевтична и езиково – терапевтична намеса.

В съдебно заседание едното вещо лице отбелязва, че преживяването на стрес не се приема за патология, тъй като живеем по този начин и е част от ежедневието ни. Дисстресът може да окаже патологичен ефект върху някое лице, но сочи, че децата не са приели събитието като дисстрес.

По искане на ответника, по реда на чл. 192 от ГПК, от страна на РЗОК – Пазарджик е представена справка за извършваната медицинска дейност, дентална дейност и предписани и отпуснати лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за домашно лечение и избор на общопрактикуващ лекар на А. К., А. К. и М. К., към 31.05.2024 год. От нея се установява, че двете деца – близнаци не е постъпвала информация относно предписани и отпуснати лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, както и не е издавана „Рецептурна книжка на хронично болния“. За двете деца не е налична информация относно отчетени хоспитализации. За А. К. се установява, че през месец ноември 2023 год., на 29.11.2023 год., е бил при на преглед при личния си лекар с поставена Диагноза „Хиперточно сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. На 08.12.2023 год. му са назначени кръвни изследвания.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Исковата молба е допустима – предявена е от лица, които са активно легитимирани да претендират обезщетение, срещу пасивно легитимиран процесуален субект. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – в случая срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – София. Разгледана по същество исковата молба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай, се твърди, че са налице незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в това, че на 01.11.2023 год., в 18: 54 часа, чрез изпращане на съобщение на мобилния телефон на А. К., от системата „BG-ALERT”, придружено със силен звук, на А. К. и двете му деца са причинени неимуществени вреди - физически и психически, изразяващи се в: силно безпокойство и страх за живота и сигурността на децата на ищеца; заплаха за здравето и живота, както на ищеца, така и на близките му; изпитан от ищците стрес на посочената дата, а и впоследствие; уплаха и смут.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия.

Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца/ищците е да докаже/докажат причинно-следствената връзка между незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи, на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и претендираните вреди (Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 год. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е в тежест на ищците, търсещи присъждане на обезщетение за претърпени вреди. За да бъдат основателни исковете за неимуществени вреди следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно съобразно чл. 154 от ГПК. Исковете за тях се разглеждат по реда на АПК и въвежда като допълнителна процесуална предпоставка за предявяването на иска, наред с общите за всички граждански искове - административният акт да е предварително отменен – чл. 204, ал. 1. Изключенията от това правило са случаите на вреди от нищожни или оттеглени административни актове, действия или бездействия на административни органи, чиято незаконосъобразност се преценява преюдициално от съда при разглеждането на иска – чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. По аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на бездействието следва да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, както бе посочено и по-горе.

В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите, ограничен обаче до осъществяване на административна дейност от държавните органи и длъжностни лица, а това са тези които имат властническо правомощие и осъществяват определена служебна функция и задължение. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин. Служителите на ГД „ПЗЗН“ осъществяват административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, в кръга на съответната им законовоопределената им компетентност.

Под незаконосъобразно действие или бездействие законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които се приравняват на индивидуални административни актове. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика действията на административните органи представляват извършването на фактически действия при наличие на нормативно установено задължение за въздържане от такива действия, но не и изпълнение на задължение за волеизявление – за издаване на индивидуален административен акт. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Незаконните (неоснователни) действия са лишените от правно основание – извършени без да е издаден административен акт или без да са предвидени от закон (чл. 250 от АПК и арг. от чл. 252, ал. 2 от АПК). В настоящото производство на изследване подлежи обстоятелството кое е било дължимото най-общо поведение на административния орган и съответствието на действията му с целта на закона.

В чл. 58, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е прието, че органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от същия нормативен акт. Според чл. 4, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е част от структурата на МВР. Следователно осъществява административна дейност, включваща действие, приравняващо се на издаване на индивидуален административен акт. С множество подзаконови нормативни актове е уредена дейността на ГД „ПЗЗН“ във връзка осъществяваната дейност по намаляване риска от бедствия в страната. С чл. 1 от Наредба за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност (Наредба) са определени условията и редът за функционирането на тази система. „БГ АЛЕРТ“ е допълнение към съществуващата Национална система за ранно предупреждение и оповестяване и служи за разпространение на електронни съобщения за предупреждение на населението в случаи на опасни събития (бедствия, извънредни ситуации и други представляващи заплаха за живота, здравето или имуществото) чрез мрежите на мобилните оператори до крайните устройства на гражданите (мобилни телефони, таблети и някои умни часовници), които поддържат технологията „cell broadcast“. Съобщенията се изпращат единствено и само от компетентните държавни органи или институции. Съобщенията от тази система са безплатни и могат да бъдат получавани навсякъде на територията на България, където има 2G/3G/4G/5G покритие на мобилната мрежа. Комуникацията е еднопосочна и не се използват никакви данни за потребителите и тяхното местоположение. Повечето съвременни устройства, поддържащи технологията „cell broadcast“, са съвместими с изискванията за получаване на съобщенията от „БГ АЛЕРТ“. Възможно е някои устройства да не получат съобщение или то да изглежда по различен начин. „БГ АЛЕРТ“ е част от европейската публична система за известяване „EU ALERT“ (виж източник „Уикипедия“ и интернет сайта на системата https: //web.archive.org/web/20231101195504/https: //bg-alert.bg/#/about-us ).

Предвид изложеното съдът следва да изследва дали е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно налице ли е незаконосъобразно действие от страна на ответната страна при изпращане на съобщения до мобилния телефон на ищеца на 01.11.2023 год., чрез системата „БГ АЛЕРТ“.

От направена справка в официалния интернет сайт на системата се установява, че месец ноември 2023 год. е публикувано съобщение, че предстоят тестове на системата, с оглед функционална проверка, както и населението да придобие представа за съобщенията и съпътстващото ги поведение на мобилните устройства. Във връзка с тестването на системата на 01.11.2023 год. ищецът А. К. е получил съобщение на екрана на мобилния си телефон, придружено със силен звуков сигнал. Видно от приложената разпечатка на хартиен носител на съобщението се установява, че с латински букви е изписано „test test“ и за повече информация е прикрепен линк към сайта на системата. При внедряването на тази система е изпратено съобщение, носещо заглавие за предупреждение за извънредна ситуация, а на следващия ред е била изписана два пъти думата тест на английски език. От изложеното може да се направи извод, че действително полученото от А. К. съобщение е било с тестова цел и не е носело друго значение. Придружаващият го силен звуков сигнал е имал за цел да различи съобщението от другите приложения, инсталирани в мобилните устройства, от които се получават звукови сигнали. По аналогия може да се направи съпоставка с други устройства - сирени, използвани за известяване на населението при бедствени ситуации. Звукът на този сигнал представлява непрекъснат вой от акустични и електромеханични сирени с продължителност три минути, с плавно изменящ се звук (виж Наредба за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност). Следователно при предстоящо бедствие населението трябва да бъде уведомено по начин, различен от обичайния и използването на силен звуков сигнал не е нещо ново за българите. Използването им е регулирано в подзаконовите нормативни актове, уреждащи условията и реда за функционирането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствени ситуации - напр. Наредбата за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност и други. На следващо място следва да се посочи, че полученият от К. сигнал е съдържал информация, че е тестов и не би следвало да доведе до негативни емоции получателя му. В съобщението се съдържа и линк към интернет сайта на „БГ АЛЕРТ“ и ищецът е могъл да се запознае с подробности относно системата за ранно оповестяване при бедствия и аварии. Както заяви К., в обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, той не се е заинтересувал какво е точното съдържание на полученото съобщение, не е натиснал екрана на мобилния си телефон да прочете повече информация, а е предприел прибързани действия и е започнал да слиза бързо по стълбите към първия етаж на къщата си.

От изложеното може да се направи извод, че ответникът не е допуснал служители от неговата администрация да извършат описаните в исковата молба незаконосъобразни действия. От приобщения доказателствен материал по делото се установи, че полученото съобщение от К. на 01.11.2023 год. е във връзка с извършване на тестови, предварителни действия по внедряването на системата „БГ АЛЕРТ“ в страната. Следователно ищците не успяха при условията на главно и пълно доказване да ангажират доказателства, от които да се установи, че съобщението е получено вследствие на незаконосъобразни действия от страна на ответната страна. В този смисъл не се доказа, че е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на обективната отговорност на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ответната страна по повод изпълнение на възложената му административна дейност, поради което съдът не следва да изследва наличието на причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно действие – изпращането на текстовото съобщение и вредата – твърдените от ищците неимуществени, както по основание, така и по размер. Ето защо, съдът не следва да коментира останалия приобщения доказателствен материал по делото с оглед наличието на твърдените неимуществени вреди от ищците.

С оглед изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен.

След като основната претенция е неоснователна, същото важи и за акцесорното вземане за лихви.

На основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от ЗОДОВ ищецът, в лично качество и в качеството му на законен представител на двете му деца, следва да заплати направените от ответната страна разноски, съставляващи 1 200, 00 лева за комплексно съдебно – психиатрична и психологична експертиза и възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 240, 00 лева, определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Поради така изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд-Пазарджик, VII-и състав,