Решение № 725 от 6.8.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 533/2024 г.

С Присъда №••••• г. подсъдимият И. Н. М. - роден на 16.08.1969 г. в гр. Стара Загора, живущ в •••••, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи в частна фирма, неосъждан, ЕГН: ••••••••••, бил признат ЗА НЕВИНЕН в това, че на 01.09.2020 г., в гр. Стара Загора управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „••••• ••••• ” с per. № ••••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно 1.215 промила, установена по надлежен ред - по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с Протокол за химическа експертиза № 186/04.09.2020 г. на сектор БНТЛ към ОД на МВР - Стара Загора и го оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК. Против така постановената присъда бил депозиран протест от Районна прокуратура гр. Стара Загора, като било образувано ВНОХД №••••• г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. С Решение №••••• г., постановено по делото, първоинстанционната присъда била потвърдена като правилна и законосъобразна. Решението било окончателно и не подлежало на обжалване, предвид което било влязло в сила на 18.08.2022 г. След привличането му в качеството на обвиняемо лице и взетата мярка за неотклонение И. Н. М. търпял неоснователно последиците от незаконосъобразните действия на прокуратурата. В хода на досъдебното производство били извършени множество неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели, привличане като обвиняемо лице, вземане на мярка за неотклонение, предявяване на материалите по ДП, извършване на експертизи, връчване на обвинителен акт, в последствие и участие в образуваното съдебно производство пред две съдебни инстанции и др. М. бил оказвал необходимото съдействие при извършването на тези действия. Всички тези обстоятелства безспорно били причинили вреди на ищеца. Стигнало се било до злепоставянето му пред семейството, децата, близките, приятелите и колегите му. По този начин в продължение на почти две години неизвестността от наказателна репресия била дала своето негативно отражение върху И. М.. Преживеният стрес провокирал появата на семейни проблеми - общуването в семейството станало затруднено, често се стигало да скандали. Голяма част от хората в обкръжението на М. започнали да се отдръпват от него и той почувствал, че губи уважението на приятелите и колегите си. Наказателното преследване се било отразило изключително силно и върху общото психоемоционалното състояние на И. М.. Той се чувствал оскърбен, унизен и потиснат от неоснователно повдигнатото му обвинение и от факта, че в продължение на повече от година бил подсъдим за престъпление, което не бил извършил. Изпитвал чувство на срам относно този етап от живота си. Станал бил неуверен, страхувал се, че имал реална възможност да бъде признат за виновен в престъпление, което не бил извършил и то на възраст, в която вече си бил изградил име на честен и почтен човек. Сериозно били накърнени както честта и достойнството му, така и чувството му за справедливост. И към настоящия момент той често се връщал към преживяното като не можел да приеме факта, че бил несправедливо обвинен и трябвало да премине през всички тези унижения. Допълнителни вреди създавало обстоятелството, че повдигнатото обвинение било за престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определяло съгласно принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ПГ1ВС № 4/1968 г. и в константната практика на ВКС по приложението на посочения институт при определяне на размера на неимуществените вреди следвало да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имали значение по делото. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди били: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение и други наложени му ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца били водени и други наказателни производства; по какъв начин всичко това се било отразило на ищеца - конкретни преживявания и цялостно отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, обичайна среда и пр. В настоящия случай предвид изброените приложими критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди счита, че справедливо се явявало обезщетение в размер на сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/. Същото било съобразено не само с посочените релевантни обстоятелства, но и със стандарта на живот в страната към периода на увреждането. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство И. Н. М. извършил разходи за изготвяне на повторна химическа експертиза на дадената от него кръвна проба в размер на 44.58 лв. /четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, заплатени по банкова сметка на ОД на МВР - Стара Загора на 10.12.2020 г. Ищецът извършил и разходи за адвокатска защита и процесуално представителство в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/. Посочената сума била заплатена по Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2022 г., сключен между И. Н. М. като възложител и адв. П. К. като изпълнител, с предмет процесуално представителство и защита на подсъдимо лице по ВНОХД №••••• г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била издадена фактура №374/07.05.2022 г. Както договорът, така и фактурата били представени и приложени към материалите по съдебното производство. Съгласно устойчивата съдебна практика платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ също представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /Решение №863 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 1039/2017 г. на Върховния административен съд/. Тоест, посочените разходи представлявали имуществени вреди, произтичащи от неоснователното и незаконосъобразно обвинение срещу ищеца, като били налице доказателства, че същите били реално извършени. С оглед гореизложеното счита, че бил осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигнато от Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като предявяване на обвинението, разпит на обвиняемото лице и други следствени действия, предявяване на разследването, връчване на обвинителен акт, образуване на съдебно производство и др.; незаконност на повдигнатото обвинение - оправдаване на подсъдимото лице с влязъл в сила съдебен акт; претърпени имуществени и неимуществени вреди; пряка причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша" №2, представлявана от и. ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, да заплати на И. Н. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес •••••, следните суми: Сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени от И. Н. М. неимуществени вреди — душевни болки и страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 3436, ал. 1 от ИК, наказателното производство по което било приключило с влязла в сила оправдателна присъда; Сумата в размер на 1244.58 лв. /хиляда двеста четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки лева/, представляващи обезщетение за претърпени от И. Н. М. имуществени вреди - извършени разходи във връзка с воденото срещу него наказателно производство, от които: 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ - разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 07.05.2022 г. с предмет процесуално представителство па И. М. в производството по ВНОХД №••••• г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора; 44.58 лв. /четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ - разходи за извършване па повторна химическа експертиза по ДП М8245 ЗМ 681/2020 г. по описа на Второ РУ, ОД на МВР - Стара Загора, съгласно платежно нареждане от 10.12.2020 г. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 18.08.2022 г., датата на която било влязло в сила Решение №••••• г. по ВНОХД №••••• г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което била потвърдена Присъда N9••••• г. по НОХД №••••• г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, до окончателното изплащане на сумите. На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК, при евентуално уважаване на исковата претенция, моли присъдените суми да бъдат преведени по следната специална банкова сметка по чл. 39 от ЗА в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД на адв. П. Х. К., за което същият бил изрично упълномощен: IBAN: ••••• В1С: FINVBGSF с титуляр на сметката: адв. П. Х. К. - клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА. В отговора е изложено, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер, предвид следните съображения: В конкретния случай воденото наказателно производство - досъдебно производство било приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика, като в исковата молба на ищеца не се съдържали данни по отношение на него да била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. От материалите по делото било видно, че ищецът бил с наложена най лека мярка за неотклонение - „подписка“, т.е повдигнатото обвинение не било променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищецът М. не бил ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното негативно отражение върху общото му психологическо, физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните имуществени и неимуществени вреди и обвинението, по което бил оправдан от Съда. В тази насока не били ангажирани доказателства и за влошено му психично и физическо здраве. М. твърдял, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство, той изпитвал страх, безпокойство, подтиснатост, срам от това, че бил обвинен за „тежко“ престъпление. В същото време не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените от него обстоятелства. В тази насока не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищеца, изразяващи се във влошените отношения с роднини и приятели, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. В подадената до РС-Стара Загора искова молба, ищецът твърдял, че след привличането му в качество на обвиняем, животът му се бил променил в личен и професионален план. Ищецът се чувствал обиден и накърнен, името му се било асоциирало с недобро обществено поведение поради незаконното обвинение. Тези изявления били абстрактни, в тях липсвали данни за конкретни неудобства и вреди. Ищецът не бил представил доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между евентуално претърпените морални вреди и незаконното обвинение, изразяващи се според ищеца в негативна обществена оценка, накърнено добро име и достойнство и дейността на Прокуратурата на Република България. Липсвали доказателства органите на Прокуратурата да били осъществявали действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В хода на разследването по делото, и в двете му фази - досъдебна и съдебна не било налице неправомерно действие от страна на Прокуратурата на РБ. С посочената искова молба била предявена искова претенция за причинени неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ, като цената на иска възлизала на 2 500 лв. Посочената претенция, касаеща неимуществените вреди, в размер на 2 500 лева, била завишена и не била съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Претендираните суми за неимуществени вреди, ищецът бил оценил на 2 500 лева, като претендираното обезщетение било в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което била породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца и др. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 2 500 лв. било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи/ включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната. Искът бил завишен и неотговарящ на твърдените вреди и несъобразен с продължителността на досъдебната фаза и съдебната фаза на наказателното производство. Следва да се има предвид, че в депозираната искова молба не се сочели конкретните ограничения, които бил претърпял ищецът от наложената му мярка за неотклонение — „подписка“, както и с какво тази най - лека мярка за неотклонение била повлияла на обичайния му начин на живот, а също и по какъв начин тази мярка за неотклонение „подписка“ била увредила и засегнала правата и законните му интереси. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им и че не било проява на справедливост, а било в дисхармония със справедливостта определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Воденото наказателно производство срещу М. било приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти. Неоснователно се претендирали и имуществени вреди в размер на 1200 лева. Счита, че и тази претенция била неоснователна по размер. Предявените претенции за имуществени вреди касаели обезщетение за извършени разходи за адвокатска защита. Приложеното платежно нареждане от 10.12.2020 година удостоверявало извършено от ищеца плащане на сумата от 44.58 лева за повторна химическа експертиза по досъдебно производство № 8245 зм 681/2020 година по описа на Второ РУ Стара Загора и не били налични основания за тази искова претенция, предявена също под формата на претърпяна загуба. Следвало да се има предвид също, че съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, „когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява“. По наказателното делото се съдържали доказателства за противозаконно виновно поведение на ищеца, което било единствената причина за започване на наказателната репресия. Счита, че съдът следвало да приложи разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ. Престъплението за което бил привлечен ищецът като обвиняем не изисквало задължителна защита, възможността да ползва адвокатска защита - адвокат бил изцяло по негова преценка. Ето защо счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове, кратки срокове, около 18 месеца. Ищецът не бил ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху общото му здравословно, физическо и емоционално състояние. Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и относно вида и размера на вредите, а също и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и обвинението, по което бил оправдан от съда. Не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства в исковата молба. Моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер предявения пред РС-Стара Загора иск по гражданско дело № ••••• година по описа на PC - Ст.Загора. В съдебно заседание за ищеца се явява процесуалният му представител, който поддържа исковата молба и оспорва обстоятелствата, изложени в писмения отговор на ответника. Претендира разноски. В съдебно заседание за Районна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание се явява прокурор П. и взема становище, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното: От приложените по делото НОХД №•••••г. по описа на Старозагорския районен съд, ВНОХД №•••••г. по описа на Старозагорския окръжен съд и приложеното към тях БП №8245зм- 681/2020г., по описа на Второ РУ Стара Загора, прокурорска преписка №4842/2020 г. се установява следната фактическа обстановка: На 01.09.2020 г., в условията на чл.356, ал.1 НПК, срещу ищеца е било образувано бързо производство под №8245зм-681/2020 г., по описа на Второ РУ Стара Загора и се е завело разследване за това, че същият на 01.09.2020 г., в гр. Стара Загора, на ул. „Никола Икономов“, до бл. №80 е управлявал лек автомобил марка „•••••“, модел •••••“, рег. № •••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда – в частност 1, 43 промила на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARBB-0063 – престъпление по чл. 343Б, ал.1 НК. Тези обстоятелства са били установени при проверка от полицейски служители, които при беседа се усъмнили, че лицето управлява МПС след употреба на алкохол. На ищеца е съставен АУАН по ЗДвП и е съпроводен до ЦСМП, където пред дежурен лекар дал кръв за изследване. Ищецът е задържан за срок до 24 часа в 02 РУ Стара Загора. С постановление от 09.09.2020 г., на основание чл. 357, ал.2, вр. с чл. 199, ал.1 НПК, същото бързо производство е преобразувано в досъдебно производство, касателно престъпление по чл.. 343б, ал.1 НК. Видно от протокол за извършено химическо лабораторно изследване рег. № 349р-21456 от 04.09.2020 г. – на същата дата е извършено химическо лабораторно изследване на кръвни проби на ищеца, получени на 01.09.2020 г., което е установило краен резултат – съдържание на етилов алкохол в кръвта на ищеца - 1, 215 на хиляда. С постановление за привличане на обвиняем от 25.09.2020 г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, за това че на 01.09.2020 г., в гр. Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „•••••“, модел •••••“, с рег. № •••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно – 1, 215 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с протокол за химическа експертиза №186/04.09.2020 г., издадена от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора – престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. Непосредствено след привличането му в това качество, ищецът е бил разпитан, при който разпит се е възползвал от правото си да не дава обяснения по случая. С постановлението, по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С пълномощно от 25.09.2020 г., ищецът е упълномощил „К. и Стоянова – адвокатско дружество“, гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий“ №23а, офис 2, както и всеки един от съдружниците поотделно, а именно – адв. П. Х. К. и адв. Радка Георгиева Стоянова да го представлява/защитава по ДП №681/2020 г. по описа на 02РУ Стара Загора, като завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции. В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия. На 25.09.2020 г., на ищеца е предявено разследването по досъдебното производство. При предявяването защитника на ищеца – адв.К. е направил искане, на основание чл. 27, ал.3 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде извършено повторно химическо изследване – анализ на иззетата кръвна проба, след което да бъде назначена повторна химическа експертиза. С постановление от 29.09.2020 г., наблюдаващият прокурор по досъдебното производство е уважил искането на защитника относно назначаване на повторна химическа експертиза на втората /контролна/ проба. Видно от платежно нареждане от 10.12.2020 г. – на същата дата ищецът е извършил плащане към ОД на МВР за сумата от 44, 58 лева с основание „Повторна химическа експертиза по ДП 681/2020 2ро РУ Стара Загора“. С писмо рег. № 349р- 32202-22.12.2020 г. ОД на МВР е уведомена, че кръвна проба, изследвана под № 186/01.09.2020 г. е квалифицирана за обезвреждане и унищожение и е извън срока на съхранение в БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора. С постановление от 27.05.2021 г. – мярката за неотклонение „подписка“, наложена на ищеца е била отменена. С обвинителен акт от 26.07.2021 г., ищецът е бил предаден на съд за това, че на 01.09.2020 г., в гр. Стара Загора е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „••••• •••••“, с рег. № ••••• с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1.215 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с Протокол за химическа експертиза №186/04.09.2020 г., издадена от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора – престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. На основание същия обвинителен акт е образувано Наказателно дело от общ характе𠹕•••• г. След извършване на съответните процесуално-следствени действия в етапа на съдебното следствие, съдът е постановил присъда №••••• г., с която е признал ищеца за невинен и го оправдал по така повдигнатото му обвинение. Постановената присъда е протестирана с Протест от 25.02.2022 г., на основание който е образувано въззивно наказателно дело от общ характер № ••••• г., по описа на Окръжен съд Стара Загора. В това производство, ищецът е представил Договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат П. К., видно от който за представителство и защита по ВНОХД № ••••• г., страните са договорили и ищецът е заплатил в брой сума в размер на 1200, 00 лева. За тази сума е представена фактура № 0000000374/07.05.2022г. С Решение №•••••., на ОС Стара Загора, протестираната присъда №•••••г. е потвърдена, като решението на въззивната инстанция не подлежи на обжалване и протестиране. За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани гласни доказателства. Според свидетеля т.и.ш. – без родство и дела със страните, се установява, че познавал ищеца от работа – били колеги в строителна фирма „•••••“. Познавал го повече от двадесет години. Свидетелят бил запознат с воденото наказателно производство срещу ищеца – бил му споделил, че не употребил алкохол, а при проверката такъв бил отчетен. Делото продължило около година и половина – две. По принцип ищецът бил весел човек, но след делото се затворил в себе си и спрял да общува с колегите си. Споделил на свидетеля ш. че имал проблеми със съня, бил притеснен и имал проблеми със семейството – имали караници. Книжката му била отнета за година и половина, а той постоянно шофирал автомобила си. Работели строителни бояджийства и работата им била такава, че постоянно били в командировки и ищецът имал нужда от кола. След приключване на делото останал нервен и затворен – постоянно бил притеснен дали няма да остане несправедливо осъден. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, по отношение на обстоятелствата, които са били предмет на личните възприятия на последния. Предвид на така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното: Налице е търсене на отговорност от държавен орган по реда на чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ – за вреди, произтекли от неправомерно обвинение, вследствие на което, лицето било оправдано. За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да установи кумулативно следните предпоставки: 1. Наличие на образувано наказателно производство, по което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем и същото производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. 2. Настъпили имуществени/неимуществени вреди в сферата на ищеца. 3. Причинна връзка между приключилото с оправдателна присъда наказателно производство и настъпилите вреди. На първо място, съдът приема за безспорно, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Това обстоятелство по същество не се оспорва и от страните по делото. Ето защо съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск. На следващо място - вредата не е нормативно определена, но за смисъла й се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. От обсъдената доказателствена съвкупност. безспорно се установи, че ищецът е претърпял както имуществени така и неимуществени вреди. Имуществените вреди съдът установява от представените по делото платежен документ, договор за правна защита и съдействие и фактура, от които се установява, че материалният патримониум на ищеца се е намалил във връзка с проведеното наказателно производство. По отношение на неимуществените вреди, следва да се посочи, че в обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р- 3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Тези обстоятелства се установяват и от гласните доказателства, събрани чрез показанията на допуснатия свидетел. За доказана се приема и втората изискуема предпоставка от фактическия състав на претендираното материално право. На трето място - причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Тя е обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на отговорността за вреди. За да бъде поставена вредата в причинно-следствена връзка, следва да се установи, че неправомерното обвинение е единственото основание за настъпване на същата, така че ако мислено се премахне то, да се достигне до единственото логично заключение, че вредата не би настъпила. Необходимо е, обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. Причинно-следствената връзка не се предполага, а подлежи на обосноваване, в условията на пълно главно доказване, което е в тежест на ищеца, съгласно ППВС №7/1959 г. В конкретният случай, от събраните по делото свидетелски показания, преценени по реда на чл.172 ГПК доказателства съдът намира, че ищецът, в условията на пълно главно доказване, установи наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и причинените му имуществени вреди. В тази връзка следва да се приемат за доказани и трите кумулативно необходими предпоставки за реализиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за вреди и искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се приеме за доказан по основание. По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди: От страна на ищеца се претендира сума в размер на 44, 58 лева, представляващи сторени разходи за извършване на повторна химическа експертиза по ДП №8245 ЗМ 681/2020 г. по описа на второ РУ, ОД на МВР Стара Загора. Установи се сторения, претендиран от ищеца разход. Претендира се и сума в размер на 1200 лева, представляваща разходи за адвокатска защита, във връзка с обвинението по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 07.05.2022 г., с предмет – процесуално представителство по ВНОХД №265/1011 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Съгласно чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Това са разноските, извършени от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, без разноските, извършени от подсъдимия. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1 т.2 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ. При присъждане на същата сума, обаче следва да се има предвид разрешението, дадено в задължителното ТР №1/11.12.2018 г., ОСГК на ВКС, според което при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В конкретния случай, следва да се има предвид въведеното от представителя на Прокуратурата възражение с правно основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ, в светлината на разрешението на посоченото тълкувателно решение. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди: Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице (Р-237-2011, ІІІ г.о.; Р-324-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015 IV г. о.). При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с Решението на ОС Стара Загора от 18.08.2022 г. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, основани на повдигнатото му обвинение и на неяснотата дали няма да има други последици от приетите от прокуратурата за съставомерни елементи на извършеното от него деяние на 01.09.2020г. От друга страна, съдът не намери за доказани твърденията на ищеца за семейни проблеми и скандали, причинени от обвинението и загуба на уважението на приятели и колеги. От събраните по делото гласни доказателства от единствения ангажиран по делото свидетел се установи, че не ищецът е загубил уважението им, а той сам се е дистанцирал от тях – тази последица по съществото си е от субективен характер и не се доказа твърдяната обективна такава – че социалното обкръжение на ищеца се е отдалечило от него, независимо от волята му. Що се отнася за проблемите в семейството на ищеца – караници и скандали, от свидетелските показания не се установи, че същите са причинени от обвинението в извършване на престъпление. С оглед на това съдът намира, че претърпените естествени неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в размер, който не надхвърля обичайното. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че наказателното производство е продължило в период от 716 дни – от 01.09.2020 г. до 18.08.2022 г. Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и това, че по отношение на ищеца мярката за неотклонение е била „подписка”. Предвид на това, предвид на тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното и че не е повлияло върху професионалната му реализация, на доверието към него и на авторитета му, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 1000 лева, платими от Прокуратурата на Република България. Сумата за обезщетение по правило се дължи, заедно със законната лихва, считано от датата на решението с което е потвърдена оправдателната присъда – 18.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата – така и съгласно Тълкувателно решение №3/2004г. ОСГК, т.4. За основателно следва да се приеме възражението за съпричиняване, с основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, въведено от ответника. Съгласно чл. 5, ал.2 ЗОДОВ - Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Съдът намира, че с поведението си ищецът умишлено е удължил срока на досъдебното производство, като е бездействал в период от 29.09.2020 г. до 10.12.2020 г. по отношение на заплащане на дължимата сума, съгласно чл. 27, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно същата разпоредба - в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството – т.е. задължението за заплащане на сумата е на ищеца. Предвид общото теоретично правило – паричните задължения са носими, а не търсими – инициативата за заплащането следва да е на длъжника, като предвид обстоятелството, че повторната експертиза е била постановена по искане на ищеца – последният не е следвало да бездейства в период на 72 дни преди да извърши изискуемото плащане. Предвид обстоятелството, че разглежданият период представлява близо 10 % от целия период на наказателното производство – от 01.09.2020г. – датата на образуване на бързото производство до 18.08.2022г. – датата на постановяване на съдебния акт на Окръжен съд Стара Загора /716 дни/ - с този процент следва да бъде намалено присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по съразмерност. При това заключение, следва да бъде осъден ответника – Прокуратурата на Република България на осн.чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на ищеца 40, 12 лева представляващи част от сторените разходи за извършване на повторна химическа експертиза по ДП №8245 ЗМ 681/2020 г. по описа на второ РУ, ОД на МВР Стара Загора, сумата в размер на 1080 лева, представляваща частта от разходите за адвокатска защита, във връзка с обвинението по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 07.05.2022 г., с предмет – процесуално представителство по ВНОХД №265/1011 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и сумата в размер на 900 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б, ал.1 НК, наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, а предявените искове в останалата им част до сумата в размер на 1244, 58 лева за обезщетение за имуществени вреди и до сумата в размер на 2500, 00 лева за обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът - Прокуратура на Република България следва да заплати на ищеца частта от направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на ищеца с адвокат К. по иска за неимуществени вреди е уговорен и платен хонорар от 660лева, а по иска за имуществени вреди – 509, 35лева. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 237, 60лева – частта от разноските за адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени вреди, и 458, 41лева – частта от разноските за адвокатско възнаграждение по иска за имуществени вреди – общо 696, 01лева, представляваща частта от направените разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат и сумата от 5, 39 лева, частта от платената държавна такса от общо 10лева държавна такса – общо 701, 40лева. (О-120-2013, ІІІ г.о.; О-798-2014, ІІІ г.о.). Воден от горните мотиви, съдът