Решение № 10232 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Т. Х. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 16, ап. 62, чрез пълномощник адв. С., против Решение № 927/01.07.2024 г., постановено по АНД № 1726/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), VI н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 04-КОС-1/30.01.2024 г., издадено от Началник на IV РУ при ОД на МВР – Пловдив, с което на П. на основание чл. 183, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закони - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендират се сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник на Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като подробни съображения излага в нарочна молба-становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на производството пред ПРС е било НП № 04-КОС-1/30.01.2024 г., издадено от Д. К. Г. - Началник на IV РУ при ОД на МВР – Пловдив, с което на П. на основание чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 59, ал. 3 от с.з. Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 1/05.01.2024 г., съставен от П. Д. Б. на длъжност ПИ от ТП при Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив, в който е констатирано, че на 05.11.2023 г. около 15, 30 часа при проверка е установено, че П. е намерил оръжие и боеприпаси – 1 бр. газ-сигнален пистолет „ИЖ 79-8“, кал. 8 мм, с № ТКС125798, 1 бр. пълнител с 9 бр. боеприпаси, но не е уведомил незабавно органите на МВР, без да нарушава месторазположението им, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Посочено е, че деянието е установено по материалите по преписка УРИ 441р-13049/2023 г. на Четвърто РУ на ОД на МВР – Пловдив. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение, което не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и наложеното административно наказание правилно на основание чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ е наложено във фиксирания от закона размер от 1 000 лева, който не подлежи на редуциране от страна на съда. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани. За пълнота е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 59, ал.3 от ЗОБВВПИ предвижда, че който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно уведомява органите на МВР, без да нарушава месторазположението им. Съответно, разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от с.з. предвижда налагането на административно наказание за всеки, който намери взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР и/или наруши местоположението им. В този смисъл, дори и да се приемат за верни твърденията на касатора, че на 04.11.2023 г. е намерил пистолета и боеприпасите и на 05.11.2023 г. ги е предал сам в РУ на МВР (а не на 13.11.2023 г., както неправилно е посочил ПРС), което според него отговаря на определения от законодателя срок като незабавен, то очевидно същият е нарушил тяхното местоположение и само на това основание отново подлежи на санкциониране по този ред. А че е нарушил тяхното местоположение не е спорно, доколкото сам касаторът в дадените обяснения на 05.11.2023 г. не отрича, че е носил пистолета със себе си, а заявява следното: „…отидох до колата за да взема газов пистолет, който остана от покойния ми баща. Когато отивах към мотора го заредих и го поставих в джоба си.“. Все в тази насока и следва да се посочи, че нарушенията свързани с разрешителния режим относно оръжията и боеприпасите винаги сериозно увреждат установения ред на държавното управление, поради което в конкретния случай не би могло да се сподели становището на касатора, че случаят е маловажен. С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ОД на МВР - Пловдив се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 80 лева, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,