Решение № 113 от 18.12.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 226/2024 г.

С Присъда № 45/02.07.2024 г., постановена по НОХД № 285/2024 г. Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия В. Л. З. за виновен в това, че на 04.06.2015 г. около 11: 20 часа в гр. Бургас, на третокласен път ІІІ 6009 км 14+2 в участъка между с. Дъбник и с. Брястовец, общ. Бургас, управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с peг. № СВ.. АК, собственост на „Синджента България“ ЕООД, нарушил чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като при възникнала опасност – навлизането на пешеходеца О. М. А., ЕГН •••••••••• на банкета /още преди навлизането на шосето/, не е реагирал своевременно на нуждата от аварийно спиране, допускайки пътно транспортно произшествие – блъснал пресичащият от ляво надясно по посока на движение на автомобила пешеходец и по непредпазливост причинил неговата смърт в резултат на мозъчен кръвоизлив, довел до тежък мозъчен оток и потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години. Окръжен съд – Бургас оправдал подсъдимия З. по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК. Със същата присъда на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК З. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са присъдени разноски в досъдебното производство в размер на 16 642, 42 лв., които да заплати в полза на държавата по сметка на Пето РУ при ОД на МВР гр. Бургас и разноски в първоинстанционното съдебно производство в размер на 670, 00 лв., които да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд гр. Бургас. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В. Л. З., който чрез защитника си адв. В. П. от АК-Пазарджик е подал въззивна жалба. Навеждат се доводи, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните правила, както и че определеното наказание е явно несправедливо. Като съществено процесуално нарушение се посочва предварително формирано мнение на съда относно обосноваността на експертните автотехнически заключения, преди да са изслушани становищата на всички вещи лица, които са ги изготвили. Изтъква, че в нарушение на чл.282 вр. раздел III от НПК съдът е приел, че кредитира само осморната АТЕ, поради което е призовал и изслушал само вещите лица, взели участие в нейното изготвяне. Счита, че правото на защита на подсъдимия е нарушено и от отказа на първостепенния съд да допусне допълнителна задача на вещите лица от осморната експертиза. Обобщава, че това поведение на съда е довело до нарушение на чл.13, чл.14, чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК. Подробни доводи се излагат и по твърдението за нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на чл. 15 от НК. Според защитника опасността за движението на подсъдимия е възникнала към момента, когато пострадалият е навлязъл на пътното платно. Счита, че са изпълнени всички предпоставки за наличието на случайно деяние - опасността се е появила неочаквано за водача, в опасната зона за спиране на автомобила и невъзможността за избягване на удара не се дължи на предшестващо неправомерно поведение на водача на МПС. Изтъква, че съдът не е отчел същественото съпричиняване от страна на пострадалия, който като възрастен човек има задължението да се съобразява с правилата за движение по пътищата и да полага нужната грижа за опазване здравето и живота си. Посочва, че нарушавайки чл.113 и чл.114 от ЗДвП, поведението на пострадалия е основна причина за настъпването на ПТП. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументирано с неотчитане от окръжния съд на всички смекчаващи вината обстоятелства, като съпричиняването и необоснованата продължителност на досъдебното производство. Излагат се доводи за несправедливост на наложеното на З. наказание лишаване от право да управлява МПС, доколкото същото би повлияло на възможността на подсъдимия да изпълнява служебните си задължения и да се грижи финансово за семейството си. Конкретни възражения се излагат и срещу размера на присъдените разноски, направени в досъдебното производство. Претендира се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен. Алтернативно е заявено искане за отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено по реда на чл.343г от НК. Моли съда за произнасяне по възражението за разноските. В допълнение към въззивната жалба се излагат доводи за бланкетност на мотивите към присъдата, която е пречка да се разбере начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Според защитника, липсва анализ на свидетелските показания и на обясненията на подсъдимия. Също така се сочи липса на конкретика и аргументация коя от многобройните АТЕ се кредитира и защо, като в тази връзка без отговор са останали възраженията на защитата за допусната техническа грешка в една от експертизите, която е рефлектирала в крайния извод на вещите лица относно възможността на подсъдимия да избегне настъпването на произшествието. Поддържат се исканията, направени с въззивната жалба. По делото е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник, подадено от частните обвинители А. О. М., М. Ю. А. и Ю. М. С., чрез "Адвокатско дружество В. и Б.", представлявано от адв. Ц. В. от САК. Намират атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, постановена в пълно съответствие със събраните доказателства, а наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за справедливо индивидуализирани по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК при приложение на чл.66, ал.1 от НК. Счита, че правилно са възприети изводите на осморната АТЕ, че ако подсъдимият е бил задействал спирачната система на автомобила, когато е възникнала опасността за движението му с появата на пострадалия на банкета до пътното платно, то е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Застъпва становището, че осморната АТЕ отговаря на всички поставени въпроси и в нея са участвали вещите лица, изготвили заключенията по петорната и арбитражната АТЕ, поради което е неоснователно възражението, че не са били разпитани вещите лица по другите експертизи. Като неоснователни се оспорват и твърденията в жалбата за липса на задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото. Заявено е искане за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд - Бургас. В съдебно заседание на 18.11.2024г. жалбоподателят – подсъдим В. Л. З. се явява лично, заедно с упълномощения защитник адв. В. П., който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Отново излага аргументи за необходимостта от поставяне на допълнителна задача на вещите лица по последната изготвена АТЕ. Изтъква разминавания в приетите от отделните експертизи данни относно изминатото от пешеходеца разстояние от навлизането му на банкета до мястото на удара, което дава отражение на времето, с което е разполагал подсъдимият да отреагира, чрез натискане на спирачките. Възразява, че не е обсъдено поведението на пострадалия, чиято нелогичност и безразсъдност сочи на извод, че действията му са самоубийствени. Позовава се на показанията на свид. Б., който поради наличието на друг автомобил между него и подсъдимия е могъл да възприеме навлизането на пешеходеца на платното, но не и конкретното поведение на подсъдимия. Цитира практика на ВКС относно момента, в който пешеходец става опасност за движението на МПС, а именно от навлизането му на пътното платно. Движението на пострадалия на банкета не представлява опасност, поради което не е основание за намаляване на скоростта и подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Предвид изложеното счита, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.15 от НК. Защитникът счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.154, ал.2 от НПК да изложи мотиви защо не е съгласен със заключенията на вещите лица по АТЕ, които не са кредитирани. Поддържа се възражението в жалбата за несправедливост на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Като адекватен срок се посочва определянето му на долната граница от един месец. Излагат се аргументи и за неяснота относно начина на индивидуализиране на наказанието. В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура - Бургас изразява съгласие с действията на колегата си в досъдебното производство, изразяващи се в назначаването на експертизи до установяване на всички обстоятелства по делото и даването на вяра на една от тях, която е посочена в обвинителния акт. Счита, че исканото от защитата допълнително изследване на механизма на АТЕ правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд предвид показанията на прекия свидетел Б., който не съобщава за предприета от подсъдимия маневра наляво или надясно. Излага аргументи, че при постановяване на присъдата не са допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствените материали. Относно наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС счита, че същите са определени правилно по размер при отчитане на всички смекчаващи вината обстоятелства. Прокурорът предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Частните обвинители А. М., М. А. и Ю. С., всички редовно призовани, не се явяват. Не се явява и упълномощеният повереник адв. Ц. В.. За тях се явява преупълномощеният от адв. В. повереник адв. К. К. от АК-Бургас. Той заявява, че поддържа съображенията, изложени в депозираното писмено възражение. Излага становище, че присъдата е постановена в съответствие с процесуалния и материалния закон. Счита, че е неприложима разпоредбата на чл.15 от НК, тъй като подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Намира, че лаконичните мотиви на съда при индивидуализиране на наказанието не са пречка да се разбере начина на формиране на волята му. За повереника е ясно, че като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са отчетени както съпричиняването от страна на пострадалия, така и продължителността на разследването по причини, които не са зависели от подсъдимия. Моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума подсъдимият З. се присъединява към казаното от адвоката си и посочва, че зад него се е движел автомобил на близка дистанция и при внезапно спиране е щял да настъпи удар с този автомобил. Моли да бъде оправдан. Въззивната жалба е подадена от подсъдимия и неговия защитник, които имат право да атакуват постановената присъда, съгласно чл. 318, ал.3 и ал.6 от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл. 319, ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима. Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие в първата инстанция, провери атакуваната присъда по оплакванията на подсъдимия и неговия защитник, и служебно съгласно чл. 314, ал.1 от НПК, намира същата за частично основателна. Както във въззивната жалба, така и в допълнението към същата, е развито оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила в досъдебното и съдебно производство. За такива са посочени непризоваването на всички вещи лица, извършили автотехнически експертизи в хода на досъдебното производство (в основната жалба), и дефицити на мотивите (в допълнението), които по съдържанието на оплакванията могат да бъдат приравнени на касационното основание липса на мотиви, по смисъла на чл.348, ал., 3, т.2, вр. ал.1, т.2 НПК. Тези оплаквания се нуждаят от приоритетна проверка, тъй като ако са основателни и са налице допуснати съществени процесуални нарушения, това е пречка за произнасяне на настоящата инстанция по същество на делото. Ето защо в обхвата на извършваната от въззивния съд служебна проверка се включва доколко първоинстанционният е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Претендираните нарушения, свързани с непризоваване на част от вещите лица не са допуснати, тъй като в състава на осморната експертиза са включени експертите от двата екипа на предходните тройни и петорни експертизи. Не са призовани и разпитани пред съда единствено вещите лица Петков, Илиев и Стефанов, на които пет пъти са възлагани задачи в различни варианти на извършена тройна АТЕ – основна, допълнителна, повторна, допълнителна повторна и т.н., чиито заключения не са кредитирани от прокурора и не са залегнали в обосноваване на фактическите и правни изводи в обвинителния акт, впоследствие и в съдебното производство. Принципно, нарушенията, свързани с процеса на събиране на доказателствата – конкретно посочените във въззивната жалба, дори и да са налице, не са от естество да обосноват отмяна на присъдата и връщане на делото, тъй като съответните действия могат да бъдат валидно извършени от втората инстанция. При осъществяване на въззивния контрол, апелативният съд установи, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, представляващи основание за нейната отмяна по реда на чл. 335, ал.2 от НПК. Мотивите към присъдата на първата инстанция не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК. Бургаският окръжен съд е постановил атакувания съдебен акт, като не е изложил дължимите аргументи по основни въпроси, свързани с анализа и кредитирането на доказателствата. Декларативното заявление, че възприетата от съда фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица, както и от всички останали писмени и гласни доказателства, не е достатъчно, за да обоснове извод, че мотивите отговарят на изискванията за съдържание и че въз основа на тях могат да се правят изводи за законосъобразност и правилност на аргументацията относно квалификацията на поведението на подсъдимия. По делото са разпитани не малко свидетели, от които в мотивите към присъдата са споменати само двама – свид. Т. и свид. Б., като е посочено кои факти се установяват от техните показания, без да е направен анализ за подкрепеността на изложените от тях данни от останалите доказателства по делото. Не е обсъдено вътрешното противоречие в показанията на свид. Б., дадени на досъдебното производство и тези пред първоинстанционния съд относно движението на черен автомобил „Мерцедес“ между автомобилите на подсъдимия и на свидетеля. Обясненията на подсъдимия само са споменати в мотивите без да са анализирани и да са изложени правни съображения за достоверността на установените с тях факти. Липсва обсъждане и на направените от защитата на подсъдимия възражения. Съдът не е изложи доводи и съображения относно останалите свидетелски показания - дали ги възприема изцяло или отчасти, или отхвърля и защо, какви факти приема за установени от тях. Мотивите следва да съдържат обсъждане на доказателствата, изясняване и отстраняване на противоречията, които са констатирани в съдържанието на доказателствените източници. След като първостепенният съд не е изпълнил процесуалните си задължения при оценка на доказателствения материал и не е изложил съображения относно тяхното кредитиране, следва изводът, че липсва съществено законоизискуемо съдържание, а това е пречка да се провери основателността на доводите за нарушение на закона. В досъдебното производство са назначени множество автотехнически експертизи, изготвени от различни вещи лица, които съдържат различия в заключенията по поставените въпроси. Тези експертизи са изброени, без да са посочени основните им изводи и при липса на коментар и оценка относно разминаванията в направените изчисления и формираните изводи в заключенията им. От използвания словесен изказ може да се направи извод, че решаващият съд е кредитирал последната АТЕ, а именно комплексната осморна автотехническа експертиза, като е възприел изчислената от вещите лица по нея скорост на движение на лекия автомобил „Шкода“ и заключението, че при своевременно намаляване на скоростта от подсъдимия към момента на навлизане на пострадалия на левия за подсъдимия банкет, ПТП не би настъпило. Не са изложени съображенията за такова възприемане. Съгласно чл. 154, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен да се мотивира, като изложи правни съображения защо не е съгласен със заключенията на некредитираните АТЕ. Ролята и значението на експертизата е да подпомага съда при установяването на фактологични обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото и за които съдът не разполага със специални знания. В същото време експертизата не е задължителна за съда. Но е необходимо съдът да изложи съображенията си за несъгласие с експертното заключение, а при различие в изводите на вещите лица по въпросите, значими за преценката на съществените обстоятелства по делото, аналитично и последователно да аргументира кое от тях кредитира и по какви съображения. Изпълнението на посоченото задължение за мотивиране е налице, когато е основано върху надлежното съпоставяне и цялостното обсъждане с останалия събран доказателствен материал. Видно от мотивите към присъдата, не се установява Окръжен съд – Бургас да е подложил експертните заключения на изискуемия задълбочен и всестранен анализ в съвкупност с останалите доказателства по делото. Констатираната вече липса на изискуемо съдържание на мотивите, както и пороците при формирането на вътрешното убеждение на контролирания съд, изразили се в необсъждане на цялостната доказателствена съвкупност, в липса на изискуемата преценка на противостоящите си заключения на автотехническите експертизи и различия в гласните доказателствени източници, съставлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, като те са довели и до неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Извън направената вече констатация за липса на съображения защо съдът кредитира комплексната осморна автотехническа експретиза, следва да бъде посочено и основното обстоятелство, което е останало неизяснено - от мотивите не става ясно защо съдът приема, че опасността за движението на управлявания от подсъдимия лек автомобил е настъпила с навлизането на пострадалия на банкета, а не с навлизането му на пътното платно. Липсва отговор на основното възражение на защитата, което е свързано с посоченото обстоятелство – за приложение на чл.15 НК. Непълнотата в правните съображения на атакувания съдебен акт досежно посочените основни въпроси, представляваща липса на мотиви по изложените от защитата доводи и възражения, препятства възможността на въззивната инстанция да провери правилността на атакуваната присъда. Неизпълнението на вменените в разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК задължения на решаващия съд, не дава възможност да се проследи формирането на вътрешното убеждение, поради което този съдебен акт се явява постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Констатираните съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, която няма правомощия да замени изводите на първоинстанционния съд, тъй като би лишила подсъдимия от една инстанция по фактите. Апелативният съд може да направи собствен анализ на доказателствата и да изложи правни аргументи, с които потвърди, измени или отхвърли направените от контролирания съд, но когато такива липсват или не съответстват на стандартите на чл.305 НПК, въззивната инстанция не може да замести първата и за пръв път вместо нея да обясни кои са установените факти, доказателствата, от които се установяват и правните изводи, които са довели до атакуваната присъда. Ето защо, констатираните дефицити на мотивите, съставляват основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което да бъдат отстранени допуснатите нарушения чрез изпълняване на задълженията по чл.305 НПК. Допусната е и фактическа грешка в диспозитива на присъдата, съществуваща и в мотивите, като за място на извършване на престъплението е посочено: “ в гр.Бургас на третокласен път III 6009 км 14+2 в участъка между с. Дъбник и с. Брястовец, общ. Бургас“. Несъмнено е от всички материали по делото, че местопроизшествието и местоизвършване на инкриминираното деяние няма нищо общо с гр. Бургас, поради което такова изписване води до объркване и неяснота на съдебния акт, затрудняваща правото на защита, и следва също да бъде коригирано при разглеждане на делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, съдът