Решение № 3271 от 31.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6271/2024 г.
Административен съд - София-град31.01.2025 г.докладчик Людмила Коева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПЕЩЕРЕН И ЕКО ТУРИЗЪМ“, ЕИК: , с адрес на управление в [населено място], представлявано от И. С. К. – председател на УС, срещу Решение от 27.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6/21.05.2024 г. на стойност 971 378, 50 лв. по АДБФП № BG16M10P002-3.021-0005-C02 „Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130 „Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)“ по параметър „Структура и функции“ и „Бъдещи перспективи“ и природно местоположение 2180 „Облесени дюни“ по параметър „Площ“, Структура и функции и „Бъдещи перспективи”, по което не е верифицирана сумата от 835 769, 02 лв. от БФП. ОСЪЖДА Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПЕЩЕРЕН И ЕКО ТУРИЗЪМ“, ЕИК: , да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневне срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПЕЩЕРЕН И ЕКО ТУРИЗЪМ“, ЕИК: , с адрес на управление в [населено място], представлявано от И. С. К. – председател на УС, срещу Решение от 27.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6/21.05.2024 г. на стойност 971 378, 50 лв. по АДБФП № BG16M10P002-3.021-0005-C02 „Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130 „Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)“ по параметър „Структура и функции“ и „Бъдещи перспективи“ и природно местоположение 2180 „Облесени дюни“ по параметър „Площ“, Структура и функции и „Бъдещи перспективи”, по което не е верифицирана сумата от 835 769, 02 лв. от БФП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК. Твърди, че АО е изложил бланкетни мотиви при изготвянето на спорния административен акт, изложил е правно основание за постановяването му, което не е обвързано с фактическата обстановка. Аргументира, че оспореното решение е издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Към искането за окончателно плащане били приложени всички разходнооправдателни документи за извършените дейности по проекта. С оглед на изложеното, моли съда да отмени оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния му представител адв. З., поддържа жалбата съгласно наведените в нея оплаквания. Претендира разноски по делото в размер на заплатената държавна такса.
Ответникът - Ръководителят на Управителния орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител старши сътрудник и правоспособен юрист В., оспорва жалбата, като неоснователна по доводи изложени в придружителното писмо към административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийска градска прокуратура - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, ІІІ отделение, 57-ми състав след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна:
Не се спори по фактите, а и от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е кандидат за безвъзмездна помощ по процедура № BG16M10P002-3.021 „Подобряване природозащитното състояние на природни местообитания“ по оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г., с проектно предложение с номер в ИСУН № BG16M10P002-3.021-0005 „Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130, , Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)“ по параметър, , Структура и функции“ и „ Бъдещи перспективи“ и природно местоположение 2180, , Облесени дюни“, по параметър, , Площ “Структура и функции, , и „Бъдещи перспективи“.
В тази връзка между Министерство на околната среда и водите, в качеството си на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, и Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПЕЩЕРЕН И ЕКО ТУРИЗЪМ“, ЕИК: , в качеството на бенефициент, е сключен Административен договор № Д-34-21 от 14.07.2021 г., рег. в ИСУН № BG16M10P002-3.021-0005 –С01. АДБФП е изменен с допълнително споразумение №1 от 18.08.2023 г. Със заповед № РД-ОП-61/04.09.2020 г. на РУО на оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. са утвърдени насоки за кандидатстване по процедура BG16M10P002-3.021 „Подобряване природозащитното състояние на природни местообитания“ по приоритетна ос 3 „Натура 2000 и биоразнообразие на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” Изменени са със заповед № РД-ОП-21/14.04.2021 г. на ръководителя на управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ Във връзка с верификация на пакет отчетни документи № 6/01.02.2024 г. по проект № BG16M1OP002-3.021-0005-C02 „Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130„ Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) “по параметър„ Структура и функции “ и „ Бъдещи перспективи “и природно местоположение 2180„ Облесени дюни “по параметър„ Площ “, Структура и функции„ и "Бъдещи перспективи"“, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 61, ал. 2 от Условия за изпълнение към АДБФП, с писма с per. № BG16M10P002-3.021-0005-C02-M077/19.04.2024 г., BG16M10P002- 3.021-0005-С02-М080/10.05.2024г., BG16M10P002-3.021-0005-C02-M081/14.05.2024 г., BG16M10P002-3.021-0005-C02-M083/20.05.2024г. чрез системата ИСУН УО по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ е изискал допълнителни документи и разяснения от бенефициента. В посочения срок, от страна на бенефициента са представени отговори с приложени документи и обяснения.
Във връзка с предоставен окончателен ПОД №6/01.02.2024 г., в периода 22-26.04.2024 г. е извършена окончателна проверка за дейността по проекта. От страна на УО на ОПОС е изготвен доклад на 16.05.2024 г., в който е констатирано, че бенефициента Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПЕЩЕРЕН И ЕКО ТУРИЗЪМ“, е изпълнил частично задълженията си, произтичащи от АДБФП – за част от приложените фактури/проформа-фактури липсват документи, удостоверяващи извършените плащания.
На 21.05.2024 г. жалбоподателят и бенефициер е подал искане за окончателно плащане № 6/21.05.2024 г. на стойност 971 378, 50 лв.
С Решение от 27.05.2024 г. на РУО от сумата на представеното искане за окончателно плащане и след представени допълнителни документи и разяснения от бенефициента, изискани по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ, не са верифицирани средства в размер на 835 769, 02 лв. от БФП при следните фактически и правни основания:
- По договор № ВА-008/11.11.2021 г. с изпълнител „ПЛАНЕКО“ ООД, по Дейност 1 „Контрол на инвазивни чужди видове (ИЧВ), рудерални видове и премахване на конкурентни видове растения.“- Не е верифицирана сума по фактура № 0000000405/24.08.2023 г. в размер на 230 040, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.1 Контрол на инвазивни чужди видове (ИЧВ), рудерални видове и премахване на конкурентни видове растения по дейност 1; По фактура № 0000000406/24.08.2023 г. не е верифицирана сума в размер на 153 360, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.1 Контрол на инвазивни чужди видове (ИЧВ), рудерални видове и премахване на конкурентни видове растения по дейност 1.
- По договор № ВА-009/13.07.2022 г. с изпълнител „ПЛАНЕКО“ ООД, по Дейност 5 „Верифициране на референтната площ за местообитанието (2180), определяне на площта от плажа, която може да се предоставя за концесия (2130).“: Не е верифицирана сума по фактура № 0000000412/22.12.2023 г. в размер на 117 960, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.5 Верифициране на референтната площ за местообитанието - картиране на местообитанието (2180), определяне на площта от плажа, която може да се предоставя за концесия (2130) по дейност 5.; Не е верифицирана сума по фактура № 0000000415/28.12.2023 г. в размер на 70 776, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.5 Верифициране на референтната площ за местообитанието - картиране на местообитанието (2180), определяне на площта от плажа, която може да се предоставя за концесия (2130) по дейност 5.
- По договор № ВА-010/13.07.2022 г. с изпълнител „ПЛАНЕКО“ ООД, по Дейност 3 „Регулиране и контрол на пашата и биогенното замърсяване.“: Не е верифицирана сума по фактура № 0000000414/28.12.2023 г. в размер на 44 840, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.3 Идентифициране на ползвателите на земеделски земи и разработване на индивидуален технологичен план за всеки конкретен полигон по дейност 3.
- По договор № ВА-012/11.08.2022 г. с изпълнител „ПЛАНЕКО“ ООД, по Дейност 4 „Ограничаване и насочване на движението на туристи, МПС и др., контрол върху къмпингуването и антропогенната дейност.“: Не е верифицирана сума по фактура № 0000000413/22.12.2023 г. в размер на 55 872, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.4 Идентифициране на конкретните терени, където да се ограничи движението на МПС и туристи и работа със заинтересовани страни и отговорни институции по дейност 4.; Не е верифицирана сума по фактура № 0000000416/28.12.2023 г. в размер на 27 936, 00 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред IV.6.4 Идентифициране на конкретните терени, където да се ограничи движението на МПС и туристи и работа със заинтересовани страни и отговорни институции по дейност 4.
- По договор № ВА-014/20.09.2023 г. с изпълнител „МАНАСТИР ГРУП“ ЕООД, по Дейност 4 „Ограничаване и насочване на движението на туристи, МПС и др., контрол върху къмпингуването и антропогенната дейност“: Не е верифицирана сума по фактура № 0000000354/29.12.2023 г. в размер на 134 985, 02 лв. с ДДС от БФП от бюджетен ред 1.1.1 Заграждане на определени участъци с подходящи съоръжения; изграждане на съоръжения за пешеходно придвижване; изработване и монтиране на информационни табла по дейност 3 и 4.
Като основание за неверифициране УО е посочил, че след преглед на представените отчетни документи е установено, че за гореизброените фактури, прикачени във финансов отчет към окончателно искане за плащане, не са налице документи, удостоверяващи извършените плащания (платежни нареждания и банкови извлечения) съгласно изискванията на чл. 60, ал. 1, т.2 от Условия за изпълнение на одобрения проект и разпоредбите на чл. 57, т.7 от ЗУСЕФСУ.
Предвид горното, общият размер на верифицираните преки разходи по искането за окончателно плащане № 6/21.05.2024 г. е определен от РУО на 42 417, 00 лв. от БФП, представляващи извършени от бенефициента разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно одобрения бюджет на проекта разходите за Дейност 6 „Организация и управление на проекта, в т.ч. изпълнение на мерки за информация и комуникация на проекта“ се възстановяват по формата на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и са с определен процент в размер на 9% от допустимите преки разходи по проекта. Предвид изложеното, при спазване на гореописаните изисквания максималният размер на допустимите разходи за организация и управление по искане за окончателно плащане, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи по искане за окончателно плащане, е определен от РУО в размер на 9% от верифицираните преки разходи в размер на 42 417, 00 лв. или 3 817, 53 лв., представляващи 100% от допустимия размер на единна ставка (9%) спрямо посочената сума.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал нови писмени доказателства. Приети са писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, част от която е на електронен носител (представена по делото на CD).
При така установената факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, от лице, имащо правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Преди да пристъпи към излагане на мотиви относно законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Към момента на постановяване на оспореното решение Законът за управление на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е претърпял изменение както относно заглавието, така и относно съдържанието на някои правни норми, които са обнародвани в ДВ, бр. 51/01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Новото заглавие е Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Според § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕФСУ (ДВ, бр. 51/01.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) § 70. До приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Следователно, към настоящия случай са приложими нормите на ЗУСЕФСУ в редакцията им преди посоченото изменение.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕФСУ сочи, че Управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Според чл. 62, ал. 1, изречение първо от същия закон Междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Не е налице спор между страните относно компетентността на органа, постановил обжалваното решение. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Според чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ, Министърът или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от фондове и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС), както и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочения правилник е предвидено, че Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" се ръководи от главен директор. В ал. 2 е посочено, че Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на управляващ орган на програмите за околна среда, които се финансират чрез фондовете на ЕС по съответната Многогодишна финансова рамка, и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС. Със заповед № РД-572/17.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите (л.34 от делото) е определена Г. С. С. - Г. директор на Главна дирекция Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ за РУО на ОПОС, поради което обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия.
Нормите на ЗУСЕФСУ не въвеждат специални изисквания относно формата на решението, но от съдържанието на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ може да се направи извод, че същото следва да е в писмена форма, поради което изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК за писмена форма е спазено. От формална страна актът съдържа фактическите и правни основания за негово издаване и ясно формирано волеизявление на издателя му, в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспорвания акт са посочени правните основания за издаването му – чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В решението е представена приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите. Като фактически обстоятелства, обусловили издаването на решението са посочени искането за окончателно плащане №6/21.05.2024 г. и прилежащия към него финансов отчет във връзка с дейностите, включени в проекта.
Административните производства по оперативните програми, свързани с разходване на средства по ЕФСУ се реализират чрез ИСУН, като правната регламентация се съдържа в Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (Наредба за ИСУН). Тази наредба е приложима за ОПОС (чл. 3, ал. 1, т. 3) във връзка с издаване на решение за верификация на разходи (чл. 2, т. 2 и т. 3).
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от закона предвижда, че Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация.
По реда на чл.63, ал.1 УО е изискал допълнително представяне на документи и разяснения, при разглеждането на които е констатирал несъответствия. Спорът всъщност е за значението и отражението на тези несъответствия при вземане на оспорваното решение.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект; 4. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд; 5. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 6. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 7. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент (ЕС) 2021/1060 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2021/1060; 8. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
Съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата е уредена в Глава пета Финансово управление и контрол, Раздел ІІ Плащания, верифициране и отчитане на разходи на ЗУСЕФСУ. Тя стартира с подаване на искане за окончателно плащане от бенефициента, като към него следва да са приложени необходимите писмени доказателства. След това РУО на ОПОС следва да извърши проверка на представените документи. Както бе посочено, в чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са уредени случаите, в които УО може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента. В случая, с писма с per. № BG16M10P002-3.021-0005-C02-M077/19.04.2024 г., BG16M10P002-3.021-0005-С02-М080/10.05.2024г., BG16M10P002-3.021-0005-C02-M081/14.05.2024 г., BG16M10P002-3.021-0005-C02-M083/20.05.2024 г. чрез системата ИСУН, УО е изискал допълнителни документи и разяснения от бенефициента. В посочения срок, от страна на бенефициента са представени отговори с приложени документи и обяснения.
Окончателната проверка за дейността по проекта е приключила с изготвен доклад на 16.05.2024 г. (л.12-27). В него подробно са изложени изводите на УО, относно постигането на заложените в проектното предложение индикатори за изпълнение и резултат. В доклада е констатирано, че бенефициента Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА ПЕЩЕРЕН И ЕКО ТУРИЗЪМ“ е изпълнил частично задълженията си, произтичащи от АДБФП – за част от приложените фактури/проформа-фактури липсват документи, удостоверяващи извършените плащания.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Както бе посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че въз основа на Заповед №РД-ОП-61/04.09.2020 г. на РУО на оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са утвърдени Насоките за кандидатстване по процесната процедура и критерии за оценяване.
Процедурата по разработване и приемане на тази документация е посочена в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 – 9 от ЗУСЕФСУ. Изводът който се налага е, че Насоките за кандидатстване не са сред финализиращите процедурата актове, но те имат характер на задължителни правила по конкретна процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на проекти на кандидати за финансиране. В този смисъл решението на УО, с което се утвърждават условията за кандидатстване, по своята правна същност представлява изрично волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения за гражданите или организации, поради което следва да се квалифицира като административен акт със самостоятелно правно значение, който определя конкретните правила по дадена процедура. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството-жалбоподател е било предварително и надлежно запознато.
Съгласно чл. 41, ал.1 от утвърдените Насоки, на верифициране подлежат само разходите, по отношение на които са спазени изискванията за допустимост. Алинея 2 на същия член гласи, че Бенефициентът по АДБФП, съответно по ЗБФП е отговорен за потвърждаване на разходите по проекта въз основа на фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност съгласно приложимото законодателство, освен в случаите на отчитане на разходи чрез формите за предоставяне на финансова подкрепа по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ.
Видно от наличните по преписката документи, включително и на електронния носител, за част от приложените към финансовия отчет фактури - фактура № 0000000405/24.08.2023 г. в размер на 230 040, 00 лв. с ДДС, фактура № 0000000406/24.08.2023 г. в размер на 153 360, 00 лв. с ДДС, фактура № 0000000412/22.12.2023 г. в размер на 117 960, 00 лв. с ДДС, фактура № 0000000415/28.12.2023 г. в размер на 70 776, 00 лв. с ДДС, по фактура № 0000000414/28.12.2023 г. в размер на 44 840, 00 лв. с ДДС, фактура № 0000000413/22.12.2023 г. в размер на 55 872, 00 лв. с ДДС, фактура № 0000000416/28.12.2023 г. в размер на 27 936, 00 лв. с ДДС от БФП, и по фактура № 0000000354/29.12.2023 г. в размер на 134 985, 02 лв. с ДДС, липсват документи, удостоверяващи извършени от Бенефициента реални плащания – платежни нареждания или банкови извлечения.
Представянето само на фактури, не доказва реално извършено плащане. Допълнителни документи, удостоверяващи извършени от жалбоподателя реални плащания не се представиха и по време на съдебното заседание по делото, независимо от обстоятелството, че с определение от 08.08.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест по делото и е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които основава своите искания или възражения и следва да представи писмени доказателства в тази връзка, както и да поиска назначаването на експертиза.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че твърдяните плащания от страна на бенефициента не се доказаха по безспорен начин, правилен е изводът на РУО за отказ от верификация на сумите по посочените фактури.
Видно от чл.40 от Насоките разходи, които биха могли да бъдат допустими за финансиране, но които не са извършени правомерно и не са верифицирани и/или сертифицирани от Управляващия орган и/или Сертифициращия орган, независимо че са били одобрени и платени от бенефициента, остават за сметка на бенефициента и не подлежат на възстановяване и финансиране чрез безвъзмездната финансова помощ.
Размерът на окончателното плащане се изчислява от Управляващия орган като от общата стойност на верифицираните от него общо допустими разходи по проекта, съфинансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, се приспаднат сумите на извършените авансови и междинни плащания.
По отношение на определения размер верифицираните разходи по искането за окончателно плащане, видно от представените по делото доказателства РУО на ОПОС е намалил размера на верифицираните/признатите за допустими непреки разходи за организация и управление под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ със сума в размер на 76 884, 21 лв. от БФП по Дейност № 6 „Организация и управление на проекта, в т.ч. изпълнение на мерки за информация и комуникация на проекта“, от бюджетен ред VIII. 13.1 Разходи по организация и управление, информираност и публичност в размер на 9% от преките допустими разходи по дейност 6, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи, поради неспазване на изискванията на чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, който гласи „ Разходите се считат за допустими ако са налице едновременно следните условия - Разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект “.
Сумата в размер на 76 884, 21 лв. представлява разлика между поисканите от бенефициента непреки разходи по искане за окончателно плащане - 80 701, 74 лв. и допустимия размер на тези разходи - 3 817, 53 лв. (9% х 42 417, 00 лв.). Общият размер на верифицираните от УО на ОПОС допустими преки разходи с искания за междинни плащания по проекта възлиза на 546 387, 00 лв., а размерът на непреките разходи, възстановен от УО на ОПОС, е 36 881, 12 лв.
Като е посочено правилно в решението на УО, максималният допустим размер на подлежащите за възстановяване разходи по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания е 546 387, 00 лв. х 9% = 49 174, 83 лв. Разликата между 49 174, 83 лв. (максимален допустим размер на подлежащите за възстановяване разходи по реда на чл. 55, ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ по искания за междинни плащания) и 36 881, 12 лв. (размерът на разходите по реда на чл. 55, ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ, възстановен от УО на ОПОС с искания за междинни плащания), представлява допустимият размер на остатъчната стойност - 12 293, 71 лв. (25% от допустимия размер на единна ставка (9%), който подлежи на възстановяване от УО на ОПОС с настоящото искане за плащане.
Предвид горното съдът счита, че правилно РУО не е признал разходи в размер на 197, 03 лв. (представляващи разлика между поисканите от бенефициента средства в размер на 12 490, 74 лв. и допустимия размер на остатъчната стойност - 12 293, 71 лв. (25% от допустимия размер на единна ставка (9%), който подлежи на възстановяване от УО на ОПОС с искането за окончателно плащане).
Въз основа на верифицираните в предходни искания за плащане допустими преки разходи, са верифицирани непреки разходи за организация и управление под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал.1, т. 4 от ЗУСЕСИФ в размер на 12 293, 71 лв. за сметка на БФП, представляващи остатъка от 25% от допустимия размер на единна ставка (9%) спрямо посочената сума.
Предвид горното, общият размер на верифицираните средства по искане за окончателно плащане № 6/21.05.2024 г. е 58 528, 24 лв. от БФП, представляващи извършени от бенефициента разходи в съответствие със закона:
- 42 417, 00 лв. от БФП, представляващи извършени от бенефициента разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ.
- 3 817, 53 лв. от БФП под формата на единна ставка по реда на чл. 55, an. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, представляващи 100% от допустимия размер на единна ставка (9%) спрямо посочената сума (42 417, 00 лв.).
- 12 293, 71 лв. от БФП под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУ СЕСИФ, представляващи допустимия размер на остатъчната стойност на единна ставка (25 /о от допустимия размер на единна ставка (9%), който подлежи на възстановяване от УО на ОПОС с искането за окончателно плащане.
След проверка за спазване на ограниченията в размера/стойността на категориите разходи, определени в т. 14.5 от Насоките за кандидатстване по процедура № BG16MOP002-3.021 „Подобряване на природозащитното състояние на природни местообитания“, не са установени надвишения по проекта. Не е установено наличие на нетни приходи в резултат на нови видове източници на приходи в края на изпълнението на проекта.
От верифицираната сума по искане за окончателно плащане (58 528, 24 лв.) е приспаднат изплатеният аванс по АДБФП на стойност 369 021, 57 лв. В резултат на гореизложеното е стигнат извод, че бенефициентът следва да възстанови сумата в размер на 310 493, 33 лв.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че процесното решение отговаря на целта на закона, тъй като е съобразено с целите на ОПОС и съответната процедура. Административният орган правилно е приложил законът и одобрените условия за кандидатстване и изпълнение по процедурата, поради което оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника, определени на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 360 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът не намира основание в искането за присъждане на максимален размер от 540 лв. за ответника. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, ІІІ отделение, 57-ми състав
Цитирани разпоредби
50- чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ
- чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ
- чл. 70
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 149 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 59, ал. 1 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУ
- чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 63 ЗУСЕСИФ
- чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 57, т. 7 ЗУСЕФСУ
- чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ
- чл. 63, ал. 1 УО
- чл. 145
- чл. 146, т. 4
- чл. 2, т. 2
- чл. 24
- чл. 26, ал. 2
- чл. 26, ал. 1
- чл. 3, ал. 2
- чл. 3, ал. 1, т. 3
- чл. 33, ал. 1
- чл. 35
- чл. 37
- чл. 40
- чл. 41, ал. 1
- чл. 5
- чл. 55
- чл. 55, ал. 1, т. 2
- чл. 60, ал. 1, т. 2
- чл. 60, ал. 1
- чл. 61, ал. 2
- чл. 62, ал. 1
- чл. 63, ал. 4
- чл. 63, ал. 1
- чл. 82