Решение № 655 от 12.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 248/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявен от "ВИА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, ЕИК 175396059 срещу Столична община, ЕИК: 000696327 осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 32 612, 71 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 65 225, 42 лева)- представляваща индексация поради инфлация на заплатеното възнаграждение за извършени работи по договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55- 488 от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021г.; сума в размер на 5 173, 65 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 10 347, 30 лева)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612, 71 лева, за периода от 21.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024 г.; сумата в размер на 57 690, 27 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 115 380, 54 лева)- представляваща индексация поради инфлация на заплатеното възнаграждение за извършени работи по договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55- 488 от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022г.; сума в размер на 9 151, 94 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 18 303, 87 лева)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690, 27 лева, за периода от 21.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024г.; сумата в размер на 382 617, 31 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 765 234, 62 лева)- представляваща индексация поради инфлация на заплатеното възнаграждение за извършени работи по договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55- 488 от 17.08.2020 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022г.; сума в размер на 41 393, 95 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 82 787, 90 лева)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617, 31 лева, за периода от 07.04.2023г. до датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024 г.; законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че съгласно решение № СОА19-РД93- 142/26.08.2019 г. на заместник кмета на СО била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Строително монтажни работи на улици в район Витоша по 3 (три) обособени позиции: Обособена позиция №1: Разширение на локално платно на път II-18 = СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111d, включително обособяване на кръгово "Изток" О.Т. 111 d – l11 e - 111 - 111в - 111г -111 д, разширение на ул. "Витошки камбани"от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. "в.з. Малинова долина - Бункера I етап", район "Витоша", Столична община; Обособена позиция №2: Изграждане на улица от О.Т. 306 до О. Т. 4А /улица изток- запад/, м. Малинова долина-Бункера, гр. София, р-н Витоша - СО и разширение на ул. "Рачо П. - Казанджията" с една допълнителна лента с ширина от 3.97 до 3.87 м, за да се получи обща ширина по регулация от 11.25м. Дължината на уширението е 65м. Предвижда се ново улично осветление"; Обособена позиция №3: Реконструкция на ул. "Бяла река" от о.т.1 /при ул. "Трилистник"/ до О.Т. 15 /при ул. "Витошки камбани"/, м. "Малинова долина", р-н "Витоша", СО“. Твърди се, че с решение № СОА20-РД92-132/15.06.2020 г. заместник- кметът на СО е определил ищеца „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД за изпълнител на обособена позиция № 1. Въз основа решението на възложителя за определяне на изпълнител и на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП, на 17.08.2020 г. между ответника, в качеството му на възложител, и ищецът „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 г. за изпълнението на ОП № 1 от обществената поръчка. Съгласно уговореното в чл. 8, ал. 1 от Договора, същият влизал в сила от датата на регистрационния индекс (17.08.2020 г.), като изпълнението на поръчката започвало след осигуряване на финансиране, за което възложителят уведомявал писмено изпълнителя и бил със срок на действие до изпълнение на всички поети от страните задължения. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, срокът за изпълнение на строително- монтажните работи бил 92 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол обр. 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно чл. 2 от договора, общата цена за изпълнение на възложените СМР бил 2 637 927, 68 лева без данък върху добавената стойност („ДДС“) или 3 165 513, 22 лева с включен ДДС. Ищецът твърди, че надлежно е изпълнил задълженията си по договора, като е извършил възложеното му строителство, което било прието от възложителя без възражения и разплатено по първоначално уговорените в договора цени. Твърди, че СМР са извършени както следва: СМР, посочени в протокол от 08.07.2021 г. са извършени в периода 21.12.2020 г.- 11.06.2021 г.; СМР, посочени в протокол №2 от 27.01.2022 г. са извършени в периода 08.07.2021 г.- 28.09.2021 г.; СМР, посочени в окончателния протокол от 21.12.2022 г. са извършени в периода от 08.07.2021 г. до 30.09.2021 година. Сочи се, че в хода на изпълнение на договора настъпил значителен ръст на инфлацията, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, които формират стойността му. Вследствие на инфлационните процеси в страната, бил приет чл.117а от ЗОП, съгласно чиято ал.1 в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Съгласно § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби („ПЗР“) на ЗД на ЗОП, законът влизал в сила от деня на обнародването му в ДВ - 05.08.2022 г., а съгласно § 2 от ПЗР, методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането на ЗД на ЗОП в сила. С ПМС № 290 от 27.09.2022 била приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Съгласно чл. 2 от методиката (в приложимата редакция преди измененията от 01.01.2024 г.), за изменение на цената на договор и рамково споразумение за строителство по чл. 1 се прилагал коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи съобразно таблицата в същия член. Съгласно § 2 от ПЗР на Методиката, за начална дата на наличие на инфлация се приемал 31.12.2020 година. Съгласно § 4 от ПЗР на Методиката (в приложимата редакция), на изменение подлежали цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство. Съгласно § 3 от ПЗР на Методиката, дата за определяне стойността на строително-монтажни работи, предмет на изменение на формиране на стойността на договора и рамковото споразумение, била датата на офертата за участие в обществена поръчка, но не по-рано от 31.12.2020 г., а в случай на подадена оферта преди 01.01.2021 г., то тогава се прилагал индексът за 31.12.2020 година. Според ищеца изменението на процесния договор ставало ex lege по силата на чл.117а, която имала несъщинско обратно действие и не било нужно да се сключва допълнително споразумение със възложителят. Счита, че към процесния случай не намирала приложение разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗОП / обн. бр.108/2023 г. в сила от 22.12.2023/, тъй като същата била материална и имала действие занапред - само по отношение на договори, сключени след влизането й в сила. В обобщение твърди, че в настоящия случай било осъществено предвиденото в закона основание за изменение на договора съгласно чл.117а във вр. с чл.116, ал.1, т.3 от ЗОП, тъй като инфлацията въз основа на която е възникнала необходимостта от изменение на договора, не е могла да бъде предвидена от възложителя и от изпълнителя и се дължи на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени. Сочи, че в случая дейностите, предмет на процесния договор попадали в предметния обхват на т.2 от Методиката, по отношение на които тежестта на строителните материали в себестойността на строежа е с коефициент 55%; всички строителни работи били приети след 30.06.2021 г. в съответствие с параграф 4 от Методиката; офертата на изпълнителя била подадена преди 01.01.2021 г., в съответствие с параграф 3 от Методиката. Поради това се поддържа, че въз основа на установената в Методиката формула цената на дейностите по окончателния протокол следвало да се увели с 637 692, 52 лева без ДДС, респ. 765 234, 62 лева с ДДС. Счита, че така изчисленото увеличение на цената не надвишавало установеният в чл.116, ал.3 от ЗОП праг, който в случая възлизал на 1 318 963, 84 лева без ДДС, респ. 1 582 756, 61 лева с ДДС. При условията на евентуалност- ако се приеме, че за изменението на договора за обществена поръчка по реда на чл. 117а от ЗОП е необходимо взаимно съгласие на страните, твърди, че с оглед настъпилата инфлация, за ответника-възложител на основание чл. 117а от ЗОП е възникнало задължение за изменение цената на договора предвид появилата се инфлация в съответствие с Методиката, като възложителят не изпълнил това свое задължение, въпреки отправената до него покана от изпълнителя, с което на последния са причинени подлежащи на обезщетяване имуществени вреди. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.117а от ЗОП за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на Договора. Вследствие на неизпълнението от страна на възложителя на задължението, произтичащо от императивната разпоредба на чл.117а, ал.1 от ЗОП, която се явявала част от задължителното съдържание на договорното отношение по силата на закона, ищецът - изпълнител претърпял вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото му със сумата на предвидимия размер на установеното от закона изменение (увеличение) на цената в резултат на инфлация, (при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали), формирано върху изпълнените и приети СМР в процесиите периоди. Размерът на обезщетенията, предмет на евентуалните искове, съответствал на размера на допълнителното възнаграждение за извършените СМР поради инфлация, което се определяло съобразно правилата на методиката. При условията на евентуалност - ако главните искове и първите евентуални искове бъдат оставени без разглеждане или без уважение, ищецът твърди, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага между патримониумите на ищеца и ответника, чиито последици могат да бъдат отстранени само чрез иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че настъпването на процесуалното условие за разглеждането на евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД би обосновало безспорен извод, че ищецът не разполага с друго средство за защита – липсват договорни искове, които да обезпечат защитения интерес на ищеца. Налице били и останалите елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно императивната норма на чл. 117а от ЗОП, на ищеца се дължало увеличено по размер възнаграждение (съобразно предвижданията на методиката) за извършените от него и приетите от ответника без възражения СМР по договора. Поведението на ответника и в частност - отказът да бъдат изменени цените по договора и да бъдат заплатени увеличените цени за извършените СМР, обуславяло неоснователното му обогатяване за сметка на ищеца. В настоящия случай бил налице идентитет между обема на обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, тъй като, обогатяването на ответника се съизмервало с размера на увеличеното възнаграждение за изпълнените СМР, което същият не е заплатил предвид собственото си неправомерно поведение, а обедняването на ищеца било в същия размер - сумите за увеличеното възнаграждение, които му се следвали, но не е получил предвид поведението на ответника. Сочи се, че размерът на вземанията, предмет на евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съответствал на размера на увеличеното поради инфлация възнаграждение за извършените и приети по договора СМР, определен съобразно правилата на Методиката. Счита, че са налице всички елементи от фактическият състав на главните, така и на евентуалните искове. В отговор на исковата молба, Столична община оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва, че на 17.08.2020 г. е сключен между ответника, в качеството му на възложител, и ищецът „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55-488/17.08.2020 г. за изпълнението на ОП № 1 от обществената поръчка. Поддържа се, че нормата на чл.117а от ЗОП няма обратно действие, а действие занапред, което гражданско правната теория наричала „несъщинско обратно действие“. Сочи се, че процесния договор е преустановил своето действие (тъй като задълженията по него били изпълнени), поради което счита, че разпоредбата на чл.117а от ЗОП не може да намери приложение, с аргумента че същата цели да се създаде правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени вече сключени договори и същата не може да намери приложение при вече приключени правоотношения. Сочи се, че не са налице предпоставките за приложение на чл.117а от ЗОП – 1) защото чл.117а от ЗОП създавал правна възможност, а не задължение за възложителя, като този извод следвал от граматическото тълкуване на разпоредбата, а в същият смисъл било и методическо указание № 1 от 01.04.2022 г. на Агенцията по обществени поръчки; 2) не бил налице финансов ресурс, тъй като липсвали средства, които да обезпечат увеличаването на цената по договора с претендираната сума по главните искове в размер на 528 639.83 лева, представляващи над 16% от общата сума, изплатена от Столична община, в качеството й на възложител, за всички изпълнени дейности през срока на договора. Твърди се, че липсва споразумение за изменение на договора, тъй като от документацията по проведената обществена поръчка не се установявало изменение на клаузите на сключените договори в резултат на проведената процедура, не били налице и сключени допълнителни споразумения. По отношение на първата група евентуални искове, счита че същите са недопустими, тъй като не са налице предпоставките за обективно съединяване на искове. Счита, че исковете са и неоснователни, тъй като чл.117а от ЗОП предвиждал единствено възможност, но не и задължение за възложителя за изменение на договора. Счита, че предявените искове по чл.59 ЗЗД са недопустими, тъй като не били налице предпоставките за обективно съединяване на искове. Твърди, че исковете освен недопустими са и неоснователни, тъй като страните са били обвързани от договор за обществена поръчка, по който възложителят е изпълнил задължението си за заплащане на цената, поради което не били налице предпоставките по чл.59 от ЗЗД. Счита, че не са налице и предпоставките за уважаване на иска по чл.86 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове. В допълнителна искова молба, се оспорват правните доводи на ответника. Твърди се, че за да е налице несъщинското обратно действие на закона е необходима изрична разпоредба, като се сочи, че несъщинско обратно действие има параграф 2 от ПЗР на ЗОП, а не параграф 3, както твърди ответникът. Оспорва се становището на ответника, че правоотношението между него и ищецът е приключило, с аргумента, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на индексираната цена за извършване на процесните СМР. Оспорва се становището на ответника, че не са налице основанията за индексация на цените по процесния договор, както и че чл.117а от ЗОП предвиждал правна възможност, а не задължение. В останалата си част допълнителната искова молба повтаря съображенията изложени в исковата молба и уточнението към нея. В отговора на допълнителната искова молба, се повтарят вече изложените съображения срещу допустимостта и основателността на предявените искове. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковете и пледира за уважаването им в заявената поредност. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ответника оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им, като също моли за присъждане на разноските по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. В дадения им срок пълномощниците и на двете страни представят подробни писмени защити. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят и с определение № 1934/22.05.2024 г. са приети за безспорни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и поради това за ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, следните факти: че между страните по делото е сключен договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488 от 17.08.2022 г., че е налице точно изпълнение от страна на ищеца като изпълнител на задълженията му по договора, като изпълнените СМР са приети от възложителя- СО на посочените в ИМ и молбата – уточнение дати със съответните документи; че уговорените в договора суми за възнаграждение на изпълнителя са заплатени от възложителя СО на посочените в ИМ дати, както и приемането с ПМС № 290 от 27.09.2022г. на методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Тези факти се установяват и от представените многобройни писмени доказателства, както следва: Видно от решение № СОА19- РД93- 142/ 26.08.2019г. на зам. кмета на СО (възложител съгласно Заповед № СОА18- РД09- 1409/ 06.12.2018г. на кмета на СО) е открита обществена поръчка за извършване на СМР на улици в район Витоша по 3 обособени позиции: № 1- разширение на пътно платно на път II-18=СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111д, включително обособяване на кръгово „Изток” О.Т. 111д- 111е- 111- 111в- 111г- 111д, разширение на ул. „Витошки камбани” от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. „в.з. Малинова долина- Бункера I етап”, район „Витоша”- Столичн община; № 2- изграждане на улица от О.Т. 306 до О.Т. 4А (улица изток- запад), м. „Малинова долина- Бункера”, гр. София, район „Витоша”- Столична община и разширение на ул. „Рачо П.- Казанджията” с една допълнителна лента с ширина от 3.97 до 3.87м., за да се получи обща ширина по регулация от 11.25м. дължината на уширението е 65 м. Предвижда се ново улично осветление; № 3- реконструкция на ул. „Бяла река” от О.Т. 1 (при ул. „Трилистник”) до О.Т. 15 (при ул. „Витошки камбани”), м. „Малинова долина”, район „Витоша”- Столична община, с вписана прогнозната стойност на поръчката без ДДС е 3 900 000 лева. (стр. 37), представената в цялост документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: СМР на улици в район „Витоша” по 3 обособени позиции, като раздел 1 съдържа пълно описание на обекта на обществена поръчка- предмет на обществената поръчка, прогнозната стойност разделена за съответната обособена позиция- позиция № 1- 2 398 400 лева без ДДС, позиция № 2- 501 000 лева без ДДС и позиция № 3- 1 000 600 лева без ДДС, срок и място на изпълнение. (стр. 40), доклад с вх. № СОА19- РД92- 268(1)/ 15.06.2020г. от работата на Комисията за извършване на подбор на участниците, разглеждане и оценка на офертите в открита процедура по ЗОП с предмет: СМР на улици в район „Витоша” по 3 обособени позиции, в който са вписани 6 подадени оферти от участници и съответно взетите решения от комисията по заложените позиции. (стр. 59), решение на СО № СОА20- РД92- 132/ 15.06.2020 г. за обявяване на класирането на участниците в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет с предмет: СМР на улици в район „Витоша” по 3 обособени позиции, а именно по обособена позиция № 1 и № 2 за изпълнител на когото е възложеното изпълнението е избран „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: 175396059. (стр. 106). Установява се, че договор с регистрационен индекс № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г. е сключен между Столична община, ЕИК: 000696327 (възложител) и „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД, ЕИК: 175396059 (изпълнител) с предмет: СМР на улици в район „Витоша” по Обособена позиция № 1 и обща цена за изпълнение 2 637 927, 68 лева без ДДС (3 165 513, 22 лева с ДДС). Към договора от страна на възложителя е представена и техническа спецификация за обществена поръчка с предмет: СМР на улици в район „Витоша” по 3 обособени позиции, като касаещата съответния изпълнител е оцветена, а от изпълнителя „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД е представено Предложение за изпълнение на поръчката за обществена поръчка с предмет СМР на улици в район „Витоша” по 3 обособени позиции относно възложената им Обособена позиция № 1, както и Ценово предложение от 14.10.2019г. (стр. 110). Видно от писмо от СО, изх. № СОА20- ТД26- 11724/ 04.12.2020 г. до управителя на „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД, изпълнителят е уведомен, че е осигурено финансиране за изпълнение по договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 година. На 21.11.2020 г. е подписан и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура (стр. 577 и 578 и сл. по делото). По делото от ищцовото дружество са представени и следните фактури: 1) фактура № 0000001778/ 09.07.2021г. с доставчик „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД и получател „Столична община” за извършени СМР съгласно Акт № 1/ 08.07.2021 г. по договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г. за обект № 1- разширение на пътно платно на път II-18=СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111д, включително обособяване на кръгово „Изток” О.Т. 111д- 111е- 111- 111в- 111г- 111д, разширение на ул. „Витошки камбани” от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. „в.з. Малинова долина- Бункера I етап”, район „Витоша”- Столична община с посочена сума за плащане: 743 733.41 лева с ДДС, ведно със сметка - опис № 1 и 2 бр. протокол (междинен акт) № 1 за период 21.12.2020 г. до 11.06.2021 г.; 2) фактура № 0000001884/ 27.01.2022г. с доставчик „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД и получател „Столична община” за извършени СМР съгласно Акт № 2/ 21.01.2022г. по Договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020г. за обект № 1- разширение на пътно платно на път II-18=СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111д, включително обособяване на кръгово „Изток” О.Т. 111д- 111е- 111- 111в- 111г- 111д, разширение на ул. „Витошки камбани” от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. „в.з. Малинова долина- Бункера I етап”, район „Витоша”- Столична община с посочена сума за плащане: 1 315 627.61 лева с ДДС, ведно със сметка- опис № 22 за дейности извършени през периода 08.07.2021 г. до 28.09.2021 г. и 8бр. протокол (междинен акт) № 2 за период 08.07.2021г. до 28.09.2021г.; 3) фактура № 0000001997/ 22.12.2022г. с доставчик „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД и получател „Столична община” за извършени СМР съгласно окончателен протокол от 21.12.2022 г. по договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г. за обект № 1- разширение на пътно платно на път II-18=СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111д, включително обособяване на кръгово „Изток” О.Т. 111д- 111е- 111- 111в- 111г- 111д, разширение на ул. „Витошки камбани” от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. „в.з. Малинова долина- Бункера I етап”, район „Витоша”- Столична община с посочена сума за плащане: 473 047.44 лева с ДДС, ведно със сметка- опис № 22 и окончателен протокол за действително извършени работи съгласно обобщена заменителна таблица (стр. 611 и сл. ). В представения констативен акт за установяване годността за приемане строежа (част, етап от него) от 16.05.2022 г. е вписано, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, условията на договора за строителство, както и наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство (стр. 627 и сл. по делото). Представена е от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД и хронологична ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. с обект: кръгово Изток- ул. „Витошки камбани” и хронологична ведомост за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. с обект: кръгово Изток- ул. „Витошки камбани” (стр. 652). Ищецът представя и обявление № 00087- 2019- 0106 от 18.05.2023 г. за приключване на договор за обществена поръчка с дата на приключване на договора 29.12.2022 г. и изплатена сума по същия в размер на 2 637 925, 91 лева без ДДС (стр. 654). По делото са представени и методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация в сила от 30.09.2022г. приета с ПМС № 290 от 27.09.2022г. и доклад от И.Ш., министър на регионалното развитие и благоустройство относно проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация, както и Частично предварителна оценка на въздействието в сила от 01.01.2021 г. на МРРБ относно предприемането на регулаторни мерки за преодоляване на последиците от прогресивна инфлация в цените на строителните продукти с оглед обезпечаване изпълнението и извършването на договори за обществени поръчки. Установява се, че с писмо, рег. № СОА22- ТД26- 13754/20.10.2022 г. изпълнителят „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД предлага на основание чл. 117а от ЗОП във връзка с чл. 116, ал.1, т.3 от ЗОП изменение на размера на заплатеното възнаграждение за дейностите по договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г., като възнаграждението бъде увеличено (индексирано) с коефициент в проценти, определен съгласно тежестен коефициент под № 5 от таблица по чл. 2 от приетата с това постановление Методика, а именно с 55%. (стр. 696 и сл. по делото). Към писмото е приложен изготвен от ищцовото дружество анекс от 20.10.2022 г. към договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г., съгласно който на основание чл. 1, ал. 2 общото увеличение на цената на договора не може да надхвърля с повече от 50 на 100 стойността на основния договор, като са представени и 10 бр. протоколи за индексация (стр. 699 и сл.). С писмо, рег. № СОА22- ТД26- 13754/2/06.04.2023 г. изпълнителят „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД отново кани СО да предприеме вменените им по силата на закона правни и фактически действия за изменение на цената на договора, като ефективно условие за продължаване изпълнението на възложените им с договора дейности, като прилагат и протокол за индексация от 21.12.2022 г. (стр. 731 и сл.). По делото е представено и решение № 1001 на Столичния общински съвет от 15.12.2022 г., с което е дадено съгласие за предоставяне на допълнителни финансови средства необходими за индексиране на сключени договори за строителство и инженеринг в размер на до 15% от първоначалната им стойност с ДДС, в случаите когато възложител е Столична община или второстепенен разпоредител с общински бюджетни средства.Посочено е, че тези средства ще бъдат осигурени от бюджета на СО (стр. 811). По делото е изготвена комплексна ССчТЕ от вещите лица В. П. и В. Ц.. При анализ на съдържанието на договора и документацията на обществената поръчка вещите лица сочат, че с договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г. на ищеца е възложено извършването на СМР на улици в гр. София, район Витоша, като коефициентът на тежест на строителните материали в себестойността на възложените работи е 55 %, съгласно т. 5 от Таблицата към чл. 2 от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация „Строителство на автомагистрали, скоростни пътища, РПМ, общински пътища, улици, пътни съоръжения, обекти от градска среда (паркове, междублокови пространства, детски и спортни площадки и друга прилежаща инфраструктура)“ Коефициентът се прилага към стойността на целия договор и рамковото споразумение. Коригираното предвид инфлацията възнаграждение, според експертите, изчислено по правилата на методиката, по всеки от отчетните актове/протоколи е в следните размери: - за работите по протокол /междинен акт/ № 1 от 08.07.2021 г. - 54 354, 52 лв. без ДДС/ 65 225, 42 лв. с включен ДДС; за работите по протокол /междинен акт/ № 2 от 27.01.2022 г. - 96 150, 45 лв. без ДДС/115 380, 54 лв. с включен ДДС; за работите по окончателния протокол от 21.12.2022 г. - 637 695, 52 лв. без ДДС/765 234, 62 лв. с включен ДДС. Общият размер на коригираното съобразно инфлация допълнително възнаграждение възлиза в размер 788 200, 49 лв. без ДДС /945 840, 59 лв. с включен ДДС, което е 29, 88 % от цената на договора (2 637 927, 68 лв. без ДДС / 3 165 513, 22 лв. с включен ДДС - чл. 2 от същия), при което общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор. Изчисленията, направени от вещите лица на законната лихва за забава до 06.02.2024 г. са както следва - за сумата от 54 354, 52 лв. без ДДС/65 225, 42 лв. с ДДС по протокол /междинен акт/ № 1 е 8 622, 75 лв. без ДДС/10 347, 30 лева с ДДС; за сумата от 96 150, 45 лв. без ДДС/115 380, 54 лв. с включен ДДС по протокол /междинен акт/ № 2 е 15 253, 23 лв. без ДДС/18 303, 87 лева с ДДС; за сумата от - 637 695, 52 лв. без ДДС/765 234, 62 лв. с включен ДДС по окончателния протокол е 68 989, 92 лева без ДДС/82 787, 90 лева с ДДС. Въз основа на документацията на обществената поръчка, в т.ч. техническата спецификация, офертата на „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД и анализа на отчетните книжа по договора (в т.ч. съставените протоколи и актове), експертите достигат до извод, че основните видове СМР, възложени и изпълнени по договора, са следните: направа на тротоарна настилка с дебелина 6 см; доставка и полагане на бетонови бордюри с размер 18/35, вкл. всички свързани с това разходи; бетон С8/10 за бордюри; асфалтова смес за долен пласт на покритието 0/16 / биндер / за пътна настилка с различна дебелина и широчина; доставка и полагане на плътен асфалтобетон, тип А с дебелина в уплътнено състояние 4см; асфалтова смес за основен пласт за пътна настилка с различна дебелина и широчина; доставка и полагане на пясък за тротоари 6 см, вкл. всички свързани с това разходи; доставка и полагане на несортиран трошен камък за основа. При анализ на документацията, техническата спецификация, офертата на „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД и отчетните книжа по договора, както и същността на изпълнените дейности, вещите лица установяват, че основните стоки, материали и услуги, вложени в над 75% от изпълнените СМР, включени в актовете /протоколи обр.19 към възложителя, са: тротоарна настилка, бетонов бордюр 18/35, бетон С8/10, асфалтобетон неплътна смес, асфалтова смес за основен пласт, битумен разлив, пясък и несортиран трошен камък. Вещите лица посочват, че индикатор за изменението на цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на процесния договор се явява Индексът на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали, заложен и в чл. 3 от Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г, изменена и допълнена с ПМС № 275 от 13.12.2023 г., като информацията за изменението му се публикува на всяко тримесечие съответно на интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ) - "Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали“ https: //infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x 2=1930 или Евростат и за процесния период от м. 10.2019г. до м.12. 2022г. е налична информацията. В представителните статистически данни по информация на НСИ и Евростат не се съдържат данни за видове СМР, а комплексно за Индекс на разходите в строителството и Индекс на разходите за труд в строителството. Според вещите лица, факторите и обстоятелствата, на които се дължи настъпването на инфлацията в процесния период и в частност - инфлацията на цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на процесния договор, са геополитиката в региона, при възстановяващ се пазар след период на извънредно положение в национален мащаб и пандемия в международен и национален мащаб; самата пандемия и последиците от нея върху икономиката и всички сектори на обществения живот, които като следствие рефлектират върху икономиката, както и водените военни действия в Украйна. Изброените фактори, на които се дължи настъпването на инфлацията, са невъзможни или изключително трудни за прогнозиране. Самостоятелен фактор, повлиял върху инфлацията, засегнала ръста на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на процесния договор, е и увеличението на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. (710 лв.) съгласно решение на правителството. Размерът е повишен с 9, 2% спрямо досегашната й стойност. При определянето на новия й размер са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда и възможностите на държавния бюджет (Постановление № 37 от 24 март 2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 25 от 29.3.2022 г., в сила от 1.04.2022 г.). Според тях, този фактор също не може да бъде прогнозиран от изпълнителя при изготвяне и подаване на офертата му за участие в обществената поръчка. Процентът на увеличение на цените, изчислен от вещите лица съгласно база данни СЕК, средно тежестно, за всички основни материали, формиращи стойността на договора, е 33, 81 %. Според експертизата увеличението на цените е съществено. Средният процент на увеличение на цените на извършените, отчетени и приети по процесния договор СМР към датата на окончателния протокол по договора – 21.12.2022 г., е 37, 91 %, като темпа на инфлацията за периода 10.2018 – 10.2019 e 32, 9 %, за периода 10.2019 – 10.2020 – 31, 9 %, за периода 10.2020 – 10.2021 - 24, 4 % и за периода 10.21 до 10.2022 г. е 5, 8 %.. Експертите заключават, че на базата на анализираните статистически индекси за разглеждания период и установения темп на инфлацията посоченото увеличение на цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на процесния договор, е съществено. Съдът цени заключението на изготвената комплексна експертиза като обективно и компетентно изготвено, заедно с останалия събран доказателствен материал. Оспорването от страна на ответника за референтите стойности на СМР, използвани от вещи лица с довода, че се основават на обобщени данни, публикувани от трето дружество, не води до некредитиране на изводите на вещите лица. От една страна, на съдебния състав е служебно известно, че за определяне на цените в строителството всички вещи лица при изготвяне на съдебно-оценителни експертизи, както и в търговските отношения по повод изпълнение на СМР се използват като референти стойности обобщените статистически данни, събирани и поддържани от дружеството Стройексперт - СЕК ЕООД в рамките на десетилетия. От друга страна, ответникът не ангажира допълнителни доказателства, с оглед оборване изводите на вещи лица (изрично изявление на пълномощника на ответника адв. Г. при приемане на заключението в о.с.з по делото, проведено на 05.11.2024 година), а по делото няма събрани доказателства, които да оборват фактическите изводи на вещите лица. При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи: Предявени са три групи искове с правна квалификация, както следва: Главни искове с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.117а ЗОП и по чл. 86 ЗЗД. Евентуални искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 117а ЗОП във вр. с чл. 86 ЗЗД. Евентуални искове с правно основание чл.59 ЗЗД. По отношение на главните искове в тежест на ищеца е да докаже следните факти – 1) наличие на валидно облигационно отношение между страните по договор за изработка; 2) изпълнение на задълженията му по договора като изпълнител; 3) наличие на предпоставките за изменението на договора - наличие на инфлация, в резултат която съществено са увеличени цените на материалите, които формират стойността на договора и инфлацията, вследствие на която са се повишили цените на материалите да не е била предвидима при полагане на дължимата грижа от страните и да е настъпило по силата на закона –съгласно чл. 117а от ЗОП; 4) претендираното увеличение на цената по договора да е в съответствие с приетата от МС методика. По отношение на първата група евентуални искове в тежест на ищеца е да докаже следните факти - 1) наличие на валидно облигационно отношение между страните; 2) изпълнение на задълженията му по договора като изпълнител; 3) наличие на предпоставките за изменението на договора- наличие на инфлация, в резултат която съществено са увеличени цените на материалите и инфлацията, вследствие на която са се повишили цените на материалите да не е била предвидима при полагане на дължимата грижа от страните; 4) претърпяване на имуществени вреди, изразяващи се в неполучаването на възнаграждение за извършените СМР в изменени съобразно Методиката по чл. 117а от ЗОП размери вследствие на неизпълнението на договорно задължение на възложителя да сключи допълнително споразумение за изменение на цената по договора от 17.08.2020 година. За преценка основателността на предявените главни искове, Съдът съобразява характера на процесния договор – договор за изработка, сключен по реда на ЗОП. Както бе посочено, доказа се, че задълженията на изпълнителя са изпълнени, както и, че възложителят е заплатил посочената в договора стойност на изпълнените и приети СМР. Както е посочено и в решение № 95 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 60211/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС законодателят е предвидил за определен вид дейности задължително да са обект на обществена поръчка, както и е задължил определени публични субекти да са техни възложители, възлагайки им отговорността за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от тези поръчки, като този специален ред е създаден с определена цел - осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. Установеният специален ред относно приложимите принципи, условия и ред за възлагане на обществените поръчки, изключва приложението на общите норми на ЗЗД относно въпросите, по които ЗОП съдържа изрична уредба, уредена с повелителни норми. В цитираното решение е посочено, че този извод следва от нормата на чл. 45 от ЗОП (отм.) (идентична с чл. 120 от ЗОП, в сила към настоящия момент и към момента на сключване на процесния договор), съгласно която за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, но прилагане на нормите на ЗЗД се извършва доколкото са съвместими с целите и принципите на специалния ЗОП. И главните и първите евентуални искове по настоящото дело се основават на твърденията на ищеца, че с чл.117а от ЗОП (приета със ЗИД на ЗОП, обн. ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) се създава право за изпълнителя по договора от 17.08.2020 г., сключен по реда на ЗОП да претендира/съответно задължение за възложителя по този договор да заплати увеличена цена по договора, аргументирана с инфлацията на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора/твърдението по първата група евентуални искове е за възникване на задължение за сключване на договор за изменение на цената на договора между страните, при неизпълнение на което задължение възниква твърдените вреди за ищеца. На първо място, следва да се отбележи, че в ЗОП не са посочени видове договори с оглед предмета им, които да могат да бъдат изменени при специалната хипотеза на чл. 117а от ЗОП. От мотивите на Законопроекта за допълнение на ЗОП, с който създадена нормата на чл. 117а, е видно, че вносителите са предложили това изменение, без да има ограничение на предмета на договорите, като се включват както договори за възлагане на СМР, така и за доставки и за услуги. В изпълнение на чл. 117а от ЗОП е приета МЕТОДИКА за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (приета с ПМС 290/27.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 година), видно от чийто чл. 1 (в редакцията при приемането й), същата се отнася само за договори, свързани със строителството. За преценка основателността на претенциите по главните и първите евентуални искове, Съдът съобразява следното относно приложимостта на чл. 117а от ЗОП към отношенията между страните по настоящото дело: За установяване на точния разум на закона, на нормативната воля на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 117а от ЗОП при приемането й, следва да се извърши логическо, систематическо, историко-политическо и телеологическо тълкуване съгласно чл. 46, ал. 1 ЗНА. Изходните позиции за това тълкуване са следните: Относно действието на чл. 117а от ЗОП (обн. ДВ бр. бр. 62/2022 г.), в § 3 от ПЗР на ЗД на ЗОП (обн. ДВ бр. бр. 62/2022 г.) е посочено, че този закон, което включва и допълнената нова норма на чл. 117а от ЗОП влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В § 2 от ПЗР на ЗД на ЗОП (обн. ДВ бр. бр. 62/2022 г.) е посочено, че методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон (този закон – ЗД на ЗОП, обн. ДВ бр. бр. 62/2022 г.). В методиката, приета с ПМС 290/27.09.2022 г., т.е един месец след приемане на чл. 117а от ЗОП, е посочено, в редакцията при приемането й, че на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство - § 4 от методиката. Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила (чл.5, ал.5 Конституцията на Република България). Правилото за действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще (ех nunc). Само по изключение, законодателят може да придаде обратна сила (ex tunc) на новоприетия закон. Така и в ТР № 5 от 11.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2021 г., ОСГК на ВКС е посочено, че забраната за обратно действие на законите е принцип, който се извежда от понятието за правовата държава, уредено в Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 от КРБ. Изхожда се от правилото на чл. 14 на Закона за нормативните актове (ЗНА), което предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В цитираното ТР е посочено и, че в практиката си Конституционният съд на РБ последователно приема, че правовата държава в "материален смисъл" е държава на справедливостта, а във "формален смисъл" тя е държава на правната сигурност, в която съдържанието на правния ред е ясно, предвидимо и недвусмислено определено (решение № 1 от 2005 г. по конст. д. № 8 от 2004 г., решение № 7 от 2005 г. по конст. д. № 1 от 2005 г.). Производни от принципа на правовата държава са принципът на правната сигурност, предвидимост и стабилност; принципът за забрана на същинското обратно действие на правните норми и принципът за закрила на законно придобити права (решение № 7 от 29.09.2009 г. по конст. д. № 11/2009 г.). Така и в решение № 8 от 21 юли 2022 г. по конституционно дело № 4 от 2022 г. на КС на РБ се обобщава, на базата на многобройната цитирана в решението практика на КС на РБ, и на правната теория, разграничението между двата вида обратно действие на правните норми - същинско и несъщинско. Посочено е, че характерно за несъщинското обратно действие е, че чрез него се преуреждат заварени правоотношения, но без да се ревизират вече настъпилите последици, а само се променя съдържанието на правата и задълженията на правните субекти за в бъдеще. В теорията и практиката този подход се нарича още "незабавно прилагане на закона". За разлика от него, същинското обратно действие на правните норми има значително по-сериозно въздействие върху засегнатите от него правоотношения, защото позволява да бъдат ревизирани настъпили преди влизането им в сила правни последици. То е налице, когато правна норма променя правните последици от факти, които са реализирани преди нейното влизане в сила. Това може да означава, че правно релевантен факт губи своите правни последици, че правно ирелевантен факт придобива правни последици или че правните последици на даден факт биват променени. Конституционосъобразността на подобен законодателен подход е обвързана най-вече с вида ретроактивност на правната норма и степента, в която засяга правоотношенията, които регулира. Принципът при приложение на обратното действие е, че преуреждането на засегнатите правоотношения трябва да стане по начин, който да не ограничава вече придобити права (решение № 10 от 2009 г. по к. д. № 12 от 2009 г., решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13 от 2010 г., решение № 8 от 2017 г. по к. д. № 1 от 2017 г. и др.) и че трябва да се прилага по изключение, като е необходимо да е предвидено с изрична законова разпоредба (чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Като се съобразят тези постановки от решенията на КС на РБ и тълкувателната практика на ВКС, и с оглед конкретната хипотеза на изменение на ЗОП, чрез включване на новата разпоредба на чл. 117а, по аргумент и от § 2 и § 3 от ПЗР на ЗД на ЗОП, съдът намира, че тълкуването на новата разпоредба на чл. 117а от ЗОП сочи на извод, че същата се прилага за договори, сключени по реда на ЗОП и в периода, преди приемане на тази разпоредба, които договори са в период на изпълнение на типичната престация – престацията на изпълнителя, като към нормативния комплекс, регламентиращ тези договори, вкл. и определените права и задължения на страните по тях, се включва още една възможност за изменение на тези договори, които са в процес на изпълнение, която не е съществувала към момента на сключването им, т.е към факта на сключване на договора се прибавят нови правни последици. Доколкото договорите за строителство са с продължително изпълнение, т.е изпълнението на различните видове СМР се разполагат в продължителен период от време, поради което и отделните видове СМР, част по договорите, се приемат от възложителя по различно време, в по-продължителен период след фактическото им изпълнение, съгласно изискването на чл. 265 от ЗЗД, това изяснява и текста на § 4 от методиката в редакцията при приемането й – прилага се за изпълнени СМР, преди 30.06.2021 г., но приети след това (с оглед периода от време между извършване и приемане на СМР по смисъла на ЗЗД). Следователно, при чл. 117а от ЗОП е налице хипотезата на т.нар несъщинско обратно действие на закона. Това разбиране следва както от текста на закона, където е видно, че не се прилага същинско обратно действие на нормата на чл. 117а от ЗОП – не е предвидено, че се прилага към вече изпълнени в цялост от изпълнителя договори, сключени по реда на ЗОП, а към договори, които са в период на изпълнение в частта относно типичната престация по договора- изпълнението на договорени СМР, както и следва и от мотивите на законопроекта за допълнение на ЗОП, които съобразно установената съдебна практика се използват при тълкуване на смисъла на нормативните актове. Така от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗОП, с който се създава нормата на чл. 117а от ЗОП, на която се позовава ищцовото дружество, се установява, че вносителите поставят за цел с тази разпоредба да се възстанови икономическия баланс и да се осигури възможност за изпълнение на вече сключени договори по реда на ЗОП. Т.е идеята е, че доколкото процедурата по сключване на договори по реда на ЗОП преминава през административна фаза, т.е изминава определен времеви отрязък от подаването на офертите до фактическото сключване на договорите и начало на изпълнението, и доколкото в периода 2020 – 2022 г. се констатира прогресиращо нарастване на цените в целия производствен сектор, следва да се обезпечи възможността изпълнители, вече сключили договорите да ги изпълнят, без това да застрашава гражданския оборот (така изрично мотивите към законопроекта). Видно и от обсъжданията в комисиите на НС при приемане на законопроекта за ЗДЗОП (в сила от 05.08.2022 г.) народните представители се позовават на отказите на изпълнители да изпълнят вече сключени договори (….Де факто даваме всъщност мандат на Министерския съвет да изготви методология, за да може да реши различните казуси по строителните проекти, като поне от моя гледна точка фокусът и най-важното е европроектите, еврофинансирането, което се получава от различни инфраструктурни проекти, ако се окаже, че то не може да бъде завършено заради новите инфлационни икономически процеси, които се случват и у нас, и в Европа. Тогава всъщност България ще трябва да връща доста голям обем от финансов ресурс – говорим за милиарди, ако не успеем да завършим проекта, знаете по какъв начин работят проектите с европейско финансиране - изказване на вносителя Н.А. при обсъждане на проекта на първо четене в НС - https: //www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10693; ……Инфлацията е чудовищна, цените на строителните материали се вдигнаха много, всички общини работят по проекти, които са с европейско финансиране, както и държавни институции, така че ние трябва да направим необходимото и да има възможност и да дадем тази възможност всеки възложител да може да индексира договорите, които е сключил, така че да могат да се довършат всички започнати проекти по цени, които са отпреди няколко години в някои от случаите. …….. - изказване на народния представител П. Аврамова при обсъждане в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; …..Във връзка с настъпилите инфлационни процеси и драстично увеличение на строителните материали, а също така и на горивата, които пряко влияят на произведената единица строителна продукция, и се налага индексация и изменение в Закона за обществените поръчки с цел индексация в строителството. Много строителни компании отказват да сключат договори по вече играни обществени поръчки, а дори и строителни дейности, които в момента се изпълняват, строителните компании са готови да прекратят договорите и да си платят неустойките, защото не могат да се включат в стойността на поръчката. Затова се налага и настоящият законопроект цели да се създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности и разписани в нарочна методика, одобрена от Министерския съвет. Горепосочените обстоятелства налагат създаването на правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени вече сключени договори за възлагане на дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция, модернизация, доставки и услуги при така създадената ситуация и да бъдат преодолени последиците от прогресивната инфлация в цените на строителната продукция, доставки и услуги с оглед обезпечаване на правната сигурност от гражданския оборот. С предлаганите промени се предвижда да се създаде методика, одобрена от Министерския съвет, като се въведат единни, обективни критерии, по които да се извърши индексирането на цените по договорите - изказване на вносителя на законопроекта Богомил П. при обсъждане в Комисията по правни въпроси.). В конкретния случай, по делото се установи, че СМР, предмет на договора от 17.08.2020 г. са изпълнени в пълен обем към 30.09.2021 година – така в констативния акт за установяване годността за приемане на строежа от 16.02.2022 г. и в окончателнния протокол за действително извършени работи от 21.12.2022 г. по договора от 17.08.2020 г. е посочено, че съответните строителни книжа, вкл. и актове, които се съставят при приемане на работи, които подлежат на закриване, са съставени до 24.09.2021 година, съответно СМР са извършени към месец септември 2021 година. Т.е типичната престация по договора за СМР от 17.08.2020 г. е изпълнена изцяло през месец септември 2021 година – почти година преди приемане на посочената разпоредба, на която ищецът основава претенцията си. Не са налице СМР, предмет на изпълнение по договора, които да са изпълнени след тази дата. Поради това и Съдът намира, че нормата на чл. 117а от ЗОП не се прилага относно процесния договор. Само на това основание предявените искове са неоснователни. Дори и да се приеме, че нормата следва да се приложи към процесния договор, независимо, че същият е бил изпълнен от ищеца към момента на приемането на нормата на чл. 117а от ТЗ, то исковете също са неоснователни по следните съображения: С оглед очертаното естество на договорите, сключени по реда на ЗОП – сключвани по реда на специална процедура, с оглед охраняване на разходването на обществени/публични средства по предвидим и ясен критерий следва, че поначало тези отношения се регулират от повелителни правни норми, чието нарушение, включително относно формата на сключване на договора и неговото изменение извън хипотезите на чл. 116 ЗОП, води до порочност на договора. Изменението на договор, сключен по реда на ЗОП при хипотезите на чл. 116 от ЗОП следва да е в писмена форма, след постигнато съгласие между страните, така както и сключването на този договор – чл. 112 от ЗОП. Спорът по делото е дали чл. 117а от ЗОП създава специално основание за изменение на договорите в областта на изпълнение на СМР, сключени по реда на ЗОП, при което изменението на договорената цена става по силата на закона, без да е необходимо постигане на съгласие между страните за точните параметри на изменението. Доводите на ищеца, обосноваващи главните искове, че тъй като в закона се съдържало както основанието, така и параметрите на изменението на договорите при инфлация (определяемо по правилата на приетата методика), не е налице въпрос, по който е необходимо съгласие на страните, от където следва, че изменението на договора възниква по силата на закона, съдът намира за неоснователни. При систематично и телеологическо тълкуване в съвкупност разпоредбите на чл. 116 и чл. 117а от ЗОП, в ред. ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г., и съобразно целите и принципите на ЗОП, съобразно правилото на чл. 46, ал.1 от ЗНА, не може да се обоснове извод, че новата разпоредба на чл. 117а от ЗОП създава изключение от предвидения ред в чл. 116 от ЗОП за изменение на договорите, сключени по реда ЗОП. Съгласно чл. 116 от ЗОП изменението на договорите става с писмено споразумение между страните, по аргумент от чл. 112 от ЗОП, което предполага постигнато съгласие между страните по договора. Както вече бе посочено, съгласно чл. 46 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Именно защото нормите на ЗОП, които регламентират реда за сключване, изменение и прекратяване на договори, попадащи в приложното поле на този закон са императивни, за създаването на изключени от тези правила, е необходимо да е налице ясно разписано отклонение от правилата в ЗОП, изискващи писмена форма за изменение на договорите, при спазване на определена процедура, вкл. и при хипотезата на сериозна инфлация, която променя икономическия баланс в отношенията между възложителя и изпълнителя. Видно от редакцията на чл. 117а от ЗОП, към момента на приемането й, такова изключение от формата на изменение на договор, сключен по реда на ЗОП, не е предвидено (с последващите изменения на чл. 117а от ЗОП това тълкуване на действието на изменението се потвърждава, но настоящата съдебна инстанция не се позовава на реакцията на същите, с оглед действието им във времето). С нормата на чл. 117а от ЗОП (в ред. ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) се създава единствено още едно основание/възможност по договори, сключени по реда на този закон, свързани с разходване на обществени средства, при които се прилагат специални правила за контрол, публичност и прозрачност, с цел гарантиране ефективност на разходването на средствата, посочени в чл. 1 от ЗОП, да се изменени съществен елемент – цената (която е и единия от водещите критерии при определяне на изпълнител по всяка обществена поръчка), по аргументи за настъпилата инфлация, по строго определени в нарочно предвидена методика критерии за корекция на цената. Видно от текста на разпоредбата на чл. 117а от ЗОП (в ред. ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.), тя изрично препраща към разпоредбата на чл. 116 от ЗОП, която разпоредба пък сочи, че „Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни…“. Т. е касае се за възможност, а не за възникнало по силата на закона изменение на договорите. Така и чл. 117а, ал.2 от ЗОП визира хипотези на договори, при което е предвидена клауза за изменение на цената във връзка с инфлацията по ал. 1, възложителят да обвърже тази клауза с методиката по ал. 1. Т.е касае се за допълнително предвидена възможност за изменение на договори, сключени по реда на ЗОП, при първоначално силно ограничената такава възможност за изменение, основаваща се на строго лимитативно предвидени основания (чл. 116 от ЗОП). Няма законово основание тази допълнителна възможност да се тълкува разширително, като се приеме, че за това изменение на договорите не се прилага задължителната писмена форма, след постигнато съгласие за изменението на договорите, а се касае за изменение на договорите, което настъпва по силата на закона. По тези съображения, съдът намира, че с чл. 117а от ЗОП (в ред. ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) се уточняват параметрите, в които е допустимо да се променят договори, сключени по реда на ЗОП, с оглед коригиране на неблагоприятното въздействие на инфлацията, но самото изменение обаче не настъпва по силата на закона, а е необходимо да се постигне съгласие между страните по договора, като валидността на същото предполага спазване на писмена форма за изменение на сключения договор по реда на ЗОП. В конкретния случай не се твърди и не се установява, че такова писмено споразумение за изменение на договора от 17.08.2020 г. между страните по спора, сключен по реда на ЗОП да е сключено, поради което и искът за заплащане на цена, различна от договорената в писмения договор, за която не се спори, че е платена изцяло, е неоснователен. Поради това предявените главни искове по чл. 79 от ЗЗД вр чл. 117а от ЗОП вр. чл. 266 от ЗЗД и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД (като акцесорен иск) са неоснователни. С оглед отхвърлянето на главните искове, се сбъдва вътрешно процесуалното условие, и съдът следва да се произнесе по първите евентуални искове. Относно първите евентуални искове: Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, които се твърди, че е претърпял поради неполучаването на възнаграждение за извършените СМР в изменени съобразно Методиката по чл. 117а от ЗОП размери вследствие на неизпълнението на договорно задължение на възложителя да сключи допълнително споразумение за изменение на цената по договора от 17.08.2020 година. Съдът намира, че същите са неоснователни по твърдения. По вече изложените съображения, Съдът не намира, че с добавянето на нова възможност за изменение на цената на договор, сключен по реда на ЗОП в някоя от изброените хипотези на чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП в резултат на инфлация, и отказът на възложителя да измени процесния договор на това основание, може да му се вмени във вина, съответно да се твърди, че има виновно неизпълнение на договорни задължения. Това е в противоречие с принципа за свободата на договаряне, според който всяка страна може свободно, според собствения интерес и по свободна воля да се обвърже с един договор. Нито сключването на договор, нито неговото изменение може да бъде натрапено на страната, ако тя не желае това, без да дължи обяснение на когото и да било за своята позиция (така и решение 193/25.03.2024 г. на САС по т. дело 64/2024 г., недопуснато до касационно обжалване). С оглед отхвърлянето на главните и първите евентуални искове, Съдът следва да се произнесе по предявените втори евентуални искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД. Исковата претенция на ищеца по вторите предявени евентуални искове се основава на твърдения, че в отношенията между страните е настъпил изключителен икономически дисбаланс, тъй като ищецът като изпълнител по договор за СМР е изпълнил същите в пълния договорен обем, като ответникът като възложител се е обогатил, като е спестил заплащането на увеличените индексирани стойности на извършените и приетите СМР, които според ищеца следва да се изчислят съобразно правилото на чл. 117а от ЗОП – по посочената там методика, с оглед настъпилата в хода на изпълнение на договора и след приключването му инфлация. Твърди се, че ищецът се е обеднил със сумата, която не е получил – разликата между реално получената сума, уговорена по договора от 17.08.2020 г. и дължимата, повишена стойност, ако цената би била определена съгласно методиката по чл. 117а от ЗОП. Възложителят е получил изпълнените СМР на по-ниска стойност, отколкото ако към този договор се прилагат други правила за ценообразуване. Съдът намира, че исковата претенция е допустима, тъй като ищецът не твърди, че относно така претендираната сума има сключено споразумение между страните, а се твърди, че в резултат на изпълнение на договорения предварителен обем и вид СМР, се е достигнало до сериозен дисбаланс в отношенията между двете страни по договора (аргументи и от решение № 50002 от 26.09.2024 г. по т. д. № 1644/2022 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Исковете, така както са предявени от ищеца Виа Конструкт Груп ЕООД, с оглед твърденията за обогатяването и обедняването, в конкретния случай, с оглед фактите по делото, са неоснователни. Противоречи на всички принципи на договорното право тезата на ищеца, че при точно изпълнение на договорните задължения - точно са изпълнени уговорените СМР по вид, обем, срок на изпълнение, заплатена е уговорената цена, каквото в случая, с оглед подписания договор от 17.08.2020 г. се установява, е възможно която и да е от тях да обеднее, тъй като е получила по-малко пари, отколкото ако бе уговорена друга цена по договора, съответно цената бе предоговорена впоследствие, с оглед променените икономически условия. Съгласно чл. 20а, ал.1 от Закона за задълженията и договорите договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Точното изпълнение на договорните задължения не може да е източник на неоснователно обогатяване. За избягване нарушаването на икономическия баланс между страните по причини, настъпили след сключване на договорите, позитивното право прилага други механизми, без да освобождава страните автоматично от договорната им обвързаност или автоматично да поражда право на обезщетение/компенсация. При доводите на ищеца, и с оглед икономическия условия, на които се позовава същия, би могло да се постави въпросът за настъпване в хода на изпълнение на договора от 17.08.2020 г. на „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306, ал.2 от ТЗ (касае се за търговска сделка, при която са приложими разпоредбите на ТЗ в тази част, а не на ЗЗД) - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, в случая значителна инфлация, която повишава значително заложените първоначално цени на строителни материали и дейности, поради което и се променя икономическата обосновка на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че за договорите, сключени по реда на ЗОП не е приложима разпоредбата на чл. 266, чл.2 от ЗОП за автоматична промяна на цената, тъй като в ЗОП, както бе посочено има нарочна процедура за изменение на цената на договорите, вкл. и при непредвидени обстоятелства, или обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, вкл. и промяна на цените на материалите – чл. 116, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗОП вр. § 27 от ДР на ЗОП (вкл. и при хипотезата на чл. 117а от ЗОП). Ищецът не твърди и не се установява в хода на изпълнение на задължението си по договора от 17.08.2020 година, да е уведомил ответника като възложител за настъпилите обективни изменения в икономическата и производствена среда, съответно да е дал срок за предоговаряне на цената или да е поискал прекратяване на договора поради непредвидените обстоятелства. За пълнота – установява се, че в договора от 17.08.2020 г. – чл. 25, страните са възпроизвели текста на чл. 306, ал.1 – ал. 3 от ТЗ. Т.е при преценка на страната, към момента на началото на изпълнение на договора – след получаване на уведомлението за осигурено финансиране (чл. 8 от договора) – 04.12.2020 г., съответно към датата на подписване на протоколи образец 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво - 21.12.2020 г., за наличието на посочените обстоятелства, водещи до икономически дисбаланс в отношенията, същата е разполагала с необходимите правни средства да обезпечи възстановяване на икономическия си интерес от договора, което не е направено. Двете писма, с искане за увеличаване на договорената цена са изпратени на 20.10.2022 г. и на 06.04.2023 г., т.е след приключване изпълнението на договора от страна на изпълнителя. Поради това и същите не разкриват характеристиките на искане/уведомление по чл. 306 от ТЗ. За пълнота следва да се отбележи следното: Съдът намира, че релевантният път за защита на изпълнител по договор, сключен по реда на ЗОП, при липса на съгласие от възложителя за изменение на цената на основание критериите по чл. 117а от ЗОП вр. чл. 116, ал.1, т.3 от ЗОП, е предявяване на конститутивния иск по чл. 307 от ТЗ във връзка с чл. 117а от ЗОП (аргумент и от определение 4983/01.11.2024 г. по гр. дело 2951/2024 г. 5 членен състав на ВКС и ВАС). Този иск обаче в настоящата хипотеза, вкл. и към момента на предявяване на иска – 06.02.2024 г. би бил недопустим, по аргументите, изложени в решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г., ТК, І ТО на ВКС, доколкото целта на конститутивния иск по чл. 307 от ТЗ е да се внесе промяна в правната и имуществена сфера на страните по един договор, с оглед предотвратяване на изключителна несправедливост в отношенията им. Такава промяна занапред не може да бъде предизвикана, ако договорната връзката е прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено. Именно последната хипотеза е налице по договора от 17.08.2020 година. Към 30.09.2021 г. задълженията на изпълнителя по договора от 17.08.2020 са изцяло изпълнени и частично платени от възложителя. Няма как да се промени договорната връзка по иск на изпълнителя, след като типичната престация е изпълнена, и за възложителя остава само да заплати част от цената. По тези съображения, и последните евентуални искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на ответника се дължат направените разноски. Установява се, че е представен списък с разноски, видно от който се претендира сумата от 49 492 лева без ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. Г.. Представен е договор за правна защита и съдействие от 08.10.2024 г. и фактура за заплатена първата част – 49 492 лева от уговореното в общ размер адвокатско възнаграждение в размер на общо 247 460 лева за трите съдебни инстанции. Процесуалните представители на ищеца са направили възражение за прекомерност на така уговореното адвокатско възнаграждение, с довода, че ответникът е бил представляван от адвокат само в последното съдебно заседание. Съдът намира така направеното възражение за основателно. Установява се, че ОИМ и допълнителния отговор на допълнителната искова молба от името на ответника СО са подадени от юрисконсулти на общината. Общината е била представлявана от юрисконсулт и по време на първото по делото съдебно заседание, проведено на 09.07.2024 година. Непосредствено преди датата на последното съдебно заседание по делото (08.10.2024 г.), след като е проведено първото по делото съдебно заседание (09.07.2024 г.) и след като съдът се е произнесъл по всички доказателствени искания, и делото е отложено единствено за събиране на допуснатото доказателствено средство – заключение на комплексна експертиза, ответникът е упълномощил адв. Г.. Извършени от същата процесуални действия касаят явяване в едно съдебно заседание (05.11.2024 г.), и депозиране на писмени бележки, които по същество възпроизвеждат становището на ответника в ОИМ и допълнителния отговор на исковата молба, изготвени от юрисконсултите на СО. Поради това Съдът намира, че направеното възражение от процесуалните представители на ищеца за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника възнаграждение за един адвокат е основателно. Съдът намира, че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съпоставимо с действително осъществената дейност от упълномощения процесуален представител от ответника на 08.10.2024 г., като размерите, посочени в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 08.10.2024 г.), без да са обвързващи съда, с оглед решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон, са ориентир, както ориентир са и размерите в Наредбата за правна помощ, спрямо която се определят възнагражденията, дължими на страните, когато са били представлявани от юрисконсулт. При тези съображения, Съдът намира, че заплатеното възнаграждение за един адвокат от ответника следва да бъде намалено до сумата от 1500 лева, с оглед осъществената след 08.10.2024 г. дейност по делото на процесуалния представител - адвокат на ответника. Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски градски съд