Решение № 3694 от 15.5.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2158/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на „Лидикар“ ООД с ЕИК: 177497555, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. К. К., чрез адвокат Р. В. от БАК, със съдебен адрес [населено място], [улица]срещу решение № 32-630986/14.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Счита решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и прави искане да бъде отменено изцяло и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставане без уважение, като се потвърди решението, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - Р. А. А. от [населено място], [жк] [адрес], редовно уведомен, не изразява становище по жалбата. А. съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна. Н. 19.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас център е приета митническа декларация с MRN 20BG001007024487R0 (л.147 от делото) за режим допускане за свободно обращение на стока, представляваща пътнически автомобил - катастрофирал, [Марка] бензин, модел ML550, бр.места 5, цвят black, работен обем 2500 куб.см., мощност 212 HPSAE, двигател – не се чете, шаси № 4JGBB7CB1BA681741, с вносител Р. А. А. и декларатор Л. О. – косвен представител. За стоката е посочена държава на изпращане – СА Канада, условие на доставка – CFR – Стойност и навло, метод на определяне на стойността – договорна стойност на внасяните стоки, цена на стоката – 2 918, 00 CAD (канадски долара). Към митническата декларация е приложена фактура/invoice № RA-E20082401/24.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405С rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада (л.149 от делото) и опаковъчен лист към нея (л.150 от делото); регистрационен талон № L4952179 (л.151 от делото), генерален коносамент/товарителница/Bill of lading № MEDIUMC557792, търговска фактура № 3040/12.10.2020 г. за терминални такси, издадена от „Логи спед“ ООД (л.152 от делото), като документите са представени по делото в превод на български език (л.206-212 от делото). Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение е посочена в размер на 3 659, 81 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид декларирания в ел.д. № 4/16 метод за определяне на стойността с код 1 „Договорна стойност на внасяните-стоки“, като е взета предвид цената на лекия автомобил по приложената към М. фактура/invoice № RA-E20082401/ 24.08.2020 г., декларирана в размер на 2 918, 00 CAD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1, 25422 BGN/ CAD, приложим към датата на приемане на М., плюс разходи свързани с вноса. Данъчната основа е изчислена в размер на 3 659, 81 лева, като са определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 365, 98 лева и ДДС в размер на 829, 16 лева. С писмо с рег. № 32-343912/14.10.2022 г. (л.219 от делото), на основание Споразумението между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, заместник-директорът на А. М. е поискал съдействие от канадските митнически власти за извършване на проверка на търговска сделка, касаеща друг автомобил, с друг вносител и друга митническа декларация, като в резултат на това запитване е постъпил отговор, регистриран в ЦМУ под номер № 32-441111/16.12.2022 г. (л.193/превод и л.195 от делото). Този отговор, в частта по т.4, касае така отправеното искане, като към тази точка е прикрепен файл с наименование „BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес]”, съдържащ исканите данни не само за този, но и за множество други автомобили, вкл. процесния, относно декларираните за тях стойности към момента на износа от Канада. Писмото, със съответстващия му прикачен файл, е препратено на териториалните дирекции на А. М., включително и до ТД Митница Бургас, където е постъпило с рег.№ 32-17346/13.01.2023 г. Във файла се съдържа информация относно процесния автомобил [Марка], модел ML550, шаси № 4JGBB7CB1BA681741, като от полето item description е установено съответствието като марка, модел, мощност, номер на шаси на автомобила (л.202-гръб от делото). При прегледа на sheet Commodities, в колоната Total_value, е констатирано несъответствие на декларираната пред канадските митнически власти цена в размер на 6 300 CAD (канадски долара) и декларираната при вноса цена в размер на 2 918 CAD. Въз основа на така констатирани несъответствия митническите органи са приели, че са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, поради което са изпратени писма както до вносителя - заинтересованата страна Р. А. с рег.№ 32-39475/31.01.2023 г., връчено по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, видно от съобщение с рег.№ 32-194-745/25.05.2023 г. (л.118 от делото), така и до жалбоподателя „Лидикар“ ООД с рег.№ 32-38923/30.01.2023 г. (л.137 от делото). Изискано е представяне на допълнителни документи за потвърждение на декларираната цена (търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура и друго кореспонденция), както и документи относно извършените плащания към доставчика – продавач на стоката и всякакви други данни, сведения и документи удостоверяващи цената по сделката. В отговор с вх.№ 32-52661/09.02.2023 г. (л.134 от делото) от „Лидикар“ ООД е посочено, че дружеството е представило всички документи при подаването на митническата декларация, не притежава и не съхранява други, както и че от купувача А. не са предоставени документи относно извършени плащания към доставчика или такива от други лица свързани с вноса на конкретната стока. С рег.№ 32-625946/10.11.2023 г. е изготвена докладна записка до директора на ТД Митница Бургас (л.45-56 от делото), с която е предложено да бъде издадено решение, с което да се определи нов размер на митническата стойност за стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007024487R0/19.10.2020 г. Посочено е, че след проверка на приложените към митническата декларация документи и допълнителната информация, митническите органи са установили липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната в М. цена и условие на доставка съгласно фактура № RA-E20082401/24.08.2020 г. – оферти, поръчки, проформа фактури, кореспонденция или други предшестващи сделката; не са приложени банкови извлечения на валутни сметки на дружеството или хронологичен регистър на банковите операции, платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Счетено е, че след като не са налице достатъчно доказателства относно действително платената или подлежаща на плащане цена, които да отхвърлят възникналите съмнения, то митническата стойност на внесения автомобил, определена на база представената фактура, следва да бъде отхвърлена. Прието е още, че митническата стойност на стоката не може да се определи на основание чл.70 от Регламент № 952/2013, поради което и на основание чл.74, §1 от същия регламент тя следва да се определи по реда на чл.74, §2. Разгледана е всяка една от буквите от „а“ до „г“ на посочената норма и са изложени мотиви за тяхната неприложимост. За методите посочени в б.“а“ и б.“б“ е прието, че тъй като липсва информация в митническата информационна система МИС3А за периода от 04.09.2020 г. до 03.12.2020 г., за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви или сходни с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в митническата декларация, включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Посочено е още, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, а стойността на автомобилите, претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането, което обосновава невъзможност да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност. По отношение на метода по б.“в“ е отбелязано липсата на база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза, в състоянието, в което са внесени, а методът по б.“г“ е счетен за неприложим поради липса на база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки – материали, опаковане, разходи за труд, амортизация. Обоснован е извод за приложимост на чл.74, §3 от Регламент 952/2013, във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 за определяне на митническата стойност въз основа на наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. Прието е, че техният отговор представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установената форма и ред, с оглед на което е годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество, с оглед на което декларираната стойност при експорта от Канада в размер на 6 300 канадски долара, на основание чл.74, §3 от Регламент 952/2013, следва да бъде определена като митническа стойност, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС. Със съобщение peг.№ 32-529226/24.08.2023 г. (л.69-77 от делото) по реда на чл.22, §6 Регламент № 952/2013 г., лицата са уведомени, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по митническа декларация MRN 20BG001007024487R0/19.10.2020 г. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи, като митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение ще бъде изчислена в размер на 8 444, 92 лева (6 300, 00 CAD х 1, 25422 CAD /BGN + 543, 33 BGN транспортни разходи). Митото е посочено в размер на 844, 49 лева, като са взети предвид разходи свързани с вноса в размер на 120, 00 лева и е определена данъчна основа 9 409, 41 лева и ДДС в размер на 1 881, 88 лева. По това съобщение жалбоподателят е изпратил становище рег. № 32-550352/08.09.2023 г. (л.58-67 от делото), в което подробно е изразил несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност, като противоречащи на приложимото европейско и национално митническо законодателство. С решение № 32-630986/14.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас (л.16-21 от делото), на основание чл.74, §3 от Регламент № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение от М. с MRN 20BG001007024487R0/19.10.2020г. е определена митническа стойност в размер на 7 901, 59 лева (6 300 CAD х вал.курс 1, 25422 BGN/CAD), възникване на вносно митническо задължение на 19.10.2020 г. (дата на приемане на митническата декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013 г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 790, 16 лева. Н. основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 9 409, 41 лева, съответно на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77, §1, б.„а“ и с чл.77, §2 от Регламента е определена дата на възникване на задължението за ДДС – 19.11.2020 г. и съгласно чл.66, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1 762, 35 лева. Н. основание чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 424, 18 лева и ДДС в размер на 933, 19 лева, общо в размер на 1 357, 37 лева (представляващ разликата между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни – 1 195, 14 лева (365, 98 лева мито + 829, 16 лева ДДС) и установения от митническите органи 2 552, 51 лева (790, 16 лева мито + 1 762, 35 лева ДДС) възложени на Р. А. и „Лидикар“ ООД. Решението е връчено на „Лидикар“ ООД на 17.11.2023 г. с известие за доставяне ИД PS80002QL6MGA (л.44 от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 11944/20.11.2023 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от ЗМ. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Решение № 32-630986/14.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19, и ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, 5, 6 и 7, чл.23, §3 и чл.26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл.19 ал1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от законодателя писмена форма. В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото решение. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1.точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи; 2.счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Съгласно чл.84в ал.1 от ЗМ, проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която заповед съгласно ал.2 и ал.3 се издава в писмена форма от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция „Митници“ (т.1) или от директор на териториална дирекция (т.2). В случая не се спори, че обжалваното решение е издадено след извършен последващ контрол на стоките декларирани с М. с MRN 20BG001007024487R0/19.10.2020 г., което изрично е посочено, както в самото решение, така и във връченото съобщението за образуваното производство и в докладна записка с рег.№ 32-625946/10.11.2023 г. изготвена до директора на ТД Митница Бургас. Същевременно по делото не се твърди и не се установява да е издавана заповед по чл.84в от ЗМ за възлагане на проверка в рамките на последващ контрол, въпреки, че това възражение е направено от жалбоподателя още в сезиращата съда жалба. Липсата на заповед за възлагане извършване на последващ контрол издадена по чл.83в от ЗМ, води до извода за изначално допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на процесното решение, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 7623/11.07.2023 г. по адм.д.№ 11796/2022 г. и решение № 1071/07.02.2022 г. по адм.д.№ 5702/2021 г. Решението е издадено и в несъответствие с материалноправните изисквания на закона. Процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване е поставен под режим „допускане до свободно обращение“ на 19.10.2020 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Митническия кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Съгласно чл.70, §1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно §2, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В правомощията на митническите органи съгласно чл.48 от Регламента е извършването на последваш контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. В цитираната норма на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвиден общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. По реда на чл.48 от МК, във връзка с чл.84 от ЗМ, М. с MRN 20BG001007024487R0 е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания за мито и ДДС. В хода на тази проверка административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и в последствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил. Той се е позовал на информация получена от канадските митнически власти, за да обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от жалбоподателя е 6 300, 00 CAD, а не както е посочено в митническата декларация – 1 918 CAD. Тези изводи са необосновани, доколкото не намират опора в данните от административната преписка. Информацията въз основа на която е издадено процесното решение, е предоставена въз основа на Споразумението между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Съответно, постъпилите писма от канадските митнически власти - „Canada Border Services Agency“ представляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, доколкото са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Въпреки това следва да се посочи, че прикрепения към т.4 от писмото, файл с наименование „BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес]”, съдържащ данни за множество автомобили, включително и за процесния, относно декларираните за тях стойности към момента на износа от Канада, удостоверява само информация за износа на леките автомобили в обобщен табличен вариант, т.е. във вид на справка. Не е установено на какви доказателства се основава тази информация и че посочената стойност е действителната договорената и платена цена на автомобилите. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, а именно дали тя съответства на продажната цена и дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. В този смисъл съдът намира, че предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал.1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Освен това няма данни дали канадските митнически власти са извършили проверка на продавача/износителя и оттук не може да се определи коя стойност е достоверната – тази, декларирана от износителя или тази декларирана от вносителя. Ето защо, обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката, като е било необходимо от страна на ответника да се събере и информация относно компонентите, които са формирали посочената в справката износна стойност. Изложеното налага извод, че от представените в хода на административното производство разпечатки в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че заинтересуваното лице е закупило процесния автомобил за посочената в таблицата сума. Без да разполага с други доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката, само с оглед данните от електронната справка от канадските митнически власти, митническият орган необосновано е приел, че са налице основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност. В оспореното решение липсват и мотиви защо органът е приел, че декларираната от жалбоподателя цена, подкрепена с приложени към М. доказателства, не е действителната продажна цена на автомобила. Не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура, при условие, че не се отрича нейната автентичност. Тя е представена в превод на български език в съдебното производство (л.206 от делото) и установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил, вида и техническите характеристики на същия, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020г. по адм.д.№ 14433/2019г., решение № 15563/15.11.2019г. по адм.д.№ 6328/2019г. и др., в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Всичко изложено до тук, сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността на автомобила. Н. следващо място, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, с оглед данните получени от канадските митнически власти, са налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74, §2, респективно по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Действително, в обжалваното решение са посочени мотиви, с които визираните в чл.74, §2 вторични методи по букви от а) до г), са отхвърлени като неприложими, но тези мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение. По делото липсват данни такава информация да е била събирана и по какъв начин е извършвана проверката. В този смисъл, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т.56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т.27). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл.74 от Регламент 952/2013 г. методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. В подадената за автомобила митническа декларация, той е описан, като „катастрофирал пътн.автомобил“. В административната преписка обаче не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да доказва извършен оглед на стоките преди вдигането им, съответно да удостовери липсата или наличието на повреди и вида им. В тази връзка, при изследване приложимостта на първия метод, регламентиран в чл.74, §2, б. „а“ от Регламент № 952/2013 г., митническите органи са приели, че при анализ на данните от справката от Митническата информационна система МИС3А не могат да се определят други внесени стоки като идентични на проверяваните, вземайки предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и други данни за съпоставяне. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на автомобила е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл.1, § 2, т.14 от регламента за изпълнение (т.е. с подобни параметри), е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада, дали е налична или не информация. Ако такава е била налична, органът е следвало да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл.50 ДОПК, във вр. с чл.84ж от ЗМ. Също така, в случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 2076/22.02.2024 г. по адм.д.№ 6768/2023 г., решение № 3/03.01.2024 г. по адм.д.№ 6110/2023 г. и решение № 847/24.01.2024 г. по адм.д.№ 5517/2023 г. По тълкуването на чл.31, §1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл.74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в т.51, т.54 и т.55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл.31, §1 МКО и могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите в случая стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Тази справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Липсата на събрана информация относно цялата митническата територия на Съюза, води до необоснованост на извода за неприложимост на първия от предвидените методи за определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2 от регламента. В този смисъл, опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ метод. По изложените съображения съдът намира, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл.74, §2 от Регламент № 952/2013 г., чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл.74, §3 от кодекса във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В допълнение на изложеното, следва да се посочи и че митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл.144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. С оглед на изложеното, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираните с MRN 20BG001007024487R0/19.10.2020 г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с оспорения акт са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 750, 00 лева, от които платена държавна такса в размер 50, 00 лева и 700, 00 лева представляващи част от платеното възнаграждения за един адвокат в общ размер на 950, 00 лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и анекс към него. В случая възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение се явява основателно, тъй като съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, при материален интерес от 1 357, 37 лева, еднократния размер на дължимото минимално възнаграждение е 435, 74 лева, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 700, 00 лева, което се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се има в предвид и че са налице повече от 40 съдебни производства в А. съд - Бургас, само през последните две години, по които страна е дружеството-жалбоподател и които производства са с аналогичен предмет. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 450, 00 лева от първоначално договореното адвокатско възнаграждение, както и допълнително платените 250, 00 лева за проведени по делото повече от две съдебни заседания. Мотивиран от изложеното, А. съд - Бургас, десети състав