Решение № 228 от 20.2.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 4193/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Рая Трейд 2018“ ЕООД, ЕИК: 205058568, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.“Кирил Шиваров“ №9, вх.Ж, ет.5, представлявано от управителя – К.М.К., депозирана чрез процесуален представител- адв.С. п р о т и в Наказателно постановление № В- 002834/ 17.08.2023г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №668/06.07.2023г. на председателя на КЗП, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл.200, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл.15, ал.1 от същия закон. Производството по делото се развива за трети път пред ВРС. Двукратно делото е връщано за ново разглеждане от друг състав на ВРС. С Решение по КАНД №501/2024г. на АДмС-Варна Решение на ВРС по АНД №4624/2023г. е отменено и делото върнато за ново разглеждане за събиране на писмени доказателства. С Решение по КАНД №2006/2024г. на АДмС-Варна Решение на ВРС по АНД №1784/2024г. е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на ВРС с указание за конституиране като страна /наказващ орган/ директора на РД София. С жалбата, наказаният субект иска отмяна на НП, като счита, че същото е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на доказателства потвърждаващи нарушението. Излага становище защо счита, че не е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.1 от ЗЗП, а евентуално по чл.19-23 от Закона за защита на потребителите като се оспорва извършеното нарушение. В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания. Претендира и разноски за всички инстанции.. Наказващият орган – директор в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /конституиран съгласно указанията в Решение по КАНД №2006/2024г. на АДмС-Варна / не се явява, не ангажира становище и не изпраща представител по делото. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 12.04.2023г., служители на КЗП при РД-Варна, сред които и свидетелката Ц. Х., извършили проверка на „Рая трейд 2018“ ЕООД, извършващо търговска дейност в магазин в гр. Варна, пазар "Младост", модул 11. В обекта се предлагали за продажба стоки в насипно състояние –месо, колбаси, дреболии, пакетирани изделия, подправки, алкохолни напитки и други. От длъжностните лица на контролния орган било установено, че за част от изложените за продажба стоки, търговецът не е обявил предварително продажната им цена в близост до стоката. Проверяващите приели, че без предварително обявена продажна цена в близост до стоката се предлагали следните стоки в насипно състояние: 3 кг. агнешки черва, 4 кг. агнешко шкембе, 8 кг. агнешки черва, 12 кг. агнешки комплект, 1, 4 кг. филе "Елена", 7 бр. суджук, 7 кг. пилешки гърди, 2 кг. пилешки шишчета, 2 тарелки по 10 бр. кюфтета, и много други стоки. С оглед на гореизложеното св.Х. приела, че търговецът „Рая Трейд 2018“ ЕООД не е изпълнил административното си задължение съгласно изискванията на чл.15, ал. 1 от Закона за защита. Приела също, че нарушението е извършено на 12.04.2023г. в гр. Варна. На 20.04.2023г, св. Х. съставила АУАН срещу въззивното дружество. АУАН бил предявен и връчен на управляващия дружеството, който го подписал без възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН, не били депозирани възражения срещу АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП. Съдът кредитира показанията и на св.Х., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват. Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелката Х., дадени в с.з., както и от писмените материали по преписката-АУАН, констативни протоколи, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства. След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката и изискани от съда заповеди, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№668/06.07.2023г. и заповед № 662/30.06.2023г., приложени към преписката и по НАХД №1784/24г. на ВРС. АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Дружеството жалбоподател е наказано с НП за нарушение на нормата на чл.15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП всеки търговец има задължение предварително да поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. В хода на съдебното производство, от събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че в деня на проверката, в обекта на дружеството жалбоподател са били предлагани за продажба горепосочените стоки, които са се предлагали в насипно състояние. нарушило горецитираната норма, доколкото към момента на проверката, обектът е бил работещ, а за част от изложените да продажба стоки не е била налична поставена на видно място в непосредствена близост до стоките продажна цена. Фактът на неизпълнение на горното задължение на чл.15, ал.1 от ЗЗП е безспорно установен, като търговецът не е изпълнил задължение, вменено му с императивна разпоредба от ЗЗП, като е без значение причината, поради която същото не е сторено. Няма данни по делото за наличие на непредвидени обстоятелства, поради които поставянето на цените на стоките не е било възможно или е осуетено точно към момента на извършената проверка. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП по един недвусмислен начин посочва, че търговецът предварително следва да постави на видно място, в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, за да може потребителя да се информира за цената на същата. От събраните по делото доказателства е установено, че дружеството предлага множество стоки в насипно състояние, посочени по-горе, без посочена цена на продуктите. Нормата на § 13, т. 8 от ДР на ЗЗП сочи, че "продажна цена" е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси. В § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП е посочено, че "цена за единица мярка" е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. Стоки, продавани в насипно състояние са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Съгласно ЗЗП търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. Стоките които не подлежат на обозначаване на продажна цена са: стоки, които се влагат при извършването на услуга; стоки, продавани на търг и/или на аукцион; антики и произведения на изкуството, предлаганите от дружеството стоки не са сред изключенията, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗЗП. Съгласно чл.23 от ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка. От тази разпоредба е видно, че за процесните стоки не е следвало да се обявява продажна цена, както е приел АНО, а единствено цена за единица мярка. В този смисъл са решения по КАНД № 20247050701755/2024 г. на АдмС-Варна, КАНД № 20247050700304/2024 г. на АдмС- Варна и др. От повдигнатото в АУАН и НП обвинение е видно, че стоките са били в насипно състояние, което е изисквало обозначаването им с цена за единица мярка. В този смисъл са и показанията на св.Х., която е категорична, че на щанда на който са били изложени продуктите са се продавали стоки в насипно състояние, като определеното количество в килограми било вписано от нея по визуалните й наблюдения. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че от страна на АНО неправилно е приложен законът, тъй като възз. не е извършил вмененото му нарушение. Той не е бил длъжен да обявява продажна цена на стоки в насипно състояние, а единствено цена за единица мярка, каквото административно обвинение не е повдигнато с АУАН и НП. С оглед всичко гореизложено съдът намира, че НП се явява издадено в нарушение на материалния и като такова следва да бъде отменено. Поради това и съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН. Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер, като не следва да се обсъжда въпросът за тяхната прекомерност, тъй като липсва възражение от насрещната страна. От съдържанието на приложените по делото пълномощни –л.7 от АНД №4624/2023г.9 от КАНД №501/2024г. и л.9 от 2006/2024г., се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договорите за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на от по 400 лева на инстанция, т.е. общо 1200 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Поради това и Комисията за защита на потребителите, към чиято структура се числи наказващият орган следва да заплати на възз. „Рая Трейд 2018“ ЕООД, ЕИК: 205058568, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.“Кирил Шиваров“ №9, вх.Ж, ет.5, представлявано от управителя – К.М.К. сумата от 1200, 00 лв., представляваща съдебни разноски по обжалване на НП предмет на делото. Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът