Решение № 387 от 13.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1293/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К. Б. С. – ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Бургас, против Заповед №251-з – 3079/19.06.2023г. на директора на ОД на МВР Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в несъответствие с целта на закона. Изразява се несъгласие с констатациите за извършени четири броя нарушения. Изтъква се, че жалбоподателя не е имал задължение да изготви протокол по чл.83, ал.2, т.1 от ЗМВР, както и че това нарушение за първи път му се вменява едва с издаване на оспорената заповед. Жалбоподателя твърди, че в хода на развилото се дисциплинарно производство не му е бил връчен препис от заповедта за извършване на проверка. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуален представител – адв. Радева. Поддържат жалбата и искат от съда да отмени заповедта. Претендират се разноски. По делото е постъпила писмена защита.

Ответникът –Директора на ОД на МВР – Бургас се представлява от юрисконсулт Владимирова, която оспорва жалбата. Представя административната преписка, както и изисканите от съда доказателства. Оспорва жалбата, като сочи, че заповедта е правилна и законосъобразна. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и същото се установява от представена кадрова справка (л.166), че жалбоподателят К. Б. С. към настоящия момент заема длъжността „ВПД началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. От справката става ясно, че за периода на службата му в МВР, Соколов е бил награждаван 24 пъти.

Със Заповед рег.№ 394з-26 от 23.01.2023г. на началника на РУ – Несебър е заповядано да бъде създадена организация за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на РУ Несебър, съвместно с общински и държавни горски стопанства, БАБН и НАП, с цел противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В т.1.1. е указано, че в СПО следва да вземат участие служители от „Охранителна полиция (вкл. звената КОС), „Пътна полиция“, „Противодействие на криминалната престъпност“. Според т.2 от заповедта, СПО следва да се проведе от 06: 00 на 24.01.2023г. до 06: 00ч. на 25.01.2023г. С т.6 е заповядано определените служители за участие в СПО да бъдат подробно инструктирани, а с т.8 контролът по изпълнение на заповедта е възложен на ст.инспектор Св.Бицин – За началник сектор „КП“ при РУ Несебър (л.94).

В ОД на МВР - Бургас е постъпила жалба с вх.№ 812102-333/09.03.2023 г. от Д. Ч. Д. и Г. П. Д., живущи в [населено място], [улица] (л.68). В жалбата е посочено, че на 24.01.2023 г. около 06.53 часа, докато лицата спят в дома си, група полицейски служители с черни дрехи и качулки, правят опит да разбият входната им врата. Д. Д. слязъл да отвори вратата, след което бил блъснат в стената, към него бил насочен пистолет и бил заплашен да мълчи. Твърди се, че маскираните лица започнали да претърсват дома на Димитрови, без да представят документи за действията си.

Във връзка с така постъпилата жалба, със заповед 251з-1433/23.03.2023 г. на директора на ОД на МВР - Бургас е възложена проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител. Проверката е възложена на комисия в състав: председател - старши инспектор П. К. - началник група “Териториална полиция” в сектор ООРТП при отдел ОП на О. М. - Бургас, и членове: старши инспектор И. В. - началник група “Общинска полиция” в сектор ООРТП при отдел ОП на О. М. - Бургас и старши инспектор - Д. Д. - началник група “АПК” в сектор ООРТП при отдел ОП на О. М. – Бургас. Указано е, че за резултатите от проверката проверяващата комисия следва да изготви писмена справка, която да докладва на директора в срок до два месеца от издаване на заповедта.

При извършване на проверката с писмо рег.№ 251000-7569/11.04.2023г. (л.137) и рег.№ 251000-7564/11.04.2023г. (л.138) проверяващата комисия е изискала от Районна прокуратура [населено място] - ТО Несебър, да бъдат предоставени копия на документи и запис от охранителните камери монтирани в жилището на тъжителите Димитрови, както и заверени копия от материалите по задържане на лицата Т. П. и И. Т., съдържащи се в ДП 304 ЗМ-29/2023г. по описа на РУ - Несебър. С писмо вх.№ 25100-8188 от 21.04.2023г. прокуратурата е изпратила заверени копия по преписка № 3026/2023г. (л.139 и сл.).

С писмо от 05.04.2023г. от началника на Районен център 112 – Бургас на проверяващата комисия е предоставена информация за постъпил на [тел. номер] сигнал от лицето Г. Д. с приложен 1 бр. CD, съдържащ запис на разговора (л.160-161).

По делото е наличен и 1 бр. CD, съдържащ записи от охранителни камери, предоставени на флаш памет по преписка № 3026/2023г. по описа на РП – Бургас, ТО – Несебър (л.163). При преглед на видеозаписа предоставен на комисията е установено следното:

В 06.53.03 часа на 24.01.2023 г. два автомобила, от които единия е обозначен с надпис полиция преминават и спират в непосредствена близост до адреса.

В 06.53.55 часа на 24.01.2023 г. инспектор Терзиев посочва на служителите от сектор СПС входната врата на посочения по горе адрес. На записа не се вижда някой от служителите да позвънява или да почуква на входната врата.

В 06.54.00 часа на 24.01.2023 г. от автомобилите към адреса подхождат четирима служители с черни маски като двамата от тях носят чук и метален лост тип кози крак.

В 06.54.22 часа служителите от сектор СПС предприемат преодоляване на входната врата използвайки устройства за отваряне на помещения / чук и метален лост тип „кози крак“.

В 06.56.35 тъжителят се опитва да отвори входната врата, като му е разпоредено от служителите да отвори и застане до стената.

В 06.57.12 часа тъжителят отваря входната врата и застава до стената, както му е разпоредено, при което двама служители от сектор СПС използват физическа сила посредством задържаща техника и го повалят на пода в коридора на жилището му.

Шест минути по късно в 07.03.20 часа служителите излизат от жилището С писмо рег.№ 251р-14907/04.04.2023 г. до началника на РУ- Несебър (л.96) и писмо с рег.№ 251р-15288/05.04.2023 г. до началника на сектор СПС, проверяващата комисия е изискала да бъде предоставена информация на посочени от нея въпроси от горепосочените служители, запознати със заповедта за проверка, както и да се предоставят копия на документация свързана с проведената СПО.

В отговор, с писмо рег.№ 304р-9191/2023г. (л.97), началник РУ - Несебър гл.инспектор К. К. уведомява комисията, че на 24.01.2023 г. е проведено СПО с рег. № 304р - 1874/23.01.2023 г. за задържането на лица, за които има данни, че са извършители на тежко криминално престъпление - палеж на лек автомобил, за което в РУ Несебър се води ДП 304 ЗМ - 29/2023г. по описа на управлението. Посочва, че в хода на СПО едно от лицата Т. Г. П. не е установено на адреса си, което е наложило неотложно провеждане на ОИМ за локализирането му. Твърди, че от проведените незабавни ОИМ след началото на полицейската операция постъпили данни, че Т. П. се укрива в дома на криминално проявения П. Д. Д., живущ на адрес [населено място], [улица]. Последният бил оприличен на един от помагачите в престъплението от приобщените към ДП 304 ЗМ - 29/2023 г. видеозаписи. При така развилата се ситуация и промяна на оперативната обстановка били планувани допълнителни мероприятия в СПО по задържане на Парушев, за което впоследствие била изготвена справка с рег. № 304р - 2056/25.01.2023г. Посочва се, че инспектор Х. Т. - служител на Сектор КП при РУ- Несебър и екип на СПС със старши гл.инспектор К. С. посетили адреса на П. Д., но нито той, нито Парушев били установени. Сочи, че на адреса не са извършвани никакви действия по претърсване или проверка на лични вещи. Заявява, че впоследствие, на същия ден П. Д. е задържан в РУ- Несебър, снето му било сведение и бил разпитан в качеството на свидетел. Началникът на РУ-Несебър сочи също, че в горепосоченото СПО са взели участие служители на РУ- Несебър и екип за задържане от сектор СПС към Отдел ОП при ОДМВР - Бургас, тъй като имало данни, че лицата са опасни и агресивни. Екипировката и оборудването на служителите от Сектор СПС не са от тяхна компетенция. На служителите от Сектор СПС е предоставено единствено копие на План за СПО.

На 12.04.2023г. на началник на РУ- Несебър при О. М. Бургас е снето допълнително сведение (л.99), в което същия заявява, че на 19.01.2023 г. в 05.43 часа [населено място] на [улица]било извършено тежко криминално престъпление - палеж на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. Образувано било ДП № 304 ЗМ - 29/2023 по описа на РУ Несебър за извършено престъпление по чл. 330 от НК. Твърди, че от проведените ОИД и действия по разследването се установило, че съпричастни под различна форма на съучастие са криминално проявения Т. Г. П. известен с прякора „Гъбата“ и И. М. Т.. Прегледани били видеозаписи от и около местопроизшествието и непосредствено след оттегляне от местопрестъплението, при които се виждало и трето лице, което служителите от сектор КП при РУ Несебър оприличават на криминално проявения П. Д. Д. по прякор „Шейка“. В тази връзка на 24.01.2023г. в 06: 00 ч. било планувано и проведено СПО с рег. № 304р-1874/23.01.2023 г. съвместно със служители на сектор СПС за задържане на лицата, за които имало данни, че са извършители на деянието.

В сведение с рег.№ 304р-9010/12.04.2023 г. ст.инспектор С. И. Б. - началник група „ПКП - Слънчев бряг“ в Сектор „Криминална полиция“ в РУ- Несебър също заявява за извършеното на 19.01.2023г. тежко криминално престъпление, за което било образувано ДП № 304 ЗМ-29/2023 г. за престъпление, съставомерно на чл. 330 от НК. Сочи, че от проведените множество ОИМ и действия по разследването се установило, че съпричастни под различна форма на съучастие са лицата Т. Г. П., И. М. Т. и П. Д. Д.. Посочва също, че в тази връзка на 24.01.2023 г. около 06: 00 ч. било планувано и проведено СПО с рег. № 304р - 1874/23.01.2023г. за задържане на лицата, за които имало данни, че са извършители на деянието. Според Бицин, към този момент той изпълнявал длъжността ЗА началник Сектор КП при РУ Несебър и ръководел полицейската операция. Заявява, че предвид обстоятелството, че за Парушев и Димитров имало данни, че са наркозависими, опасни и непредвидими след употреба на наркотични вещества, са поискали съдействие от екип на СПС при ОД на МВР - Бургас за безопасното задържане и осигуряване на лицата. Бицин заявява, че е провел инструктаж на всички служители, участващи в СПО, след което всички екипи се насочили по зададените адреси. Разказва, че инспектор Х. Т. заедно с екипа за задържане на СПС посетили адреса на Т. П. в [населено място], [улица]. Малко след това инспектор Терзиев докладвал, че лицето не е на адреса. Били проведени допълнителни ОИМ за установяване местонахождението на Парушев, в хода на които била постъпила оперативна информация, че същият се укривал при П. Д., на адрес [населено място], [улица]. Ст.инспектор Бицин направил опит да осъществи връзка с П. Д. чрез мобилно приложение „Viber”, но същия не отговорил на повикванията. С оглед на получените данни ст.инспектор Бицин пренасочил инспектор Терзиев заедно с екипа на сектор „СПС“ към адреса на П. Д.. В сведенията си Бицин твърди, че при пристигане на място инспектор Терзиев и служителите на СПС са направили няколко опита чрез почукване и позвъняване да бъде отворено. На място служителите се усъмнили, че са чули гласа на Димитров, но никой не отворил, след което екипа на СПС предприема тактически действия по преодоляване на входната врата. При отварянето й било установено лице от мъжки пол, което се представя за баща на П. Д.. Същият бил обезопасен, при което последвало прочистване на къщата за задържането на Димитров и Парушев. Лицата не били установени. Според дадените сведения, на адреса не били извършвани действия по претърсване и изземване или проверка на помещение. Бицин сочи, че целта била установяването и задържането на лицата Парушев и Димитров, които по по-късно през деня били задържани. Ст.инспектор Бицин допълва още, че двете визирани лица са криминално проявени за различни престъпления, а П. Д. е осъждан с ефективно наказание.

В хода на проверката проверяващата комисия с покана рег.№ 251р-18448/25.04.2023 г. (л.100) е поискала допълнителни сведеният от ст.инспектор Бицин, в които да отговори на точно определени въпроси. Видно от представените сведения (л.101) Бицин отговаря, че на 24.01.2023 г. в 06: 00 ч. е провел инструктаж на участващите в специализираната полицейска операция, като е показал лицата, за които има данни, че са съпричастни към извършеното престъпление, адресите им и места, които посещават. Запознал ги и с поведението на лицата. По време на инструктажа казал, че е възможно оперативната обстановка да се промени, и че настоящият план за СПО може да претърпи промени във връзка с установяването на лицата. Инструктажът се провел устно и служителите се запознали ясно със задачите си, поради което не е изготвен протокол от проведения инструктаж. Заявява, че му било докладвано, че на адрес [населено място], [улица] не отваря никой след опит да бъде позвънено на входната врата. Докладвано му било още, че вътре са се чували гласове, които инспектор Х. Т. оприличил на П. Д. - едно от лицата, за което имали данни за съпричастност към престъплението и за което имало данни, че помага на Т. П. да се укрие. Твърди, че не му е докладвано за използването на помощни средства, а само, че след отваряне на врата лицата не са били установени и адреса бил незабавно напуснат, тъй като служителите имали и други задачи по паралелно провеждащо се СПО в друга връзка. Посочва, че не бил изготвен протокол на основание чл. 83, ал.2 от ЗМВР. Твърди, че не му е известно да е изготвена докладна записка относно използването на физическа сила и помощни средства, тъй като ако има такава, тя би следвало да е по описа на Отдел ОП, поради факта, че служителите на СПС са пряко подчинени на Отдел ОП при ОДМВР Бургас. Според ст.инспектор Бицин, като ръководител на въпросното СПО му било докладвано за резултатите от него устно, след което той изготвил обобщена справка за постигнатите цели. Същевременно всяка друга документация докладни записки, сведения и други са приложени по досъдебното производство. Посочва, че на 1-ва група отговорник бил инспектор Д. С., на 2-ра група отговорник инспектор Х. Т., на 3-та група отговорник гл. инспектор К. С., а Четвърта група била ДОГ. Докладвано му било за резултатите, постигнати от провежданото СПО устно, след което изготвил обобщена справка. Ст.инспектор Бицин добавя още, че на 24.01.2023г. паралелно са се извършвали две специализирани полицейски операции. По въпрос 4 от покана добавя, че не е предотвратено започнало тежко престъпление, лицата към онзи момент не били обявени за издирване и не биха могли да се [жк], като укриващи се лица, не е оказвана помощ на крайно нуждаещи се лица, каквито са хипотезите за изготвяне на протокол за проверка на помещение без съгласието на собственика по чл.83 от ЗМВР.

Сведения са дадени и от инспектор Х. С. Т. - разузнавач в сектор Криминална полиция при РУ- Несебър (л.103). Същият заявява, че на 24.01.2023 г. около 06: 00 ч. е проведено СПО с рег. № 304р - 1874/23.01.2023г. за задържане на лицата Т. Г. П. по прякор „Гъбата“ и И. М. Т., за които имало данни, че са извършители на деянието от 19.01.2023 г. Заявява, че по план бил разпределен със служители на сектор СПС, с които посетил адреса на Т. Г. П. в [населено място], [улица] цел установяване и задържане на същият. Разказва, че извършили проверка на адреса, но лицето не било установено. Проведени били допълнителни ОИМ за установяване местонахождението на Парушев, при което ръководителят на СПО ст.инспектор Бицин го уведомил по телефона, че е постъпила оперативна информация, че лицето Парушев се укрива при П. Д., за който се знае, че живее в [населено място], [улица], при родителите си. Твърди, че по разпореждане на ст.инспектор Бицин заедно с колегите си от сектор СПС били пренасочени на адреса на П. Д. в [населено място], където отишли малко преди 07: 00 часа. Твърди, че позвънили на звънеца и почукали на вратата. Малко след това Терзиев чул викове, които идвали от вътрешността на жилището, като гласът оприличил на този на П. Д.. Във връзка с проведения инструктаж служителите от сектор СПС предприели тактическо влизане на адреса с цел установяване и задържане на лицата. Разказва, че при проникване на адреса бил застанал зад колегите си от СПС и след като вратата се отворила същите осигурили лицето, което той разпознал като бащата на П. Д.. Споделя, че колегите визуално огледали стаите, докладвали, че не са установили лицата и веднага след това излезли от жилището. Терзиев заявява, че не е видял на някой да са поставяни помощни средства-белезници, не били извършвани и процесуално-следствени действия - претърсване и изземване, както и проверка на помещенията на адреса. Терзиев посочва, че докато стояли отвън пред адреса с колегите от СПС забелязали, че отзад има друг изход, който се падал в задния двор на имота. Същият е нямало как да бъде обезпечен, тъй като, за да се стигне до него трябвало да се мине или през оградата на имота, или през предният му вход, където били те. Според Терзиев имало вероятност П. Д. да е избягал именно от този заден изход.

В допълнително сведение рег.№ 251р-19309/02.05.2023 г. (л.119), Х. Т. заявява, че при проведения инструктаж от ръководителя на СПО ст.инспектор Бицин не е чувал той да разпорежда на екипа на СПС, които били трета група с отговорник гл.инспектор К. С. при заключени врати на адресите да ги разбиват. Твърди, че е бил изпратен от ръководителя на СПО ст.инспектор Бицин да посочи адреса на лицата, които трябвало да бъдат задържани. Заявява, че той не е разпореждал на екипа от СПС да разбиват вратата, защото няма такова правомощие. Твърди също, че още със слизането от служебния автомобил, един от служителите на СПС е носил в ръцете си голям чук, а друг – метален лост тип „кози крак“.

С цел изясняване на обективната истина по отношение извършваната проверка, проверяващата комисия с писмо № 251р - 15288/05.04.2023 г. е поискала от жалбоподателя Соколов представяне на конкретна информация (л.112). В отговор главен инспектор К. Б. С. - ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР - Бургас посочва, че в изпълнение на план рег. № 304р - 1874 / 23.01.2023г., утвърден от зам. директор ОД на МВР Бургас, комисар Е. П., за времето от 05.00 ч до 09.00 ч, в [населено място] и региона, служители на сектор СПС при ОД на МВР Бургас са участвали като „група за задържане“ в специална операция за задържане на лица, извършители на престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, образувано ДП 304 ЗМ - 29/2023 г. (л.116). Резултата от работата при изпълнение на тази задача отразил в докладна записка рег. № 251р - 3809 / 25.01.2023 г. (л.128). В писмото до комисията гл.инспектор Соколов заявява, че част от основните задължения по „Длъжностна характеристика“ на служителите на сектор „СПС при ОДМВР Бургас са следните: участие в специални операции с висока степен на риск, във взаимодействие с други оперативни звена на МВР и други държавни органи, овластени за това и участие в задържане и обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива. Посочва, че в конкретната специална операция, служителите на сектор СПС са изпълнявали стриктно разпорежданията на водещите оперативни служители по отношение на заемане на позиции, маршрути за придвижване, подход към конкретни локации и обекти, начало на активни действия по направление на конкретни обекти, начини за проникване в помещенията и др. Според гл.инспектор К. С. неизпълнението на гореизложените разпореждания би било грубо нарушение на служебната дисциплина, компрометиращо резултата от планираните и проведени оперативно - технически и тактически действия. Според него, във всеки един момент, служителите на сектор СПС, използвали прецизно техники, тактики, физическа сила и помощни средства, недопускайки превишаване полицейските си правомощия. Заявява, че предвид това, че служителите на сектор СПС не са участвали в качеството си на „наряд за ППД“, не може да представи на проверяващата комисия исканите документи - копия на месечен график, информационна карта за дейността на наряда, доклад за проверени лица и МПС и протокол по чл. 83, ал. 1 от ЗМВР.

Поради липсата на представена на комисията информация от Соколов, същата е изготвила докладна записка рег.№ 251р- 17352/19.04.2023г. до директора на ОД на МВР Бургас, в която заявява, че не може да извърши всестранно и безстрастно възложената проверка, доколкото гл.инспектор Соколов не представя поисканата му информация (л.114).

С писмо рег.№ 251р-18731/26.04.2023г. гл.инспектор Соколов заявява, че на 04.04.2023г., като отговор на устна молба на председателя на комисията лично му е предал план рег.№ 304р-1874/23.01.2023г., утвърден от зам.директора на ОД на МВР Бургас (л.129) и докладна записка рег.№ 251р-3809/25.01.2023г., изготвена от него (л.128). Посочва, че едва на 12.04.2023г. е бил официално запознат с извършването на проверката, за което твърди че е уточнил, че ще представи имената на участвалите служители, след разрешение на прекия си ръководител. В писмото посочва още, че за времето от 05: 00 ч. до 09: 00 ч. на 24.01.2023г. в [населено място] и региона служителите на сектор СПС при ОД на МВР – Бургас са участвали като „група за задържане“, а не като „полицейски наряд“. Заявява, че резултата от работата при изпълнение на тази задача е отразен във вече предоставената докладна записка рег.№ 251р-3809/25.01.2023г. Уточнява поименно състава на групата за задържане от сектор СПС (л.117).

На 26.04.2023 г. на жалбоподателя е връчена покана с рег. № 251р - 18446/25.04.2023 г. за изясняване на предварителните данни постъпили с жалбата на Димитрови. На зададените му в поканата въпроси, гл.инспектор К. С. отговаря (л.123), че на 24.01.2023г. служители на сектор СПС при ОД на МВР Бургас са участвали в специална операция за задържане на извършители на престъпление на територията на РУ Несебър. Същите не са били извикани извънредно на работа, а са работили по график - отразено в приложени материали на ДЗ рег. № 18731/ 26.04.2023 г. Посочва отново, че служителите от сектор СПС са участвали в специалната операция като „група за задържане“, съобразно длъжностните им характеристики, а не като „наряд за ППД“ и в тази връзка отчетността на работата им се извършва по друг утвърден ред, чрез докладна записка от ръководителя на тактическите действия до възложителя на задачата /в случая - зам. директор ОД на МВР Бургас, чрез началник отдел ОП/. Не е изготвяна „информационна карта за дейността на наряда. Заявява, че всички служители от сектор С. О. на МВР Бургас, участващи в специалната операция, са присъствали на общия инструктаж в сградата на РУ- Несебър, непосредствено преди началото й, а час по-рано, в сградата на сектор СПС в [населено място], лично извършил предварителен инструктаж на служителите от СПС, за който е изготвен протокол рег. № 251р - 3700/24.01.2023 г. Твърди, че поставените им задачи били да изпълняват стриктно мероприятията по утвърдения план с рег. № № 304р - 1874/23.01.2023г. на зам. директор ОД на МВР Бургас, като тяхната „група за задържане“ е трябвало да изпълнява точно разпорежданията на водещите им оперативни служители - „насочвани“, които поддържали постоянна връзка с щаба по отношение на заемане на позиции, маршрути за придвижване, подход към конкретни локации и обекти, начало на активни действия по направление на конкретни обекти, начини за проникване в помещенията и др. Неизпълнението на гореизложените разпореждания би било грубо нарушение на служебната дисциплина, компрометиращо резултата от планираните и проведени оперативно - технически и тактически действия. Заявява, че той е ръководил тактическите действия на силите от сектор СПС. Посочва, че при подхода към адреса в [населено място].Влас, [улица], тактическата група се е придвижвала в боен ред „колона“, заела е позиция до входната врата на жилищната сграда, подготвяйки „процедури на врата с възможност за тактическото действие - динамично проникване“. Твърди, че са докладвали на водещия им оперативен служител, че вратата е солидна и здраво заключена, който им разпоредил да я преодолеят с използване на „помощно средство за принудително отваряне на помещения“, а Соколов създал вътрешна организация в екипа. Споделя, че за началото и резултата от тези действия е докладвал на оперативен дежурен при ОД на МВР Бургас и на началник отдел „Охранителна полиция“, като в докладна записка с рег. № 251р - 3809/25.01.2023 г. е посочил и за използването в операцията на „помощно средство за принудително отваряне на помещения“.

В хода на проверката комисията е снела сведения от мл.инспектор К. И. - старши полицай в сектор СПС и участник в процесната СПО, в които същия заявява, че на 24.01.2023 г., съгласно утвърден график, е бил на смяна за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Във връзка с провеждането на СПО на територията на РУ- Несебър пристигнал в сектор СПС около 06.00 часа и бил проведен инструктаж от гл.инспектор К. С., а след пристигане в РУ- Несебър им бил проведен инструктаж и от служител на РУ- Несебър. Посочва, че към тях се присъединил служител от криминална полиция, който трябвало да ги заведе до адреса и да им посочи лицата за задържане. Твърди, че ръководителя на служителите от сектор СПС - гл.инспектор К. С. попитал как ще се прониква на адресите и какви действия ще се предприемат ако не им отворят и ако вратите са заключени, като на инструктажа им било казано, че ако не им отворят ще се наложи да разбият вратите. Разказва, че след инструктажа са се насочили към адреса в [населено място], водени от служителя на криминална полиция и след като констатирали, че входната врата е заключена, ръководителят на екипа им попитал служителя на КП от РУ- Несебър дали да разбиват ли вратата. Заявява, че той им отговорил, че трябва да я разбият. Според Иванов, след като започнали действия по принудително отваряне на вратата в коридора срещу тях забелязали да се приближава лице, което им казало да се махнат и да не блъскат по вратата. Разпоредили му да отключи вратата и се представили, че са полицаи. През това време служителя на РУ- Несебър им казал, че това е лицето, което трябва да задържат. Твърди, че след проникването на адреса лицето било фиксирано на земята, но водещия ги служител от КП им казал, че това не е обекта за задържане. Извършили проверка в жилището, но не установили издирваното лице. В допълнение К. И. заявява, че при провеждането на СПО и рискови операции са оборудвани със средства за лична защита, включително и средства за скриване на самоличността, които били разпоредени на предварителния инструктаж в сектор СПС, проведен от гл.инспектор К. С. (л.135).

Проверяващата комисия е снела сведения и от останалите членове от групата на СПС - мл.инспектор В. С. - старши полицай в сектор СПС и младши инспектор С. Й. - старши полицай в сектор СПС, в които същите изцяло потвърждават изложеното от старши полицай К. И. (л.134 и л.136).

Сведения са снети и от инспектор К. Г. А. - оперативен дежурен в група ОДЧ при ОД на МВР Бургас, в които същия заявява, че на 23.01.2023 г. съгласно утвърден месечен график е бил назначен в наряд за времето от 08.30 часа на 23.01.2023 г. до 08.30 часа на 24.01.2023г. съвместно с пом. ОД К. Ч. и Б. Б.. Твърди, че не си спомня точен час, но бил уведомен по телефона от инспектор К. С. от сектор СПС, че четирима служителя от СПС, съвместно със служители на отдел „Криминална полиция“ ще работят на територията на РУ-Несебър. Сочи, че не знае каква е била конкретната задача, нито как е протекло изпълнението й, като няма спомен да му е било докладвано за изпълнението й (л.108).

Според сведенията на мл.експерт Г. И. Ж. - младши оперативен дежурен при РУ- Несебър, на 23.01.2023 г. съгласно утвърден месечен график същият е бил назначен в наряд. По време на дежурството бил уведомен от ръководството на РУ- Несебър, че ще се проведе СПО на територията на управлението. Разбрал, че в операцията ще се включат и сили на сектор СПС. Посочва, че на 24.01.2023 г. в 06.59 часа в ОДЧ постъпил сигнал от [тел. номер], които го свързали с подаващия сигнала Г. Д. от [населено място], [улица]. Същата заявила, че 3-4 мъже с качулки разбиват входната врата. Желязков я уведомил, че това са служители на МВР. Твърди, че той не е разпореждал да се разбива входна врата и че не му е искано разрешение от екипите на място за това. Не му е известно и да е докладвано за преодоляване на входната врата (л.107).

От сведенията на инспектор Р. К. - разузнавач в сектор КП при РУ- Несебър се установява, че във връзка с проведената СПО на 24.01.2023г. инструктажа на силите е бил проведен от ръководителя на операцията ст.инспектор С. Б.. Последният бил прочел плана и разстановка на силите. Р. К. заявява още, че по време на инструктажа не е чувал водещия на екипа от СПС да пита при заключена врата на адреса да я разбиват ли, както и не е чул ръководителя на СПО да разпорежда такива действия (л.109).

От представената по делото административна преписка се установява, че сведения са взети и от подалите на жалбата Господинка и Д. Д., които поддържат изложеното в жалбата. (л.110-111).

Предвид така събраните от комисията данни, същата е приела, че са налице данни за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители от страна на главен инспектор К. Б. С. - ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас и от страна на старши инспектор С. И. Б. - началник група ПКП в сектор „Криминална полиция” в РУ Несебър при Областна дирекция на МВР – Бургас. С мотивирано предложение рег.№ 251р-19567/03.05.2023г. до директора на ОД на МВР – Бургас, председателят на комисията е предложил изменение и допълнение на заповедта, с която е възложена проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за установяване наличието на допуснато дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител, като проверката да бъде проведена срещу гл.инспектор К. С. и ст.инспектор С. Б., а срока на същата да се удължи до 09.06.2023г. (л.64).

Със Заповед № 251з-2184/04.05.2023 г. директорът на ОД на МВР – Бургас е изменил Заповед № 251з-1433/23.03.2023 г., съобразно предложението на председателя на комисията (л.61). На жалбоподателя е изпратена покана за запознаване със заповедта, като в поканата е посочен и срока за депозиране на писмени обяснения или възражения – 11.05.2023г. Видно от направеното отбелязвано, Соколов се е запознал със заповедта на 04.05.2023г. (л.63).

Във връзка с връчената на Соколов покана за запознаване със заповедта, с която срещу него е образувана дисциплинарна проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, същият е поискал да получи копие от сведенията на служителите – К. И., В. С., С. Й., С. Б. и ХристоТерзиев, както и копие на предложението на комисията за изменение на заповедта по чл.205, ал.2 от ЗМВР (л.73). Видно от протокол с рег.№ 251р-20187 на 09.05.2023г. в 15: 15ч председателят на комисията е предал копия на материалите събрани в хода на образуваната проверка (л.72).

На 11.05.2023г. жалбоподателят е депозирал писмени възражения до директора на ОД на МВР – Бургас, срещу част от мотивите на предложението с рег.№ 251р - 19567 / 03.05.2023 г., изготвено от председателя на комисията старши инспектор П. К. (л.74). Соколов изразява несъгласие относно липсата на доклад за използването на физическа сила и помощни средства, както и относно използването на оборудване и екипировка за лична защита – средство за прикритие на самоличността. Излага съображения за предубеденост на председателя на комисията. Заявява, че в конкретната специализирана операция, служителите на сектор СПС са изпълнявали стриктно мероприятията по утвърдения от зам. директор, комисар Е. П. план с рег. № 304р - 1874 / 23.01.2023г., разпорежданията на водещите оперативни служители - „насочвани“ по отношение на заемане на позиции, маршрути за придвижване, подход към конкретни локации и обекти, начало на активни действия по направление на конкретни обекти, начини за проникване в помещенията и др., включително и в посочения в жалбата адрес. Заявява, че на жалбоподателя не са нанесени никакви удари, спрямо него не са използвани помощни средства – белезници. Посочва, че във всеки един момент, служителите на сектор СПС, използвали прецизно техники, тактики, физическа сила и помощни средства, недопускайки превишаване полицейските си правомощия.

За резултатите от проверката комисията е изготвила справка с рег. № 251р-22115/22.05.2023г. (л. 37-60). В нея са отразени извършените действия и събраните доказателства за установяване на изложените в жалбата обстоятелства. Въз основа на събраните от проверяващите сведения и други доказателства, описани по-горе в изложението, комисията е обосновала извод за извършени от Соколов дисциплинарни нарушения. Посочено е, че на адреса на тъжителите са използвани устройствата за отваряне на помещения съгласно Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на В. Р., издадена от Министъра на В. Р., за чието използване, в нарушение на чл.18, ал.3 от Наредбата, гл.инспектор К. С. не е уведомил оперативния дежурен от ОДЧ. Прието е, че това се установява от докладни записки рег.№ 251р - 17572/20.04.2023г. и рег.№ 251р-17576/20.04.2023 г., изготвени от инспектор К. А. - оперативен дежурен в група ОДЧ при ОДМВР Бургас и мл.експерт Г. Ж.- мл.ОДЧ в РУ- Несебър. Според комисията с бездействието си гл.инспектор К. С. е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители/, за което на основание чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година.

Според комисията, за извършената проверка в помещенията на процесния адрес ([населено място], [улица]) не е предоставен протокол по чл.83, ал.2 от ЗМВР. Прието е, че с бездействието си гл.инспектор К. С. е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители/, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове/ се налага дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година.

Видно от справката, комисията е приела за установено също, че спрямо жалбоподателя Д. Д. е използвана физическа сила, тъй като същият отваря входната врата и застава до стената, както му е разпоредено, но двама служители от сектор СПС използват физическа сила посредством задържаща техника и го повалят на пода в коридора на жилището му. Според комисията, гл.инспектор К. С., като ръководител на екипа, не е изготвил писмен доклад за използването на физическа сила, както и не е изискал от подчинените му служители, използвали физическата сила, да изготвят такъв съгласно изискванията на чл.5 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служители на МВР. Отделно от това, комисия счита, че не е налице нито една от изчерпателно изброените хипотези по чл.85, ал.1 от ЗМВР за използване на физическа сила и помощни средства спрямо тъжителя, както и не е спазен реда за това, предвиден в чл.86 от ЗМВР. С оглед изложеното, е счетено, че с действията си гл.инспектор К. С. е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Посочено е, че служителите на сектор СПС са използвали специални защитни средства за прикритие на самоличността им. Комисията намира, че в конкретния случай не са на били лице данни за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специални операции с висока степен на риск, както и за осъществяване на охрана на лица, което е и нарушение на чл.44, ал. 1 от ЗМВР. Изложено е, че специализирано звено за тактически действия при ОД на МВР Бургас съгласно чл. 44, ал.1 от ЗМВР е сектор „Специализирани Тактически Действия“, а не сектор „Специализирани полицейски сили“. От друга страна за използването на специални защитни средства, гарантиращи лична безопасност и прикритие на самоличността на служителите, се издава писмена заповед на главния секретар на МВР или на директора на О. М. Бургас, като в хода на проверката такава заповед не е представена на комисията.

В конкретния случай комисията счита, че не са налице и предпоставките по чл. 89, ал.1, т.1 от ЗМВР, която предвижда при освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им.Още повече, че използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.

Предвид гореизложеното комисията счита, че са налице данни за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители от страна на гл.инспектор К. Б. С. - ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР - Бургас, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

За така извършените от Соколов нарушения, комисията е предложила на гл.инспектор К. Б. С. - ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили1" в отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР – Бургас да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година. Жалбоподателят, след отправена до него покана (л.35), се е запознал със справката на 23.05.2023г. в 10: 30ч, съобразно направеното саморъчно отбелязване за това (л.60 гръб). В поканата му е указано, че има право в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка да подаде допълнителни писмени обяснения или възражения. В срока по чл.207, ал.10 от ЗМВР Соколов е депозирал до директора на ОД на МВР – Бургас писмени обяснения, в който поддържа изложените срещу справката възражения (л.34).

На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР до гл.инспектор Соколов е изпратена покана за даване на писмени обяснения, връчена на лицето на 02.06.2023г. (л.31).

В дадените от гл.инспектор Соколов обяснения с рег.№ 251р-24004 от 05.06.2023г. същият изцяло поддържа предходните такива. Добавя, че своевременно е докладвал на ОДЧ на ОД на МВР Бургас и началник отдел ОП за началото и резултата от специалната операция. Заявява, че използваното помощно средство за отваряне на помещение не е довело до резултат, тъй като входната врата е била отключена и отворена от жалбоподателя Димитров, а с помощното средство били нанесени минимални щети. Сочи, че ангажимент на оперативните служители е да изготвят протокола по чл.83, ал.2 от ЗМВР. Твърди, че в стотици специални операции, проведени от служители от сектор С. О. на МВР Бургас, в които са били използвани средства за прикритие на самоличността, такъв протокол не бил изготвят от тези служители. Заявява, че поставените им задачи били стриктно изпълнени. Според Соколов срещу Димитров не е била използвана физическа сила „посредством задържащи техники“, нито „ключови техники“ и помощни средства – белезници, както не са му били нанасяни и никакви удари. Твърди, че вследствие на неизпълнени от Димитров разпореждания, същия е бил вербално и позиционно контролиран, тъй като оперативни служител Терзиев, ясно и отчетливо бил казал „Той е“. (л.29-30).

Дисциплинарното производство е приключило с издаване на процесната заповед № 251з-3079/19.06.2023г., с която ответния дисциплинарнонаказващ орган, за извършени четири нарушения на служебната дисциплина, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и ал.3, т.2, чл.200, ал.1, т.15 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложил на гл. инспектор К. Б. С. - ВПД началник сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Бургас едно общо наказание „порицание“ за срок от една година.

В обстоятелствената част на оспорения административен акт ответникът се позовава на констатациите на проверяващата комисия, като е приел извършеното от нея разследване за обективно. Издателят на заповедта приема за правилно установени описаните в справката четири нарушения на служебната дисциплина. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.06.2023г., видно от направеното за това отбелязване (л.28).

По искане на жалбоподателя, в хода на съдебното производство е разпитан свидетеля С. П. Й. - старши полицай сектор „СРС“ към ОД на МВР Бургас. Същият заявява, че на 24.01.2023г. е участвал в специализирана полицейска операция в РУ Несебър, като чат от групата на гл.инспектор Соколов. Посочва, че първо бил проведен предварителен инструктаж, а впоследствие в РУ Несебър е бил проведен вторичен инструктаж, от началника на група „Криминална“ – С. Б.. Твърди, че за конкретния случай на инструктажа в [населено място], Соколов бил попитал по какъв начин ще се прониква на адреса, като Бицин три пъти заявил, че ще се разбива на самите адреси. Разказва, че след инструктажа се насочили към първия адрес, на който лицето не било установено. След това оперативния звъннал на някой и им казал, че трябва да отидат на втория адрес. Твърди, че оперативният е отишъл и огледал входа, след което им посочил врата. Заявява, че вратата е била заключена. Според свидетеля Йорданов, Соколов бил попитал оперативния, който им посочил вратата, дали ще се разбива вратата, при което категорично му било отговорено, че ще се разбива. Йорданов твърди, че не са носили помощни средства, поради което се е наложило да се върнат до колата и да вземат доколкото си спомня кози крак и чук. Разказва, че първи да разбива е започнал той, а друг колега бил продължил. Според този свидетел служител от полицията бил казал, че това е обекта, който трябва да се задържа. Йорданов заявява, че при тези думи служителите от СПСП започнали да блъскат по вратата с ръце и да викат „Полиция, отваряй вратата“. Разказва, че в крайна сметка лицето, което било зад вратата, е отключило същата и Йорданов влязъл първи, отдръпнал го настрани и го притиснал към стената, а колегата, който разбивал след него, влязъл навътре. Свидетелят твърди също, че тогава служителя от криминална извикал, че това не било търсеното лице. Споделя, че с останалите служители от СПС огледали навътре в сградата, за да се убедят дали лицето не се укрива някъде по етажите, но след като не го открили излезли и се насочили към друг адрес, на който вече търсеното лице било задържано. Свидетелят заявява също, че по отношение на лицето, което било отворило вратата, не са прилагали никакви помощни средства, нито белезници. Твърди, че той само го е притиснал към стената, за да се уточни дали е това лицето, което трябва да се задържи или не, без да използва никакви помощни средства или физическа сила.

При така установената фактическа обстановка и при извършена служебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав, намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Безспорно е, че директорът на ОД на МВР - Бургас е служител на ръководна длъжност и в правомощията на същия е да налага наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР, включително предвиденото в чл. 197, ал. 1, т.3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“. Оспорената заповед е издадена в съответната писмена форма и съдът приема, че съдържа фактически и правни основания за издаване. В настоящия случай административният орган е описал в цялост приетата от него фактическа обстановка.

Спазени са изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР за образуване на дисциплинарно производство и за извършване на проверка по смисъла на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващия орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Според чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Според ал. 2, т. 2 на същата правна норма, неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност е лична /чл. 194, ал. 4 от ЗМВР/. Според съдържанието на оспорения административен акт, на жалбоподателя са вменени четири отделни нарушения.

Относно първо нарушение е прието, че на 24.01.2023г. на адреса на тъжителите – [населено място], [улица], са били използвани устройствата за отваряне на помещения съгласно Наредба № 8121 з-418/14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на В. Р., издадена от Министъра на В. Р.. Дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на предоставения на комисията видеоматериал от РП – Бургас, от който се установява, че служителите на сектор СПС използват помощни средства чук и метален лост /тип кози крак/, които носят със себе си още от самото слизане от служебния автомобил, а не както твърдят в сведенията и обясненията, че след като са установили, че входната врата е заключена и впоследствие са се върнали да ги вземат.

Съгласно чл. 18, ал.3 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г., устройствата за отваряне на помещения се използват по разпореждане на ръководителя на операцията, старшия на екипа или на оперативния дежурен от ОДЦ/ОДЧ. След вземане на решение от страна на ръководителя на операцията или старшия на екипа за използване на устройства за отваряне на помещения същите своевременно уведомяват оперативния дежурен от ОДЦ/ОДЧ.

На жалбоподателят е вменено нарушение, че за използването на устройствата за отваряне на помещения – чук и „кози крак“ не е уведомил оперативния дежурен от ОДЧ, което е видно и от докладни записки рег.№ 251р - 17572/20.04.2023г. от инспектор К. А. - оперативен дежурен в група ОДЧ при ОДМВР Бургас и рег.№ 251р-17576/20.04.2023 г. от мл.експерт Г. Ж.- мл.ОДЧ в РУ- Несебър.

От събрания по делото доказателствен материал не се установяват изложените в жалбата доводи, че след приключване на СПО Соколов е уведомил устно по телефона оперативния дежурен при ОД на МВР – Бургас за използването на „помощни средства“, както и че това обстоятелство е било отразено с изготвената от него докладна записка № 251р-3809/25.01.2023г. По делото действително не са налице доказателства Соколов да е уведомил оперативния дежурен от ОДЦ/ОДЧ, доколкото от представените пред проверяващата комисия сведения на дежурните на 24.01.2023г. ОДЧ - инспектор К. А. - оперативен дежурен в група ОДЧ при ОДМВР Бургас и мл.експерт Г. Ж.- Мл.ОДЧ в РУ- Несебър този факт не се установява. Що се отнася до изложените в докладна записка № 251р-3809/25.01.2023г. данни, съдът установи, че в нея гл.инспектор Соколов е докладвал единствено за извършената първоначална проверка на адрес [населено място], [улица], но не и за последвалата такава на адреса на тъжителите Димитрови в [населено място], [улица], за който реално органа вменява нарушението. Доколкото по безспорен начин се установява употребата на устройствата за отваряне на помещения, без значение дали същите са били в служителите още при пристигане пред входната врата или те са се върнали да ги вземат от колата, гл.инспектор Соколов като старши и ръководител на екипа от служители на СПС, е следвало своевременно да уведоми оперативния дежурен от ОДЦ/ОДЧ. В случая дали уведомяването е следвало да бъде направено и от ръководителя на СПО – инспектор Бицин е без значение и не е свързано със задължението, което жалбоподателят също е имал, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. Няма значение и обстоятелството, че по време на инструктажа, проведен от ръководителя на СПО – ст.инспектор Бицин, е заявил, че е възможна промяна в оперативната обстановка и промяна в плана за СПО. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице приетите от дисциплинарнонаказващия орган фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание.

Относно второто вмененото на жалбоподателя нарушение, органът приема, че за извършената проверка в помещенията на тъжителите Димитрови в [населено място], [улица], гл. инспектор К. С. не е изготвил протокол по чл.83, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.83, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

В ал.2 е указано, че след приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:

1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;

2. самоличността на собственика или обитателя;

3. основанието за проверката;

4. времето и мястото на извършването й;

5. резултатите от нея.

Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля (ал.3). Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението. За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.

При извършване на проверка по чл.83 от ЗМВР приложение следва да намерят и разпоредбите на чл.8 и сл. от Инструкция № 8121з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от полицейските органи.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя възражения, че това нарушение му е вменено за първи път едва със заповедта. Нарушението е надлежно описано в изготвената от комисията справка, с което несъмнено Соколов се е запознал.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че за извършването на проверка на адреса на тъжителите за полицейските органи са били налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление. При тези обстоятелства и предвид липсата на съгласие за извършване на проверка от собствениците/обитателите на процесното жилище, несъмнено е следвало да бъде съставен протокол по чл.83, ал.2 от ЗМВР. Спорното в случая е дали този протокол е следвало да бъде съставен от жалбоподателя или от друг полицейски орган, участвал в СПО. В изложените от гл.инспектор Соколов съображения, протоколът следвало да бъде съставен от инспектор Терзиев.

В случая, освен проведените два инструктажа по изпълнение на процесната СПО, е налице съставен план за нейното провеждане. Видно от същия в т.V „Тактика на провеждане на операцията“ 3-та група, състояща се от служители на сектор СПС с ръководител гл.инспектор Соколов, „след получаване на сигнал от 2-ра група за местонахождение на лицето Т. П., състояща се от служители на сектор КП при РУ Несебър, е следвало да го задържат“ (л.129 гръб). Анализът на събраните при проверката доказателства сочи, че инспектор Терзиев е имал задължението да заведе групата до предполагаемото местонахождение на Парушев. Видно от предоставения видеозапис същият действително посочва адреса на групата от СПС. От събраните от комисията сведения, в това число и участвалите в операцията служители на СПС, се установява, че след отваряне на вратата от тъжителя Димитров, служителите на СПС влизат в обитаваното от него помещение, като същите заявяват, че са влезли, за да извършат проверка дали там не се укрива лицето Парушев. При тези данни, за съдът намира, че проверката по чл.83 от ЗМВР в дома на Димитрови е била извършена от служителите на 3-та група – служители от сектор СПС. Имайки качеството на ръководител на групата, гл.инспектор Соколов е следвало да организира съставянето на такъв протокол. Както разпоредбата на чл.83 от ЗМВР, така и уредбата от Инструкция № 8121з-464 от 26.08.2014 г. вменяват задължение за съставяне на протокол на полицейските органи. Несъмнено служителите от сектор СПС имат това качество. Също така в част „Организационни мероприятия“, т.4 от плана за провеждане на СПО е указано, че след приключване на операцията отговорниците на отделните групи докладват на ръководителя на СПО за извършените действия и резултатите от тях. В изготвената от гл.инспектор Соколов докладна записка, не се съдържат данни за извършената проверка на адреса на тъжителите Димитрови в [населено място], [улица]. Доколкото такъв протокол не е съставян и тук съдът намира, че са налице приетите от дисциплинарнонаказващия орган фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание за това нарушение.

Относно третото вмененото на жалбоподателя нарушение, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че спрямо лицето Д. Д. е била използвана физическа сила и помощни средства, като не е спазен реда за това, предвиден в чл.86 от ЗМВР. Сочи, че не е установено наличие на протокол по чл.5 от Наредба № 81213-418/14.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи. Според органа гл.инспектор Соколов като ръководител на епика не е изготвил писмен доклад за използването на физическа сила, както и не е изискал от подчинените му служители, използвали физическата сила, да изготвят такъв съгласно изискванията на наредбата. Отделно от това органа е счел, че не е налице нито една от хипотезите по чл.85, ал.1 от ЗМВР за използване на физическа сила.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № 81213-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства се изготвя писмен доклад от служителя, който ги е използвал, и/или от ръководителя, разпоредил използването им. Според ал.2 от нормата в писмения доклад по ал. 1 се посочват:

1. специфично наименование на длъжността, име и фамилия, длъжност и месторабота на полицейския орган или име и фамилия, длъжност и месторабота на лицето по чл. 140а, ал. 1 ЗМВР;

2. място, дата и час на използване на физическата сила и помощните средства;

3. основание и обстоятелства за използване на физическата сила и помощните средства;

4. интензивност на физическата сила, вид и количество на използваните помощни средства;

5. по възможност данни, идентифициращи лицето/лицата, спрямо които са използвани физическата сила и помощните средства;

6. мерки, взети спрямо лицето/лицата;

7. видими последствия от използването на физическата сила и помощните средства.

Според чл. 85, ал.1 от ЗМВР, при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане:

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган:

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;

10. вземане на мерки за осигуряване налична безопасност по чл. 75, ал. 2.

В ал.3 на чл.85 от МЗВР е указано, че помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори, химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини.

Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи (ал.4 на чл.85 от ЗМВР).

Нормата на чл. 86, ал.1 от ЗМВР гласи, че физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. В ал.2 на същата е указано, че използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

Настоящият съдебен състав намира, че направения от органа извод за използвана спрямо Д. Д. физическа сила е правилен. Както в сведенията, така и в писмените обяснения, дадени пред проверяващата комисия и дисциплинарнонаказващия орган, служителите от сектор СПС отричат спрямо лицето да е била използвана физическа сила или помощни средства. В тази насока са и показанията на свидетеля Йорданов, който заявява, че освен да го отдръпне с ръката си към стената, предвид тесния в помещението коридор, спрямо Димитров не са били използвани друга физическа сила или помощни средства. Доказателствата по делото обаче, в частност предоставения на комисията видеоматериал, със съдържанието на който съда се запозна на проведеното на 13.12.2023г. съдебно заседание, установя по безспорен начин, че след като старши полицай Йорданов – сектор СПС с ръка е отдръпнал към стената Димитров, двама служителя от същия сектор използват физическа сила посредством задържаща техника и го повалят на пода в коридора на жилището му. Липсата на изготвен от гл.инспектор Соколов, в качеството на ръководител на доклад по чл.5 от Наредба № 81213-418/2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, както и неизискването такъв да бъде съставен от служителите, използвали физическата сила, несъмнено представлява неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове - Наредба № 81213-418/14.03.2017 г. В съставения протокол с рег.№ 251р-3700 за извършения от гл.инспектор Соколов инструктаж е отбелязано, че използването на физическа сила, помощни средства и огнестрелно оръжие при задържане на лица да се осъществени при абсолютна необходимост и да бъде прекратена при постигане на законовата цел (л.127). В процесния случай не се установява физическата сила да е била осъществена при абсолютна необходимост. За използваната физическа сила спрямо Димитров, гл.инспектор Соколов не посочил нищо в докладна записка с рег.№ 251р-3809/25.01.2023г. Предвид всичко изложеното съдът приема, че и в този случай е налице основание за налагане на дисциплинарно нарушение.

Вмененото на жалбоподателя четвърто нарушение се изразява в използване на специални защитни средства за прикритие на самоличността на служителите от сектор СПС в нарушение на чл.44 от ЗМВР и при липса на предпоставките по чл.89, ал.1, т.1 от същия закон.

Съгласно чл. 44, ал.1 от ЗМВР, в ГДБОП, ГДНП, ГДГП, ГДЖСОБТ и в областните дирекции на МВР могат да се създават специализирани звена за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специални операции с висока степен на риск, както и звена за осъществяване на охрана на лица.

Според алинея 3 на текста, използването на звената за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на директора на съответната структура за всеки отделен случай, а алинея 4 допуска в неотложни случаи използването на звената за изпълнение на дейностите по ал. 1 да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа.

Съгласно чл.44, ал.5 от ЗМВР, при изпълнение на дейностите по ал. 1 служителите използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им.

Нормата на чл. 89, ал.1, т.1 от ЗМВР сочи, че при освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им.

Не става ясно откъде дисциплинарнонаказващия орган е установил, че специализирано звено за тактически действия при ОД на МВР Бургас съгласно чл. 44, ал.1 от ЗМВР е сектор „Специализирани Тактически Действия“, а не сектор „Специализирани полицейски сили“. От поместената в сайта на ОД на МВР – Бургас структура, подобно звено не е отбелязано. ( https: //www.mvr.bg/docs/librariesprovider9/default-document-library/%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81---2022-%D0%[интернет адрес]?sfvrsn=5c4e54e4_0 ).

Данните по делото сочат, че със Заповед рег.№ 394з-26 от 23.01.2023г. на началника на РУ – Несебър е заповядано да бъде създадена организация за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на РУ Несебър. Същата несъмнено би могла да се приеме за такава по чл.44, ал.3 от ЗМВР. Действително в нея директорът на РУ Несебър не е указал дали СПО е с висока степен на риск, но по преписката са налице данни, че лицата, чието задържане се организира, са съпричастни по извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, за което има образувано ДП 304 ЗМ-29/2023г. по описа на РУ Несебър. Същото несъмнено отговаря на признаците за тежко престъпление по смисъла на т.7 от чл.93 на НК. От сведенията на началника на РУ Несебър (л.97) се установява, че служителите от сектор СПС към отдел ОП при ОД на МВР Бургас са взели участие в СПО, тъй като е имало данни, че лицата са опасни и агресивни. От всичко изложено съдът намира, че описано от ответния орган нарушение по т.4 от процесната заповед е необосновано и както съдът вече посочи не става ясно откъде дисциплинарнонаказващия орган е установил, че специализирано звено за тактически действия при ОД на МВР Бургас съгласно чл. 44, ал.1 от ЗМВР е сектор „Специализирани Тактически Действия“, а не сектор „Специализирани полицейски сили“.

Независимо от това, предвид изложените по-горе съображения, е установено извършването на три нарушения на служебната дисциплина, което не променя извода за неоснователност на така подадената жалба, като първите три нарушения, описани в заповедта, са доказани по несъмнен начин. За неизпълнението на служебни задължения от страна на жалбоподателя, законосъобразно му е наложено предвиденото в разпоредбата на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“.

Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична, т. е. държавен служител в съответната структура отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

При определяне вида и размера на наказанието не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР. Текстът на същата сочи, че на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Именно такъв е настоящият случай.

За всяко едно от трите нарушения на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР / неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители /, на основание чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР / неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове/, дисциплинарнонаказващия орган е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ в предвидения от закона минимален срок от шест месеца. В тази връзка, правилно на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР органа е наложил едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок - една година.

Административният акт е изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно- производствените правила, при напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършените от жалбоподателя нарушения по пункт 1, 2, 3. В този смисъл жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, поради което и такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав