Решение № 8 от 25.4.2023 г. на Военно-апелативен съд по дело № 5/2023 г.

производство на Р., технически изправна и пригодена да произвежда изстрел, като същата е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВиПИ. В предната част на цевта, на дулния срез била нарязана резба М 14х1 мм за монтиране на заглушител. Завода производител и официалният вносител за Р.Б. не са предлагали и не се е продавало това оръжие с нарязана резба за монтиране на заглушител. От канала на цевта на ловна пушка „.. -18 МН“ с номер......7 била иззета обтривка и представена за по-нататъшни изследвания за наличие на барутни частици в цевта на оръжието. Според заключението на съдебно-балистичната експертиза, представената гилза ВД в плик – Обект №1 с надпис на дъното“2.......U“, намерена в местността „С.в.“ в землището на с. П., и била изстреляна от ловна нарезна пушка „.. -18 МН“, калибър 223, с номер......7. От съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства било установено, че по обекти №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 – фиг. №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, се доказа наличието на кръв; по обекти №№ 2, 9 и 10 – фиг. №№ 2, 9 и 10 няма кръв; влакната описани като – обект №11, не са предмет на изследването и не са изследвани за наличието на кръв; доказаната кръв от обекти №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, не е човешка – фиг. № 14; кръвта от обекти №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 е животинска и е възможно да е от сърна „сръндак“; при извършеният макроскопски оглед и микроскопски оглед, с различни увеличения и на преминаваща светлина, на предоставените за изследване влакна, описани като обект № 11 се установява най-общо, че в обект № 11 се съдържат животински косми; при сравнителното изследване на животинските косми от обект № 11 и предоставените, като сравнителен материал: „косми от труп“ и „косми, глава, № 1“ от сърна (сръндак) се установява, че животинските косми от обект № 11, са сходни по морфологични и анатомични характеристики с животинските косми от сърна /сръндак/ – фиг. № 15; животинските косми от обект № 11, могат да бъдат от сърна /сръндак/. От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че по протривка от канала на цевта на пушка, ловна – марка "...", модел 18 МН, кал. 223, фабричен №......7, има наличие на черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут, следователно с нея е бил възпроизвеждан изстрел/и след последното й почистване. От справка Рег.№31000-6232/20.09.2022 г. на РУ гр. П. се установява, че обвиняемият редник Ч. има разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20........ от 25.11.2019 г. От справка изх.№17-153#1 от 02.06.2022 г. на Директор ТП ДГС П. и писмо изх.№25/02.06.2022г. на сдружение на ловците и риболовците ЛРД-Г. гр.П. се установява, че от 01.05.20.. г. до 02.06.20.. г. на И. С. Ч. не е издавано разрешително за индивидуален отстрел на мъжка сърна /сръндак/. Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че обвиняемият редник И. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 237, ал. 1, пр. 1 от НК. Изводите на първоинстанционния съд относно механизма на извършването на престъплението, авторството на деянието в лицето на обвиняемия, квалификацията на деянието и приложението на материалния закон, са напълно обосновани и почиват на правилна и вярна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въз основа на доказателствата, обсъдени по-горе в настоящото решение, първоинстанционният съд е достигнал до извода, споделен и от въззивната инстанция - че обвиняемият редник И. Ч. на 31.05.20.. г. около 01.00ч. в района на местността „С.в.“, в землището на с.П., общ. П., е убил чрез отстрелване с личната си ловна нарезна еднозарядна пушка.. - 18 МН, калибър 5, 56 х 45 мм /или 223/, законно притежавана с валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20..... от..11.20.. г., един брой едър дивеч от животински вид „сръндак“ с тегло - 17, 795 кг. на стойност 648, 73 лв., собственост на ТП ДГС гр.П., без надлежно писмено разрешително, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД. Видно от вносна бележка № 81..../05.12.20.. г. на ЦКБ АД – клон П., обвиняемият Ч. е възстановил на ТП ДГС гр.П. причинените вреди на стойност 648, 73 лв. При извършената цялостна проверка на решението на Военен съд – П., въззивният съд не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Основният въпрос, поставен на вниманието на въззивната инстанция, е релевираното с жалбата на защитника на обвиняемия редник Ч. възражение за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на съдебния акт в частта, относно отнемането на превозното средство лек автомобил в полза на държавата. Несъмнено е установено от писмените доказателства, че лекият автомобил „М. 200“, сив на цвят, с рег.№.. 43.... е собственост на обвиняемия редник Ч.. Според разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД, когато за незаконно ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия е собствеността, то се отнема в полза на държавата. Извън тези специални правила, общият за административнонаказателното производство нормативен акт - ЗАНН, установява принципите, при които е допустимо или не, да се отнемат в полза на държавата определени вещи, изиграли роля в незаконосъобразното поведение на един нарушител. Съгласно, ал. 1 на чл. 20 от ЗАНН, в полза на държавата се отнемат вещите, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено нарушение, ако това отнемане е предвидено в съответния /т. е. специалния приложим/ закон или указ. Безспорно, разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД /като специален спрямо ЗАНН/ предвижда подобно отнемане, а в настоящия случай собственикът на лекия автомобил, послужил за извършване на деянието е самият обвиняем, и деянието му е умишлено. Но в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е дефинирано изключение от общия принцип - отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Макар пазарната стойност на лекия автомобил в настоящия случай да не е определена, несъмнено е, че стойността на инкриминирания едър дивеч от животински вид „сръндак“ от 648, 73 лв. е многократно по-ниска с сравнение със стойността на лекия автомобил. Тъй като специалният закон /ЗЛОД/ не предвижда критерий стойност на вещите, при преценката за тяхното отнемане в полза на държавата, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която, когато стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта на деянието на обвиняемия Ч., отнемане не се допуска. С тези съображения, Военно-апелативният съд счете, че контролираното решение следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта, в който лекият автомобил е отнет в полза на държавата, и бъде постановено връщането му на неговия собственик. Първоинстанционният съд е съобразил наличието на предпоставките на чл. 78а от НК - обвиняемият редник Ч. е пълнолетно лице, извършеното от него деяние е умишлено и се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от 100-300 лева, Ч. не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, и причинените имуществени вреди са били възстановени. При определяне размера на административното наказание първостепенният съд, при правилна преценка на деянието и дееца, е наложил наказанието глоба в минимално предвидения от закона размер от 1000 лева, като е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства /добри характеристични данни; направени самопризнания, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина; критично отношение към извършеното; тежко семейно и материално положение/. Тъй като чистото съдебно минало на обвиняемия е необходимо условие за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК, то неправилно е взето предвид от съда и като смекчаващо отговорността му обстоятелство - което по същество не се отразява на крайния извод за наличието в случая единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства. Законосъобразно обвиняемият редник Ч. е лишен от правото на лов по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за срок от една година, като е отчетено обстоятелството, че той е правоспособен ловец, притежаващ освен съответните разрешителни, и необходимите житейски и правни задълбочени познания по ЗЛОД, но въпреки това е извършил описаното по-горе деяние. На основание чл. 59 ал. 4 от НК правилно е приспаднато времето, през което Ч. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 31.05.20.. г. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, законосъобразно в тежест на обвиняемия са възложени осъществените разноски в хода на производството - да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сума в размер на 1417, 80 лева; по сметка на ОДМВР П. сума в общ размер 415.87 лева; по сметка на РС „Военна полиция“ – П. сума в размер на 272.46 лева. Законосъобразно с решението на първонистанционния съд са отнети в полза на държавата вещественото доказателство: ловна пушка с нарезна цев – „.. - 18 МН“, калибър 223, номер......7; 1 бр. трофей № 1- глава от сръндак и трупа на едър дивеч – сръндак, намиращи се на съхранение в ТП „ДГС“- П.. Веществените доказателства 1 бр. ловна гладкоцевна пушка – ".." – 54“, калибър 12, номер С0....; 1 бр. ловна гладкоцевна пушка – „С.“, калибър 12, номер 7....., следва да се върнат на собственика, ако не се задържат на друго основание, в какъвто смисъл е решението на Военен съд – П.. За веществените доказателства 1 бр. гилза, жълтеникаво-кафява на цвят с надпис на дъното – 22......U и 1 бр. експериментална гилза - намиращи се на лист 61 в том втори; обект № 1 множество косми, открити в л.а. „М.“ с рег.№.. 43....; 1 бр. памучна марля, напоена с червеникаво-кафява течност; 1 бр. найлонов чувал, законосъобразно е постановено унищожаването им като вещи без стойност. Веществените доказателства, дрехи, раница, маратонки, ножове и шапка, правилно са върнати на обвиняемия като техен собственик. Решението на първоинстанционния съд в останалата част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд