Решение № 1300 от 8.8.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 105/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 217 от 10.12.2024 г., постановено по а.н.д. № 541/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, осми наказателен състав е ИЗМЕНИЛ наказателно постановление № Р-005375/04.06.2024 г., издадено от Ц. Х. Х. – директор на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД КЗП, оправомощен със заповед № 396/03.06.2024 г. на председателя на КЗП, с което за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София (столица), община Столична, област София (столица), район Триадица, бул. „България“ № 55, регистриран в Търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК: 130007884, представляван от В. Д. Д. – Странджева, [ЕГН] и В. Ш., литовски гражданин, роден на [дата]. с ЛН 37708030523, притежаващ лична карта № 14778486, издадена на 19.01.2018 г. в гр. Вилнюс, Република Литва – управители, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 6 000, 00 лева, на основание чл. 210а и чл. 231 от Закона за защита на потребителите, В ЧАСТТА, в която е приложен чл. 231 от ЗЗП и е определена санкцията, като за нарушението на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68 г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП, на основание чл. 210а от ЗЗП налага на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2 000, 00 (две хиляди) лева. Със същото решение е осъдена РД за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД КЗП, да заплати в полза на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева. Осъдено е и дружеството „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати в полза на РД за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер също на 80, 00 лева. Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д. № 541/2024 г. по описа на РС Ловеч – директора на Регионална дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите. В касационната жалба са наведени доводи, че районният съд неправилно е намалил размера на наложената имуществена санкция от 6 000, 00 лв. на 2 000, 00 лева. Касаторът моли съдът да отмени решението на РС Ловеч и да потвърди изцяло наказателното постановление. Направено е искане за присъждане на разноски, като е релевирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Подадена е и касационна жалба от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез упълномощен юрисконсулт, в която се излагат съображения относно неправилност на първоинстанционното съдебно решение, изразяваща се в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на атакуваното наказателно постановление. Според изложеното в касационната жалба, АНО неправилно е квалифицирал вмененото на дружеството нарушение във връзка с изискванията на Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики. Претендират се разноски. От страна на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозиран и отговор на касационната жалба на директора на Регионална дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, в който се излагат подробни доводи по същество. В съдебно заседание касаторите и едновременно ответници – директора на РД гр. Русе към КЗП и „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представители. С писмена молба с вх. № 1070/31.03.2025 г. по описа на АдмС Ловеч от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се поддържа депозираната касационна жалба, както и отговора по касационната жалба на директора на РД гр. Русе към КЗП. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Административен съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното: И двете касационни жалби срещу Решение № 217 от 10.12.2024 г. по а.н.д. № 541/2024 г. по описа на РС Ловеч са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане в настоящето производство. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С обжалваното решение, осми наказателен състав на Ловешкия районен съд е изменил обжалваното пред него наказателно постановление № Р-005375/04.06.2024 г., издадено от директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД КЗП, в частта, в която е приложен чл. 231 от ЗЗП и е намалил санкцията, като за нарушението на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68 г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите на основание чл. 210а Закона за защита на потребителите на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева. Административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана във връзка с констатациите от извършена проверка на 05.01.2024 г. в магазин „Билла“ 704 с адрес: гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, адрес: [улица], стопанисван от търговеца. Проверката е извършена във връзка с постъпил писмен сигнал в КЗП РД Русе, звено Ловеч, заведен с вх. № Р-03-1910/22.12.2023 година. Сигналът е относно закупен кашкавал „Тракийка“ вакуум, като на опаковката е обявена цена 12, 99 лв., но на касата е таксуван на 17, 90 лева. Обстоятелствата по извършената проверка са подробно отразени в съставения Констативен протокол 2024 № К-2738299 от 05.01.2024 година. В хода на проверката в обекта, произволно са избрани няколко вида стоки, които са били на промоция от 04.01.2024 г. до 10.01.2024 г., както и на кашкавал „Тракийка“ вакуум - предмет на сигнала и на кашкавал „Е.“ вакуум. Изискано е на касата да бъдат маркирани, с цел установяване цената, на която се продават на потребителите. При сравняване на цените, съгласно издадения касов бон (дубликат) № 6947/05.01.2024 г. и касов бон № 6968/05.01.2024 г. е установено, че на 2 вида стоки с обявена цена, чрез етикет, но на касата се таксуват на по висока цена: вид на стоката вафла класика обявена цена 0, 79 лв., цена на касата 1, 05 лв., кашкавал „Е.“ вак. обявена цена 23, 79 лв. /кг. - 0, 306 г., цена на касата 25, 99 лв. /кг. - 0, 306 г. При проверката са представени справки за продадени количества на гореописаните стоки. След преглед и анализ на установеното при проверката АНО е стигнал до извод, че при осъществяване на търговската си дейност към 05.01.2024 г., търговецът предоставя невярна информация, относно крайната продажна цена на стоките чрез поставени етикети и обявената цена на стоката, използвайки заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като така предоставената информация въвежда потребителите в заблуждение относно цената, на която биха могли или са закупили стоките. Посочено е, че по този начин търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Посочено е, че при посещение на търговския обект и след запознаване с предоставената им информация чрез обявената цена на опаковката, потребителят очаква или би очаквал да закупи съответната стока на цената, на която е обявена на стоката. На касата, обаче, за 2 вида от стоките, потребителят ще заплати по-висока цена, като за това различие е възможно въобще да не обърне внимание при положение, че е закупил и други стоки от търговския обект. Освен това, имайки предвид информацията за продажната цена, посочена на стоката, потребителят би взел решение да закупи съответната стока, именно от този търговски обект, а не от друг, оставайки с впечатлението, че ги закупува на тази цена. АНО приел, че е нарушен чл. 68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Посочено е, че при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид следните обстоятелства: проверката е вследствие на потребителска жалба; нарушението не е извършено за първи път; търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна, като в този смисъл са много повече засегнати обществените отношения, свързани със защита правата на потребителите. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 03.11.2023 г. на наказателно постановление № [рег. номер] от 02.11.2022 г., потвърдено с решение № 115/03.11.2023 г. на Административен съд гр.Габрово, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение - имуществена санкция в размер на 3 000, 00 лева. Нарушението е констатирано с Констативен протокол № К-2738299/05.01.2024 г. и е бил съставен АУАН № 005375 от 05.04.2024 година. За да измени обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Ловеч е приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел също, че е без правно значение обстоятелството, че за процесната стока кашкавал „Елена вакуум“ реалната продажна цена е била върху регала в близост до стоките, доколкото не може да се очаква от средния потребител да сравнява всеки от двата етикета (на щанда и на опаковката) и да предполага наличие на противоречие. Предоставената по този начин информация е невярна и подвеждаща. Несъответствието между двете цени е предпоставка за създаване на грешно впечатление у потребителя, което би могло да повлияе върху формирането на решение да закупи предлаганата стока, поради което е приел, че представлява нелоялна търговска практика. По отношение на посочената в акта и НП стока вафла класик РС изложил подробни мотиви относно недоказаност на използването на нелоялна търговска практика - заблуждаване относно цената на стоката по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, в частност предоставяне на невярна и подвеждаща информация, обявена на етикета. Решаващият състав приел, че при издаване на НП наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 68д, ал. 1, от ЗЗП, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП, както е посочено и в съставения АУАН. РС е приел, че доколкото обаче в обстоятелствената част на НП са били добавени нови факти, които не са посочени в акта, а именно: обстоятелството, че за нарушение на чл. 68д, ал. 1, от ЗЗП, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП, търговецът вече е бил наказван с влязло в законна сила на 03.11.2023 г. наказателно постановление, то действията на административнонаказващия орган в този смисъл за недопустими, тъй като при издаването на НП се въвеждал нов факт – повторност на нарушението, който факт не е бил отразен в съставения АУАН И срещу който нарушителят не е могъл да се защитава. С оглед на това, съдът приел, че наказаното дружество следва да бъде санкционирано само по реда на чл. 210а от ЗЗП за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 и чл.68г, ал.4 от ЗЗП, но не и с квалификацията за повторност по чл.231 от ЗЗП. Предвид, обстоятелството, че в хода на съдебното следствие се установило, че от произволно избраните стоки, само по отношение на един вид стока е констатирано процесното нарушение, както и като взел предвид, че по делото не се установили други отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум, съдът приел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посока на намаляване на имуществената санкция от 6 000, 00 лв. на 2 000, 00 лева, т.е. на предвидения в чл.210а от ЗЗП минимум. РС изложил подробни мотиви и защо нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена и в мотивите на оспореното решение, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав. Касационният състав счита, че правилно от събраните писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е установил, че от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е извършено нарушение на разпоредбите на чл.68в, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП, които разпоредби забраняват нелоялните търговски практики. Безспорно, „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е търговец в съответствие с дефиницията дадена в нормата на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП и в случая извършваната от него дейност представлява заблуждаваща търговска практика. Стоката кашкавал „Елена вакуум“, по отношение на която категорично се установява, че на посочената в НП дата е било налице разминаване в обявената цена и цената на касата, е предлагана на лице/лица, които имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Неоснователен е доводът на касатора „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че решението на РС е издадено в нарушение на материалния закон, доколкото не са съобразени изискванията на Директива 2005/29. Основателно първоинстанционният съд е преценил, че вмененото нарушение на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е квалифицирано правилно, както и че са налице безспорни и достатъчно доказателства за извършеното нарушение. По силата на нормата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к. В нормата на чл.68д, ал.1 от ЗЗП е посочено какво представлява заблуждаваща търговска практика, а именно: когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно Съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), чиито разпоредби националният закон транспонира, критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай и в конкретната хипотеза, за да се прецени възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното въздействие върху средния потребител, като следва да се отчете фактът и че самата цена на стоката е такава, че допуснатото отклонение от обявената информация за цената обективно би могла да повлияе на търговското решение на средния потребител. С оглед на това, по-ниската цена би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. Категорично настоящият касационен състав кредитира изводите на въззивния съд относно обстоятелството, че по отношение на посочената в акта и НП стока „вафла класик“ не е доказано използването на нелоялна търговска практика - заблуждаване относно цената на стоката по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, в частност предоставяне на невярна и подвеждаща информация, обявена на етикета. Правилно, с оглед доказателствата по делото въззивният съд е отчел обстоятелството, че в конкретния случай артикулът „вафла класика“ с редовна продажна цена 1, 05 лв./бр. е попадал в стокова група „вафли“ и съгласно обявената „Гранде оферта“ на датата на извършената от КЗП проверка, а именно 05.01.2024 г. (петък) се е предлагала с отстъпка 25% от продажната цена с Билла карта, а именно 0, 79 лв./броя. Настоящият касационен състав напълно споделя и изложените от първоинстанционният съд аргументи относно липсата на предпоставки нарушението да бъде прието като маловажно, поради което е безпредметно да ги преповтаря. Настоящият касационен състав обаче счита, че неправилно РС Ловеч е преценил, че е нарушение правото на защита на наказаното лице факта, че едва в издаденото наказателно постановление са описани обстоятелства и подведена квалификация за повторност на извършеното нарушение. С оглед представеното пред РС заверено копие на НП № Р-001053 от 02.11.2022 г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП и влязло в сила на 03.11.2023 година (когато е постановено Решение № 115/03.11.2023 г. по к.а.н.д. № 97/2023 г. по описа на АдмС Габрово) се установява, че на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вече е било налагано административно наказание - имуществена санкция по чл. 210а от ЗЗП, в размер на 3 000, 00 лева, за същото по вид нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, а нарушението за което е санкционирано дружеството в настоящото производство е извършено на 05.01.2024 година, т.е. в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на НП, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Ето защо, нарушението предмет на обсъждане в настоящето производство несъмнено представлява „повторно“ по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Както е посочил и въззивният съд, повторността е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща и нарушението ѝ е доказано. Изцяло в правомощията на АНО е да определи конкретния размер на наказанието в пределите, определени от законодателя за конкретния вид нарушение, като в тази връзка да прецени дали да наложи санкцията, предвидена за повторно извършено административно нарушение. Актосъставителят не разполага с компетентност да определя размера на наказанието, както и да определя приложимата санкционна норма. Повторността в случая е допълнителен елемент от обективната страна на деянието, определящ го като по-тежко наказуемо. В този смисъл, от изцяло практическа позиция, актосъставителят (съответен оправомощен служител на КЗП), към момента на съставяне на АУАН няма как да знае, а и не му е задължение, дали срещу лицето на когато съставя АУАН вече има издадени и влезли в сила НП и то за същите по вид нарушения. Още повече пък, както в случая се касае за търговец с множество обекти в цялата страна, попадащи в териториалната компетентност на различни дирекции на КЗП. Затова и от тази гледна точка, тези обстоятелства са изцяло от компетентността на наказващия орган. Актосъставителят е длъжен да посочи правната квалификация на установеното деяние, като следва да се подчертае, че дадената от него квалификация не е окончателна. Окончателна е тази на административнонаказващия орган, тъй като той може да проведе допълнително разследване и съответно установи и нови обстоятелства – аргумент от разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Нещо повече – може да издаде НП и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в настоящият случай отговорността е обективна, безвиновна) – чл.53, ал.2 от ЗАНН. По никакъв начин въвеждането на елемента повторност в обстоятелствената част на НП и прилагането на санкционната норма на чл.231, във връзка с чл.210а от ЗЗП не е нарушило правото на защита на санционираното лице, защото именно наказателното постановление е административния правораздавателен акт, с който се вменява на лицето извършването на конкретно административно нарушение, той очертава предмета на делото и пределите на доказване при обжалването му пред съд. И след като НП е редовно връчено на лицето, а в случая това е безспорно установен факт, то е имало възможността да упражни правото си на защита срещу него в пълен обем, както и е сторил. Ето защо, касационната инстанция намира, че от страна на АНО не е било допуснато нарушение на процесуалните правила при налагане на санкция в определените размери по чл. 231 от ЗЗП, като за извършеното от дружеството нарушение правилно е била определена от АНО санкция при условията на повторност. С разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП, се предвиждат наказания за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6, като на виновните лица се налага глоба в размер от 1 000, 00 до 30 000, 00 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2 000, 00 до 50 000, 00 лева. Според нормата на чл. 231 от ЗЗП, при повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер. За да наложи по-висок размер на имуществена санкция обаче, органът следва да изложи мотиви относно отегчаващите обстоятелства, които да обосновават този по-висок размер. В случая, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 6 000, 00 лева (двойният размер на 3 000, 00 лв., определен съобразно чл. 210а от ЗЗП), но изложените от административнонаказващия орган мотиви защо е определил санкция над минимума не се споделят от настоящия касационен състав. Фактът, че нарушението не е извършено за първи път не може да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като повторността в случая е елемент от състава и обуславя прилагането на чл. 231 от ЗЗП при определяне размера на санкцията. Обстоятелството, че търговецът стопанисва обекти на територията на цялата страна също не следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността, защото спазването на правилата на ЗЗП е задължение на всеки един търговец без значение от обема на извършваната от него търговия. Отделно, липсват данни да са били установени същите нарушения в другите обекти на търговеца в страната в процесния период и по отношение на процесните стоки, за да се направи заключение за масовост на засегнатите обществени отношения. Посочените обстоятелства са от естество да обосноват извод, че справедливото наказание следва да бъде определено към минимума, предвиден в закона, в хипотезата на повторност. Доколкото по делото не са налице данни за други отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид факта, че констатираното нарушение касае само един вид стока (съобразно изложените по-горе съображения относно недоказаността на използването на нелоялна търговска практика по отношение на стока „вафла класик“), наложената имуществената санкция следва да бъде намалена до установения от закона минимум по чл. 231 от ЗЗП от 4 000, 00 лева (двойният размер на 2 000, 00 лв., определен съобразно чл. 210а от ЗЗП). По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на РС Ловеч е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като настоящата инстанция се произнесе с решение по същество, с което да измени наказателното постановление, като определи наказание в установения минимум по чл. 231 от ЗЗП от 4 000, 00 лева (двойният размер на 2 000, 00 лв., определен съобразно чл. 210а от ЗЗП). При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В случая и двете страни са поискали присъждането на разноски. На настоящият състав му е служебно известно, че в практиката на съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски, в случаите когато е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане, в този случай следва да се определят разноските по съразмерност, като по аналогия се прилагат правилата на ГПК относно исковите производства. Другото схващане е, че разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбопадателят е извършил вмененото му нарушение, а какъв е окончателния размер на санкцията е въпрос без значение що се касае до определяне отговорността за разноските. Настоящият касационен състав възприема второто схващане по следните съображения. Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към НПК за неуредени в ЗАНН въпроси относно производството пред съда при разглеждане на жалби срещу НП, вкл. на касационни жалби пред административния съд. Това не е случаен законодателен подход, предвид сходствата между двете производства. В тази връзка, общото правило по чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен, то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание. От анализа на тази разпоредба, във връзка с чл.84 от ЗАНН, се налага извода, че осъждането за разноските е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина за образуване на производството и съответно за сторените разноски от страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или даже изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение). Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако НП бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения за вещи лица, свидетели и др.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно. С оглед на тези съображения, касационната инстанция счита, че предвид доказването на извършеното нарушение от страна на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, то дружеството следва да бъде осъдено да заплати на КЗП изцяло сторените от АНО разноски. В конкретния случай АНО е бил защищаван от юрисконсулт, като е било депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Според разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е в границите от 80, 00 до 150, 00 лева. При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страна на процесуалния представители на АНО, то на основание чл. 63д, ал. 4, във връзка с ал.1 от ЗАНН „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите (арг. чл. 165, ал. 1 от ЗЗП) разноски по делото в размер на по 80, 00 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции или общо сума в размер на 160 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4, във връзка с ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, касационен състав