Решение № 136 от 24.9.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 3241/2021 г.

Производството е по реда на чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС и Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Същото е образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Република Словакия удостоверение по чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, относно решаване на въпросите свързани с приемането и изпълнението на присъда на Районен съд Братислава 5, влязла в законна сила на 09.12.2020 г., с която българският гражданин И.А.Е. е осъден за престъпление извършено на територията на Република Словакия на наказание от 5 години „лишаване от свобода“. Съдът намери, че с оглед данните по делото и в частност изразеното от осъдения български гражданин Е. желание с нарочна молба да бъде трансфериран на територията на Република България е налице спазена процедура по признаване на изпълнението на присъдата на територията на Република България. На следващо място, видно от приложената по делото справка за постоянен и настоящ адрес се установява, че българският гражданин Е. е с постоянен и настоящ адрес на територията на гр. София, поради което и местно компетентен е СГС по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Съобразявайки обстоятелствата, посочени в удостоверението по чл. 3 от Закона ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и извършения превод на присъдата на Районен съд Братислава на български език, съдът констатира, че деянието, за което българският гражданин е осъден на територията на Република Словакия се явява и престъпление по българския Наказателен кодекс и в частност такова по чл. 280, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК на Р България, като следва да бъде посочено, че в случая условието за наличие на двойна наказуемост не е необходима, тъй като са налице предпоставките на чл. 8, ал. 2 от Специалния закон, а именно подпомагане на незаконно влизане и пребиваване от страна на българския гражданин Е., каквото отразяване изрично е направено и в представеното по делото удостоверение. От обстоятелствената част на съдебния акт и удостоверението се установява, че българският гражданин Е. в съучастие с други лица е извършил престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 4 от НК на Р България на датата 27.06.2020 г. Посоченото деяние е извършено посредством използване на МПС на лица, които не са били български граждани. Горните факти мотивират съда да приеме, че дадената от съдебните органи на Република Словакия квалификация на престъплението по чл.355, ал.1, ал.2 б.а и ал.3 б. d от НК на Р Словакия, съответства на престъплението по чл. 280, ал. 2 от НК на Р България, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години, глоба и конфискация, поради което и не се налага редуцирането на наказанието по реда на специалния закон. Следва да бъде посочено, че не са налице основания за отлагане по чл. 14 от Закона, нито основанията за отказ, визирани в чл. 15 в ЗПИИСАННЛСМВЛС, като съдът констатира, че с оглед данните за съдимост на Е. и обстоятелството, че деянието предмет на осъждането му от издаващата удостоверението държава е извършено в рамките на изпитателния срок по осъждането му по НОХД № 362/19 г. по описа на Районен съд-Троян, с влязла в сила на 01.06.2020г. присъда, намира, че следва да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, доколкото са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС. По изложените мотиви и на основание чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 състав