РЕШЕНИЕ

№ 245

гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110147009 по описа за 2023 година Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „СООД е предявил установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 52, 35 лв, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.10.2022г. до 03.02.2023г. върху сбора ( в размер на 1 728, 98 лв) от цените на стоките, доставени от ищеца на ответника по договори за търговски продажби, удостоверени с фактура № ••••. и фактура № •••г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6350/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414, ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявения иск, въпреки че признава извършеното от ответника след предявяване на исковата молба плащане на претендираната мораторна лихва видно от изявлението му в заседанието на 08.12.2023г.

При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска и за присъждане на разноските. Доводи, обосноваващи становището на ищцовата страна, са посочеи в представената на 18.12.2023г. писмена защита от адвоката на ищеца.

Ответникът „С.П.Г.ООД оспорва предявения иск видно от изявленията на пълномощника му в представения на 05.10.2023г. с твърдения за плащане на претендираната лихва, както и на разноските по заповедното производство общо в размер на 711, 95 лв. Обосновава се станвище, според което ответникът не е дал повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като не е имало уговорен срок за плащане на задълженията му по процесните фактури и не е получавал покана за плащане, а плащането на главницата от 1 728, 98 лв е извършено преди да му е връчен препис от заповедта по чл.410 ГПК. Поради това според ответната страна на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото исково дело.

В хода на съдебното производство пълномощикът на ответника поддържа оспорването на иска и на претенцията на ищеца за разноски видно от изявленията му в заседанието на 08.12.2023г. При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Становището му е обосновано в депозираната на 15.12.2023г. писмена защита от ответната страна.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното:

Относно допустимостта на иска:

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415, ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6350/2023г. по описа на СРС, 68 състав в частта й относно вземането за мораторна лихва. Според изричните разпоредби на чл.416, изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422, ал.1 ГПК искът по чл.415, ал.1 ГПК е установителен, а не осъдителен.

Липсата на подадено възражение срещу заповедта по чл.410 ГПК в частта й относно главното вземане (поради неговото погасавяне чрез изпълнение– плащане от ответника на 10.02.2023г. след предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.02.2023г. ) не е пречка за допустимостта на разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за акесорното вземане за мораторната лихва, присъдена със същото вземане, срещу което е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

Плащането (на 02.10.2023г.) след предявяването на исковата молба (23.08.2023г.) на мораторната лихва, която е предмет на разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД не е основание за прекратяване на исковото съдебно производство, а за отхвърляне на иска според установената трайна и безспорна съдебна практика.

Относно основателността на иска:

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото е безспорно и доказано, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.318 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ срещу ответника за сумата от 1 728, 98 лв, представляваща сбора от цените на стоките, доставени от ищеца на ответника по договори за търговски продажби, удостоверени с фактура № ••••. и фактура № •••г. Фактура № •••г. и фактура № ••••. са представени с исковата молба и не са оспорени от ответника. Във всяка от тях е вписан срок за плащане на задължението за цената на доставените стоки. Според изрично посоченото във фактура № •••г. крайната дата на задължението по тази фактура (1 344, 76 лв) е 03.11.2022г. Според изрично вписаното във фактура № ••••. крайната дата на задължението по тази фактура (1 344, 76 лв) е 16.11.2022г. Следователно задълженията на ответника за плащане цените на доставените стоки са били срочни, поради което отоветникът е изпаднал в забава по смисъла на чл.84 ЗЗД и без покана след изтичането на падежите на задълженията по всяка от двете фактури, което е станало преди предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, което е станало на 03.02.2023г. Това означава, че ответникът е дал повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като въпреки че падежите на задълженията му са били настъпили, не е платил дължимите суми. Поради тази причина ответникът дължи на ищеца както мораторните лихви, така и разноските по заповедното гр.д. № 6350/2023г. на СРС, 68 състав.

Както бе посочено, поради изпадането в забава на ответника относно плащането на главните задължения по фактура № •••г. и фактура № ••••., за него са възниснали задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД са плащане на мораторни лихви за забавеното плащане, които са на обща стойност 52, 35 лв за периода до 03.02.2023г. Няма спор по делото относно размера на мораторните лихви за процесния период.

Страните не спорят, а и е доказано, че след предявяването на исковата молба ответникът е платил на ищеца мораторната лихва в размер на 52, 35 лв, т.е. че вземането е погасено поради изпълнение (плащане).

С отговора на исковата молба пълномощникът на ответинка е представил разпечатка за плащане на сумата от 711, 95 лв от ответника по сметка на ищеца на 02.10.2023г.

Това плащане се признава от ищеца видно от изявлението на пълномощника му в заседанието на 08.12.2023г.

Независимо, че плащането на сумата от 711, 95 лв е извършено след предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235, ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда.

Тъй като претендираното ищеца вземане за мораторна лихва е погасено, предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцял.

На ищеца не следва да бъде присъждана законна лихва върху главницата от 1 728, 98 лв от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК до плащането, тъй като не е предявена такава претенция с исковата молба.

Относно разноските по делото:

Въпреки че искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД не е с уважен (отхвърлен е поради погасяване на вземането за мораторна лихва в хода на настоящото исково съдебно производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на иска, а след това, а и е предявено възражение по чл.414 ГПК от ответника като длъжник по заповедното прозиводство, което е правното основание за предявяването на иска по чл.422 ГПК от ищеца като заявител по заповедното производство. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото дело ищецът е извършил разноски на обща стойност 435, 63 лв, представляващи платените държавна такса (35, 63 лв) и адвокатско възнаграждение (400 лв). Тези разноски не са платени от ответника, поради което следва да бъдат присъдени на ищеца.

Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е предявено съответно искане, а и не са представени доказателства за извършени от него разходи във връзка с настоящото дело, а и освон това искът е отхъврлен поради плащане в хода на исковото дело.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) със заповедта по чл.410 ГПК са присъдени разноски – платените държавна такса (59, 60 лв) и адвокатско възнаграждение (600 лв). Тези разноски обаче са погасени от ответника с извършеното от него на 02.10.2023г. плащане на общата сума от 711, 95 лв, което е посочено и в отговора на исковата молба от оветника. Поради тази причина на ищеца не следва да бъсе присъждат с настоящото решение разноски за заповедното дело.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски по заповедното дело, тъй като същият е дал повод за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и е платил главницата след образуването на заповедното дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ