Решение № 260335 от 19.10.2020 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1209/2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Плевен, 19. 1 0. 2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1209 по описа за 20 20 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по подадена искова молба от ••• против •••., с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез •••. - особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен. В публичното съдебно заседание за ищеца ••••••– не се явява представител, редовно призован. За •••. – явява се •••., назначена за особен представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Безспорно е, че съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил •••., ЕГН••••••••••, •••, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ••••••, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от •••– •••, чрез •••сумите, както следва: сума в размер на 451.49лв. – главница; сума в размер на 70.83лв. – договорна лихва, за периода •••. – •••.; сума в размер на 210 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; сума в размер на 210 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сума в размер на 21.61лв. - законна лихва, за периода от •••. – •••., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – •••. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за паричен заем № ••• / •••г, скл. между длъжника и •••, като в последствие на дата •••. е подписано Приложение № 1 към Договор за цесия от •••. между ••• и ••••••, за прехвърляне на вземането. Предявеният установителен иск е допустим, тъй като исковата молба е подадена в законоустановения срок. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не е открит на постоянния му и настоящ адрес, а в получената справка от •••липсват данни за актуални трудови договори и месторабота, с оглед на което съдията - докладчик е указал, че •••може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Претенциите са неоснователни и недоказани, поради следните съображения: Предявеният иск против •••., за сумата от 1208.93 лв. е неоснователен и недоказан. В приложените документи към исковата молба има сключен договор за кредит от •••г. за срок 9 месеца, размера на погасителната вноска е 91.54 лв., в която сума са включени част от дължимата главница, лихвите и таксите за експресното разглеждане на отпуснатия кредит в размер на 500 лева. Падежната дата е •••. •••. е извършила плащане на сума в размер на 117, 79 лв. Исканата от ищеца сума в размер на 210 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем е прекомерно висока. Ответницата не е получила уведомление, с което да е уведомена за извършеното прехвърляне на нейното задължение към ••• •••. В случая тя не е уведомена лично за предприетите действия на кредитора ••• относно прехвърлянето. Предявеният иск не е основателен, тъй като кредиторът в исковата молба е ••• •••. Я. не е подписала договор с тази ••• •••и не е уведомена лично от кредитора ••• за предприетите действия за прехвърлянето на нейното задължение. Особеният представител е назначен служебно от съда - не може да се приеме като съобщаване за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо, цесията няма действие за длъжника. Не е изрично упълномощена от длъжника да го представлява и няма контакти с •••. Исканата неустойка е в голям размер. Според разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Според ТР № 7 / 2013 г. гр. София, 13. 11. 2014 г, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал. 2 от ГПК и на разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване неустойката, установяването на факта на получаване писменото предизвестие е от значение не само за доказване основанието, но и на размера на иска. В случая няма писмено предизвестие за прекратяване договора между страните и предявеният иск е неоснователен. Не е доказано по безспорен начин, че длъжникът се намира в облигационни отношения с •••и обстоятелството, че е сключил процесния договор. Предоставената сума представлява съществен елемент на заемния договор и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 2 от ГПК и на разпоредбите на чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. Претендираната от ищеца сума в размер на 1208, 93 лв. е в завишен размер, също така исканата неустойка по договора е с завишен размер, като и липсата на писмено предизвестие между страните. Назначеният особен представител няма лични контакт с ответника по делото и не може чрез него да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на задължението му. Особеният представител на •••. е назначена служебно от съда, не може да се приеме като съобщаване за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо, цесията няма действие за длъжника. Не е изрично упълномощена от длъжника да го представлява и няма контакти с •••.. Разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД, предвижда възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Исканата от ищеца сума в размер на 210 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем е прекомерно висока. Исканата неустойка е в голям размер. Поради гореизложеното, така предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли изцяло. При този изход на делото, разноските по делото се възлагат на ищеца. Водим от горното, Плевенският районен съд