Решение № 1965 от 5.5.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1412/2024 г.

Производството е по реда чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 328и от Закон за съдебната власт (ЗСВ). Първоначално делото е образувано е по жалба на В. С. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена против Заповед № СД - 02 - 4 от 10.12.2024 год. и Заповед № СД - 02 - 703 от 10.12.2024 год., и двете издадени от Министъра на правосъдието. С Определение № 1472 от 04.04.2025 год. постановено по настоящото дело съдът е прекратил производството по адм. дело № 1412 от 2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта, в която се оспорва Заповед № СД – 02 – 703 от 10.12.2024 год. на Министъра на правосъдието за прекратяване трудовото правоотношение на В. С. Л., на длъжност „държавен съдебен изпълнител“ при Районен съд – Пазарджик и е изпратил делото, в тази му част, по подсъдност на Районен съд – Пазарджик. Съдебното оспорване е продължило досежно Заповед № СД - 02 - 4 от 10.12.2024 год. на Министъра на правосъдието, с която В. С. Л. – държавен съдебен изпълнител в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Пазарджик е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт, считано от деня на съобщаване на заповедта на лицето. В жалбата се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед – основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, въз основа на които се претендира отмяна на акта. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Т., поддържа жалбата с доводи за нейната основателност. Отбелязва, че развилото се производство по проверка на дейността на държавните съдебни изпълнители към Районен съд – Пазарджик е извършена без правно основание от тримата съдии, избрани на случаен принцип. Производството е образувано тенденциозно. Заповедта е издадена при разминаване на фактическите и правите основания, послужили за издаването й. В нея министърът на правосъдието не е обсъдил цялата служебна 20-годишна биография на жалбоподателя. Счита, че жалбата следва да се отмени като незаконосъобразна. Не претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители юрисконсулт С. и юрисконсулт Р., оспорва жалбата с доводи за неоснователност и недоказаност. Заявява, че в дисциплинарното производство органът е изследвал и цялостното поведение на държавния съдебен изпълнител, като е установена една системност в извършваните от него нарушения, поради което и наложеното наказание е съразмерно на извършените от него нарушения. В писмено становище от 06.02.2025 год. са изложени подробни съображения. Моли се за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на правосъдието. Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав счита жалбата за процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ, от процесуалнолегитимирано лице, имащо правен интерес от предявеното оспорване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по издаване на Заповед № СД - 02 - 4 от 10.12.2024 год. на Министъра на правосъдието е образувано във връзка с постъпило в Министерство на правосъдието писмо с вх. № 11-00-1614 от 19.09.2024 год. от административния ръководител-председател на Районен съд - Пазарджик, в което е направено предложение по чл. 328д от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство и налагане на най-строгото дисциплинарно наказание от Министъра на правосъдието на държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд - Пазарджик - В. С. Л. за извършени нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 3 и 5 от Закона за съдебната власт. Посочено е, че в изпълнение заповед на председателя на Районен съд – Пазарджик е извършена проверка за периода от 01.01.2022 год. до 22.03.2024 год. в състав от тима съдии от Районен съд - Пазарджик на дейността на СИС при Районен съд – Пазарджик. на случаен принцип са избрани изпълнителни дела на всички ДСИ в СИС в РС – Пазарджик по постановени пет критерия. Изискани са 26 броя изпълнителни дела и въз основа на поставените критерии е направен анализ на дейността на ДСИ. Установено е извършването на системни нарушения по изпълнителните дела и проявяване на неетично поведение от негова страна, уронващо престижа на съдебната власт. Със Заповед № СД-02-3 от 03.10.2024 год. на Министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу В. С. Л. - ДСИ при Районен съд - Пазарджик. С писмо на Министъра на правосъдието с изх. № 11-00-1614 от 07.10.2024 год. до административния ръководител-председател на Районен съд - Пазарджик е изпратена заповедта за образуване на дисциплинарно производство, заедно с писмо до Л., с което на основание чл. 328е, ал. 1, изречение второ, предложение второ от Закона за съдебната власт му се предоставя възможност, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да представи писмени обяснения или възражения по направеното предложение за образуване на дисциплинарно производство. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е получена от жалбоподателя на 07.10.2024 год., лично, срещу подпис. На 14.10.2024 год. Л. е депозирал възражение срещу заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Не са приложени доказателства. Възражението е депозирано е чрез председателя на Районен съд – Пазарджик до Министъра на правосъдието и на 18.10.2024 год. е постъпило в Министерство на правосъдието. В докладна записка от 30.10.2024 год. Заместник – министърът на правосъдието е изложил фактите относно образуваното дисциплинарно производство, установените нарушения, констатирани в хода на проверката, инициирана от председателя на Районен съд – Пазарджик. По отношение на представените по преписката данни за направени публикации в социалните мрежи е посочено, че за тях не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, с оглед доказване авторството на публикациите и изказванията. Посочено е, че е извършена проверка на служебното досие на Л. и е установено, че на лицето не е налагано наказание и не е ангажирана дисциплинарната отговорност. Образуваното дисциплинарно производство, по сигнал на председателя на Районен съд – Пазарджик, е първото. Въз основа на изложените факти и действия докладната записка, ведно с придружаващите я документи е изпратена на Министъра на правосъдието за преценка дали да бъде наложено дисциплинарно наказание, в какъв размер и период. За да издаде обжалваната заповед ответникът се е запознал с направените констатации на назначената на председателя на РС – Пазарджик проверка за периода от 01.01.2022 год. до 22.03.2024 год. на изпълнителните дела, избрани на случаен принцип от всички ДСИ при СИС на РС – Пазарджик, като е приел за установено наличието на следите нарушения на ДСИ Л.: I.От първата група дела: висящи дела, в това число с насрочени/извършени действия, са констатирани следните нарушения: 1.Нарушение на чл. 430 от ГПК по и.д. № 105/2023 год. - образувано по молба на ТД „Митница“ - София от 05.07.2023 год., на същата дата има постановление за образуване, с което е поискана справка от ТД на НАП по чл. 191, ал. 1 и 2 от ДОПК. Постъпила е справка за наличие на публични задължения. Държавата е присъединена с резолюция на ръка, без да бъдат уведомени страните. Нарушението се състои в липсата на принудителни действия, дължащо се на неизпълнение на процедурата от ДСИ по чл. 430 от ГПК по назначаване на особен представител на длъжника. 2.Нарушение на чл. 458 от ГПК по и.д. № 158/2022 год. - делото е образувано по молба на ГД „Изпълнение на наказанията“ и касае частно държавно вземане. Постъпления няма към момента на предложението на председателя на Районен съд - Пазарджик. Нарушението се изразява в неизпълнение от страна на ДСИ за извършването на проверка относно наличието на публични задължения на длъжника, т.е. няма поискана справка за наличие на публични задължения на длъжника по чл. 191 от ДОПК. 3.Нарушение на чл. 430 и чл. 460, ал. 1 от ГПК по и.д. № 21/2023 год., с предмет издръжка. По отношение на длъжника ПДИ е връчена, при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Последвали са принудителни действия - запор на МПС, както и публична продан на недвижим имот. Извършено е разпределение на сумата, получена от публичната продан. Нарушението се изразява в неизпълнение от страна на ДСИ на процедурата и разпоредбата на чл. 430 от ГПК за назначаване на особен представител на длъжника, в случаите по чл. 47, ал. 6 от ГПК. В резултат на това извършените действия по изпълнението - опис, публична продан и разпределение на постъпили суми са извършени без да бъдат уведомени всички надлежни страни. По този начин ДСИ грубо е нарушил правата на длъжника, като е продал негов имот и е разпределил сумите без да му назначи особен представител, който да го представлява в процеса, като по този начин го е лишил от право да обжалва, както акта на разпределените суми, така и постановлението, с което е възложен имота. На практика издаденото постановление за възлагане на недвижим имот не е влязло в сила, тъй като страните не са надлежно уведомени. 4.Нарушение на чл. 458 от ГПК по и.д. № 33/2023 год. - образувано по молба на взискателя Районен съд - Пазарджик на 07.02.2023 год., с постановление от същата дата е изискана справка от ТД на НАП по чл. 191, ал. 1 и 2 от ДОПК. Въпреки, че е изискана справка от НАП за публични задължения и въпреки наличието на такива, държавата не е присъединена като взискател, респективно не е извършено разпределение на постъпилото плащане. 5.Нарушение на чл. 47 от ГПК по и.д. № 37/2022 год. - образувано след изпращане за продължаване на изпълнителни действия от ЧСИ с писмо от 23.03.2022 год. и на същата дата е образувано с постановление, с което е изискана и справка от ТД на НАП по чл. 191, ал. 1 и 2 от ДОПК. В продължение на шест месеца до 09.10.2023 год. няма извършени изпълнителни действия по делото. На тази дата има разпореждане за справка от БНБ за банкови сметки на длъжника. На 15.11.2023 год. е насрочен опис на движими вещи за 23.11.2023 год., като същият не е извършен, поради невръчена ППИ на длъжника. На 02.04.2023 год. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. ДСИ не начислява и събира такси за справки и запори. Прави впечатление краткият срок от датата, на която е насрочен опис, до датата за неговото извършване: около една седмица, т.е. не е извършено от ДСИ необходимото обезпечаване за провеждане на изпълнителното действие. В случая ППИ се е върнала в цялост, т.е. ако е имало достатъчно време за уведомяване е могла да се приложи разпоредбата на чл. 47 от ГПК - връчване чрез залепване на уведомление, а това не е сторено. След този опис около пет месеца няма никакви действия по делото. 6.Нарушение на чл. 432 и чл. 458 от ГПК по и.д. № 195/2022 год. - образувано с постановление в деня на постъпване на молбата 29.11.2022 год., с което е изискана справка от ТД на НАП по чл. 191, ал. 1 и 2 от ДОПК. Предмет на изпълнението е вземане за издръжка. На 09.12.2022 год. е постъпила информация, че длъжникът притежава МПС и на същата дата му е наложен запор. Постъпила е информация от НАП за публични задължения и е поставена резолюция от ДСИ „К.Д.“ (към дело) и държавата не е присъединена като взискател. По искане на взискателя е наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника на 03.02.2023 год. На 27.02.2023 год. е постъпила молба от длъжника за спиране на изпълнението и на същата дата ДСИ го спира на основание чл. 432 от ГПК, без да изложи мотиви и да посочи коя от законните хипотези за спиране е налице. По делото са постъпили суми и е изготвена експертиза за сметка на длъжника за актуалния остатък от задължението. Законният представител на децата, в чиято полза са присъдени издръжки, не е намерен за посочване на банкова сметка, по която да се превеждат сумите. На 03.05.2023 год. е постъпила молба от лице, което посочва, че е прадядо на децата и представя своя банкова сметка, по която да се превеждат постъпващите суми. На 13.09.2023 год. по искане отново на длъжника е вдигната по-рано наложената му възбрана на недвижим имот, без това да е съгласувано с взискателя. По молба на взискател на 07.02.2024 год. е присъединен и втори изпълнителен лист. От страна на ДСИ е наложена възбрана на недвижим имот на длъжника по искане на взискателя, като впоследствие същата е снета от съдебния изпълнител по искане на длъжника, без това да се съгласувано с взискателя. На практика ИД е спряно от съдебния изпълнител по искане на длъжника, без да е посочено коя законова хипотеза е налице за това действие. Във връзка с лицето, представило се за прадядо на децата, ДСИ е уважил молбата и разпоредил сумите, постъпващи за издръжка да се превеждат на това лице, като от него не е изискано пълномощно или друго доказателство в подкрепа на изложеното в молбата. В нито едно разпореждане, с което ДСИ изисква справки, няма произнасяне за начислени държавни такси на длъжника. 7.Нарушение на чл. 49 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Нарушение на чл. 470 и чл. 522, ал. 1 от ГПК във връзка с въвода на владение по и.д. № 85/2022 год. Делото е образувано с постановление на 20.06.2022 год. в деня на постъпване на молбата, изискана е справка за наличие на публични задължения от НАП и след постъпване на такава държавата е присъединена, като взискател. Делото е с предмет въвод във владение. Нарушенията се изразяват в следното: първо държавната такса, събрана за въвода във владение от ДСИ е в размер на 60, 00 лева, при дължими по тарифата 200, 00 лева, като се прибави ДДС – 240, 00 лева, т.е. констатира се несъбрана държавна такса в размер на 180, 00 лева. На второ място, от протоколите става ясно, че на място са намерени значителни по стойност лекарства и други продукти, като не е определен техен пазач, не става ясно в помещението ли остават или някъде са изнесени. На трето място, в един от протоколите ДСИ описва, че е намерено бяло прахообразно вещество с неустановен произход - няма данни да са сигнализирани органите на МВР, които да проверят това вещество и не е ясно на кого то е поверено за пазене от ДСИ и къде се намира в момента. На четвърто място, грубо е нарушен от ДСИ реда за извършване на въвод във владение, същият е продължил дни наред, а е следвало да се извърши в един ден до пълно опразване на имота и предаване на владението на взискателя, за което страните е трябвало да бъдат уведомени надлежно. На пето място, липсва яснота каква е съдбата на намерените в имота лекарства и други продукти, както и бяло прахообразно вещество. Към момента на проверката изпълнителното дело още не е прекратено от ДСИ без да са посочени причини. II.От втората група дела: приключили изпълнителни дела, са констатирани следните нарушения: 1.Нарушение на чл. 460 и чл. 462 от ГПК по и.д. № 207/2022 год. - образувано по молба на Районен съд - Пловдив от 29.12.2022 год. и на същата дата има постановление за образуване, с което е поискана справка от ТД на НАП по чл. 191 от ДОПК. Постъпила е такава за наличие на публични задължения на длъжника в размер на 200, 00 лева. Държавата е присъединена с резолюция на ръка, без да бъдат уведомени страните. По смета на НАП не са превеждани никакви суми. Нарушението се състои в това, че ДСИ не е изпълнил задължението си за разпределяне на постъпилите суми и за уведомяване на НАП за всяко разпределение. 2.Нарушение на чл. 426, ал. 3, във връзка с чл. 128, т. 2 от ГПК по и.д. № 99/2022 год. - образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ - Пазарджик от 29.06.2022 год. и на същата дата има постановление за образуване, с което е поискана справка от ТД на НАП по чл. 191 от ДОПК и справка за трудови договори на длъжника. Нарушението се изразява в липса на данни взискателят да е внесъл държавна такса за образуване на изпълнително дело и справки, а също така не са събрани такива и от длъжника. 3.Нарушение на чл. 435, ал. 3, чл. 455, ал. 2 и чл. 458 от ГПК по и.д. № 184/2022 год. Молбата за образуване е постъпила на 09.11.2022 год., на същия ден е оставена без движение за представяне на пълномощно. Нарушенията се изразяват в следното: Първо, в изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот е сгрешена сумата, за която се възлага имота при изчислението й, което е вписано в Агенция по вписвания с неправилна такса - по-малка от необходимата такса за вписване. Второ, не са уведомени всички имащи право да обжалват участници в публичната продан, съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК за изготвеното от ДСИ постановление за възлагане на недвижим имот, а съобщения са изпратени само до страните по изпълнителното дело. Оттук следва, че на практика въпросното постановление не е влязло в законна сила, въпреки това ДСИ го е оформил като влязло в сила и е издал препис на обявения за купувач. На трето място, ДСИ е пристъпил към предявяване на разпределение на постъпилата сума от публичната продан, без да е изискал справка от ТД на НАП на основание чл. 458 от ГПК за наличие на публични задължения на съделителите. Налично е второ разпределение на суми, за което никоя страна не е уведомена. Сумите по първото, предявено разпределение, и второто, никому непредявено, са различни. На практика страните са получили суми, които са записани във второто непредявено разпределение. Разликата в сумите идва и от факта, че към момента на първото разпределение не е била събрана държавна такса опис, която е няколко хиляди лева. ДСИ е подходил с неразбиране към предявяването на разпределението, което действие в изпълнителния процес представлява акт на правораздаване от страна на съдебния изпълнител и подлежи на обжалване пред две инстанции - окръжен съд и апелативен съд. III.Oт третата група дела: дела, продължили повече от 5 години, са констатирани следните нарушения: 1.Нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по и.д. № 1063/2017 год. - образувано по молба на ДСП - Пазарджик от 14.06.2017 год. и на същата дата има постановление за образуване, с което е поискана справка от ТД на НАП по чл. 191 от ДОПК. Към момента на изпращане на предложението за налагане на дисциплинарно наказание до Министерството на правосъдието, е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Делото е висящо, макар че е настъпила перемпция. 2.Нарушение на чл. 458 от ГПК и на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по и.д. № 1027/2018 год. - образувано по молба на Районен съд - Велинград на 12.06.2018 год. с постановление на ДСИ. Нарушението се изразява в липсата на изискана справка от ТД на НАП по чл. 191 от ДОПК, т.е. не е изяснено дали длъжникът има или няма публични задължения. На 20.03.2024 год. е направена справка за банкови сметки, въпреки че вече е била налице перемпция - неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години. IV.От четвъртата група дела: дела за констатирани следните нарушения: 1.Нарушение на чл. 458 от ДОПК по и.д. № 1014/2017 год. По делото има постъпила жалба на 07.09.2023 год. срещу действията на ДСИ срещу постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство. Констатирано е неизпълнение на задължението по чл. 191 от ДОПК. 2.Нарушение на чл. 436, ал. 2 от ГПК и чл. 458 от ГПК по и.д. №1092/2016 год. По делото има постъпила на 07.03.2022 год. жалба от трето лице срещу действията на ДСИ по извършване на опис на движими вещи. На същата дата е разпоредено връчване на препис от жалбата, като препис не е връчен на длъжника, а само на взискателя. Налице е неизпълнение от страна на ДСИ на задължението да изиска справка по чл. 191 от ДОПК. 3.Нарушение на чл. 436, ал. 3 и чл. 462, ал. 1 от ГПК по и.д. № 82/2021 год. Делото е образувано в деня на постъпване на молбата на 09.07.2021 год., с което е изискана справка от ТД на НАП по чл. 191 от ДОПК. Държавата е присъединена като взискател, за което взискателят и длъжникът са уведомени. Наложен е запор на банкови сметки на длъжника и е извършено разпределение, като страните са уведомени за предявяване на разпределение на 25.11.2021 год. от 11: 00 часа. По делото се установява друг наличен протокол за извършено разпределение от 26.11.2021 год., за тази дата длъжникът не е уведомен. След това с протокол от 13.12.2021 год. ДСИ е приел, че разпределението е извършено именно на 26.11.2021 год. и е разпоредил с постъпилата сума да бъде извършено плащане и съразмерно погасяване на вземанията. По делото няма друго движение до 01.03.2022 год., когато постъпва молба от длъжника с искане повторно да му бъдат връчени книжа по делото, която ДСИ оставя без уважение. На 21.03.2022 год. е постъпила жалба от длъжника срещу отказа на ДСИ. Препис от жалбата е изпратен на същата. Нарушението се състои в това, че жалбата е изпратена на Окръжния съд преди да изтече тридневния срок за възражение на другата страна. След връщане на жалбата, въпреки указанията на Окръжния съд, няма произнасяне на ДСИ с нарочен акт за изменение на разноските. Това се случва едва, след като длъжникът подава молба на 14.03.2023 год. При приключване на ИД липсва яснота какви по основание и размер държавни такси на практика са събрани, за да стане ясно дали са били налице предпоставките за прекратяване на делото на това основание. 4.Нарушение на чл. 430 и чл. 483 от ГПК по и.д. № 69/2023 год. - образувано по молба на взискател - физическо лице срещу длъжник - юридическо лице. Нарушенията се изразяват в следното: След като не е открил представител на длъжника ЮЛ, който да получи Покана за доброволно изпълнение, ДСИ Л. е назначил особен представител на длъжник ЮЛ - адвокат от Адвокатска колегия - Пазарджик. След като ДСИ насочва принудително изпълнение към имот, който само ДСИ твърди, че е на дружеството длъжник, налага възбрана, пристъпва към опис, без да извърши справка кой е собственик на процесния имот към момента на възбраната и описа. Председателят на Районен съд - Пазарджик Х. Г. твърди, че устно е възложил на ръководителя на СИС да провери собствеността на имота и е установено, че длъжникът се е разпоредил с него много години преди да се образува изпълнително дело срещу него. Въпреки това, ДСИ Л. е насрочил опис на същия имот, който не е собственост на длъжника за 08.07.2024 год. от 10: 30 ч. Изпратил е съобщение до взискателя да се яви за описа и уведомява длъжника ЮЛ, чрез особения представител адвокат В.. След извършването на опис, ДСИ Л. с помощта на ключар разбива и описва съвсем друг апартамент, различен дори и от възбранения, като сменя патронника, прибира в себе си ключовете и се връща в съда. В късния следобед на 08.07.2024 год. на разгневения собственик на имота М. Б. ДСИ Л. казал: „е какво толкова е станало, давам ти чисто нови ключове, стават грешки“. На следващо място в обжалваната заповед са изложени мотиви относно направените, в хода на дисциплинарното производство, възражения от оспорващия. Министърът на правосъдието е приел, че възраженията относно публикациите в социалните мрежи са основателни, но тези, касаещи нарушенията, извършвани по цитираните изпълнителни дела – неоснователни. Приел е, че В. Л. е нарушил служебните си задължения, като осъществените от него деяния, съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 1, във връзка с чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Изложени са съображения относно тежестта на нарушенията. Органът е счел, че е налице обществена значимост на извършените от ДСИ В. Л. действия, които имат за резултат извършване на действия в нарушение на закона и в несъответствие с целта на закона, както и предприемане на действия по изпълнително дело срещу лица, които нямат качеството на длъжници. Отчетени са обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и по- конкретно голеният кръг от субекти, които същите засягат, както и поведението на нарушителя. Заключено е, че констатираните действия, съставляващи виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ В. Л., са разпореждания по движението на изпълнителното производство и са в кръга на законовите задължения на ДСИ, по смисъла на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗСВ. Отчетена е обществената значимост на поведението на съдебния изпълнител и високата степен на засягане на засягане на обществения интерес на дейността на ДСИ по изпълнителните дела, изразяващи се в нарушаване на принципа на законност от служител в съдебната система. По отношение на установените нарушения по изпълнителните дела Министърът на правосъдието е направил извод за индивидуализация на деянията и е счел, че са тежки - с действията си ДСИ Л. накърнява правата на участниците в изпълнителния процес и държавата. Установена е системност на нарушенията. В писмените възражения Л. не е отрекъл установените нарушения. Органът се е мотивирал за формата на вината, обстоятелствата при които са извършени нарушенията, поведението на нарушителя и като е взел предвид тежестта на извършените нарушения, на основание чл. 328ж, във връзка с чл. 328д, предложение първо, във връзка с чл. 328б, ал. 1, т. 4 и чл. 328з от ЗСВ, е наказал В. С. Л. - държавен съдебен изпълнител в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Пазарджик с дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от деня на съобщаване на заповедта на лицето – 16.12.2024 год. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени: Справка до председателя на РС – Пазарджик за дейността на Съдебно-изпълнителската служба за периода от 01.01.2024 год. до 30.06.2024 год. и от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год.; 2 броя Годишни доклади за дейността на РС – Пазарджик, касаещи съдебното изпълнение за 2021 год., 2022 год., 2023 год. и 2024 год.; Разпечатка от медийно издание, отразяваща доклад на РС – Пазарджик за 2019 год.; справката с дейността на съдебните изпълнители по конкретни дела и тяхната статистика. По отношение представената разпечатка от медийно издание, отразяваща доклад на РС – Пазарджик за 2019 год., съдът счита, че това доказателство не е събрано по надлежния ред, съгласно изискванията на ГПК и АПК и не може да се приеме по делото, както част от приобщения доказателствен материал. На нея не е ясен източникът на съдържанието, поради което не може да се провери достоверността на съдържанието. Не може да се изведе извод на коя дата е публикувана статията, не съдържа линк или друга форма за проверка достоверността на съдържанието й. Ето защо, следва да бъде изключена като доказателство от кръга на доказателствата. Другите писмени доказателства са относими и кореспондират с фактите по правния спор, поради което съдът следва да ги кредитира. Предвид изложеното, съдът излага следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - Министърът на правосъдието, с оглед нормата на чл. 328е и чл. 328ж от ЗСВ. Издадена е предписаната от закона писмена форма и в нея се съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК, включително и правни и фактически основания за издаването на акта. В този смисъл следва да се посочи, че е спазена е разпоредбата на чл. 328ж от ЗСВ. Твърденията, изложени в жалбата, за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Органът е спазил процедурата по издаване на акта, регламентирани в глава шестнадесета, раздел втори от ЗСВ. Дисциплинарното производство е започнало, след като председателят на РС – Пазарджик е сезирал Министъра на правосъдието, с оглед констатациите от възложената тематична проверка на ДСИ при СИС на РС – Пазарджик – 11.09.2024 год. Налице е изпълнение и на разпоредбата на чл. 328д от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед на министъра на правосъдието на 03.10.2024 год., което кореспондира със заложените в чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ срокове – 6 месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. В следващата ал. 2 на чл. 328г от ЗСВ е въведено изискване дисциплинарното производство да приключи в срок до три месеца от образуването му. Заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е издадена на 10.12.2024 год., при спазване на тримесечния срок. Не се установява приложение на хипотезата на чл. 328г, ал. 5 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство е дадена възможност на Л. да представи писмени възражения в срок и са взети предвид от дисциплинарнонаказващия орган, което е сторено при спазване изискването на чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ. Независимо, че разпоредбата предвижда три хипотези, то те са посочени алтернативно, като са разделени с думата „или“. Издателят на акта е дал възможност на оспорващия да представи писмени възражения по направеното предложение, т.е. в условията на третата алтернативност от текста. Според оспорената заповед описаните нарушения, представляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения, както и осъществени действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по смисъла на чл. 328а ал. 1 във вр, с чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗСВ. Съгласно чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ на д. с. и. се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което според дефинитивната норма на ал. 2 от същия член, е виновно неизпълнение на служебните задължения, като видовете проявни форми на което са изброени в петте точки на тази алинея. Според мотивите на заповедта едно от тях е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а ал. 2, т. 2 от ЗСВ, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Законът не конкретизира кое е това производство, но логичният извод е, че забавянето следва да се отнася до водено от ДСИ принудително изпълнително производство по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ЗСВ. За да се докаже такова нарушение следва да се установи неспазване на предвидени в закона срокове, без да има основание за това. Предвид изложеното, не се установяват твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Оплакванията за незаконосъобразно проведена тематична проверка на дейността на ДСИ при СИС в РС – Пазарджик не се споделят от настоящия съдебен състав. В правомощията на съответния административен ръководител – председателя на съответния съд е да разпореди проверка на движението на делата, с оглед правомощията му по чл. 80 от ЗСВ. Той освен да ръководи и контролира работата в поверения му съд. При издаване на заповедта е взета предвид формата на вината, тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и поведението на нарушителя, т.е. при спазване на чл. 328в от ЗСВ. Посочени са видовете дисциплинарни наказания, уредени в чл. 328б от ЗСВ, които могат да се налагат на държавен съдебен изпълнител (виж докладна записка на Заместник – министъра на правосъдието). Предвид формата на вината, тежестта на нарушенията, съобразен с обществения интерес и принципа за законност и съблюдаване на правата и интересите на участниците в изпълнителното производство, ответната страна се е мотивирала защо следва да се наложи най – тежкото по степен дисциплинарно нарушение „уволнение“ на ДСИ Л.. За виновното неизпълнение на служебните задължение на оспорващия е прието, че се следва от чл. 328а, ал. 1, във вр. с чл. 328, ал. 2, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. В оспорената заповед подробно са посочени нарушените от ДСИ разпоредби при водене на изпълнителните производства - на чл. 430, на чл. 458, на чл. 460, ал. 1, на чл. 458, на чл. 47, на чл. 432, на чл. 462, на чл. 462, ал. 3, на чл. 426, ал. 3, във вр. с чл. 128, т. 2, всички от ГПК, както и на чл. 49 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Налице са неизпълнения на процесуалния закон, в различни хипотези на ГПК, за което е посочена относимата хипотеза на т. 5, ал. 2 от чл. 328а от ЗСВ. Вложеният от законодателят смисъл на дефиницията „неизпълнение на други служебни задължения“ обхваща всички нарушения, които държавният съдебен изпълнител е допуснал по време изпълнение на служебните си задължения, предвидени от ГПК и други актове. От състава на нарушението по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ следва да бъдат изключени единствено неизпълнението на тези служебни задължения, които имат специална законова регламентация като самостоятелни нарушения в хипотезите на чл. 328а ал. 2, от т. 1 до т. 4 от ЗСВ. В този смисъл разпоредбата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ следва да се приема, че обхваща всички служебни задължения, които не са описани в предходните четири точки. Извършените от ДСИ Л. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ са свързани с неизпълнение на други служебни задължения, каквото е нарушение на чл. 427 от ГПК. В хода на проверката са установени три категории нарушения, в които са групирани с оглед констатациите на комисията и общият им брой са 16 нарушения по различни изпълнителни дела. Пред административнонаказващия орган, както и пред настоящата съдебна инстанция, жалбоподателят не е изложил съображения за тяхната неоснователност. Независимо от това следва да се посочи, че съдът се запозна с констатациите. Изпълнителните дела с описаните към тях нарушения са описани по-горе в настоящия съдебен акт и не е нужно да се преповтарят. Посочените за нарушени правни норми са относими към всяко едно от изпълнителните дела. По тези от група I съдът намира, че: по т. 1 нарушение на чл. 430 от ГПК - липсват принудителни действия, дължащо се на неизпълнение на процедурата от ДСИ по чл. 430 от ГПК по назначаване на особен представител на длъжника; по т. 2 – нарушение на чл. 458 от ГПК - ДСИ не е поискал справка за наличие на публични задължения на длъжника по чл. 191 от ДОПК.; по т. 3 - нарушение на чл. 430 и чл. 460, ал. 1 от ГПК - ДСИ не е изпълнил процедурата и разпоредбата на чл. 430 от ГПК за назначаване на особен представител на длъжника, в случаите по чл. 47, ал. 6 от ГПК; по т. 4 - нарушение на чл. 458 от ГПК - държавата не е присъединена като взискател, респективно не е извършено разпределение на постъпилото плащане.; по т. 5 - нарушение на чл. 47 от ГПК – не е извършено връчване чрез залепване на уведомление; по т. 6 - нарушение на чл. 432 и чл. 458 от ГПК - ИД е спряно от съдебния изпълнител по искане на длъжника, без да е посочено коя законова хипотеза е налице за това действие; не е изискано пълномощно от лицето, представило се за прадядо на децата; не е налице произнасяне за начислени държавни такси на длъжника.; по т. 7 - нарушение на чл. 49 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и на чл. 470 и чл. 522, ал. 1 от ГПК във връзка с въвод във владение – не е събрана държавна такса в размер на 180, 00 лева; на място са намерени значителни по стойност лекарства и други продукти, като не е определен техен пазач, не става ясно в помещението ли остават или някъде са изнесени; описаното намерено бяло прахообразно вещество с неустановен произход - няма данни да са сигнализирани органите на МВР, които да проверят това вещество и не е ясно на кого то е поверено за пазене от ДСИ и къде се намира в момента; нарушен е редът за извършване на въвод във владение, същият е продължил дни наред, а е следвало да се извърши в един ден до пълно опразване на имота и предаване на владението на взискателя, за което страните е трябвало да бъдат уведомени надлежно; не се установява къде са намерените в имота лекарства и други продукти, както и бяло прахообразно вещество; към момента на проверката изпълнителното дело още не е прекратено от ДСИ без да са посочени причини. По тези от група I I съдът намира, че: по т. 1 нарушение на чл. 460 и чл. 462 от ГПК – не е изпълнено задължението на ДСИ за разпределяне на постъпилите суми и за уведомяване на НАП за всяко разпределение.; по т. 2 - нарушение на чл. 426, ал. 3, във връзка с чл. 128, т. 2 от ГПК - липсват данни взискателят да е внесъл държавна такса за образуване на изпълнително дело и справки, а също така не са събрани такива и от длъжника.; по т. 3 – нарушение на чл. 435, ал. 3, чл. 455, ал. 2 и чл. 458 от ГПК – в изготвеното постановление за възлагане на недвижим имот е сгрешена сумата, за която се възлага имота при изчислението й, което е вписано в Агенция по вписвания с неправилна такса - по-малка от необходимата такса за вписване; не са уведомени всички имащи право да обжалват участници в публичната продан, съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК за изготвеното от ДСИ постановление за възлагане на недвижим имот, а съобщения са изпратени само до страните по изпълнителното дело. Постановлението не е влязло в законна сила, въпреки това ДСИ го е оформил като влязло в сила и е издал препис на обявения за купувач; ДСИ е пристъпил към предявяване на разпределение на постъпилата сума от публичната продан, без да е изискал справка от ТД на НАП на основание чл. 458 от ГПК за наличие на публични задължения на съделителите. Налично е второ разпределение на суми, за което никоя страна не е уведомена. Сумите по първото, предявено разпределение, и второто, никому непредявено, са различни. На практика страните са получили суми, които са записани във второто непредявено разпределение. Разликата в сумите идва и от факта, че към момента на първото разпределение не е била събрана държавна такса опис, която е няколко хиляди лева. ДСИ е подходил с неразбиране към предявяването на разпределението, което действие в изпълнителния процес представлява акт на правораздаване от страна на съдебния изпълнител и подлежи на обжалване пред две инстанции - окръжен съд и апелативен съд. По тези от група III съдът намира, че: по т. 1 и по т. 2 са нарушения на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – не е поскал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. По тези от група IVсъдът намира, че: по т. 1 - нарушение на чл. 458 от ДОПК -налице е неизпълнение на задължението по чл. 191 от ДОПК.; по т. 2 - нарушение на чл. 436, ал. 2 от ГПК и чл. 458 от ГПК - неизпълнение от страна на ДСИ на задължението да изиска справка по чл. 191 от ДОПК.; по т. 3 - нарушение на чл. 436, ал. 3 и чл. 462, ал. 1 от ГПК - жалбата е изпратена на Окръжния съд преди да изтече тридневния срок за възражение на другата страна. След връщане на жалбата, въпреки указанията на Окръжния съд, няма произнасяне на ДСИ с нарочен акт за изменение на разноските. Това се случва едва, след като длъжникът подава молба на 14.03.2023 год. При приключване на ИД липсва яснота какви по основание и размер държавни такси на практика са събрани, за да стане ясно дали са били налице предпоставките за прекратяване на делото на това основание.; по т. 4 – нарушение на чл. 430 и чл. 483 от ГПК - след като не е открил представител на длъжника ЮЛ, който да получи Покана за доброволно изпълнение, ДСИ Л. е назначил особен представител на длъжник ЮЛ - адвокат от Адвокатска колегия - Пазарджик. След като ДСИ насочва принудително изпълнение към имот, който само ДСИ твърди, че е на дружеството длъжник, налага възбрана, пристъпва към опис, без да извърши справка кой е собственик на процесния имот към момента на възбраната и описа. Председателят на Районен съд - Пазарджик Х. Г. твърди, че устно е възложил на ръководителя на СИС да провери собствеността на имота и е установено, че длъжникът се е разпоредил с него много години преди да се образува изпълнително дело срещу него. Въпреки това, ДСИ Л. е насрочил опис на същия имот, който не е собственост на длъжника за 08.07.2024 г. от 10.30 ч. Изпратил е съобщение до взискателя да се яви за описа и уведомява длъжника ЮЛ, чрез особения представител адвокат В.. След извършването на опис, ДСИ Л. с помощта на ключар разбива и описва съвсем друг апартамент, различен дори и от възбранения, като сменя патронника, прибира в себе си ключовете и се връща в съда. В късния следобед на 08.07.2024 год. на разгневения собственик на имота М. Б. ДСИ Л. казал: „е какво толкова е станало, давам ти чисто нови ключове, стават грешки“. Описаните от органа нарушения са съответни на правната норма, която ДСИ Л. е нарушил при водене на изпълнителите дела. Следователно са съобразени релевантните обстоятелства, при които е извършено нарушението и поведението на лицето. В оспорената заповед ясно и относимо са описани правните и фактическите основания, довели до издаването й. Събраните от органа писмени доказателства водят до извод за съпричастност на жалбоподателя към установените дисциплинарни нарушения. Безспорно е, че същите са извършени виновно. От приобщените писмени доказателства не може да се направи извод за тенденциозност на извършената проверка и последвалата я заповед за налагане на дисциплинарно нарушение. Тази теза, формира от жалбоподателя не се споделя от съда. Относно оплакванията за липса на обсъждане на служебната 20-гоишна биография на Л. като съдебен изпълнител следва да се отбележи, че в докладната записка на Заместник – министъра на правосъдието изрично е посочено, че е извършена проверка в служебното досие на лицето. Установено е, че на него не са му налагани наказания и не е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В тази връзка и доводите в тази насока са неоснователни и необосновани. Представените в настоящото съдебно производство годишни отчети на РС – Пазарджик за 2021 год., 2022 год., 2023 год. и 2024 год., Справка до председателя на РС – Пазарджик за дейността на Съдебно-изпълнителската служба за периода от 01.01.2024 год. до 30.06.2024 год. и от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год.; справката с дейността на съдебните изпълнители по конкретни дела и тяхната статистика не могат да се противопоставят на констатациите за нарушения по посочените изпълнителни дела. Наличието на извършвана служебна дейност на ДСИ през периодите не е съразмерима с виновното неизпълнение на процесуланите правила, уредени в ГПК досежно изпълнителното производство, както и нормативната уредба. Налице са пропуски в работата на ДСИ и както органът е отбелязал, не са единични случаи, а има системност. Определеният, от Министъра на правосъдието, размер на наказанието е съразмерим с тежестта на установените пропуски. При съобразяване на релевантните обстоятелства за определяне на дисциплинарното наказание, наказващият орган е достигнал до правилен извод, че на ДСИ Л. следва да се наложи най – тежкото от предвидените дисциплинарни наказания – уволнение, което в максимална степен удовлетворява целта на закона – да се осигури спазване на принципа за законност, гарантиращ на участниците в изпълнителното производство възможността да упражняват предоставените им права и задължения по начина, по който те са предвидени в процесуалния закон, както и съблюдаването на правата и интересите на участниците в това производство. Предвид изложеното, оспорената заповед на Министъра на правосъдието е законосъобразна, издадена е в съответствие материалния закон и административнопроизводствените правила, и с целта на закона. Не са налице нарушенията, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК. При провеждане на дисциплинарното производство са спазени сроковете и процедурите, предвидени в специалните разпоредби на ЗСВ. Следователно жалбата на Л. подадена срещу процесния акт следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора и своевременно изразената претенция на ответника, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тази сума следва да се възложи в тежест на оспрващия. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК, Административен съд – Пазарджик, седми състав,