Решение № 4861 от 28.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба на Г. Н. М. с постоянен адрес: [населено място], област Благоевград, [улица], ет. 5, ап. 17, депозирана чрез адвокат Й. Л.-П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, офис 16, срещу Заповед № ЗСПД/Д-Е-П/2185 от 18.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Петрич, с която е отказано отпускане на месечна помощ за малолетното дете Ц. К. З. по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, с твърдение, че същият е издаден при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и Конвенцията на ООН за правата на детето и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Ответната страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Петрич, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните по делото, че въз основа на влязло в законна сила Решение № 163/16.04.2025 г. по в.гр. дело № 920/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, със Заповед № ЗД/Д-ЕН-Н-010/07.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол /на л. 6 от делото/, считано от 08.05.2025 г., е прекратено настаняването на детето Ц. З. в приемното семейство на Р. Г. и В. Г. с адрес: [населено място], област Плевен, [улица] е постановено връщане на детето за отглеждане и възпитание на биологичния му родител - майката Г. М. с адрес: [населено място], област Благоевград, [улица], ет. 5, ап. 17. На посочената дата /08.05.2025 г./ детето е предадено на М. /приемо-предавателен протокол на л. 7 от делото/. Със Заявление-декларация вх. № ЗСПД/ДЕП/2185/27.05.2025 г. /на л. 20 – л. 21 от делото/, жалбоподателката е поискала от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Петрич отпускането на месечни помощи за отглеждане на дете по чл. 7 от ЗСПД. На 18.06.2025 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –Петрич издал оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-Е-П/2185 /на л. 5 от делото/, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/, отказал отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Ц. К. З. за месец май 2025 г. Мотивите за отказа на административния орган са, че съгласно чл. 19 от ППЗСПД, месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 7 от ЗСПД, с изключение на случаите на раждане на дете и за деца, реинтегрирани в биологичните си семейства или настанени в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и в случаите на промяна на настойника/попечителя, в които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието, а в конкретната хипотеза детето е реинтегрирано в семейството на биологичната си майка на 08.05.2025 г., поради което за м. май 2025 г. не следва да бъде отпускана месечна помощ. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 19.06.2025 г. /чрез Х. Я., с когото М. живее на семейни начала/, а жалбата срещу акта е подадена на 02.07.2025 г. При така установената фактология, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна, по следните съображения: Страните не спорят и събраните по делото доказателства обосновават извода, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност. Съдът счита, че оспорената заповед е мотивирана съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Обжалваният административен акт е постановен при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено, както правното основание за отказа – чл. 19 от ППЗСПД, така и фактическото основание за издаването на заповедта. Противно на твърденията на жалбоподателя, посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган в конкретната хипотеза съгласно нормативната регламентация. Спорът между страните в производството е концентриран единствено върху въпроса има ли право жалбоподателката да получи месечна помощ за детето по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за м. май 2025 г. Материално-правните предпоставки за възникване правото на исканата от жалбоподателката помощ, уредени в чл. 7, ал. 1 от ЗСПД /в актуалната редакция/ са: 1. Детето да не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. Детето редовно да посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, детето редовно да посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. да има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние и 5. да живее постоянно в страната. Правото по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД се упражнява по реда, визиран в чл. 17, ал. 1 от ППЗСПД - чрез подаване на заявление-декларация по образец. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 19 от ППЗСПД, месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 7 от ЗСПД, с изключение на случаите на раждане на дете и за деца, реинтегрирани в биологичните си семейства или настанени в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и в случаите на промяна на настойника/попечителя, в които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието. От анализа на посочените правни норми, безспорно се установява, че в случаите относно деца, реинтегрирани в биологичните си семейства, отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието. Т.е. в конкретната хипотеза за м. май 2025 г. не са налице законовите изисквания за отпускане на такава помощ. От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Съдът приема, че заповедта съдържа всички изискуеми от закона реквизити, включително фактически и правни основания за нейното издаване, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно-производствените правила. Постановеният административен акт, с който е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Ц. З. на майка му Г. М., е съобразен с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Благоевград