Решение № 70 от 21.7.2024 г. на Районен съд - Берковица по дело № 297/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на Р. З. И. против Наказателно постановление № 837/17.10.2023 г. на Директора на РДГ-гр. Берковица, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 61 от същата Наредба и са отнети в полза на Държавата стоките, предмет на нарушението. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че: Р. З. И., като лице по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите получил позволително за сеч /ПС/ № 0728693 от 05.07.2023 г. за подотдел 205 „м“, имот № 12961.414.26, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, не е изпълнил задълженията си възложени му от Закона за горите и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите и горите, като е допуснато сеч на 73 броя дървета от дървесен вид бук с кубатура 31.00 пл.м3 дървесина и 8 броя дървета от дървесен вид бреза с кубатура 3.00 пл.м3 дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъна. Нарушението е извършено е периода 08.07.2023 г. до 14.08.2023 г. и е открито на 14.08.2023 г. при извършена проверка в имот № 12961.414.26, отдел 205, подотдел „м“, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, на територията на РДГ-Берковица - горска територия собственост на физически лица, позволително за сеч № 0728693/05.07.2023 г. Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства по административно-наказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. По настоящото съдебно производство са разпитани актосъставителя С. И. С. и посочения в акта свидетел – И. Н. Н.. При така възприетата фактическа обстановка административно- наказващият орган е приел, че с това деяние виновният е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 61 от същата Наредба. За извършеното административно нарушение на основание чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 300 лева и са отнети в полза на Държавата стоките, предмет на нарушението. Възраженията в жалбата и поддържани в с. з. от процесуалния представител на жалбоподателя не могат да бъдат приети от съда за основателни. Относно оплакването във връзка със съставените констативни протоколи: По отношение на възражението за недопустимо съставяне на констативните протоколи, съдът намира същото за неоснователно, тъй като няма законова пречка такива да бъдат съставени, в какъвто смисъл е и установената практика на съдилищата /например Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г./ Относно оплакването, че не е бил спазен процесуалния ред за съставяне на АУАН, като в акта е посочен само един свидетел – в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН: В случая не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение. По делото се изясни, че посоченият в акта свидетел – И. Н. Н. е свидетел, присъствал при установяване на нарушението – в този смисъл са показанията на актосъставителя С. И. С., както и на самия свидетел И. Н. Н., който лично пред съда заяви, че е свидетел на установяването и на констатирането на нарушението. Това се потвърждава и от Констативния протокол на л. 10-11 от делото, който е съставен от свидетеля И. Н. Н.. Отделно от това АУАН е издаден въз основа на съставения преди това Констативен протокол на л. 10-11 от делото, който следва да се приеме за документ по смисъла на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, в който случай законът допуска АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели. Относно оплакването, че в АУАН липсва конкретизация на позволителното за сеч – липсва дата и местонахождение на имота: Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да се е отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като в АУАН е посочен изрично номера на позволителното за сеч - № 728693, както и имота, за който се отнася същото – подотдел 205 „м“, имот 12961.414.26, а също и периода, в който е извършено нарушението – от 08.07.23 г. до 14.8.23 г. Позволителното за сеч се издава за конкретен имот, като в него се посочва и срока за провеждане на сечта. В посоченото в АУАН позволително за сеч /л. 17 от делото/ подробно е описан посочения в АУАН имот, включително неговото местонахождение, както и срока за провеждане на сечта, предвид което няма съмнение кое е позволителното за сеч, за което жалбоподателят е допуснал сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в основата на пъна. Относно оплакването, че в АУАН и НП жалбоподателят е квалифициран като „лице, получил позволително за сеч“, което не е легален термин, поради което било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон: Съдът намира, възражението за неосноватено поради следните причини. Разпоредбата на чл. 257 от Закона за горите предвижда наказание за „лице, упражняващо лесовъдска практика“. В случая „лице, получило позволително за сеч“ може да е единствено „лице, упражняващо лесовъдска практика“. Този извод се налага при тълкуване на разпоредбата на чл. 257 от ЗГ във връзка с разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, която гласи, че позволително за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. От цитираната разпоредба става ясно, че позволително за сеч не се издава на всяко лице, а само на „лице, упражняващо лесовъдска практика“. А по делото не е спорно, че жалбоподателя упражнява такава, като това изрично е отразено и в издаденото позволително за сеч /на л. 17 от делото/. Поради това непосочване на това обстоятелство, не може да се счете за допуснато съществено процесуално нарушение, респ. липса на фактическо описание, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това, неоснователно е възражението, че в издадените АУАН и НП не е посочено, че лицето упражнява лесовъдства практика, така както е посочено в текста на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, а единствено е посочено, че е лице, получило позволително за сеч /в този смисъл Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г. постановно по аналогичен казус/. Относно оплакването, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е само санкционна такава и не съдържа предписание на дължимо поведение, което жалбоподателят да е нарушил виновно: Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което „не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията“. Нормата освен, че е санкционна, съдържа и правило за дължимо поведение от задълженото лице, дотолкова доколкото същата изисква от задълженото лице да не бездейства, а да предприеме конкретни действия, а именно – ДА ВЗЕМЕ СВОЕВРЕМЕННО МЕРКИ - за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията /в този смисъл Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г., в което се обсъжда т. 1 на цитираната разпоредба и което следва да намери приложение по аналогия и в настоящия случай./. Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е бланкетна, поради което в случая същата следва да се тълкува във връзка с посочената в НП разпоредба - чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, която гласи, че „При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да: 1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч“. Поради което допускайки сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в основата на пъна в нарушение на цитираната подзаконова разпоредба жалбоподателят е извършил нарушение, което изпълва състава на бланкетната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. В този смисъл неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя във връзка с наведениете от него възражения, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ не предвижда наказание за допустителство. В случая не става въпрос за допустителство, а за нарушение извършено от самия жалбоподател, изразяващо се в невземане на своеременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии, а именно допускане на сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в нарушение на полученото от жалбоподателя позволително за сеч. Сам по себе си фактът на отсечени дървета, констатиран по време на извършената проверка, които дървета не са маркирани по съответния за това начин и ред, обуславя бездействието на лицето, което е в нарушение на вменените му по закон задължения и контролни правомощия, а това от своя страна обуславя административнонаказателната му отговорност /така Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г./ Относно разминаването в съдържанието на екземпляра на АУАН на АНО констативния протокол на ищеца - на л. 8 и екземпляра на жалбоподателя - л. 69: По делото се установи разминаване в съдържанието на екземпляра на АУАН, представен от АНО /л. 8 по делото/ и екземпляра на АУАН, находящ се при жалжоподателя /л. 69/. В екземпляра на АУАН, представен от АНО /л. 8 по делото/ в т. 4 „законови разпоредби, които са нарушени от извършителя“ е отразена и записана наред с другите разпоредби и разпоредбата на чл. 61 от Наредба 8 за сечите в горите, която разпоредба обаче не е отразена и записана в екземпляра на АУАН, находящ се при жалбоподателя /л. 69 по делото/. Съдът намира, че така констатираното разминаване обаче не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя, тъй като разпоредбата на чл. 61 от Наредбата не вменява на жалбоподателя ново различно задължение от описаните, респективно не му вменява нови и различни отговорности, а само конкретизира до кога лицето носи отговорност за неизпълнение на посочените вече задължения. Предвид което соченото разминаване в съдържанието на АУАН е несъществено и по никакъв начин не се отразява на законността на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Относно оплакването, че акта не съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено същото: Оплакването е общо и декларативно, като не се съдържат конкретни твърдения в какво точно се състои според жалбоподателя твърдяното от него нарушение. Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление нарушението е конкретизирано по време и място – посочена периода на извършване на нарушението и датата, на която е установено същото, мястото на нарушението – проверка в имот № 12961.414.26, отдел 205, подотдел „м“, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана. Посочени са фактите и обстоятелствата описващи нарушението – в какво се изразява и правната квалификация. Подробно са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание да се приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с тези в наказателното постановление. Следователно нарушението е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочено е в какво се изразява, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, респективно чл. 57 ЗАНН. Дори да беше допусната нередовност при съставянето на АУАН / каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не са налице. В обстоятелствената част на АУАН, респективно на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, същото е описано в съответствие с правната квалификация / описание на административното нарушение /, посочена е в пълнота и правната квалификация на нарушението, с което са изпълнени и изискванията за съдържание на наказателното постановление по чл. 57 ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното постановление и е гарантирано правото на защита. Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН: Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. По своето естество нарушението се отличава с висока обществена опасност, тъй като дейността на лицето е контролна и е потенциална предпоставка за увреждане на горския фонд, а в случая такова увреждане действително е настъпило, като са били отсечени немаркирани с КГМ дървета. Ето защо правилно административно- наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на издаденото административнонаказателно постановление. НП и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в предвидения преклузивен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което „не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията“. В случая жалбоподателят след като е получил позволително за сеч /ПС/ № 0728693 от 05.07.2023 г. за имот № 12961.414.26, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана е допуснал сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в основата на пъна, а именно - 73 броя дървета от дървесен вид бук с кубатура 31.00 пл.м3 дървесина и 8 броя дървета от дървесен вид бреза с кубатура 3.00 пл.м3 дървесина. По изложените по-горе в мотивите съображения, развити във връзка с оплакванията на жалбоподателя, съдът приема, че при така установената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че в периода 08.07.2023 г. до 14.08.2023 г. Р. З. И., като лице получило позволително за сеч № 0728693 от 05.07.2023 г. /находящо се на л. 17 по делото/ за имот № 12961.414.26, землище гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана е допуснал сеч на немаркирана с контролна горска марка /КГМ/ дървесина в основата на пъна. От съдържанието на приложения по делото Констативен протокол от 14.08.23 г. /л. 10-11 по делото/ се установява на посочената дата е извършена проверка от служители на ИАГ и служител на РДГ-гр. Берковица в поземлен имот № 12961.414.26, попадащ в отдел 205, подотдел „м“, намиращ се в землището на гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, за който Р. З. И. е получил позволително за сеч № 0728693 от 05.07.2023 г. /л. 17 по делото/. При проверката е установено следното: „В имота установихме сеч на 73 бр. дървета от бук и 8 бр. от бреза, без да са маркирани с КГМ в основата на пъна…Бук 31.00 пл.м3. Бреза 3.00 пл.м3“. От показанията на свидетеля С. С.ов, който е свидетел на проверката и актосъставител на АУАН се установи, че при проверката са установили, че се извършва сеч на незаконна дървесина – немаркина дървесина. В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. Н., който също е присъствал на проверката. Поради което съдът намира за категорично доказано, че е допусната сеч на немаркирана с контролна горска марка дървесина в нарушение на издаденото позволително за сеч, като в случая се явява ирелевантно дали жалбоподателят е имал или не договорни отношения с лицата извършили сечта, в какъвто смисъл бяха доводите на процесуалния му представител в съдебно заседание. Определящо е, че жалбоподателят, който е получил позволителното за сеч не е предприел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконната дейност по отсичане на немаркирана с КГМ дървесина, с което е допуснал нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, съответно на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Наложената глоба е в предвидения по чл. 257 ЗГ минимален размер. Няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, като съображенията на съда са изложени по-горе във връзка с оплакването на жалбоподателя в тази насока. Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди. Относно разноските: Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ-гр. Берковица в размер, определен от съда. При този изход на спора искането за присъждане на разноски на РДГ-гр. Берковица е основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Същата разпоредба в ал. 4 гласи, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се определи по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от НЗПП, за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно – 80 лева. Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът