Решение № 3477 от 12.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5948/2024 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Т.•••" ЕООД с ЕИК •••• срещу разпределение от 29.3.2024г., изготвено по изп.д. № 1448/2022г. на ЧСИ Ст. П.. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на извършеното разпределение, като сочи, че не е взета предвид привилегията му по чл.136, т.4 ЗЗД; призната е привилегия по чл.136, т.1 ЗЗД за таксите, платени от всички присъединени взискатели, а не само тези, които са свързани с осъществения принудителен способ; не е зачетена привилегия на общината по чл.136, т.6 ГПК за ТБО; таксите по т.26 ТТРЗЧСИ са неправилно изчислени и са в завишен размер. В законоустановения срок срещу частната жалба е постъпило възражение от „Централна кооперативна банка“ АД, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата. В мотиви по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ П. излага доводи за правилност на извършеното разпределение. Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимен субект в изпълнителното производство, съгласно разпоредбата на 436, във вр. с чл. 435 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. От фактическа страна се установява, че на 20.06.2022 г. е образувано изпълнително дело №20229210401448 по молба, вх. №18219/20.06.2022 г. на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК: •••• - взискател, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.05.2022 г. от РАЙОНЕН СЪД БУРГАС на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ЧГД №102145 от 2022 г. на РАЙОНЕН СЪД БУРГАС, 5 с-в/отд. по силата на който И. С. Д., ЕГН: •••••••••• и Й. Я. Н., ЕГН: ••••••••••, са осъдени да заплатят солидарно парично задължение в полза на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД. В изпълнителното производство са присъединени взискателите Г. Н. Д., „Х.“ ООД, М. Н. П., „Т.•••" ЕООД, „ОББ“ АД. С молба, вх. №6008/15.02.2024г., от „Т.•••" ЕООД, ЕИК: •••• с приложено удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено от ЧСИ М.К., peг. №788 КЧСИ по изпълнително дело №20227880400905, е присъединено вземането на „Т. ••" ЕООД по изпълнителен лист, издаден на 23.08.2022 г. от Софийски градски съд, на осн. решение от 19.04.2022 г. по арбитражно дело №1/2022 г. по описа на Арбитъра адв. Т. Е. Т. и разпореждане №4589/22.08.2022 г. по Търг. Дело №1310/2022 по описа на Софийски градски съд, TO, VI-5 състав. По делото е наложена възбрана с акт №236, том: 9, вх. peг. №47490/28.06.2022 г. върху подробно описан недвижим имот, ипотекиран в полза на „Централна кооперативна банка“ АД и собственост на солидарните длъжници, а именно: АПАРТАМЕНТ №33 /тридесет и три/, находящ се в град София, на 6 /шести/ етаж, вход 2 /втори/ на блок 239 /двеста тридесет и девет/ в жилищен комплекс „Младост - 2“ /втора част/, със застроена площ от 40, 13 кв.м. Проведена е публична продан на описания имот и същият е възложен на взискателя „Х.“ ООД за сумата 166180лв. Съгласно обжалваното разпределение, вземайки предвид нормата на чл.136 ЗЗД, по т. 1 ЧСИ П. е определил сумите за приетите и стабилизирани разноски по изпълнителното дело. По т. 2 на чл.136 ЗЗД- неплатения данък за недвижимия имот в полза на Столична община. По т. 3 определил вземанията на „Централна кооперативна банка“ АД, върху които е вписана Договорна ипотека, акт №35, том: 72, вх. рег. №699013/09.10.2008 г., дв. вх. рег. №73662/09.10.2008 г., подновена с акт №11, том: 57, вх. рег. №64139/01.10.2018 г., дв. вх. peг. №63134/01.10.2018г., за която има издаден изпълнителен лист, издаден на 23.05.2022 г. от РАЙОНЕН СЪД БУРГАС на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ЧГД №102145 от 2022 г. на РАЙОНЕН СЪД БУРГАС, 5 с-в/отд. По т.4-6 на чл.136 ЗЗД е приел, че няма задължения, а по т. 7 определил хирографарните вземания на останалите взискатели. От правна страна съдът намира следното: съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между вземанията на другите взискатели по съразмерност. Разпределението само по себе си е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично плащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му — на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението. Редът за удовлетворяване на вземането се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (чл. 136, ал. 3 от ЗЗД). Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение. При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. По отношение на първото оплакване в частната жалба: Съгласно чл.136, т.3 и т.4 ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение: 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3. В случая е спорно дали вземанията на жалбоподателя „Т.•••" ЕООД /за които в представения изпълнителен лист е посочено, че длъжниците са осъдени да търпят право на задържане/ следва да бъдат удовлетворени преди вземанията на ипотекарния кредитор. Видно от изпълнителния лист длъжниците по делото И. С. Д. и Й. Я. Н. са осъдени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, „да търпят валидно упражнено в рамките на процеса право на задържане от страна на „Т.•••" ЕООД“, до заплащане на сума в общ размер от 84000лв., от които 70000 лв. - сумата, с която се е повишила цената на имота поради направени разходи за подобрение и запазване на имота по отношение на описания по-горе недвижим имот, както и неустойка в случай на неизпълнение в размер на 14000 лв. на основание чл. 7 от споразумението. Видно от изпълнителния лист длъжниците по делото И. С. Д. и Й. Я. Н. са осъдени на основание чл. 72 от ЗС, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да заплатят солидарно „Т.•••" ЕООД сума в общ размер от 84000лв., от които 70000 лв. - сумата, с която се е повишила цената на имота поради направени разходи за подобрение и запазване на имота по отношение на описания по-горе недвижим имот, както и неустойка в случай на неизпълнение в размер на 14000 лв. на основание чл. 7 от споразумението. По делото не е представено решението от 19.04.2022 г., постановено по арб. дело № 1/2022 г., въз основа на което е издаден изпълнителния лист в полза на „Т.•••" ЕООД. Възражението за направени в чужд имот подобрения и свързаното с него право на задържане е насочено към препятстване на възможността собственикът да завладее имота преди да е изплатил направените в него подобрения. Когато целта на процеса не е отнемане на това владение, възражението за право на задържане е недопустимо. Като защитно средство, правото на задържане може да бъде предявено само от ответника и само по иск, с който се претендира отнемане на владението му върху имота, върху който е извършил подобрения. Възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане може да бъде предявено от ответника по ревандикационен иск, тъй като при признаване правата му по ревандикационната претенция, въвеждането в имота е обусловено от изпълнението на насрещно задължение на ищеца за заплащане стойността на подобренията. Правото на задържане не може да се заяви самостоятелно, тъй като преди предявяването на иска по чл. 108 от ЗС липсва правен интерес от право на задържане, а след успешното му провеждане, възражението за право на задържане е преклудирано. Предвидено като отбранително процесуално средство на ответника в процеса за отнемане на владението му, предявяването на това право от ищеца е недопустимо. Ищецът - инициатор на процеса за заплащане на стойността на извършени от него в чужд имот подобрения, чието владение върху имота не е смутено с ревандикационна претенция, не разполага с правна възможност да заявява с иск право на задържане върху чужд имот. Недопустимо е произнасяне по заявено от ищеца право на задържане в рамките на иск за заплащане стойността на извършени в имота подобрения. В процесния случай, съдът намира, че по отношение на признатото с арбитражното решение право на задържане в полза на взискателя „Т.•••" ЕООД до заплащане на сумите посочени в изпълнителния лист върху процесния недвижим имот, в който са направени подобренията, актът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. За да е налице право на задържане, е необходимо в резултат на проведено исково производство и при доказване на някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 3 ЗС или чл. 72, ал. 3 ЗС съдът да е признал на кредитора право на задържане като обезпечение на вземането му. Правото на задържане е акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор с непогасено вземане за подобрения или разноски, което се релевира само чрез възражение от ответника срещу иска на собственика за ревандикация на имота, какъвто в случая безспорно не е предявен. Признаването на такова право в полза на ищеца по арбитражното дело, с предмет предявен иск за подобрения по чл. 72 от ЗС, не формира притезание в полза на взискателя „Т.•••" ЕООД /ищец по арбитражно дело/. „Т.•••" ЕООД не е ответник по осъдителен иск с правно основнаие чл. 108 от ЗС, в което исково производство би могъл да направи възражението за подобрения по чл. 72 от ЗС и свързаното с него право на задържане - като защитно средство по иск за предаване на владението. Ето защо същият не може да се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. В случая безспорно е предявен осъдителен иск за заплащане на подобрения по чл. 72 от ЗС срещу длъжниците по изпълнението, собственици на процесния недвижим имот, изнесен на публична продан, като последните са осъдени с решението на Арбитражен съд да заплатят на взискателя сумите посочени в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано производството по изп. дело. Единственият обоснован извод в процесния случай, който с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства следва да се направи е, че взискателят „Т.•••" ЕООД не може да се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД ще намери приложение в хода на изпълнителния процес при признато съдебно право на задържане на ответник добросъвестен владелец, направил разноски за запазването на имота и на подобрения в него по предявен иск по чл. 108 ЗС, поради което не следва да бъде споделен доводът на „Т.•••" ЕООД, че процесното арбитражно решение е породило твърдяната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД /в този смисъл е Решение № 903 от 15.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9379/2023 г., постановено по сходен казус между „Т.•••" ЕООД и „ОББ“ АД./ По отношение на второто оплакване относно разноските: съгласно нормата на чл.136, т.1 ЗЗД с първа по ред привилегия се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. От събраната за разпределение сума най- напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Както е изяснено и в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС - ОСГТК не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред. Критерият за това е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се разпределят конкретните събрани суми, с оглед на което със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение. След като разпределението на постъпили суми е окончателно действие по всеки отделен изпълнителен способ, без който не може да настъпи удовлетворяване на взискателите в производството, се налага извод, че то е част от конкретния изпълнителен способ и поради това разноските по разпределение на постъпили суми от публичната продан, в това число и дължимите на ЧСИ такси, представляват разноски по принудителното изпълнение, от които се ползват останалите взискатели и каквито се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съгласно цитираното тълкувателно решение. Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва и да се има предвид, че тя се дължи от взискателя, но не се внася авансово от него съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи от размера на събраната сума - т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е внесена от взискателя, то същата следва да се събере от ЧСИ директно от длъжника, по аргумент от чл. 79, ал. 2 ГПК. В първия ред и на основание чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД следва да се включат разноските на първоначалния взискател „Централна кооперативна банка“ АД по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, т.е. извършената публична продан, за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. В този ред не следва да се включват никакви разноски на присъединете взискатели, тъй като и съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ВКС, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях, а в случая такива няма. В случая в т.1 с първа по ред привилегия са включени такси за присъединяване на взискатели /т.1.1.2-т.1.1.5/. По отношение на сумите по т.1.1.1 – авансово платени такси в полза на „ЦКБ“ АД и по т.1.1.6 – такси, разпределени в полза на ЧСИ, не става ясно дали тези такси касаят именно приложения изпълнителен способ. Предвид изложеното, разпределението в тази част е незаконосъобразно. По отношение на третото оплакване: Основателно е оплакването относно невклюването на ТБО /която съгласно справка с вх. № от 26.3.2024г. за задължения за местни данъци и такси за недвижимия имот от СО – район Младост е в размер на 19, 87лв./ в реда на общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК, докладчици съдия Боян Цонев и съдия Костадинка Недкова публичното общинско вземане за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със собствеността върху имота и неговата стойност, а произтича от предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях (стойността на същите), поради което не може да попадне в приложното поле на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и да бъде събирана от стойността на имота, предмет на публичната продан, а се ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на длъжника, съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД. По отношение на четвъртото оплакване, че определените от ЧСИ такси са завишени – същото касае определянето на размера на разноските по изпълнителното производство от ЧСИ, а не разпределението и подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК. По изложените мотиви съдът намира, че подадената жалба е неоснователна в частта, в която се оспорва невключването на жалбоподателя с привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД и в тази част следва да се остави без уважение. Относно разпределянето на разноски на присъединените кредитори с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и невключването на вземането за ТБО в реда по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД /което рефлектира и върху разпределението на останалите суми/, разпределението като незаконосъобразно следва да се отмени. Изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна, тъй като липсва достатъчна конкретизация на отделните вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им, и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, което води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. Предвид горното, делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение, при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящето решение. По изложените мотиви, Софийски градски съд