Решение № 1270 от 11.10.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 349/2024 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1990 от 05.09.2024 г., подадена от Директора на Регионална дирекция по околната среда – Велико Търново при МОСВ, против Решение № 70 от 15.07.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 190 от 2024 година на РС – Севлиево /РСС/. С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/, № 07 от 03.04.2024 г., издадено от касатора, с което на Г. Г. М.-П. от гр. Габрово, [ЕГН], е наложена глоба в размер на 500.00 лв. за нарушение на 34, във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, на основание чл. 85 от същия нормативен акт. Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното: В периода 02.10.2023 г. – 31.12.2023 г. в защитена местност „Дедерица“ – ПИ с посочен идентификатор в с. Дебелцово, общ. Севлиево, е позволила извеждане на сеч на немаркирани дървета и нерегламентирана сеч за направа на извозни пътища в подотдел в противоречие със Заповед № 2107 от 20.12.1984 на Комитета за опазване на природната среда при МС, което съставлява нарушение на чл. 34, във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ. На 15.07.2022 г. е внесено уведомление от ТП ДЛС „Р.“, Севлиево и допълнителна информация към него на 28.07.2022 г. и 21.09.2022 г. за „План-извлечение на гори и собственост на държавата в подотделите“ 10310а и 10311б в землището на с. Дебелцово. С Решение № ВТ-12-ОС/2022 г. за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие е съгласуван този план-извлечение, при задължително спазване на определени условия, поради това, че поземлените имоти /ПИ/, предмет на същия, попадат в границите на защитена зона от мрежа „Натура 2000“ по смисъла на ЗБР, която се припокрива със защитена територия по смисъла на ЗЗТ. На 14.11.2023 г. е извършена планова проверка по спазване условията на това Решение, в присъствие на представители на възложителя – ТП ДЛС „Р.“ и в присъствието на представители на РДГ – Велико Търново, като за същата от служителите на РДГ са уведомени РУ на МВР Севлиево и Г. М.-П. – лицензиран лесовъд. Резултатите от проверката са обективирани в протокол от същата дата. При проверката се установява, че със Заповед от 28.03.2018 г. е утвърдена горскостопанска програма, а съгласуваното план-извлечение е одобрено на 22.08.2022 г. от директора на РДГ – Велико Търново. За подотдел 10310а е издадено позволително за сеч от 29.09.2023 г. с вид на сечта- пробирка, очакван добив – 227 плътни куб.м лежаща маса и площно сечище 5 800 хка. На същата дата е издаден и протокол за освидетелстване на сечище, според който от имота не е добивана дървесина. На тази дата е издадено и второ позволително за сеч с разлика в площното сечище, като новите параметри са 5 000 хка. Срокът за провеждане на сечта е от 02.10.2023 г. до 31.12.2023 г., като при проверката то е било действащо и сечта в подотдела е приключила. Според технологичния план интензивността на сечта е 15%. Според решението от 2022 г. на директора на РИОСВ е определен допустим размер на ползване при сеч от 20%. По отношение изпълнението на решението на директор РИОСВ не са констатирани нарушения. Подотделите, предмет на план-извлечението, попадат в границите на защитената зона „Язовир Стамболийски“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, както и защитена територия „Дедерица“ – историческо място, прекатегоризирано в защитена местност. Установени при обход са 10 броя отсечени дървета, немаркирани, направени са три извозни пътя в подотдела, което е в противоречие със Заповед № 2107 от 20.12.1984 г. на Комитета по опазване на околната среда, с която се забранява извеждане на сечи, освен отгледни и санитарни. Позволителното за сеч е издадено на „ЛЕС 1979“ ЕООД, с нает лицензиран лесовъд Г. М., действащо при проверката. Извършеното от същата нарушение се изразява в позволяване на сеч на немаркирани дървета и нерегламентирана сеч за направа на извозни пътища в подотдела. В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят твърди, че описаното нарушение не е извършено. В деня, в който лесовъдът е констатирал незаконната сеч на дърветата – 10.22.2023 г., в подотдела са съставени 3 констативни протокола за установяване на нарушенията на три физически лица, като са задържани и моторни триони, предадени на служител в РДГ. Протоколите са регистрирани в РДГ на 15.11.2023 г. с предложение за съставяне АУАН на виновните лица. В заключение жалбоподателката намира, че не е извършила нарушението допускане на незаконна сеч. Констатацията за прокарване на три нерегламентирани пътя в подотдела е невярна, още по-малко с изсичането на 10 немаркирани дървета. Цитираната заповед от 1984 г. не е намерена от М. и самата тя не е запозната с нея. Деянията са посочени като извършени в противоречие с нея, а при липсата на такъв АА няма как да се търси АНО за неговото неизпълнение. Освен това за имота е издадено позволително за сеч, поради което дори и такава заповед да е налице, то с нея не може да се забрани извършването на такава съгласно позволителното и одобрената ГСТП. От съдържанието на НП не става ясно какви точно задължения не е изпълнила жалбоподателката и с какви конкретни свои действия или бездействия. За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че безспорно М. е лесовъдът, получил процесното позволително за сеч на имота и е била длъжна да проследи за правилното протичане на сечта в него, съобразно одобрената ГСТП. Според сочената като нарушена норма на чл. 34 от ЗЗТ в защитените територии се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти – предмет на защита, а според чл. 81, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт, която норма е санкционна, е предвидена глоба за лицето, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и проекти по глава четвърта. Безспорно е установено, че е налице незаконна сеч на немаркирани дървета и че са направени три броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, както и че имотът е защитена територия по ЗЗТ и в него се забранява извеждането на сечи, освен огледни и санитарни, съгласно заповедта от 1984 година. Процесното нарушение обаче не е налице, т.к. за имота на жалбоподателката е позволена сеч от вид пробирка – вид огледна сеч, съгласно т. 5е от заповедта. За да е налице нарушение по чл. 34 от ЗЗТ следва да е реализирано конкретно деяние, осъществено посредством действие, а не чрез бездействие, а позволяването на сеч на 10 броя дървета и прокарването на 3 броя извозни пътища не съставлява такова действие, което да е от кръга на забранените със заповедта от 1984 г. и ЗЗТ. Липсват доказателства жалбоподателката да е позволила извършването на тези действия или сама да е реализирала същите. Напротив – след констатирането на нарушенията е сигнализирала в РДГ, съставила е констативни протоколи и е предприела действия за търсене на АНО от виновните лица, извършили сечта. Освен това сечта на немаркирани дървета и прокарване на извозни пътища, непредвидени в ГСТП са деяния, които подлежат на санкциониране по ЗГ, а не по ЗЗТ. АНО не е установил вина на М., на която с позволителното за сеч е разрешена изрично отгледна такава. По тези съображения НП е отменено. Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и отмененото с него НП, като касаторът изтъква следните съображения: Деянието на М. се изразява в това, че същата е позволила горепосочените деяния – незаконна сеч на немаркирани дървета и прокарване на непредвидени извозни пътища в имота в нарушение заповедта от 1984 година, което съответства именно на хипотезата на нормата на чл. 34 от ЗЗТ. С това поведение са нарушени изискванията на повече от един нормативни актове, в случая както на ЗГ, така и на ЗЗТ, като в случая актосъставителят и АНО санкционират поведението й, с което тя нарушава нормите, защитаващи специалните защитени територии и специалния в това отношение закон. Незаконната сеч, която е установена и от първоинстанционния съд, е в нарушение на посочената заповед, като в това отношение, оневинявайки М., съдът си противоречи. В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулти Л. и М., които поддържат депозираната жалба. Прилага и писмено становище по съществото на спора, изготвено от юрисконсулт Л., като моли и за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не се представлява в о.с.з. депозира писмена молба, подписана от адв. И. Х., с която оспорва жалбата и моли за присъждане на деловодни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна. При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното: Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим. Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното: Процесното НП съдържа предвидените от закона реквизити. От съдържанието му става ясно, че М. е санкционирана за това, че в качеството й на лицензиран лесовъд с издадено позволително за сеч за посочения ПИ същата е „позволила“ извеждането на сеч на немаркирани 10 броя дървета, както и нерегламентирана сеч за направа на три извозни пътя в нарушение на Заповед № 2107 от 20.12.1984 г. на Комитета за опазване на природната среда на МС. Тази заповед е издадена на основание чл. 20 и 22 от Защита за защита на природата /отм. на 13.08.2002 г./. Съгласно чл. 20 от този закон, обявяването на вековни дървета за защитени и на буферни зони не изменя тяхната собственост, като този текст е неотносим към процесния спор. Според чл. 22 от същия нормативен акт /Отм. ДВ, бр. 133 от 1998 г./, природните обекти се обявяват за защитени със заповед на министъра на горите и горската промишленост след съгласуване със заинтересуваните ведомства, като заповедите се разгласяват на населението и се обнародват в Държавен вестник, а границите на защитените природни обекти се определят и се означават на терена с ясно видими и трайни знаци. Тази норма не предвижда правомощие за председателя на Комитета за опазване на природната среда при МС да въвежда ограничения и то за „историческите места“. Със Заповедта се определят исторически места, в които с т. 5 се забраняват определени дейности в тях. ЗЗП /отм./ не касае историческите места. Освен това заповедта е издадена не от „министъра на горите и горската промишленост след съгласуване със заинтересуваните ведомства“, съгл. чл. 22 от ЗЗП /отм./, а от председателя на комитета по опазване на околната среда и касае друг тип обществени отношения. В настоящото производство обаче не може да се прави инцидентна проверка за действителност и законосъобразност на административния акт. Съдът взе предвид, че със Заповед № РД-1135 от 22.11.2002 г. за заличаване на исторически места в землищата на Великотърновска и Габровска област на МОСВ, на основание на чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 от Закона за защитените територии се заличават посочените в нея исторически места, сред които е историческо място Дедерица. Със Заповед № РД-1320 на МОСВ от 27.12.2002 г. за прекатегоризиране историческо място "Дедерица", землище на с. Крушево, община Севлиево, област Габрово на министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2003 г., в сила от 24.01.2003 г., на основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 4 и чл. 33, ал. 1 от Закона за защитените територии с цел опазване на характерен горски ландшафт във водосбора на яз. "Ал. Стамболийски", е прекатегоризирано историческо място "Дедерица", землище на с. Крушево, община Севлиево, област Габрово, обявено със заповед № 2107 от 20.ХII.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда, заведено под № 936 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 199, 3 ха, в защитена местност със същото наименование, като в защитената местност се запазва режимът на дейностите, определен със заповедта по т. 1. От преписката по АНД се установява накратко, че на Г. М. са издадени позволителни за сеч за процесния имот, която сеч е по вид пробирка на посочени дървесни видове. Извършването на сеч в имота не е, само по себе си, нарушение, за което е потърсена отговорност, такова е изпълнителното деяние „позволяване“ на незаконна сеч – немаркирани дървета и направата на извозни пътища. За извозните пътища е налице неяснота в АУАН и НП – не е посочено, дали същите са предвидени в горско-стопанския план/програма, не е посочено, че не са предвидени такива, за да се търси противоправност в акта на прокарването им. Що се касае до добив на немаркирани дървета, то следва да се вземе предвид, че са установени преките извършители на деянието, които са установени със съставени от самата М. констативни протоколи, представени в РДГ, за които тя самата е предложила търсене на АНО. При така описаното нарушение не става ясно по какъв точно начин тя е „позволила“ незаконната сеч. Освен това в случая нарушението не е допустителство, то не е реализирано чрез бездействие, а се твърди конкретно активно поведение – позволение, което означава давам на право на друг да извърши определено действие, предоставяне възможност на някого да извърши нещо, разрешаване - каквито актове от страна на М. по делото действително не са установени, нито в НП е посочено точно по какъв начин и на кого тя е позволила реализиране на такова поведение. По начина, по който е формулирана нормата на чл. 34 от ЗЗТ следва да се направи изводът, че изпълнителното деяние се осъществява с конкретно действие, например извършване на сеч в разрез с цитираната Заповед, като лицата, извършили такова нарушение, са други и те са вече посочени от М. в съставените от нея КП. Настоящият съдебен състав споделя становището, че от лесовъда в случая би могла евентуално да се търси АНО по Закона за горите за неупражнен контрол по сечта в имота, но освен че тогава ще става въпрос за нарушение на друга правна норма и друг нормативен акт, то и самото АНП следва да се развие от и пред други административни органи – РДГ. В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е отменил процесното НП, първоинстанционният съд е издал един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В писмени бележки по настоящото дело ответникът по касационната жалба претендира за присъждане на деловодни разноски. Искането е своевременно направено, допустимо, но неоснователно, т.к. по делото липсват доказателства за договорени и реално направени във връзка с делото пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски за страната, поради което такива не следва да се присъждат и искането следва да се остави без уважение. Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово