Решение № 4981 от 17.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по искова молба, депозирана от С. И. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••, с която е предявен срещу Д. П. К., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••••, иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот – СОС с идентификатор •••••• по КККР на гр. Пловдив, подробно описан в исковата молба. Ищцата твърди, че страните са съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ½ ид.ч. от правото на собственост за всеки съделител. Съсобствеността била възникнала на следните основания. С Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под ••••••, том •••••• от •••••• по описа на СВ при АВ Пловдив, и Нот. акт за покупко продажба на недвижим имот, вписан под №••••••, том •••••• от •••••• по описа на СВ при АВ Пловдив, ответникът бил придобил целия недвижим имот, като първоначално бил закупил 1/6 ид.ч. с първата сделка, а впоследствие и 5/6 ид.ч. с втората. Изтъква се, че с влязло в сила решение по предявен иск по чл. 135 ГПК от „ЕКОЛАБ“ ЕООД срещу М. К. К., действаща като ЕТ ••••••“, двете сделки били обявени за относително недействителни в полза на ищеца „ЕКОЛАБ“ ЕООД до размера от общо ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, притежавана от М. К. К.. Впоследствие било образувано изпълнително дело при ЧСИ П. Н., в хода на което и след проведена публична продан на въпросната ½ ид.ч. от имота за купувач на същата била обявена ищцата С. Ш.. Доколкото страните не можели доброволно да уредят отношенията помежду си се моли да се допусне имота да делба при равни квоти за съделителите. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Д. П. К., който не оспорва иска за делба и изразява становище за неговата допустимост и основателност. Не спори, че между страните е налице съсобственост при равни квоти по отношение на делбения имот, която е възникнала на сочените в исковата молба основания за всяка страна. Сочи, че спрямо прехвърлената с н.а. ••••••, том ••••••, рег. ••••••.на СВ – Пловдив, 1/6 ид.ч. от имота има учредено право на пожизнено ползване в полза на родителите на ответника. Изразява се готовност за доброволно уреждане на отношенията между страните по повод на съсобствеността. При липса на постигната спогодба се моли имотът да се допусне до делба при равни квоти за страните и при отчитане на запазеното право на ползване. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд - Пловдив, ХХV състав, е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. От приложените с исковата молба Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под ••••••, том •••••• от •••••• и Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под №••••••, том •••••• от •••••• и двата по описа на СВ – Пловдив, е видно, че ответникът Д. К. е придобил от своите родители П. С. К.. и М. К. К. собствеността върху процесния СОС с идентификатор •••••• по КККР на гр. Пловдив. По силата на първата сделка той е станал собственик на 1/6 ид.ч. от правото на собственост, а съгласно втората – на останалите 5/6 ид.ч. С всяка от двете сделки прехвърлителите са си запазили пожизненото право на ползване върху съответната отчуждена идеалната част от имота. Така по силата на двете транслативни сделки ответникът К. е придобил голата собственост върху делбения имот. Няма данни същият да е бил в брак към момента на прехвърлянето. По силата на влязло в сила решение по предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД от дружеството „ЕКОЛАБ“ ЕООД срещу М. К. К. и Д. П. К., горепосочените договори за покупко-продажба са обявени за относително недействителни спрямо кредитора досежно отчуждената от М. К. ½ ид.ч. от правото на собственост. Последното е видно от приобщените по делото копие от исковата молба по Павловия иск, както и заверен препис от решение № 3051/2019 г. по гр.д. № 20316/2018 г. по описа на ПдРС, вл. в сила на 16.02.2021 г. и вписани в СВ – Пловдив под акт ••••••, том ••••••, вх. рег. ••••••/2021 г. Действието на решението в случая се разпростира както по отношение на прехвърлянето на имота, така и относно право на ползване, което е било запазено от отчуждителя и длъжник по иска М. К.. Това е така, доколкото сделката между ответните страни в своята цялост уврежда кредитора – не само относно загубата на имот, срещу който да се насочи изпълнение, но и относно възникналата вещна тежест. В отношенията между страните по Павловия иск за собственик на имота се счита М. К., поради което същата не би могла да учредява сама на себе си вещно право на ползване, тъй като в обема на правата й като собственик се включва и правомощието да ползва лично или чрез другиго вещта. При това положение съдът намира, че спрямо кредитора „ЕКОЛАБ“ ЕООД в отношенията му с Д. К. и М. К. след уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД собствеността върху имота се счита за разпределена по следния начин. Д. К. притежава 1/2 ид.ч. по силата на частно правоприемоство от своя баща, чрез двете транслативни сделки, посочени по-горе в настоящите мотиви, и с тежащо върху тези идеални части вещно право на ползване с титуляр П. С. К... За титуляр на другата 1/2 ид.ч. правото на собственост върху имота се счита М. К., като нейната идеална част не е обременена с вещни тежести, в частност с правото на ползване, което К. си е запазила с двете покупко-продажби. В описания контекст на отношенията е осъществена публична продан на притежаваната от М. К. 1/2 ид.ч. от имота, за дълг като физическо лице и като ••••••, който тя има към „ЕКОЛАБ“ ЕООД по изп.дело № •••••• г. на ЧСИ П. Н.. С слязло в сила на дата 25.04.2023 г. Постановление за възлагане от 23.08.2022 г. по посоченото изпълнително дело, на настоящата ищца С. Ш. е възложена 1/2 ид.ч. от процесния имот, притежавана от М. К.. На основание чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. Следователно ищцата Ш. е придобила необременената с вещни тежести 1/2 ид.ч. от правото на собственост, която в отношенията между „ЕКОЛАБ“ ЕООД, М. К. и Д. К., се е считала собствена на М. К.. От друга страна Д. К. не може да противопостави правата си по двата нотариални акта за покупко-продажба от ••••••, извън придобитата от него 1/2 ид.ч., обременена с вещна тежест. С оглед на гореизложеното искът по чл. 34 ЗС ще се уважи, като се допусне между страните делба на процесния самостоятелен обект с прилежащите му части при равни за страните квоти от правото на собственост. Описанието на имота ще се извърши според актуалното му състояние по представената схема. При съобразяване с актуалната практика на ВКС (така Решение № 50079 от 3.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 946/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 2052 от 24.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1736/2024 г. и др.), в решението ще се посочат още ограничените вещни права в полза на третото лице – а именно запазеното право на ползване на П. К.. Същото е в размер на 1/12 ид.ч. от имота, която се формира по следния начин. С общо двете транслативни сделки П. К. и съпругата му М. са си запазили правото на ползване върху целия делбен имот. При уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД обаче върху имота е продължило да тежи единствено ограниченото вещно право в полза на П. К. върху 1/2 ид.ч. от имота. Последното се извежда по арг. от чл. 504, ал. 2 вр. чл. 500, ал. 1 ГПК вр. чл. 27, ал. 4 вр. чл. 28 СК. От друга страна, с нарочна нотариално заверена декларация, вписана под акт № •••, том ••, вх.рег. № ••••/2019 г. по описа на СВ – Пловдив, П. К. и М. К., са се отказали от правото си ползване върху имота, запазено с нот. акт №••••••, том •••••• от ••••••, т.е. от запазеното си ограничено вещно право върху 5/6 ид.ч. от имота. Досежно останалата 1/6 ид.ч. липсва подобно заявление. Като след решението по Павловия иск и проведената публична продан, върху имота, по отношение на притежаваната от Д. К. идеална част е продължило да тежи правото на ползване на П. К. върху 1/12 ид.ч. от имота. При посочените параметри ще се допусне делбата. Така мотивиран, съдът