Решение № 230 от 27.12.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 215/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ ” Атеш 2016” ЕООД, ••• с ЕИК •••, срещу Решение № 309/30.08.2019 г., постановено по анд № 601/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, тъй като при постановяването му районният съд не взел предвид, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. В тази връзка жалбоподателят твърди, че АУАН и НП не съдържат описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и доказателствата които ги потвърждават. Счита, че са налице и предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН, поради ниския размер на невнесените здравни осигуровки. Иска от съда да отмени изцяло оспореното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Ответникът по касация – Директорът на офис Кърджали при ТД на НАП-Пловдив, чрез пълномощника си по делото, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в случая не са налице твърдяните от касатора нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 416897- F468904/ 12.03.2019 г. издадено от директора на офис Кърджали при ТД на НАП- Пловдив, с което, на основани е чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, на "АТЕШ 2016" ЕООД са наложени 11 наказания "имуществена санкция", всяко от които в размер на 4 000 лв., за невнесени в срок дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване за месеците от януари 2018 г. до ноември 2018 г. включително, в нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО. Районният съд приел за безспорно установено, че жалбоподателят, като работодател и осигурител, е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е изпълнил задължението си да внесе осигурителните вноски за здравно осигуряване за посочения период, в законоустановения срок - до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Правилно нарушението било подведено под хипотезата на санкционната норма чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване. Приел е също, че липсват нарушения на процесуалния закон, както при издаването на акта за установяване на административно нарушение, така и при съставянето на обжалваното наказателно постановление, тъй като са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Прието е, че констатираните административни нарушения не представляват маловажен случай, тъй като с тях се засягат права на работниците, водещо до вредни за тях последици, които не са незначителни, защото касаят живота и здравето им; установени са 11 нарушения и за всяко от тях е наложено съответно наказание при спазване на правилата на чл. 18 от ЗАНН. По горните съображения е стигнал до извод за законосъобразност на процесното наказателно постановление. След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на приложимите материалноправни норми, нито съществени нарушения на процесуални правила. В чл.104, ал.1 от ЗЗО, въз основа на който е издадено наказателното постановление, е предвидена санкция за длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати. Задълженото да плати здравните вноски лице, е указано в чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, според който вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в установеното в закона съотношение. Т.е., задължен да внесе осигурителните вноски за здравно осигуряване в установения от закона размер е работодателят, в случая „ Атеш 2016“ ЕООД. АУАН и НП са издадени за извършено нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б ”в” от ЗЗО, който предвижда осигурителните вноски за здравно осигуряване да се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. От своя страна, разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО предвижда вноските за ДОО за лицата по чл. 4, ал. 1 да се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Установено е по категоричен начин от приложените по делото доказателства, че работодателят „ Атеш 2016“ ЕООД, в нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б.»в» от ЗЗО, не е изпълнил задължението си да внесе осигурителните вноски за здравно осигуряване за месеците от януари 2018 г. до м.н оември 2018 г. включително, в законоустановения срок, поради което правилен се явява изводът в оспореното решение, за наличие на описаните в НП, единадесет нарушения. Не са налице твърдяните от касатора нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита, защото, както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, съдържат дата, място и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както е прието и в оспореното решение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на въззивния съд и относно размера на наказанието, както и липса на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Този извод следва от вида на конкретните нарушения и засегнатите обществени отношения, както и от липсата на данни, процесните деяния да се отличават по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение на районния съд е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Кърджали