Мотиви към Решение № 23 от 27.2.2023 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 10/2023 г.

В съда е депозирано искане от РП- Момчилград за задължителното настаняване и лечение в специализирано заведение по реда на чл.158 ал.1 от Закона за здравето и на основание чл.156 ал.1 предл.1-во вр. чл.157 предл.1-во от Закона за здравето на лицето М.П.Т. с ЕГН-••••••••••, от с.•••••, общ.Кирково, страдаща от психично разстройство на здравето по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за здравето. В искането се сочи, че лицето е страда от психическо заболяване и била настанявана през 2019г. в ДПБ- Кърджали. Посочено е, че същото лице е със влошено психическо състояние, т.к. е спряла да приема поддържащото лечение, проявяла неадекватност в поведението си, като не се грижела и не била в състояние да се грижи за детето си и не позволявала и родителите й да правят това, поради това представлявал опасност за себе си и околните. В искането се сочи, че лицето проявява явни признаци на психическо заболяване, и чрез своите действия същата представлява опасност за живота и здравето на близките, околните и обществото. Предвид и на това се прави горното искане за настаняване на лицето за задължително лечение в специализираното болнично заведение. Посочени са доказателства в подкрепа на искането; Преписка № 318000-4391/16.12.2022г. на РУ- Кирково, към която са приложени Справка за извършена проверка от пол.служител, жалба от родителите на освидетелстваното лице- Пламен Топалов, обяснения от родителите- Пл.Топалов и Ивета Топалова, Епикриза от ДПБ- Кърджали с посочената диагноза за освидетлстваното лице- „Параноидна шизофрения“. В съдебно заседание, РП- Момчилград, представлявана от прокурор ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ, поддържа искането и предлага съдът да постанови предложеното от вещото лице задължително лечение. Освидетелстваното лице е комуникативно, и отговаря на поставени въпроси, както и дава обяснения, в които отрича своето поведение, но сочи като виновник за това останалите- основно своите родители. Не проявява критичност, и в съдебно заседание заявява, че не иска да бъде настанявана на задължително лечение. Защитникът на осв.лице- адв.АСЕН САМУИЛОВ намира предложението за основателно и предлага лечението на освидетелствания да се проведе във болнично заведение, за посоченият срок, като заявява, че това е в интерес и на освидетелстваното лице. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Освидетелстваната М.П.Т. с ЕГН-••••••••••, от с.•••••, общ.Кирково, страда от психично разстройство на здравето по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за здравето, като и преди е бил хоспитализирана в ДПБ-Кърджали, през 2019г. по съдебен ред, като в тази насока са данните на психиатър, участващ в производството по делото. От събраните по делото писмени доказателства /описаните по- горе и обсъдени подробно/, се установява, че психическото състояние на освидетелстваната е било влошено, не е приемала поддържащото лечение, и проявявала агресивност и конфликтност спрямо своите родители, не полага адекватни грижи за детето си, . Видно от съдебно-психиатрична експертиза № 38/ 2023г. на д-р Диана Пеева, осв.М.Т., е на 39 години, и страда от „ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ”. Същата досега е хоспитализирана и лекувана в ДПБ- Кърджали многократно, като давността на заболяването й е от близо 13 години, и била лекувана амбулаторно при д-р Банков- Пловдив, а по- късно и от д-р Пеева. Отключила заболяването по време на следването си по фармация. Станала страхово неадекватна, напрегната и конфликтна с близки. В по-късен етап станала гневна, и не се полагала адекватни грижи за своето дете, като отказвала и лечение. Първата хоспитализация е била през 2019г. по съдебен ред. Понастоящем е станала е била със агресивно и конфликтно поведение, поради неприемане на предписаното лечение, което е довело до сегашното й състояние на агресивност и конфликтност. Нямала съзнание за заболяването си. Понастоящем същата е представлявала опасност за близките си, околните, обществото и застрашавал сериозно здравето им. Това налагало провеждането на задължително лечение за срок от 3 месеца- в стационара на ДПБ- Кърджали. Не можела да дава съгласие за провеждане на лечението. В съдебно заседание вещото лице- психиатър поддържа представеното заключение и посочва, че освидетелстваната не можела да дава информирано съгласие за провеждане на лечение, а самото лечение следвало да е в стационарна форма за посоченият срок от 3 месеца. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства /описани по- горе/, от разпита на освидетелстваното лице, обясненията на свидетелите, както и писмено дадени обяснения в хода да предварителната проверка/, както и от експертизата / в т.ч. и СПЕ назначена в хода на досъдебното производство, вкл.и заключението на вещото лице, изслушано в съдебно заседание, и съобразно нея съдът приема, че освидетелстваната страда от психическо заболяване по смисъла на чл.148 ал.1 т.1 от ЗЗ, което прави същата опасна за него и околните и налага неговото задължително настаняване и лечение в специализирано болнично заведение /Държавна психиатрична болница- гр.Кърджали/ за съответният, предложен от вещото лице 3 месечен срок, който съдът намира за удачен. Предвид на това съдът счита, че са налице предпоставките на чл.155 от Закона за здравето, поради което и с оглед интересите на освидетелстваното лице и обществото, същото следва да бъде настанено за задължително лечение в ДПБ-Кърджали за срок от 3 месеца, където лицето ще се полагат необходимите грижи по лечение- в стационарна форма и лечение със съответни мед.средства. Предвид на обстоятелството, че освидетелстваната не може да изразява информирано съгласие за лечението си, следва П.М.Т. с ЕГН- ••••••••••, от с.•••••, общ.Кирково, баща на освидетелстваната М.П.Т. с ЕГН-••••••••••, да бъде назначено за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му, и за това назначение следва да бъде уведомен Директорът на ДПБ- Кърджали. Водим от изложеното и на основание чл.155 и сл. от Закона за здравето, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: