Решение № 4760 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8007/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗП и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Г. Т. М. да заплати на „Р.Ш.Б.“ ЕАД сумата от 32 750 лева, съставляваща обезщетение за унищожен на 04.12.2020 г. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № •••••••, предоставен му от ищеца за временно ползване по сключен между страните договор за наемане на превозни средства от 19.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.12.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5000 лв. неустойка по т. 16 от Списъка на неустойките към договора за наем. В исковата молба са изложени твърдения, че „Р.Ш.Б.“ ЕАД, действащ под търговското наименование „Спарк“, е отдал на Г. Т. М. лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № ••••••• на 04.12.2020 г. За целта е бил сключен по електронен път на 19.07.2019 г. договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителя, чрез използването на мобилен телефон, като на 04.12.2020 г. ответникът е използвал наетото МПС и е участвал в пътнотранспортно произшествие около 21: 00 ч. на бул. „Цариградско шосе“, в резултат на което то е било напълно унищожено. На ищеца е било отказано изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователната полица не покривала щети, настъпили в резултат на управление на МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог. Твърди, че според констативен протокол за ПТП № К-588 резултатите от извършения полеви тест за наркотици на ответника са положителни за канабис, поради което именно последният е станал причина за настъпването на инцидента и пълната увреда на наетия автомобил. Стойността на лекия автомобил ищецът оценява на сумата от 32 750 лв., която претендира да му бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и с дължимата му се неустойка от 5000 лв. по т. 16 от Списъка на неустойките, представляващ Приложение №1 към договора, поради неспазване на задължението на ответника да не управлява превозното средство под въздействието на наркотични вещества. Сочи, че е изпратил покана до ответника за плащане на неустойката на 06.01.2021 г. чрез електронна поща, впоследствие е изпратил второ уведомление до ответника (на 08.01.2021 г.) относно размера на материалните щети, а на 18.03.2021 г. е изпратена покана за изпълнение на парично задължение до длъжника, в която са обобщени двете претенции, но плащане не е последвало, поради което за дружеството се е породил правния интерес от завеждане на настоящото дело. В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който не оспорва да е причинил твърдяното от ищеца ПТП, при което той е управлявал процесния автомобил. Твърди обаче, че не е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, тъй като по време на инцидента е получил шизофренен пристъп, без виновно да се е поставил в такова състояние. Твърди и, че преди ПТП е изпадал неколкократно в подобно състояние, като през 2019 г. е бил принудително лекуван за период от един месец в „ЦПЗ София“ ЕООД. В този смисъл поддържа, че няма вина за настъпването на инцидента и не следва да носи отговорност за причинените в това му състояние вреди. Релевира и възражение за унищожаемост на сключения договор за наемане на превозно средство, тъй като при сключването му, макар и да е бил дееспособен, той не е могъл да разбира или да ръководи действията си поради получения шизофренен пристъп. Твърди, че няма спомен да е сключил договора и не е знаел какви са били клаузите му. Оспорва начина на получаване на щетите по наетия автомобил, тъй като след настъпването на ПТП е настъпило второ такова, при което лекият автомобил на пристигналия екип на ОПП – СДВР е блъснал управлявания от ответника автомобил. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: С доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен по електронен път договор за наемане на превозни средства от 19.07.2019 г. и че Г. Т. М. е използвал чрез услугата „Спарк“, на 04.12.2020 г., лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № ••••••• на 04.12.2020 г., като е реализирал пътнотранспортно произшествие около 21: 00 ч. на бул. „Цариградско шосе“, при което са нанесени щети по автомобила. Съгласно чл. 4.3 от договора, ако през периода на използване наемателя увреди или унищожи, или повреди превозното средство, в степен тотална щета по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането, той дължи заплащане на предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки. Наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство. В чл. 1.4 от договора е уговорено, че неразделна част от него са Общите условия и Приложение № 1 – Списък на неустойки, със съдържание, с което наемателят се е съгласил безусловно. По делото е представено Приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, наименувано Списък на неустойки, като в т. 16 от него е предвидена неустойка за управление на превозното средство след употреба на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества в размер на 5000 лв. Според приетия като доказателство констативен протокол № К – 588 за ПТП с пострадали лица, изготвен от СДВР „ОПП“, от 04.12.2020 г., на същата дата е настъпил удар между лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. № •••••••, управляван от Г. Т. М. и лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № •••••••, управляван от В.С.С.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че л.а. марка „Шкода“, модел „Ситигоу“, се е движил от бул. „Брюксел“ по бул. „Цариградско шосе“, към ул. „Околовръстен път“, в района на №135А участвал в ПТП със спрелия в аварийна лента л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № •••••••, управляван от В.С.С.. Видно от констативния протокол, ответникът Г. Т. М. е управлявал процесното МПС след употреба на „канабис“ – положителна проба, установена с „Drug test 5000“ № 0040 проба 223. Във връзка с образуваната при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД преписка по щета № 44012132034789/21.12.2020 г., Застрахователното дружество е изпратило писмо, с което информира „Р.Ш.Б.“ ЕАС, че според „Общите условия на застраховка Каско+“, не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, тъй като не се предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на т. 9.1.10. - управление на МПС под въздействието на наркотично вещество или негов аналог. Като доказателство по делото е представена Заключителна калкулация от 27.10.2022 г., като са установени разходи за ремонт в размер на 30 321, 59 лв. и удостоверение за застрахователна стойност на МПС № 2130759/05.01.2021 г., с което е определена стойност в размер на 32 750 лв. С уведомление от 06.01.2021 г. ищецът е информирал ответника за допуснати нарушения на договора от 19.07.2019 г., а именно неспазване на правилата за движение по пътищата, тъй като е шофирал наетото превозно средство с концентрация на наркотични вещества в кръвта и съгласно т. 16 от Приложение № 1 към Договора, дължимата неустойка е в размер на 5000 лв. Ищецът е изпратил уведомление от 08.01.2021 г., с което е информирал ответника за допуснати нарушения на договора от 19.07.2019 г., като е посочил, че е причинил ПТП, което е довело до увреждане на предоставеното му МПС и е управлявал наетия електрически автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е установено от органите на отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Това е станало причина за отказ за изплащане на обезщетение от застрахователя, при когото е бил застрахован автомобила. Ответникът е бил поканен да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 32 500 лв. На 18.03.2021 г. е изпратена Покана за изпълнение на парично задължение от ищеца до Г. М., с която е поискал заплащане по посочена от него банкова сметка, на сума в размер на 37 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от него вреди, в резултат на ПТП, ведно с дължимата неустойка, описани подробно в изпратените по-рано уведомления. По делото е приложена Епикриза, според която Г. М. е постъпил в „ЦПЗ София“ ЕООД на 09.09.2019 г. и е изписан на 24.10.2019 г. Поставени са му диагнози „Остро полиморфно психотично разтройство с шизофренни симптоми. Вредна употреба на психоактивни вещества.“, „Психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употребата на ПАВ. Психотично разтройство.“ и „Параноидна психоза. Дебют“. Изписан е след проведено задължително стационарно лечение за срок от един месец, съгласно съдебно решение, с подобрение, като му е предписана терапия. Като доказателство по делото е приет краен съдебен акт по НОХД № 10990/2021 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, в който е инкорпорирано сключено споразумение от 08.03.2022 г. за решаване на делото на основание чл. 384 от НПК, като Г. М. се признава за виновен, в това че на 04.12.2020 г., около 21: 00 ч., по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Брюксел“ към ул. „•••••••, е управлявал моторно превозно средство – л. а. „Шкода Ситигоу“, с рег. № •••••••, след употребата на наркотични вещества – канабис и е реализирал престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Свидетелката Д.П., майка на Г. М., разказва че преди средата на 2019 г. синът й е бил здрав, учил е, изкарал книжка. За първи път в този период установила, че има сериозни обърквания в мисълта, бил нестабилен и се разстройвал без причина. Признал, че пуши марихуана. Завела го е при психоаналитик, който впоследствие разбрала, че е психиатър за лечение на зависимости. Г. го посещавал за период от около 2-3 месеца, като накрая специалистът преценил, че няма нужда повече да го посещава, защото имал подобрение. Твърди, че първата по-сериозна проява на болестта му била през м. септември 2019 г. В края на м. август до началото на м. септември, синът й е бил на море с баща си и когато са отишли да го вземат, забелязала, че отново не е добре. Когато се прибрали в София, станал неконтролируем и въобще не се е вслушвал в думите й. Една сутрин бил задържан от полицията, защото удрял по капака на случайна кола до блока, в който живеели. Казала на полицията, че според нея трябва да извикат психиатър. След като полицията извикала линейка и обиколили цяла София установили, че никъде няма места и го е прибрала вкъщи. На следващия ден 09.09.2019 г., бил извикан на разпит в районното и отново изпаднал в неконтролируемо състояние. Тогава го приели в „ЦПЗ София“ ЕООД. Бил много агресивен, наложило се е да бъде връзван. Състоянието се подобрило на втората седмица. Тъй като е бил принудително задържан, се е водило дело и престоят му продължил около 40 - 45 дни, до 25.10.2019 г. След като го изписали, са му предписали лекарства, които е трябвало да пие в продължение на 6 месеца, а след последваща консултация с лекар, в края на месец април 2020 г. преустановил приема им. Сочи, че в края на м. юли 2020 г. ответникът започнал да показва резки промени в настроението и психиката му не била добре. Тъй като е бил наплашен от престоя в „ЦПЗ София“ ЕООД, не е искал да възобнови лечението си. Свидетелката твърди, че м. октомври 2020 г. отишъл на преглед на същото място, където го лекували. Изписали му лекарства, но той не искал да ги пие. Твърди, че около 14-15 октомври 2020 г. Г. М. се е заключил в дома им и се е наложило свидетелката да извика полиция и линейка. Ответникът казал, че ако се опитат да влязат, ще се самоубие. Тъй като полицаите не са били подготвени за такава ситуация, свидетелката се е отказала да се опитват да влизат. Полицаите си тръгнали, а тя и приятеля й пренощували на друго място, защото синът й не отключил. Когато се прибрали, установили, че е бутал телевизорите на земята и е свалил лампите. Г. проявявал агресия към нея, твърдял, че тя му е сестра, а после казвал, че не е никаква. Свидетелката разбрала за процесното ПТП от приятел на сина си, който й се е обадил, за да я информира, че Г. е катастрофирал с кола под наем. Отишли на бул. „Цариградско шосе“ малко преди изхода на гр. София. Твърди, че не е бил в добро състояние. По време на ПТП е бил в хиперактивно състояние. Излизал е и свидетелката не е могла да го спре. Сочи, че от м. октомври 2020 г., до края на годината е усетила влошаване. Не помни нищо конкретно за деня на ПТП. Сочи, че той принципно не е бил добре. Свидетелката е работила от дома си, за да го контролира. Според нея състоянието на сина й е било непостоянно, имал е периоди на просветление и периоди на кратко влошаване, които могат да се повтарят в рамките на един ден или час. След процесното ПТП състоянието му не е било добро, но не искал да започне да се лекува. Свидетелката твърди, че единствената възможност е била да го приберат принудително, но е нямало места в лечебните заведения. Твърди, че животът им бил невъзможен. Твърди, че на 29.12.2021 г. ответникът е изпаднал в състояние, в което се опитвал да си навреди и сам поискал да отиде на лекар. Отишли в „Св.Наум“, на 4-ти км., където му сложили диазепам и му изписали лекарства. Тогава започнал да приема лекарства, впоследствие имал влошаване, защото едното лекарство не трябвало да се пие дълго и го спрял, като пак се е влошил. През м. май 2022 г. свидетелката е извикала психиатър, за да му актуализира лечението. Предписали му по-съвременно лекарство и оттогава 2021 г. до настоящия момент продължава да приема лекарства. Твърди, че определено е по-добре, но не е в същото състояние, отпреди да се появят проблемите му. Знае, че след процесното ПТП се е случвало да пуши марихуана. През последните 4-5 месеца ответникът е изпаднал в социална изолация и не излизал. Майка му го извеждала събота и неделя. Загубил е връзки и контакти с хората. Преди ПТП и след него бил в ужасни периоди, в които нито можел да се храни, нито да стане от леглото, физиката му рухвала под влияние на психиката. Не знае дали е употребявал други наркотични вещества, освен марихуана, но според нея самото му заболяване провокира приема на такива неща. Сочи, че неговото психично състояние не е провокирано от наркотиците, защото към настоящия момент не пуши от около 4-5 месеца и си пие лекарствата, но на моменти пак има леки смущения. Според приетата без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 04.12.2020 г., около 21: 00 ч. в гр. София, от бул. „Брюксел“ по бул. „Цариградско шосе“, в посока към ул. „Околовръстен път“, се е движил л. а. „Шкода Ситигоу“, с рег. № •••••••, управляван от Г. Т. М. със скорост около 67, 82 км/ч. Едновременно с гореописания автомобил, водачката на л. а. „Фолксваген Поло“, с рег. № •••••••, В.С. Стефанова е спряла в зоната на аварийна пътна лента на бул. „Цариградско шосе“ в същата посока, но преди л. а. „Шкода Ситигоу“, като в ляво от булеварда е била разположена сградата на „ЛИФТКОМ“ на № 135. Водачът на л. а. „Шкода Ситигоу“, управлявайки в посока към ул. „Околовръстен път“, е бил повлиян от наркотичното въздействие на упойващо вещество канабис. Той е имал зона на пряка видимост не по-малка от 75 м. Достигайки на около 57, 07 м. преди мястото, на което е бил спрял л. а. „Фолксваген Поло“, водачът на л. а. „Шкода Ситигоу“ се отклонява на свое дясно и от дясна, активна пътна лента навлиза в аварийната пътна лента и се блъска в задната част на л. а. „Фолксваген Поло“. От техническа гледна точка водачът на л. а. „Шкода Ситигоу“ е имал възможност да възприеме, да реагира своевременно и да спре преди мястото на удара, тъй като зоната на пряка видимост и отстоянието са били по-големи от дължината на опасната му зона на спиране. Според вещото лице след направен анализ на приложените по делото материали е определил обща пазарна стойност на ремонта на л. а. „Шкода Ситигоу“ към 04.12.2020 г. в размер на 30 321, 59 лв. с ДДС, без отчитане на корекционния коефициент на амортизация на подменените детайли, тъй като автомобилът към датата на ПТП не е имал навършени повече от 3 години в експлоатация от първоначалното му пускане в движение. Вещото лице оценява в конкретната ситуация уврежданията като „тотална щета“, защото стойността на ремонта (30 321, 59 лв.) е била 92, 60 % от действителната стойност на автомобила (32 750 лв.) към датата на настъпване на ПТП. Според експертизата причинените поражения и щети върху л. а. „Шкода Ситигоу“ са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и с поведението на водача Г. М.. В открито съдебно заседание, при приемане на съдебната автотехническа експертиза, вещото лице Т. Т. допълва, че в конкретния случай всички данни, които са анализирани и заключенията, които са направени, са единствено и само от удара в задната част на лек автомобил „Фолксваген Поло“. Сочи, че в делото липсват данни за уврежданията по задната част на л. а. „Шкода Ситигоу“. Ако се отчетат щетите, които са по задната част на автомобила, те ще вдигнат общата стойност на ремонта, но независимо от тях л. а. „Шкода Ситигоу“ е „тотална щета“. По делото е изготвена и приета Съдебно-психиатрична експертиза, оспорена от ищеца, според която основната причина за заболяването на Г. М. е ендогенно (вътрешно обусловено) психично заболяване, което употребата на марихуана и психостимуланти не може да го причини. Според вещото лице в случая е по-вероятно употребата да е опит за подтискане на вече започващото заболяване. Експертът счита, че по време на сключване на процесния Договор за наем на превозни средства на 19.07.2019 г. е по-вероятно ответникът да е разбирал действията си по сключване на договора, но по време на процесното ПТП е бил в състояние на невменяемост, което е било провокирано от психичната му болест, и не е имал адекватно поведение, не е бил в състояние правилно да прецени обкръжаващата го обстановка. Въпреки че е бил в състояние на шизофренен пристъп, не е приемал лекарства за лечение на психични заболявания. При ответника се касае за „продължително разстройство на съзнанието“, което е довело до сериозни нарушения във възприятно-представната, волевата и мисловната дейност. Параноидната шизофрения се характеризира с пристъпно-проградиентен ход, хроничен преход и личностова промяна. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че експертизата се основава на свидетелските показания – описаните обстоятелства и фактите около събитието и предхождащи събитието, както и въз основа на приложените документи. Сочи, че обективни данни по отношение на психичен статус няма как да бъдат събрани, тъй като е трябвало ответникът да се изследва в деня на процесното ПТП. Въз основа на свидетелските показания, експертът твърди, че в деня на инцидента, Г. М. не е приемал лекарства и бил в нестабилно състояние. Сочи, че в практиката много често има случаи, в които получаването на първите симптоми подтиква, особено младежите, да взимат наркотици за успокоение или в опит да потушат някакво напрежение. Най-често ползват марихуана, понякога хероин или нещо друго, което се предлага на пазара. Вещото лице твърди, че често пъти е трудно установимо, дали лицето е под въздействие на канабис или някой от метаболитите на канабиса, когато се открие при токсико-химичния анализ в кръвта му, тъй като тези метаболити и химикали се откриват до 10-20 дни след употребата му. В действителност това може да се установи само, ако се вземат проби от коса в същия ден или в следващите 10 дни и се направи токсикохимичен анализ. Вещото лице не може да даде информация дали на датата на процесното ПТП Г. М. е употребявал наркотици и дали е бил под въздействие на канабис. Излага предположения, че дори и да е употребявал наркотици състоянието му е било провокирано от ендогенното му заболяване. Сочи, че ответникът се е влошил през летния период и около м. септември започнал отново да проявява симптоми. Според свидетелските показания има наличие и на други инциденти преди процесното събитие, като въз основа на тях е направен изводът, че е започнало ново влошаване - втори епизод. Тогава ответникът вече не е могъл да преценява добре абсолютно всички обстоятелства по отношение на това кое е добре за него и кое не е добре. Вещото лице сочи, че в случая е било по-добре да пие лекарства, но е отказал. Твърди, че ако Г. М. е провеждал предписаното лечение е нямало да бъде в това състояние и е щял да може да ръководи живота си. При извършения му личен преглед ответникът е казал на вещото лице, че изведнъж се е блъснал, нищо не помни, бил много разсеян, не знаел какво прави. Не е имал халюцинации, единствено е бил дезорганизиран. Не е могъл да каже нищо по същество на ПТП. Относно иска по чл. 233 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗП, релевантните факти, предпоставка за уважаване на исковата претенция, са наличие на валидно сключен договор за наем, установяване на механизма на ПТП, вида и размера на вредите, които са настъпили в причинна връзка от поведението на ответника, както и че ответникът е управлявал лекия автомобил след употреба на наркотично вещество (канабис). Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят да плати определена цена. Договорът е неформален и консенсуален и се счита за сключен с постигнатото между страните съгласие по основните елементи – наемна цена и конкретната вещ, която ще бъде отдадена за временно ползване. Когато договорът за наем е сключен по електронен път, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл. 2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като подписа върху писмени документи. Не се спори, че комуникацията между страните по делото се е осъществявала неприсъствено, посредством мобилно приложение, инсталирано на смартфон, използван от ответника. С оглед на горното следва да се приеме, че с използването на мобилното приложение като средство за комуникация от разстояние по смисъл на чл. 45 от З от Закона за защита на потребителя от разстояние, ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла на същата разпоредба. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, развити в хода на устните състезания и в писмената защита, че договорът за процесното МПС „Шкода Ситигоу“, с рег. № ••••••• е сключен еднократно на 19.07.2019 г. и наемането на всеки отделен автомобил е процес от изпълнението на договора. Първоначалното сключването на договора и приемането на общите условия уточняват основни параметри на договора, свързани с реда и начина на наемането, предоставянето и ползването на автомобила, аргумент за което е самото съдържание на договора, според който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно ползване технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства, а наемателят се задължава да осигури правилното експлоатиране на превозните средства с условията, посочени в договора и общите условия, и да заплати дължимия наем за ползването на тези превозни средства, както и евентуални неустойки, разноски, обезщетения и други суми, дължими съгласно договора за наем и/или общите условия. Видно от т. 2.2. от договора, със сключването му ищецът одобрява създаването на акаунт на наемателя в мобилното приложение, посредством което се „резервира“ превозното средство, което е посочено за резервиране. Тъй като съществените елементи от договора за наем са вещта и наемната цена, а такива не са конкретизирани преди ответникът да „резервира“ конкретен автомобил чрез използване на мобилно приложение, то и не може да се приеме, че е изразено съгласие от страна на наемателя ищецът да му предостави за временно ползване лек автомобил „Шкода Ситигоу“, с рег. № •••••••, на дата 04.12.2020 г., срещу определен или определяем по размер наем. Ето защо, моментът, в който наемателят изрази желание да резервира за ползване конкретен автомобил в мобилното приложение и по този начин от формална страна обективира своята воля пред наемодателя, може да се приеме, че това е и релевантният момент, към който се преценява психическото му състояние и годност да формира воля. Унищожаемост на договора по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си, като без значение е продължителността на това състояние, а определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по- специално дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда, като при извършването, тъй като се касае за дееспособно лице, следва да бъдат съобразени всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. На основание чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не обвързва съда, който единствено е задължен да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Безпротиворечиви между страните са обстоятелствата, че на дата 04.12.2020 г., посредством мобилно приложение, ответникът е резервирал за ползване процесния автомобил, а ищецът му го е предоставил за ползване, като при управлението му Г. Т. М. е реализирал изцяло поради собственото си поведение ПТП. Спорно е дали това поведение е виновно. В настоящия казус е налице и одобреното споразумение от 08.03.2022 г., по НОХД № 10990/2021 г., по описа на СРС, НО, 103-ти състав, с което Г. М. се признава за виновен, в това че на 04.12.2020 г., около 21: 00 ч., по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Брюксел“, към ул. „•••••••, управлявал моторно превозно средство - л. а. „Шкода Ситигоу“, с рег. № •••••••, след употребата на наркотични вещества - канабис, и е реализирал престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно въпросите за виновността на дееца, извършването на деянието и неговата противоправност. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален, като за прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. Ето защо с признаването си за виновен в извършването на това престъпление Г. М. признава и, че на 04.12.2020 г. е имал психическата способност да разбере свойството и значението на извършеното деяние, а именно, въпреки че е съзнавал законовата забрана да управлява МПС след употреба на наркотично вещество (коноп), е поел управлението на лекия автомобил „Шкода Ситигоу“. Съдът приема от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и съдебно-психиатричната експертиза, че ответникът страда от Параноидна шизофрения. На л. 8 от СПсЕ е обяснено, че това заболяване е хронично, което подлежи на системно и дългосрочно, често пожизнено лечение, като неговият ход е най-често пристъпен. Между пристъпите може да има чисти ремисии - с пълно възстановяване капацитета на индивида (по-рядко) и непълни ремисии, при които капацитетите на индивида не се възстановяват до предболестно ниво. Съдът отчита, че заболяването на ответника не е необратимо, и че въпреки че то може да прогресира, се характеризира със своята пристъпност, при която лицето не е лишено изначално от невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките, а това е възможно да се прояви в определени моменти, когато получава пристъпи. Заключението на вещото лице, че към 04.12.2020 г. Г. Т. М. не е бил в състояние да разбира постъпките си обкръжаващата го действителност е изградено основно на свидетелските показания на майката на ответника, защото от тях се изяснява че към м. април 2020 г., на ответника вече е било проведено медикаментозно лечение, което е било преустановено по причина, че състоянието му се е подобрило. След м. април 2020 г. липсват писмени доказателства, от които може да се направи извод за влошаване психическото състояние на ответника, освен свидетелските показания, които следва да се преценят по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки заинтересоваността на майката да изнесе факти, обслужващи защитната теза на сина й. Дори и да се възприемат безкритично твърденията й, че от лятото на 2020 г. състоянието на Г. М. се е влошило, имал е нервни изблици и моменти на агресия, че на 15.10.2020 г. е заплашил, че ще се самоубие и че м. ноември 2020 г. са посещавали в ЦПЗ Сточна гара, самата тя признава, че в състоянието на сина й е имало „периоди на просветление и периоди на кратко влошава, понякога в рамките на един ден, може и за един час“, както и че не си спомня състоянието му непосредствено преди и на дата 04.12.2020 г. В този смисъл и свидетелските показания сочат, че към 04.12.2020 г. проявлението на заболяването на ответника, характеризиращо се с пристъпи, е било епизодично и кратковременно (един ден или часове), а не постоянно и продължително (със седмици или месеци). Съществена специфика в случая, която съдът намира, че следва да се отчете при преценка психическата годност на ответника на 04.12.2020 г., е, че сключването на договора за наем на процесния автомобил се отличава от обичайния за това начин, тъй като не се свежда до простото действие по подписване на договора на хартиен носител, в който случай на невменяемо лице е достатъчно да бъде предложен лист хартия, върху който той да положи механично подписа си, , а се извършва изцяло по почин ответника, чрез мобилно приложение, което е инсталирано на смартфона му. Естеството на процеса по наемане изисква при използване на подобно техническо средство, потребителят да влезе в мобилното си приложение, което той предварително е инсталирал, и да си избере конкретен автомобил в района, в който е паркиран, да се качи в него, и да го стартира, което става с команда от смартфона (т. 1.6 от договора). Очевидно е, че ответникът е извършил тази поредица от действия, които съдът счита, че поначало са ясен белег на осъзнато желание към използването на автомобила и безспорно лицето, въпреки заболяването си, е притежавал съхранен интелектуалния капацитет да осъзнае, че вече е имал сключен на 19.07.2020 г. договор за предоставяне на услуга по наемане на автомобил, да извърши неговата „резервация“ по смисъла на т. 2.4 от договора, и да го стартира отново чрез техническо устройство. В съвкупност с горните факти, съществено е и обстоятелството, че чрез сключеното споразумение пред наказателния съд, сам Г. М. признава, че на същата дата е бил психически годен да разбере, че управлява наетото МПС под влияние на наркотично вещество, и да съзнава, че го извършва в нарушение на закона, т.е. поначало той е имал възможност да формира изводи, както за фактическите, така и за правните последици на своето поведение, поради което е неоснователно твърдението му в отговора на исковата молба, че заради болестта си той нищо не си спомня от процесния ден. Ето защо, настоящият съдебен състав приема за необоснован изводът на вещото лице по СПсЕ, че към момента на наемането на автомобила, който практически съвпада с резервирането му в мобилното приложение и привеждането му в управление чрез стартирането със смартфона, ответникът не е имал адекватно поведение до степен, че не е бил в състояние да преценява обкръжаващата го обстановка. Предвид вече изяснения характер на заболяването на ответника, което се характеризира с епизодични краткотрайни пристъпи, а не е постоянно, и липсата на категорични данни, че непосредствено преди дата 04.12.2020 г. той е бил изпаднал в състояние на невменяемост, то и напълно възможно е било лицето да е било в състояние, което да разбира свойството и значението на постъпките си, а липсата на спомени може да бъде обяснена не само с проявление на заболяването му, но и с употребата на наркотичното вещество. Този извод се подкрепя и от признанието на самия ответника пред наказателния съд относно вината му, която съдържа важен факт за психическата годност на лицето, неотчетен от вещото лице по СПсЕ, поради което съдът не кредитира експертизата. Горните изводи не се опровергават от приложеното към отговора на исковата молба постановление за прекратяване на ДП №3383 ЗМК 538/2021 г. по описа на РУ – СДВР, защото то касае извършване на престъпление, за което прокурорът е приел, че лицето е невменяемо, на 01.05.2021 г., т.е. в значителен период от около половин година след процесното ПТП. През това време, според показанията на свидетелката, синът е продължил да отказва прием на медикаменти и състоянието му да се влошава, като едва на 29.12.2021 г. се е съгласил да започне отново лечение. Ето защо, дори да се приеме безкритично заключението на прокурора относно психическата годност на Г. М. да формира вина към 01.05.2021 г., при този вид и ход на заболяването не може еднозначно да се изведе извод, че в предходен отдалечен във времето момент, на 04.12.2020 г. той е бил в същото състояние. Като наемател ответникът е поел задължението да полага грижата на добър стопанин и да върне автомобила в състояние, което е не по-лошо от това, в което го е получил, след отчитане на обичайното изхабяване, съгласно чл. 6.1 от ОУ към договора за наем. На основание чл. 4.1 от договора наемателят носи пълна отговорност за превозното средство, с изключение на щетите и/или влошаването на състоянието на превозното средство, които възникват по време на експлоатационния период и които са следствие от предишна експлоатация или обичайно износване. Налице са безпротиворечиви доказателства /протокол за ПТП, преписка по щета/, че щетите по л. а. „Шкода Ситигоу“ са настъпили по време на стартирано от профила на ответника наемане на автомобила и изцяло поради неговото виновно поведение. В настоящия случай е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането, доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на превозното средство. Както е пояснило вещото лице Т. Т. в о.з. от 18.03.2024 г., с оглед тежките увреждания в предната част на автомобила, извършен ремонт би повлиял на техническата и експлоатационна годност на автомобила във времето, поради което съдът приема, че причинената от ответника вредата трябва да се възмезди чрез присъждане действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, за каквато е могло да се купи нов, равняваща се на сумата от 32 750 лв. според САТЕ, поради което тази искова претенция е изцяло основателна и следва да се уважи за пълния предявен размер. Относно акцесорното вземане за лихва за забава върху главничното вземане следва да се съобрази, че се касае за договорно неизпълнение. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая страните не са определили конкретен момент, от който наемателят дължи обезщетение за унищожения автомобил, поради което е необходима покана. Такава се налага да бъде отправена и поради естеството на вземането, при което за потребителят е в неизвестност дали ще трябва да плати на наемодателя, предвид възможността последният да упражни правото си на застрахователно обезщетение пред застрахователя, както и с оглед факта, че именно търговецът определя стойността на вредата и трябва да я сведе до знанието на ответника. Г. М. не е оспорил твърденията в исковата молба и приложеното към нея уведомление от 08.01.2021 г. (л. 75-76 от делото), че на същата дата му е изпратена и е получил на имейла, посочен в договора за наем от 19.07.2019 г., покана за заплащане на дължимото обезщетение от 32 750 лв. в седемдневен срок. Видно от т. 11.6 от ОУ потребителят се е съгласил, че предоставеният от него имейл адрес се счита за валидна кореспонденция. Ето защо след изтичането на дадения срок за изпълнение, т.е. от 16.01.2021 г., наемателят е изпаднал в забава и дължи лихва в размер на законната. Предвид тези съображения претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на ПТП – 04.12.2020 г. до 15.01.2021 г. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Относно иска по чл. 92 от ЗЗД: Фактическият състав на правото по чл. 92, ал. 1 включва наличието на акцесорно съглашение (неустойка), предвидено като клауза в договор, с предмет парична сума, което става изискуемо при неизпълнение на задължение на страна по договора. Ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор с ответника и липсва изпълнение от страна на последния на задължение по съответния договор. Съгласно ТР 1 /2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивната част на тълкувателния акт е пояснено, че когато нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът е длъжен да установи нищожността. Аргумент за това следва и от т. 3 от мотивите на ТР №1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в които е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи. При тази проверка съдът не дава указания на страните да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция дължи при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт (така и решение № 125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г., III г.о. на ВКС). Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно. Наемателят Г. Т. М. е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставено ползването на електрическо превозно средство, което не е предназначено за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно наемодателят „Р.Ш.Б.“ ЕАД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. В настоящия случай съгласно т. 16 от Приложение № 1 към договора за наем от 19.07.2019 г. е определена неустойка в размер на 5000 лв., когато наемателят е управлявал превозното средство след употребата на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества. Клаузата се прилага директно спрямо потребителя (ответника) чрез изразяване на съгласие по електронен път чрез мобилно приложение, което изцяло изключва възможността същата да е била уговорена индивидуално – тя е част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на наемодателя. Съдът намира, че визираната клауза е нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави, поради нейната свръхпрекомерност, и в частност нарушава изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Характерът на нарушението на задължението сочи, че неустойката няма обезщетителна функция, тъй като се касае за формално нарушение на забраната да се шофира след употребата на алкохол и/или наркотични или психотропни вещества, без да е обвързана с настъпването на вреди за наемодателя (за вреди, свързани с ПТП и увреждане на автомобила, са предвидени отделни неустойки в т.т. 9, 10, 20 от ОУ). Видно от приложената на л. 55 от делото справка за ползването на процесния автомобил, същият е бил стартиран на 04.12.2020 г. в 02: 02 ч. и пътуването е завършено в 10: 51 ч. на 07.12.2020 г., за което на Г. М. е начислена наемна цена от 240 лв. Извън обстоятелството, че в действителност автомобилът е бил използван единствено на 04.12.2020 г., тъй като на същата дата е реализирано ПТП, при което МПС е станало обективно невъзможно за управление, начислената цена за три дни в размер на 240 лв. или по 80 лв. на ден, съотнесена с претендираната неустойка от 5000 лв., сочи, че последната надхвърля 20 пъти размера на наема. Макар и интересът на търговеца да изисква автомобилите му да се управляват само от водачи в трезво състояние, и в този смисъл да е оправдано размерът на процесната неустойка да бъде силно завишен, сумата от 5000 лв., съобразена с тежестта на самото формално нарушение, предвидените други неустойки при реализирано ПТП, включително самостоятелно съществуващото задължение на потребителя да възстанови щетите при ПТП, както и икономическия стандарт на живот в страната за 2020 г. (при средна работна заплата по данни на НСИ от 1468 лв.) мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и санкционна функции и би съставлявала източник на неоснователно обогатяване, поради което противоречи на морала и добрите нрави, и в частност уговорката е във вреда на потребителя. Предвид изложеното неустоечната клауза по т. 16 от Приложение № 1 „Списък с неустойки“ е нищожна, поради което претенцията по чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е доказана по основание и подлежи на отхвърляне. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство пред СГС, съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 3914, 37 лв., както следва: държавна такса в размер на 1300, 10 лв.; възнаграждение за вещо лице по САТЕ в размер на 433, 77 лв.; възнаграждение за вещото лице по СПсЕ в размер на 260, 26 лв.; и адвокатско възнаграждение в размер на 1910, 34 лв. Ищецът има право, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да му бъдат присъдени и сторените и доказани разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №6237/2023 г. на СГС, за обезпечаване на бъдещ иск, който впоследствие е предявен в настоящото производство (т. 5 от ТР № 6/2012 г., ОСГК на ВКС), както и разноските в следващото го изпълнително производство, които разноски са в общ размер на 1205, 54 лв., от които: 34, 70 лв. - заплатена държавна такса, 1093, 11 лв. - заплатен адвокатски хонорар; 64, 72 лв. - разноски в изпълнителното производство; и 13, 01 лв. - държавна такса за подадена частна жалба в обезпечителното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, в общ размер на 556, 30 лв., както следва: възнаграждение за вещо лице по САТЕ в размер на 13, 25 лв.; възнаграждение за вещото лице по СПсЕ в размер на 39, 74 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 503, 31 лв. Следва да се отбележи, че ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 3800 лв., а ищецът 2202 лв., като последният е претендирал и 1260 лв. адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, или общо за двете производства 3462 лв., като се отчита, че исковото производство е продължение на обезпечителното производство, а в последното адвокатът на ищеца в една не малка степен вече е положил усилия по подготовката на завеждането на делото. От друга страна, макар и исковото производство да не се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност, в него са събрани писмени доказателства, изслушан е един свидетел и две експертизи. С оглед обема на положения от двамата адвокати труд и сходния размер на платените от ищеца и ответника адвокатски възнаграждения, съдът намира бланкетно релевираните от тях възражения за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за неоснователно, поради което не счита за необходимо да го намалява. Така мотивиран, съдът