Решение № 490 от 26.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3029/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 15027/21.12.2022 г. по гр.д № 66 569/2021 г. по описа на СРС, 127 с-в са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против Н. А. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 203 Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2 142, 29 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги по договорна (съдебна) сметка 2800041748, създадена към клиентски номер 1005121555, за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••, ап. 12 за периода от 20.03.2012 г. до 10.02.2021 г. и сумата в размер на 1 146, 56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.04.2012 г. до 10.02.2021 г. за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31 673/2021 г. по описа на Софийски районен съд 127 състав. Подадена е в срок въззивна жалба вх. № 2391/05.01.2023 г. /дата получаване по и-мейл 04.01.2023 г., в 23, 58 часа / от ищеца против решението. Излага в жалбата, че са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху недвижим имот, поради което и не може да се очаква водоснабдителното дружество да разполага с нотариален акт или с друг документ, представляващ титул за собственост на имота, до който доставя ВиК услуги. Твърди, че от представената по делото справка от имотния регистър се установява принадлежността на правото на собственост върху имота от страна на ответницата. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери. По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Също така, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. В случая недоказано при условията на пълно и главно доказване е останало процесният имот, до който се твърди да са доставяни В и К услуги в процесния период, да е бил собственост на ответника. В тази връзка ищецът е представил единствено справка от Агенция по вписванията от 04.02.2021 г. Ответникът с отговора на исковата молба изрично оспорва да е бил собственик или титуляр на правото на ползване върху процесния имот, както и оспорва самата справка. Други доказателства относно принадлежността на правото на собственост и съществуването на правоотношение за доставка на В и К услуги не са представени. Така представената справка е единственото доказателство във връзка с принадлежността на правото на собственост в исковия период върху процесния имот, до който се твърди са доставяни В и К услуги. Вписването на нотариалните актове е охранително производство, което се извършва по реда на Правилника за вписванията. Според чл. 1 ПВ вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги /чл. 7 ПВ/ и възможност гражданите да правят справки по тези книги /съгласно чл. 42 ПВ/. Така справката няма удостоверителен характер, а е само допълнителен способ при извършване на проверка във връзка с издаване на удостоверения по чл. 47 ПВ. Съгласно разпоредбата на чл. 42 ПВ всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, както и незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. Също така представената справка, оспорена своевременно, би могла да не съдържа всички вписвания по персоналната партида на лице. Вписването по персоналните партиди, които се водят в Службите по вписванията, не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Единствено чрез представената справка не е възможно при условията на пълно и главно доказване да се приеме, че ответникът е бил носител на вещни права върху водоснабдения имот през процесния период. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Правилно решаващият състав на СРС е приел, че недоказано е останало ответникът да е страна в правоотношение по доставка на В и К услуги за исковия период като собственик на процесния имот. Така мотивиран, Софийски градски съд