Решение № 4938 от 4.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 966/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, подадена чрез пълномощник, против Решение № 233/02.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 260/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Изложени са доводи за съставомерност на деянието, предвид наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на "Е. България“ ЕАД за извършеното от него нарушение. Навеждат се доводи, че районният съдът е преценил избирателно и едностранчиво събраните по делото доказателства, поради което не е изяснил правилно фактическата обстановка и в резултат е постановил незаконосъобразно решение. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като при евентуална претенция за присъждане на разноски от ответната страна, прави възражение за прекомерност и намаляването им до установения в наредбата минимум. Изложените в жалбата аргументи са доразвити в депозирано по делото писмено становище. Подадена е и частна жалба от „Е. България“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И.“, [улица], комплекс „Л. Т.“ ет. •, представлявано от А. Т., чрез адв. Т. Т. – САК, против Определение № 47/18.02.2025 г., постановено по н.а.х. дело № 260 по описа на Районен съд – Разлог за 2024 г., с което е оставено без уважение искането на касационния ответник за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се в жалбата, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се, обжалваното определение да се отмени и да се присъдят, разноските сторени по н.а.х.д. № 260/2024 г. по описа на РС – Разлог, н.а.х.д. № 657/2022 г. по описа на РС – Разлог и к.н.а.х. дело 136/2024 г. по описа на АдмС – Благоевград в пълен размер. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - „Е. България“ ЕАД, чрез процесуалния му представител по пълномощие – адв. Б. - САК, оспорва твърденията в касационната жалба като неоснователни и недоказани. Подробни съображения в тази насока са изложени в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и в представената в съдебно заседание писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прилага списък. Поддържат се и съображения за основателност на частната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради което счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционните решение и определение, установи следното: По касационната жалба: Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е отменил Наказателно постановление № КГ-2466/24.11.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Е. България“ ЕАД, за нарушение на чл. 47, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 3 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева /т. 1 от НП/, като на дружеството е възложено да заплати разходите по вземане и изпитване на проба в общ размер на 435, 00 /четиристотин тридесет и пет/ лева /т. 2 от НП/. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е обосновал извод за липса на осъществен от санкционираното дружество състав на соченото нарушение по чл. 47, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално основание. Посочил е, че неспазването на изискванията за пробовземане на процесния продукт опорочава представителността на пробите за изпитване. По същество съдът е обосновал извод за несъставомерност на деянието и неправомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото правно основание, приел е, че не е осъществен състава на нарушението от субективна страна и е отменил НП. Решението е неправилно. Имуществената отговорност на "Е. България" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И.“, [улица], комплекс „Л. Т.“ ет. •, представлявано от А. Т. е ангажирана на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, според която на краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 4, се налага глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв. От правна страна наказанието е обосновано с нарушение на чл. 47, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, съгласно която разпоредба изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е минимум 9% обемни биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, които са кислородосъдържащи съединения по смисъла на §1, т. 1, буква „в“ от ДР на ЗЕВИ. Разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ забранява на крайните разпространители да предоставят на пазара течни горива, които не съответстват на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, а в проверената бензиностанция ТК 1153 – „Е. Банско“, управлявана от „Е. България“ ЕАД, намираща се в [населено място], с адрес: [улица], в качеството му на краен разпространител е предоставяло на пазара Автомобилен бензин А-95Н със съдържание на биогориво под минимално допустимата стойност. При така посочената нормативна уредба настоящият касационен състав не споделя направения от решаващия съд краен извод за фактическа и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение. Неправилни са и изводите на районния съд, че извършеното нарушение не е надлежно установено от събраните доказателства, както и че, не се установява по несъмнен начин авторството на нарушителя. В настоящия случай, единствените релевантни факти, които са предпоставка за ангажирането на имуществената отговорност на дружеството са два: субектът да е краен разпространител и да предоставя на пазара течни горива от нефтен произход с отклонения от изискванията на ЗЕВИ. Безспорно дружеството "Е. България“ ЕАД притежава качеството "краен разпространител" съобразно легалната дефиниция на понятието, визирана в §1, т.12 от ДР на ЗЕВИ във вр. с §1, т. 20, от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и като такъв носи самостоятелна отговорност за качеството на предлаганото гориво. Изложените в тази връзка мотиви както в НП, така и в обжалвания съдебен акт, са правилни и законосъобразни. Налице е и втората съставомерна предпоставка, а именно: "предлагане на пазара". Легална дефиниция на това понятие не се съдържа нито в ЗЕВИ, нито в ЗЧАВ. То е въведено в ЗЕВИ след изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 91 от 2018 г., като по предходната редакция на чл. 67, ал. 2, сегашна ал. 3 от ЗЕВИ, изпълнителното деяние се е изразявало в "предоставяне на пазара". Съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗЕВИ "предоставяне на пазара" е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (EO) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 - всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Предвид липсата на законово определение и доколкото понятията "предлагане на пазара" и "предоставяне на пазара" имат идентичен смисъл, първото също следва да бъде прието за дефинирано в смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (EO) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г., а именно, че предлагането на пазара представлява доставка на гориво като част от търговската дейност на субекта. В случая неправилно районният съд е достигнал до извода, че е налице несъответствие, както в АУАН, така и в НП между нормата, която посочена за нарушена и нарушението, което е описано. В процесното НП ясно и нормативно обосновано е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдържащото се в НП фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, по отношение описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта, от своя страна процесното НП съответства в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство, безспорно установено е извършеното нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството в качеството му на краен разпространител, носещо обективна, без виновна отговорност за извършеното нарушение. Това означава, че „Е. България“ ЕАД е субект на нарушението, тъй като разпространява течни горива на бензиностанция, и в това си качество е нарушил установените задължителни правила за поведение в чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ. Поради това дружеството-ответник е осъществило и от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, тъй като краен разпространител е предлагал на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ. Също така настоящият съдебен състав счита, че определеният от административнонаказващият орган в НП размер на имуществената санкция е в предвидения от закона единствен такъв, поради което е правилен и законосъобразен. Във връзка с изложеното настоящия състав на касационната инстанция приема процесното наказателно постановление за законосъобразно издадено. На следващо място от събраните в хода на производството доказателства се установява, че предлаганото течно гориво Автомобилен бензин RON95 не съответства с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, като получения резултат за съдържание на биогориво в автомобилен бензин след изпитването е 8, 39 % при норма 9% обемни, съгласно изискването на ЗЕВИ. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че е нарушена забраната за разпространение на горива за бензинови двигатели, които не отговарят на изискванията за качество, поради което се обосновава извод, че е налице състав на административно нарушение на чл.47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. В този смисъл е и санкционната норма на чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ, в която е предвидено, че краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ се наказва с глоба в размер на 25 000 лева, съответно с имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Към момента на извършване на проверката и установяване на нарушението, жалбоподателя като краен разпространител, е отговорен за съответствието на разпространяваните или използваните от него течни горива с изискванията на ЗЕВИ. Без значение за спора е обстоятелството каква е била евентуалната причина за променения показател на биогориво в автомобилния бензин, тъй като целта на законодателя е да обезпечи разпространението на течни горива, които да отговарят на съответните нормативни изисквания и без правно значение за целите на административната отговорност са причините, довели до несъответствието на разпространяваното гориво с тези изисквания, т. е. отговорността е обективна. Наличието на изрядна документация, в частност декларация за съответствие № 2230/23.05.2022 г. /законово задължение определено в чл. 48, ал. 3 от ЗЕВИ/, не освобождава от задължение крайният разпространител да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Така представената декларация потвърждава, само че предоставяното гориво е съответствало на изискванията за съдържание на биогориво към момента на пускането на пазара, но не и към момента на извършване на проверката и установяване на нарушението с процесния Констативен протокол. Не може да бъде споделен и изводът на съда досежно опорочена процедура по вземане на проба. Видно е от данните по делото, че при извършената проверка на процесния обект, стопанисван и управляван от дружеството – ответник, е съставен Протокол № С-0090/ 02.06.2022 г. Съдът е следвало да съобрази факта, че преди всичко, същият е редовно съставен от компетентни длъжностни лица, в кръга на службата им, по установените форма и ред, поради което съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно извършените от съставителите му действия. Очевидно е, че отразените в него факти и обстоятелства свидетелстват за проведена в съответствие със нормативните изисквания процедура по пробовземане. От съществено значение е и фактът, че протоколът е връчен на представител на дружеството, приет е без възражения /в т.ч. в него се съдържа изявление „нямам забележки“/, не е оспорен по предвидения от закона ред, респективно отразените в него факти и обстоятелства не са оборени и опровергани. Изводът на съда в обратна насока е лаконично аргументиран въз основа на неубедителни и неустановени по категоричен начин сведения. Поради това и касационната инстанция приема, че процесните проби от гориво са били взети при стриктно спазване на реда на чл. 18 - чл. 21 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ и БДС EN 14275, към който препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от наредбата. В допълнение и в контекста на гореизложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че неправилно районния съд е кредитирал заключението на допуснатата и изслушана съдебно-химическа експертиза. Експертизата е допусната за ползване на мнение на съдебен експерт за установяване на пропуски в пробовземането. Според вещото лице длъжностните лица е „следвало да измерят температурата на околната среда, както и температурата на горивото на бензиноколонката“. Тези действия не са посочени като задължителни, съгласно стандартите за вземане на проби. От събраните по делото доказателства е видно, че пробата е взета в предварително охладени метални съдове за еднократна употреба, които се намират в хладилна чанта с охладител. В стандартите за вземане на проби БДС EN ISO 3170 и БДС EN 14275: 2013 не е посочена конкретна температура за вземането на пробите от течните горива. Важно е да се отбележи, че трябва да се прави разлика между изискванията към температура на пробовземане, температура на съхранение на пробата и температура, при която се изпитва пробата. В т. 8.2.2 “Охлаждане на пробата“ от стандарта за изпитване на горивото БДС EN ISO 22854 за показател „Съдържание на кислородосъдържащи съединения“ се дава препоръка температурата на пробата за изпитване да бъде между 0 °C и 5 °C. Тази температура е задължителна за охлаждане на пробата преди изпитване и не се изисква да бъде осигурена по време на вземането на пробата и нейното съхранение. В тази връзка следва де се отбележи, че процедурата по охлаждане на пробата от автомобилния бензин преди изпитване е приложена и от Стационарната лаборатория на ГДККТГ. От събраните по делото доказателства става ясно още, че са спазени и всички изисквания на чл. 20 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Транспортирането на пробата от автомобилен бензин е напълно в съответствие на изискванията на чл. 21 от НИКТГУРНТК. Както вече бе посочено - пробите от течни горива от бензиноколонката са взети при спазване от страна на контролните органи на ДАМТН на всички изисквания на националното законодателство, а именно по реда на чл. 18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК. Тоест процедурата по вземане на пробите е изпълнена в нейната цялост по стандарт БДС EN 14275: 2013. В този смисъл изложените констатации в експертизата, че не са използвани охладители за проби, съгласно т. 5.7 от БДС ЕN ISO 3170: 2006, което е довело до затопляне на пробата освен, че не се подкрепят с конкретни доказателства, но и не се основават на стандарт БДС EN 14275 и практически не може да се приложи при вземане на проби от бензиноколонка, тъй като се ползва удължител. Също така всеки друг начин на вземане на проба от бензиноколонка би могъл да се разглежда като нарушение на нормативната уредба. В тази връзка е некоректно посочения и от пълномощника на дружеството-ответник в отговора по касационната жалба – стандарт БДС EN ISO 3170, който е приложим само при вземане на проби от резервоари и тръбопроводи, какъвто не е настоящия случай, при който взетата проба от гориво е взета по ред и със средства установени в разпоредбата на чл. 18 от НИКТГУРНТК. Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че изводите в заключението на вещото лице по приетата съдебно-химическа експертиза са базирани на предположения и вероятности. Дадено е теоретично и хипотетично заключение за извършени нарушения, при невъзможност да се проверят взетите проби. Ето защо по аргумент и на изложеното настоящият съдебен състав прави извод, че нормативните изисквания за вземане на пробите от течни горива не са нарушени. Възраженията в обратна насока от пълномощника на дружеството-ответник са неоснователни и абстрактни, без да са подкрепени с някакво доказателство. Същите почиват на неправилна интерпретация и факти, които не са установени по безспорен начин с доказателства. По изложените съображения, приемайки НП за незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което НП като законосъобразно да бъде потвърдено. При този изход от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правната сложност на делото, обема осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция, е в размер на 100. 00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по касационната жалба. Що се касае до частната жалба против Определение № 47/18.02.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 260/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, следва да се посочи, че по изложените по-горе аргументи процесното Решение № 233/02.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 260/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог следва да бъде отменено изцяло, в т.ч. в частта му за разноските, поради което е безпредметно касационната инстанция да проверява правилността на определението, с което е оставено без уважение искането на касационния ответник за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН Административен съд – Благоевград