Решение № 10 от 20.1.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 239/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 27 от 20.02.2024 г. по НОХД № 2107/2024 г. по описа на по описа на Районен съд Русе подсъдимата М. И. П. е родена на ••.••.••••г. в гр. Русе, с българско гражданство, неосъждана, със средно образование, неомъжена, работи, живуща гр.Русе, ул. „Р." № ••, вх.•, ет.••, ап.••, ЕГН: ••••••••••, за виновна в това, че на 11.10.2022г. в гр.Русе, в условията на посредствено извършителство, чрез упълномощен адвокат С.Н.Ф. от АК гр.Русе, пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура - Русе, чрез подаване на жалба с вх. № 5771/2022 г., набедила Х.Й.М. от гр. Русе, в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 - средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни и в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 - счупване на зъб, като знаела, че М. е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 и чл. 54 от НК, налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и обществено порицание, чрез прочитане на присъдата по Радио-център към Община Русе. На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. С присъдата подс. П. е осъдена да заплати и разноски в съответен размер – в полза на ОДМВР - Русе и в полза на Районен съд Русе. Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от М. И. П., чрез упълномощеният защитник адв. П. М. АК-Русе. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, навежда твърдения за необоснованост. Моли присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимата бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение или алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание. По постъпилата жалба не е изразено становище от страна на държавното обвинение. В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата изразява несъгласие с доводите на прокурора, че първостепенният съд е достигнал до правилен извод въз основа на събрания по делото доказателствен материал и е постановил правилна и законосъобразна присъда. Счита същата за неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в неправилен анализ на фактите и събраните по делото доказателства. Подсъдимата се явява лично и се солидаризира с доводите на защитника си, като моли да бъде оправдана. Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда твърдение за неоснователност на жалбата. Сочи, че от първостепенния съдебен състав са били отчетени надлежно всички обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства, поради което счита, че не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата. Моли присъдата на РРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице, легитимирано за такова процесуално действие. Първоинстанционният съд е събрал множество доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните фактически положения: Подс. М. И. П. е родена на ••.••.•••• г. в гр. Русе, български гражданин, неомъжена, средно образование, работи, неосъждана, жив. в гр. Р., ул. „Р.“ № ••, вх. •, ет. ••, ап. ••, ЕГН •••••••••. През 2022г. Х. М. бил д. на етажната собственост в бл. „Ж." находящ се на ул. „Р." № •• в гр. Русе. На 12.08.2022г., той поправял бравата на вратата на едно от помещенията на партерния етаж, когато чул удари по вратата на асансьора. Отишъл да провери каква е ситуацията и видял как подс. М. П. (живуща в жилищния блок) блъска по вратата на подемното съоръжение. М. й направил забележка, а обвиняемата го нагрубила като му казала, че е д. на „оная й работа", влязла в асансьора и се качила до апартамента си на 13- тия етаж. 10 минути по-късно, тя слязла отново на партера и поискала от св. М. ключ за сушилното помещение. Той й отговорил, че няма такъв, тъй като единствено вратата към това помещение е обща, но самото то е разделено на отделни клетки, които са частна собственост и представляват прилежащи части към съответните жилищни помещения. Отговорът не се харесал на подс. П.. Тя започнала на висок и арогантен тон да му търси сметка, както и да го обижда, след което се изплюла в краката му и го напсувала. д.ят не се сдържал и й ударил два шамара. След което подс. П. запалила цигара и се насочила към асансьора, св. М. отишъл при нея за да й направи забележка да не се качва с цигарата в товароподемното съоръжение, за да избегне опасността от предизвикване на пожар, подс. П. му казала да си гледа работата, влязла в асансьора, а св. М. задържал вратата и настоял да изгаси цигарата. Тогава обвиняемата отново го напсувала и се опитала да го удари с десния си крак в лицето, вследствие на което му счупила очилата. При усилието си обаче, тя загубила равновесие, левият й опорен крак, на който била пренесена цялата й тежест не издържал и паднала на пода в асансьора, след което сама се изправила, без чужда помощ и с асансьора се качила до жилището си. Тъй като имала силни болки в крака, подс. П. посетила УМБАЛ „Медика Русе". След проведен медицински преглед, диагнозата, която била поставена от лекуващия лекар ортопед била - счупване на външен малеолус (счупване на крака в областта на левия глезен). При снемането на анамнезата заявила, че кракът й е счупен след нанесен побой от д.я - Х. М., служителите на „Медика“ се свързали с органите на МВР и по случая била извършена проверка от В.Х. - полицейски инспектор в ОДМВР-Русе. Пред него подс. П. заявила, че е ударила д.я, а кракът й е счупен по нейна вина. Впоследствие обаче, П. се свързала с адвокат - св. С.С. и му заявила, че нейния съсед - Х. М. й счупил крака и й избил зъб. С цел изготвяне на жалба до прокуратурата, тя предоставила и медицинска документация, за да подкрепи твърденията си. Подсъдимата упълномощила св. С. да я представлява пред Районна прокуратура - гр. Русе, като изготви и подаде жалба от нейно име. На 11.10.2022г., въз основа на обяснията на подсъдимата и представената от нея медицинска документация, св. С. без знание за действителния развой на събитията, депозирал изготвената от него жалба в деловодството на Районна прокуратура -гр.Русе. В жалбата е описано, че докато М. П. разговаряла с Х. М. във връзка с ключовете от сушилното помещение, си била прехапала устната, при което й потекло кръв и тя я изплюла. Последния й ударил шамар, вследствие на който й счупил зъб. След това докато чакала асансьора, д.ят минал покрай нея и я ритнал по левия крак. Тя веднага сигнализирала на ЕЕН: 112 и на място пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал П. до УМБАЛ „Медика-Русе". В хода на досъдебното наказателно производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, като видно от заключението на вещото лице, обвиняемата е получила следните телесни увреждания от инцидента на 12.08.2022г.: Бималеоларно счупване на костите на лява подбредрица - счупване на заден малеол на дистална лява тибия и метадиафизарно спираловидно счупване на дистална лява фабула. Според вещото лице, същите отговарят да са получени следствие падане от собствен ръст и следва да се преценяват по медико- биологичните признаци – трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Заключението се подкрепя и с показанията му в съдебно заседание. Вещото лице се е произнесло относно твърдението на подсъдимата за счупения й зъб, като е заключило, че по делото няма обективни данни за такова увреждане, а ударите на М. не са годни да го причинят. С протокол за доброволно предаване, Х. М. предал записи от камерите за видеонаблюдение ситуирани в партерното помещение на бл. „Ж.". Въз основа на същите била изготвена техническа експертиза, като от видео-кадрите е видно, че действително св. М. не е ритал по крака на подсъдимата, а тя се е опитала да го ритне в лицето и сама е паднала на левия си крак. Тази фактическа обстановка Русенският районен съд е извел въз основа на свидетелските показания на свидетелите - В.Х., С.С., М.В., Х. М., И. В., които съда изцяло кредитира, тъй като са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието, подкрепят се както от видеозаписите от охранителните камери, така и от назначените и приети неоспорени от страните заключение по назначената техническа експертиза и експертното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза. Писмени доказателства и доказателствени средства - жалба с вх. № 5771/2022г. по описа, медицинска документация, справка за съдимост, писмени характеристики, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколите за следствените действия. Макар да се обжалва постановената по делото присъда, когато въззивното производство е инициирано от подсъдимия и неговия защитник, се извършва цялостна проверка на законосъобразността на наказателния процес до този момент, независимо от изложените доводи в жалбата и без възможност за утежняване на положението на подсъдимия. Изхождайки от изложеното, въззивният съд в настоящия случай намира, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата или за ново разглеждане от районния съд. Изброената доказателствена съвкупност, въззивният съд преценява като достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. При тази установена фактическа обстановка, от правна страна РОС приема следното: За да е налице съставът на престъплението по чл. 286, ал. 2 НК е необходимо субектът на наказателна отговорност пред надлежен орган на властта да набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или да представи неистински доказателства срещу него и набеденият да бъде привлечен към наказателна отговорност. В настоящия случай е повдигнато обвинение по първата алтернатива - набеждаване в престъпление, а не представяне на неистински доказателства. За да е налице изпълнителното деяние на „набедяване в престъпление“, е необходимо деецът да съобщи на компетентния да възбуди наказателното преследване надлежен орган на властта, че е било извършено престъпление от друго лице, каквото всъщност то не е извършило. Деецът трябва да знае, че набеденото лице е невинно, или единствената форма на вината за това престъпление е прекият умисъл. Не се спори, че с подаването на жалба с вх. № 5771/22 тя се адресира до съответния местно-компетентен районен съд, който се явява надлежен орган на властта, доколкото ответникът по жалбата придобива качеството на подсъдим с разпореждането на компетентния съд за предаването му на съд и в този случай съдебен орган разполага с правомощието да образува наказателно преследване срещу посоченото в жалбата лице. При описаните факти районният съд е направил верни изводи за правната квалификация на деянието по чл. 286, ал. 1 НК, за което подсъдимата П. следва да понесе отговорност. В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че с деянието си подс. М. И. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1от НК. От обективна страна, на 11.10.2022г. в гр. Русе, в условията на посредствено извършителство, чрез упълномощен адвокат С.Н.Ф. от АК гр.Русе, пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура - Русе, чрез подаване на жалба с вх. № 5771/22, набедила Х.Й.М. от гр.Русе, в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 - средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни и в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК - лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, звън случаите на чл.128 и чл.129 - счупване на зъб, като знаела, че М. е невинен. Деянието е осъществено писмено пред надлежен орган на власт, какъвто е Районна прокуратура Русе чрез депозирането на жалба – на 11.10.2022 г. Подсъдимата П. съобщила пред посочения орган, че св. М.. е извършил престъпления по по чл.129, ал.2, вр. ал.1 и по чл.130, ал.1 от НК, каквито той в действителност не е извършил. Деянието извършено от П. е осъществено в условията на посредствено извършителство, тьй като въпросната жалба е подадена от адв. С. от името на подсъдимата, без негово знание за истинността на изложените факти, тьй като същият не е бил запознат с фактическите обстоятелства от състава на престъплението. В допълнение съдът отбелязва, че подс. П. осъществила посегателство и срещу прокуратурата, като орган на съдебната власт, която може да образува и предприема наказателно преследване. Чрез жалбата си П. се е стремила да предизвика намесата на органа на властта, за да бъде осъществено наказателно преследване срещу набедения Х.Й.М.. Законосъобразно РРС е приел, че от субективна страна, деянието е осъществено от подс. Пекова виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същата към момента на подаване на жалбата, към компетентните органи за извършено престъпление, следва да е убедена, че такова не е извършено; следва да съзнава ясно, че лицето, което сочи като извършител на престъпление не го е извършил. Това знание формира и вината на дееца като субективно отношение към извършеното. В настоящия случай подсъдимата е съзнавала, че счупването на зъбът не е в следствие на ударените от св. М. шамари. Също така подсъдимата е знаела, че св. М. не я е ритал по крака, още повече да е станало причина за счупването на кракът. Това се подкрепя от направените от нея изявление пред органите на МВР - В.Х. - полицейски инспектор в ОДМВР-Русе, на когото е казала, при извършената проверка, че кракът й е счупен по нейна вина. Като изцяло се солидаризира с изводите на Русенския районен съд, въззивната инстанция счита изложените в тях съображения за правилни и законосъобразни както и че подс. М. И. П. следва да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. По делото няма спор, че подсъдимата е с чисто съдебно минало и в този смисъл е и приложената по делото справка за съдимост. От страна на първата инстанция са изведени данни за негативни характеристични данни на подс. П., в случая обаче в хода на въззивното производство по делото е приета характеристика от неговия работодател, от която е видно, че последната е добър, възпитан и отзивчив и никога не е имал проблеми в работата си. Въззивната инстанция счита, че дори и да приеме липсата на отегчаващи обстоятелства, първостепенният съд правилно е наложил наказание при решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година е в минималния, предвиден от закона размер, като правилно е преценил, че същото следва да се отложи на осн. чл.66 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото. С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд правилно е възложил на подсъдимия разноските по делото. След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция преценява, че жалбата е неоснователна. Постановената присъда е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло. Така мотивиран и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК Русенски окръжен съд