Решение № 60 от 7.10.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 128/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 20242100900410 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас ищецът „Строителни материали“ АД, ЕИК 102607854, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, м.с. „Върли бряг“, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 13, ет. 2 - адв. Х. Х. е предявил искове, че ответникът Министерство на енергетиката не разполага спрямо него със следните вземания по договор за концесия от 28.05.2008 г. за добив на подземни богатства – строителни материали в землището на с. Дебелт, община Средец, сключен с Министерския съвет:

І. За неустойки по чл.38, ал.1 от договора:

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура № 1000019737 от 30.09.2024 год. в размер на 25510, 25 лева за непредставяне на Годишен работен проект за 2018 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура № 1000019738 от 30.09.2024 год. в размер на 25509, 85 лева за непредставяне на Годишен работен проект за 2019 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура №1000019739 от 30.09.2024 год. в размер на 17189, 25 лева за непредставянето на Годишен работен проект за 2020 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура №1000019740 от 30.09.2024 год. в размер на 26954, 23 лева за непредставянето на Годишен работен проект за 2021 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура №1000019741 от 30.09.2024 год. в размер на 27916, 88 лева за непредставянето на Годишен работен проект за 2022 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура №1000019742 от 30.09.2024 год. в размер на 34174, 11 лева за непредставянето на Годишен работен проект за 2023 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от неустойката по Фактура №1000019743 от 30.09.2024 год. в размер на 38611, 54 лева за непредставянето на Годишен работен проект за 2024 год.

ІІ. За неустойки по чл.38, ал.3 от договора:

• за сумата от 1397, 80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение през 2018г. по Фактура № 1000019744 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1397, 80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение през 2019г. по Фактура №1000019745 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1450, 57 лева, представляваща неустойка за неизпълнение през 2020г. по Фактура №1000019746 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1479, 65 лева, представляваща неустойка за неизпълнение през 2021г. по Фактура №1000019747 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1529, 69 лева, представляваща неустойка за неизпълнение през 2022г. по Фактура №1000019748 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1872, 55 лева, представляваща неустойка за неизпълнение през 2023г. по Фактура №•••••••••• от 30.09.2024 год.;

ІІІ. За концесионни възнаграждения:

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17090, 40 лева с падеж 30.01.2018 год. по Фактура № •••••••••• от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 16784, 40 лева с падеж 30.07.2018 год. по Фактура № 1000019708 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 16784, 40 лева с падеж 30.01.2019 год. по Фактура № 1000019709 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17406, 84 лева с падеж 30.07.2019 год. по Фактура № 1000019710 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17406, 84 лева с падеж 30.01.2020 год. по Фактура № 1000019711 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17406, 84 лева с падеж 30.07.2020 г. по Фактура № •••••••••• от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17406, 84 лева с падеж 30.01.2021 г. по Фактура № 1000019713 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17755, 73 лева с падеж 30.07.2021 г. по Фактура № 1000019714 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 17755, 73 лева с падеж 30.01.2022 г. по Фактура № 1000019715 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 18356, 31 лева с падеж 30.07.2022 г. по Фактура № 1000019716 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 18356, 31 лева с падеж 30.01.2023 г. по Фактура № 1000019717 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 22470, 65 лева с падеж 30.07.2023 г. по Фактура № 1000019718 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 22470, 65 лева с падеж 30.01.2024 г. по Фактура № 1000019719 от 30.09.2024 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от концесионна вноска на стойност 25319, 04 лева с падеж 30.07.2024 г. по Фактура № 1000019720 от 30.09.2024 год.;

ІV. За мораторни неустойки по чл.37, ал.2 от договора:

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4351, 71 лева по Фактура № 1000019721 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2016 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4272, 60 лева по Фактура № 1000019722 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2017 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4272, 60 лева по Фактура № 1000019723 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2017 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4193, 40 лева по Фактура № 1000019724 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2018 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4193, 40 лева по Фактура № 1000019725 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2018 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4351, 71 лева по Фактура № 1000019726 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2019 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4351, 71 лева по Фактура № 1000019727 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2019 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4351, 71 лева по Фактура № •••••••••• от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2020 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4351, 71 лева по Фактура № 1000019729 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2020 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4438, 93 лева по Фактура № 1000019730 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2021 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4438, 93 лева по Фактура № 1000019731 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2021 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4589, 08 лева по Фактура № 1000019732 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2022 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 4589, 08 лева по Фактура № •••••••••• от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2022 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 5617, 66 лева по Фактура № 1000019734 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2023 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 5617, 66 лева по Фактура № 1000019735 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за второто полугодие на 2023 год.;

• за сумата от 1000 лева, представляваща част от мораторна неустойка в размер на 6329, 76 лева по Фактура № 1000019736 от 30.09.2024 год., начислена за забавено плащане на дължимата концесионна вноска за първото полугодие на 2024 год.

С Решение № 146 от 07.05.2025 г. по цитираното дело окръжният съд е уважил претенциите изцяло и е присъдил в тежест на ответното министерство деловодни разноски.

Ответникът Министерството на енергетиката е подал въззивна жалба, с която моли за отмяната на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

В жалбата са изложени доводи, че в нарушение на процесуалния закон не били съобразени доводите в отговора на исковата молба (озаглавен становище), подаден след изтичането на срока по чл. 367 от ГПК. Поддържа се, че процесуалната преклузия настъпва едва след обявяване на доклада по чл. 374 вр. чл.146 ГПК в първото по делото съдебно заседание. Прилагат се доказателства за здравословното състояние на процесуалния представител на ответника в периода 25.01.2025 г. – 13.02.2025 г. По същество на спора се твърди, че договорът за концесия е бил прекратен едва с изтичане на неговия срок. Понеже ищецът не е изпълнявал задълженията си да заплаща концесионни вноски, както и да представя проекти за работата си и да я отчита, той дължал сумите по оспорените фактури за главници, компенсаторни и мораторни неустойки.

Оспорени са доводите за нищожност на неустоечните клаузи, които имали и санкционна функция и били оправдани, с оглед значимия договорен интерес.

Жалбата съдържа искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане във въззивното производство на счетоводна експертиза с подробно описани задачи, както и за приемане на доказателствата, представени към отговора на исковата молба (озаглавен становище), депозиран на 09.04.2025 г. Ищецът „Строителни материали“ АД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор. Изложил е съображения сходни с тези в обжалвания акт. Подчертал е, че ответникът не е подал своевременно писмен отговор на исковата молба.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 14.08.2025 г. Със същия акт е отхвърлено искането на жалбоподателя за допускане на експертиза във въззивното производство.

При служебната проверка за допустимост на обжалваното решение съдът констатира следното:

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „Строителни материали“ АД е изложил твърдения, че между него и държавата е възникнало правоотношение по договор за концесия от 28.05.2008 г. за добив на подземни богатства, сключен с Министерския съвет.

Ищецът отрича, че държавата има вземания по договора за концесионни вноски и неустойки по чл. 37, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и 3, за които са били издадени фактури от Министерството на енергетиката. В тази връзка е предявил иск срещу министерството за оспорване на вземанията.

Съгласно чл. 71, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПП) обаче спорове по изпълнението на договорите за концесия се разрешават с участието на Министерския съвет като самостоятелна страна, която само е представлявана от Министерството на енергетиката. Изложеното кореспондира с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗПП според която именно Министерският съвет упражнява правата на държавата по договора за концесия.

При това положение искът е трябвало да бъде насочен против Министерския съвет, представляван от Министерството на енергетиката. Издаването на фактури за оспорените вземания не означава, че министерство е действало в лично качество и че се е легитимирало като титуляр на оспорените вземания.

Относно участието на Министерския съвет като страна по спорове за изпълнението на концесионни договори по Закона за подземните богатства има трайна практика на ВКС - виж напр.: Определение № 181 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2778/2022 г., II търг. отд.; Определение № 676 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2323/2022 г., I търг. отд.; Определение № 1283 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 185/2023 г., II търг. отд.

Първоинстанционният съд не е дал ясни указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК за преодоляване на констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба, с оглед конституиране на надлежен ответник по иска.

С разпореждане от 06.12.2024 г. ищецът погрешно е бил напътен да насочи претенциите си против Министъра на финансите.

След като исковото производство се е развило с ненадлежен ответник, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на първата инстанция, която следва да даде указания на ищеца да насочи претенциите си против Министерския съвет, представляван от Министерството на енергетиката.

По повод искането в жалбата за присъждане на разноски съдът присъжда в полза на Министерството на енергетиката сумата от 1204, 35 лева, включващи платената държавна такса по жалбата от 1054, 35 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд