Решение № 2150 от 6.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2914/2024 г.

Производство по чл.84, ал.2, във вр. чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. Образувано е по жалба на Р. М. Ф., [държава], [ЛНЧ], с настоящ адрес по регистрационна карта в [населено място] против Решение №17х/12.12.2024г. на интервюиращ орган към ДАБ при МС за недопускане на последваща молба по реда на чл.76б ал.1 т.2 ЗУБ с рег.№УП 34463/26.11.2024г. до производство за предоставяне на международна закрила. Излагат се обстоятелства, че административният орган се е произнесъл при нарушения на административно – производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че по никакъв начин не му е била дадена възможност да представи писмени доказателства, съотносими към изложените в молбата обстоятелства, както и че е налице нарушение на чл.12 от АПК. Излага съображение, че в случай, че бъде върнат в страната, от която произхожда, съществува непосредствена заплаха за живота и здравето му. Счита, че неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на лицето поради основателен страх от преследване именно там. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане по същество със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Редовно призован, в съдебното производство не се явява и не се представлява, не ангажира допълнителни доказателства и не взима становище по същество. Не претендира разноски. Ответникът – Интервюиращ орган към ДАБ при МС, в писмен отговор чрез пълномощника юрк.Г., излага съображения за неоснователност на подадената жалба. По същество счита, че административният акт е издаден при съответните законови предпоставки, не са налице посочените в жалбата нарушения на административно – производствените правила и липсват нови обстоятелства, които да налагат ново разглеждане на производството за международна закрила. Иска се съда да отхвърли оспорването. Не претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните в производството и събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: От Р. М. Ф. е била подадена молба за международна закрила вх. № 3226 от 05.09.2024г. на РПЦ – [община]. Същият е бил регистриран чрез попълване на декларация по чл30 ал.1 т.3 ЗУБ, като той не е предоставил документ за самоличност. Същият е вписан с посочените от него имена и място на раждане, дата на раждане, етническа принадлежност, вероизповедание и семейно положение, като е посочено, че съпругата му С. А. Ф. също пребивава на територията на Р [държава]. След проведено интервю и събиране на съотносими писмени доказателства относно роднини, относно актуален статут на страната, от която лицето пристига и е място на неговите жизнени интереси, решаващият административен орган с Решение №УПХ 27/26.09.2024г е отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила. В решението е прието, че с оглед събраните доказателства не са налице обстоятелства, които да сочат, че живота на молителят е непосредствено застрашен, както в държавата по произход-[държава], така и в държавата по последното му пребиваване- [държава]. Посочено е, че липсват причини от хуманитарен характер, нито са налице причини, посочени в заключенията на изпълнителен комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. Р. М. Ф. е обжалвал решението за отказ пред съответният административен съд в [населено място], който се е произнесъл с Решение №4342 от 28.10.2024г по адм. д.№987/2024г., с което е отхвърлил подадената жалба. В мотивите си съдът е посочил, че не се установяват обективните предпоставки за предоставяне на международна закрила, визирани в разпоредбата на чл.8 ал.4 и ал.9 ЗУБ и на чл.9 ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че в държавата по произход молителят може да води нормален живот, съобразен с условията на социално- икономическата обстановка в [държава]. и променил адреса на пребиваването си в страната. На 26.11.2024г. Р. М. Ф. подал последваща молба за закрила в [държава] (л. 18 делото), постъпила с рег. №УП-34463/26.11.2024г.. Към нея били приложени преводи на брачно свидетелство, договор от 21.10.2024г. за наем на недвижим жилищен имот на територията в [населено място] и отправена закана от ислямска опозиция - провинция Нинеуи, спрямо жалбоподателят с убийство, като лице със сунитско вероизповедание. В същата посочил, че са налице нови обстоятелства, свързани с актуална обстановка на насилие в държавата му по произход-[държава], както и на лична заплаха за живота му от групировка „Асаеб Ахл Алхак“, които извършвали геноцид спрямо сунитски райони. С процесното Решение №17Х/12.12.2024г. на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, издадено отинтервюиращ орган при държавна агенция за бежанците при МС, не е допусната последващата молба на Р. М. Ф. до производство по предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че изложените от молителя обстоятелства не са нови и такива, водещи до допускане на молбата до производство по общия ред, тъй като в предходното административно производство те вече били обсъждани. Наведените нови обстоятелства по отправена заплаха живота му като лице със сунитско вероизповедание следвало и да са новонастъпили, а в конкретния случай те отразяват обстоятелства, случили се назад във времето- 2014г., което сочи на тяхната недостоверност. Посочено е, че твърдените от молителя факти и обстоятелства по своята същност били известни и по време на предходното административно производство, следователно те не можело да се приемат като новонастъпили към датата на разглеждане на последващата молба за международна закрила. В решението е обсъдена актуалната обстановка в [държава] съгласно представена справка вх. №МД-02-11 от 29.11.2024г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, от която е прието, че политическата и икономическата ситуация в страната не касаят въоражен конфликт и нивото на сигурност е на ниво, което не би могло да генерира висок риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко едно отделно лице. Отчетено е влиянието на организациите по сигурност на страната. Отново е отчетено, че молителят Ф. е нямал взаимоотношения с армия, полиция и е нямал политическа дейност, нито пък личното му и обществено положение предполагат включването му в рискови групи, чиято дейност би го поставила в неблагоприятна позиция на фона на развиващи се конфликти. Направена е преценка, че актуалната ситуация в [държава] не следва да се приема за ново обстоятелство, не е налице обоснован страх от преследване и за индивидуализиране на конкретна заплаха за живота от завръщане в страната по произход, поради което не са и налице предпоставки, обосноваващи предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на 19.12.2024г в присъствие на преводач. При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните в производството писмени доказателства, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена чрез административния орган в седмодневен срок от връчване на процесното решение, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-289/13.04.2022 г. (л. 66 от делото) на П. на Държавна агенция за бежанците при МС, с която за интервюиращ орган е определен младши експерт в регистрационно- приемателен център – [населено място] Б.. По отношение на съответствието на издаденото решение с административно- производствените правила, съдът установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а наведените в тази насока възражения в жалбата са неоснователни. Следва да се има предвид, че незнанието на относимата към производството по предоставяне на закрила нормативната уредба, не обосновава твърдението на оспорващия за допуснато съществени процесуални нарушения от страна на ответника. В този смисъл е необходимо да се отбележи, че законът не предвижда задължение за органите на ДАБ при подаване на последваща молба от търсещо закрила лице да им указват, че трябва да представят нови писмени доказателства и да изложат нови обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая административният орган не е нарушил чл. 58, ал. 5 от ЗУБ, а това следва от характера на административното производство. В тази насока неоснователно се твърди, и че решението е постановено в нарушение на чл. 12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото търсещото закрила лице е посочило в молбата си обективни, според него, данни за причините за напускане на [държава], съответно и за подаването на последваща молба за закрила. При извършената проверка относно материалната законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, която определя, че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила, като към нея не е предоставил нови доказателства от значение за производството по разглеждане на молбата за закрила отново по общия ред по ЗУБ. Не е посочил и никакви нови обстоятелства от съществено значение за неговото лично положение относно държавата му по произход или пребиваване. Поради това, правилен е крайният извод на интервюиращия орган за недопускане на молбата на чужденеца за разглеждане в производство по предоставяне на международна закрила. В последващата си молба за предоставяне на закрила жалбоподателят Ф. е посочил, че в района, в който живеел в [държава] съществува непосредствена заплаха за неговия живот поради отправена заплаха от групировка с наименование „Асаеб Ахл Алхак“, което го е мотивирало да напусне държавата по произход и да търси място, където имало сигурност. Изложените причини за напускане на [държава], касаещи преследване и заплаха за живота му, вече са били изложени в предходно административно производство и за били обсъждани от ДАБ. Съответно съдът намира, че в случая сочените от жалбоподателя проблеми, обосноваващи последващата му молба за зарила, не са нови. Не са представени пред решаващия орган данни, писмени доказателства или твърдения, които да се приемат за относими, евентуално основателни, за да се пристъпи към последващо разглеждане на молбата за закрила. В тази връзка, правилно в решението си интервюиращият орган е посочил, че заявените в молбата мотиви и опасения са неоснователни, като е изтъкнал, че твърдените факти са били известни и по време на предходното административно производство. От събраните по делото доказателства не се установява позоваване на чужденеца на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение. Няма нито данни, нито доказателства спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Посочените конкретни обстоятелства за заплаха от групировката „Асаеб Ахл Алхак“, правилно са преценени като нелогични и несъответни на предишните събрани данни за напускане през 2014година на адреса по постоянно пребиваване. Правилен е извода на административният орган, че не са налице основателни, несъмнено обективирани опасение от преследване на жалбоподателят, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини. Не са налични и данни за опасенията от преследване, основаващи се на събития, настъпили, след като чужденеца е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена след отпътуването му. Не е бил налице и риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне. На следващо място, към момента не е налице и съществена промяна на обстановката в [държава] в сравнение с положението, изследвано при предходното административно производство по ЗУБ, образувано по повод първоначално подадена молба за закрила. Изложените данни в представените по делото справки не сочат да е налице крайно тежка обстановка в държавата по произход, които да са основание да се приеме наличие на безогледно насилие на територията на тази държава. Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената в предходното административно производство бежанска история и с изложените в последващата молба обстоятелства. Същите са правилно възприети и съпоставени с реалната обстановка към момента на произнасяне с обжалваното решение. Направеният от органа извод, че липсват нови писмени доказателства, обстоятелства и позовавания в молбата и в жалбата за влошаване личното положение на молителя, са обосновани и законосъобразни. Събраните в административното и настоящото производство доказателства не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение на жалбоподателя, като в тази връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно личното положение на търсещия закрила, законодателят визира такива, които са в обхвата на приложното поле на ЗУБ. Изтъкнатите от жалбоподателя основания за предоставяне на закрила не представляват нови обстоятелства. Към настоящия момент, с оглед обстановката в [държава], не са налице основания за преразглеждане на молбата за закрила на жалбоподателя, съответно за допускане на последващата му молба до провеждане на производство по предоставяне на закрила. В тази връзка, административният орган, след като е изследвал твърденията и опасенията на молителя и актуалната обстановка в посочената държава, взел е предвид липсата на писмени доказателства, е стигнал до правилния извод за неоснователност на последващата молба за закрила, който извод е законосъобразен. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Р. М. Ф.. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените мотиви на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.85, ал.3 от ЗУБ, , Административен съд-[област]-ХХVIII състав