Решение № 57 от 22.4.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 65/2025 г.

С Присъда № 62/19.11.2024 г., постановена по НЧХД № 489/2024 г., Районен съд – Кърджали е признал подсъдимия О. Ш. Ю. от с. Г., общ. К. за невинен в това, че: 1. На 18.01.2024 г. в гр. К., в сградата на Л. „К.“, публично разгласил за Х. Г. Х. от гр. К. позорно обстоятелство, а именно - че като член на Л. „Г.“ - гр. К. не желаел в дружинката да членуват турци и помаци, и му приписал извършване на престъпление по чл.162, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК. 2. На 18.01.2024 г. в гр. К., в сградата на Л. „К.“, публично разгласил за Т. Ц. Х. от гр. К. позорно обстоятелство, а именно - че като член на Л. „Г.“ - гр. К. не желаел в дружинката да членуват турци и помаци, и му приписал извършване на престъпление по чл.162, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявените от Х. Г. Х. и Т. Ц. Х. против О. Ш. Ю. граждански искове, всеки за сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършените на 18.01.2024 г. престъпления по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 18.01.2024 г. до окончателно им изплащане, като неоснователни и недоказани. С същата присъда Х. Г. Х. и Т. Ц. Х. са осъдени да заплатят солидарно на О. Ш. Ю. сумата в размер на 1200 лева, представляваща направени разходи по делото за адвокатско възнаграждение. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. И. Б. от АК – К., повереник на частните тъжители Х. Х. и Т. Х.. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Моли се обжалваната присъда да бъде изцяло отменена, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдимият О. Ю. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Подадени са и мотиви към въззивната жалба, в които повереникът на частните тъжители излага съображения за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В мотивите се посочва, че съдът не е изследвал в пълнота наличните доказателства. Всички събрани доказателства водели до категоричен извод, че подсъдимият е наклеветил двамата тъжители съвсем умишлено в извършване на престъпление, като е разгласил позорни обстоятелства - че като членове на ловна дружина „Г.“ не желаели в дружината да членуват лица от различен етнос от българския произход, а именно – турци и помаци. Особен бил състава на престъплението „клевета“, като настоящият случай бил във втората хипотеза – разгласяването, която форма на изпълнително деяние изисквала деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективни факти. Всички събрани доказателства доказвали тази изпълнителна деятелност на подсъдимия. В мотивите се излагат доводи, че всички разпитани свидетели, онези, които са чули от други хора, и онези, които са присъствали на събранието на 18.01.2024 г., са чули изразите, които подсъдимият е заявил, а именно – че знаел, че първа група в лицето на ръководителите Х. и Т. не желаели да членуват турци и помаци. Защитна била версията, че подсъдимият бил разбрал това от друг член на ловната дружина, а именно – П. П., който към инкриминирания момент бил покойник. Тази теза била опровергана от обясненията на самия подсъдим, че една година след кончината на П. П., той продължавал да ходи на лов, макар и не като активен ловец, и да присъства на мероприятията на първа група. Всички разпитани свидетели, присъствали на събранието, потвърдили, че подсъдимият е лицето, което е отишло и заявило, че в първа група не се искат лица с различен от българския етнически произход. Нещо повече, разпитаните свидетели били изразили възмущение от подобни изказвания на този форум на ловците. Според повереника на тъжителите, подсъдимият разпространил клеветнически изрази, обективирани в частните обвинения, приписвайки ги на тъжителите, защото в битието им на ръководители на първа група било тяхно право да определят кой да ловува в тази група, кой да бъде член или само гост на групата. Практиката на ВКС била категорична, че при този род престъпления не било необходимо да е споменато точно и конкретно лицето, за което се отнасяли клеветническите изрази, а достатъчно било това лице да е недвусмислено конкретизирано. Повереникът счита, че подсъдимият е съзнавал какви клевети отправя по отношение на двамата тъжители, както и че е доказано по несъмнен начин, че той не само е допускал неистинността на тези клевети, а е знаел, че това, което казва, не отговаря на истината. Това било така, тъй като той е бил на почит и уважение в първа група и е бил обгрижван от ловците, участвайки във всички ловни мероприятия. Подсъдимият не бил имал никакво съмнение, че това, което изрича пред управителния съвет не отговаря на истината и покрива елементите на състава на престъплението „клевета“. Претендира за направените разноски. В съдебно заседание частният тъжител Х. Х., редовно призован, се явява лично, а частния тъжител Т. Х., редовно призован, не се явява. Явява се и повереникът им – адв. И. Б. от АК – К.. Поддържат жалбата и мотивите към нея. В хода на съдебните прения повереникът излага идентични съображения, като тези, отразени в мотивите към въззивната жалба. Частният тъжител Х. Х. посочва, че тази случка предизвикала голям обществен отзвук и страшно много негативно отношение към него. В съдебно заседание подсъдимият О. Ю., редовно призован, се явява лично. Явява се и упълномощения му защитник – адв. Н. М. от АК – К.. В хода на съдебните прения защитникът излага съображения, че от събраните доказателства не се установява подсъдимият О. Ю. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Правилно районния съд бил приел, че със своето поведение, с явяването си на заседанието на управителния съвет на Л. „К.“, подсъдимият не е разгласил както за Х. Х., така и за Т. Х. позорно обстоятелство, а именно – че не желаят в ловна дружина „Г.“ да ловуват турци и помаци, както и не е приписал на тъжителите извършването на престъпление по чл. 162 от НК. Нито един от свидетелите, които са били преки очевидци на казаното от О. Ю., не бил посочил, че подсъдимият конкретно е заявил, че тези думи той ги е възприел и че същите са изречени от Т. Ц. и Х. Х.. Свидетелите изрично заявявали, че той е предал думите, които са му били казани от покойния П. П.. По отношение на твърдението, че подсъдимият със своето изявление е приписал и престъпление по чл. 162, ал.1 от НК, съдът бил изложил подробни мотиви, в които е посочил, че с думите по никакъв начин О. Ю. не приписва осъществяването на такъв вид престъпление. Съдът правилно бил посочил, че неперсонифицирането на обекта не осъществявал признаците на престъпния състав на клевета. Защитникът моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Претендира за присъждане на направените разноски. Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени във въззивната жалба и мотивите към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите по частен ред на подсъдимия О. Ю. обвинения за извършени престъпления, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият О. Ш. Ю. е роден на ••.••.•••• г. в с. Ч., общ. М., общ. К., живее в с. Г., общ. К., български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, не е неосъждан. На 18.01.2024 г. в гр. К., в сградата на С. се провеждало заседание на управителния съвет на сдружението. На заседанието присъствали около 25-30 човека, в това число и членове на управителния съвет и председатели на ловни дружини към сдружението. На това заседание било обсъждано поведението на тъжителите Х. Х. и Т. Х., които били ръководителите на първа група към ловна дружина „Г.“ - К. Разисквало се неспазването от тяхна страна на вътрешни правила и решения, взети на общото събрание на ловната дружина. На заседанието на управителния съвет бил изслушан и подсъдимият О. Ш. Ю.. Той бил член на първа група към ловна дружина „.Г“ - К., но известно време преди инкриминираната дата преустановил ловуването си в тази група, тъй като разбрал, че не е желан там заради етническия си произход. За проблема научил св. И. Ч. - председател на дружина „Г.“, който докладвал на председателя на сдружението - св. В. Д.. В тази връзка подсъдимият бил поканен и изслушан на проведеното заседание на 18.01.2024 г. При изслушването О. Ю. заявил пред присъстващите, че в първа група не желаели повече да членуват турци и помаци. Подсъдимият бил попитан кой му е казал това и дали е чул такива думи от Х. Х., на които въпроси той отговорил, че това не го е чул от Х. Х., а му било казано от П. П., който към онзи момент вече бил покойник. След това подсъдимият напуснал заседанието на управителния съвет на С. „К.“. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия О. Ю.; от показанията на свидетелите Г. Г., Д. М., Н. М., Ц. Х., Р. К., В. Д., С. Д. и И. Ч., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие; както и от писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимия; писмо с изх. № 31-536/06.11.2024 г. на ТП Д. „Ж.“ - гр. К. и писмо изх. № 141/18.11.2024 г. от СЛР – К.. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. М., Н. М., В. Д. и И. Ч. тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с други доказателства по делото, включително и с обясненията на подсъдимия О. Ю.. Посочените свидетели са присъствали на проведеното заседание на сдружението на 18.01.2024 г., като всички посочват, че подсъдимият се е явил на посочената дата на заседанието и е бил изслушан от управителния съвет. Еднопосочни са техните показания и относно изявленията направени от подсъдимия О. Ю., а именно – че той е заявил пред присъстващите на заседанието, че в първа група на ловна дружина „Г.“ не искали турци и помаци, като думите му били насочени към цялата група, а не към конкретни лица. От техните показания се изяснява още, че след като подсъдимият бил попитан откъде го знае това, съответно чул ли е това лично от тъжителя Х. Х., той отговорил, че такова нещо не е чул от Х. Х., и че го знае от П. П., който е бил член на тази група. Техните показания се подкрепят и от показанията на свидетелите Р. К., Г. Г., Ц. Х. и С. Д., които също правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Тези свидетели не са присъствали на проведеното заседание на 18.01.2024 г., но посочват какво са разбрали след тази дата относно заявеното от подсъдимия. Те също разказват, че са чули от други хора, че подсъдимия е казал на заседанието, че в първа група не желаели турци и помаци, като никой от тях не посочва подсъдимият да е споменавал конкретни имена, а напротив - посочват, че думите му били насочени към цялата група. Обясненията на самия подсъдим са в същата насока и се подкрепят от показанията на описаните свидетели, поради което няма причина на последните да не бъде дадена вяра. Подсъдимият посочва по какъв повод е отишъл на заседанието и какво точно е заявил. Показанията на свидетелите И. Б. и Г.Ш. не следва да бъдат коментирани и анализирани, тъй като същите не допринасят за изясняване на обективната истина и са неотносими към предмета на доказване по делото. Настоящият съдебен състав намира, че при анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се достигне до несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, както по отношение на Х. Х., така и по отношение на Т. Х., до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да е осъществен състава на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК, следва деецът да е разгласил позорно обстоятелство за пострадалия или да му е приписал престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. “Позорни“ са тези обстоятелства, които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение, създават отрицателна репутация за личността на засегнатия. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ се осъществява чрез приписване на престъпление, което не е извършено от пострадалия. При тази форма деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление. И в двата случая обаче, твърденията трябва да са в достатъчна степен индивидуализиращи, от което може да се направи извод, че се отнасят до личността на засегнатия. Не е осъществен състава на престъплението, ако клеветническите твърдения се отправят към определена категория или група от хора, а не към точно определена личност. В конкретния случай подсъдимият е предаден на съд за извършени престъпления по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1 от НК и в двете му форми на изпълнителни деяния – „разгласяване на позорно обстоятелство“ и „приписване на престъпление“, и по отношение на всеки от двамата тъжители. От събраните доказателства безспорно е доказано, че на 18.01.2024 г. подсъдимият се е явил в сградата на Л., където се провеждало заседание на управителния съвет, и че е заявил пред присъстващите, че в първа група на ловна дружина „Г.“ не желаели турци и помаци, но това изявление е било отправено общо към групата, а не към конкретни лица, в частност към тъжителите. След като не е налице конкретно посочени позорящи обстоятелства, респ. приписване на престъпление, спрямо конкретно лице, то не е налице и извършено престъпление „клевета“, до какъвто правилен извод е стигнал и Районен съд – Кърджали. Още повече, че в случая подсъдимият е посочил факт, който му бил казан от друго лице, поради което не е налице и субективния елемент на престъплението, а именно – деецът да е съзнавал, че съобщеното от него не е вярно. В тази връзка е споделим доводът на решаващият съд, че аргумент, за това, че подсъдимият е бил уверен, че това, което съобщава е истина, е неговото поведение, изразяващо се в преустановяване на участието си в лова на групата, поради увереността му, че не е желан в същата. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд относно несъставомерността на извършеното деяние от страна на подсъдимия, като не намира за необходимо да ги повтаря в тяхната цялост. Неоснователен е доводът на повереника на частните тъжители, че подсъдимият е разпространил клеветнически изрази, обективирани в частните обвинения, приписвайки ги на тъжителите, затова защото в битието им на ръководители на първа група е тяхно право да определят кой да ловува в тази група, кой да бъде член или само гост на групата. От показанията на свидетелите се установява, че не ръководителите на групите определят кой да членува в групата, а те само предлагат и членовете на дружината, чрез гласуване, определят дали да приемат или не конкретно лице за член на определена група, т.е. не зависи изцяло от тяхната воля дали конкретен човек ще членува или не в определена група. Още повече, че не само ръководителите на конкретна групата могат да имат негативно отношение към определен етнос, в случая турци и помаци, а такова отношение може да има всеки човек, включително и всички членове на първа група, поради което не може да се приеме, че адресати на изявлението на подсъдимия са единствено и конкретно те двамата. Обстоятелството, че тъжителите са се припознали в изречените думи от подсъдимия, не води автоматично до извода, че е извършено престъплението „клевета“ спрямо тях. Твърдението, посочено в мотивите към въззивната жалба, че всички разпитани свидетели са чули изразите, които подсъдимият е заявил, а именно – че знаел, че първа група в лицето на ръководителите Х. и Т. не желаели да членуват турци и помаци, е невярно. Никой от свидетелите не посочва, че е направено такова изявление от подсъдимия, а посочват, че последния е заявил, че в първа група не желаели турци и помаци, без да конкретизира отделни лица. Действително, практиката на ВКС е категорична, че при този род престъпления не е необходимо да е споменато точно и конкретно лицето, за което се отнасят клеветническите изрази, а достатъчно е това лице да е недвусмислено конкретизирано, както посочва и повереника на тъжителите, но в настоящият случай, както вече се посочи, такава конкретизация не е налице. Тъй като въззвината инстанция достигна до извода, че деянието не осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 147, ал.1 от НК по отношение и на двамата тъжители, то е ненужно да обсъжда наличието или липсата на квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК - „нанесена публично“, при което частните тъжители твърдят, че са извършени престъпленията. Предвид правилния извод, до който е достигнал районния съд - че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и да бъдат оправдан по повдигнатите му обвинения, законосъобразно са отхвърлени и предявените от Х. Г. Х. и Т. Ц. Х. против О. Ш. Ю. граждански искове, всеки за сумата от 5000 лева, за нанесени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани. При това положение, закономерно и правилно частните тъжители са били осъдени да заплатят на О. Ш. Ю. сумата от 1200 лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото и направеното искане от защитника на подсъдимия за присъждане на направени разноски във въззивното производство, които са в размер на 1800 лева, частните тъжители Х. Г. Х. и Т. Ц. Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на О. Ш. Ю., всеки от тях сумата от 900 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна – обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде изцяло потвърдена. Водим от изложеното, и на основание с чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд