РЕШЕНИЕ

№ 28

гр. Павликени, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евелина Карагенова при участието на секретаря Венка А. Миланова като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело № 20224140100274 по описа за 2022 година Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби”АД гр.••• чрез юрисконсулт В.М. по предявени обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК срещу Ж. П. М. К. от с.П., община ••• по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№•••/20202г на РС •••. Претендира за направени разноски. В исковата молба се твърди, че въз основа на заявление от „Енерго-Про Продажби”АД гр.••• чрез юрисконсулт В.М. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по чл.410 от ГПК по ЧГрД№ •••/2022г по описа на РС •••. След проведена процедура по чл.47 от ГПК, с разпореждане от съда е указано завеждане на установителен иск и в срока, даден от съда, е предявена настоящата искова молба. В нея се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл № ••• за абонатен № ••• в с. •••, община •••, ул.••• и между страните е налице облигационно отношение съгласно ОУПЕЕ на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а от ЗА, одобрени от ДКЕВР/ понастоящем КЕВР/. Твърди, че към подаване на заявлението ответникът не е заплатил задължения по консумирана ел. енергия от 235.42лв. по фактури №••• от 09.07.2021г с падеж 20.08.2021г от 21.05.2021г-18.06.2021г за 112.28лв., с лихва към 07.01.2022г 4.37лв. или общо 116.65лв. и №••• от 27.07.2021г с падеж 25.08.2021г за период 14.07.2021г-22.07.2021г за 114.48лв., с лихва към 07.01.2022г от 4.29лв. или общо 118.77лв.- общо претендирани суми 226.76лв. главница и 8.66лв. мораторна лихва., ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2022г..Твърди, че ответникът е задължен да заплати дължимите суми на основание чл.16 т.2, чл.26, чл.38 от ОУДПЕ, приложими към момента. НеП.учаването на фактура от ответника не го освобождава от задължението за заплащане на дължимата сума в срок като след това –след падежа- длъжникът изпада в забава, без да е необходимо изпращане на изрична покана съгласно чл.28 ал.5 от ОУПЕЕ. Претендира за направени разноски.

Писмен отговор от страна на ответника е постъпил чрез назначения му особен представитгел адв.Л. Ч. от •••. Счита исковите претенции, за неоснователни и недоказани. Оспорва, че между страните е имало договорни отношения за доставка на ел енергия за потребление за посочия клиентски и абонатен номер за процесния адрес., оспорва твърдението, че ответникът е П.звал ел енергия в процесния обект за процесния период. Твърди, че ответникът не е собственик или П.звател на обекта за периода 21.05.2021г- 22.07.2021г и след това. Посочва, че съгласно НА №••• т втори, рег №197, нд №••• от 02.06.2021г на П.П.-нотариус №••• в НК ответникът е продал имота в с.П., община ••• и предал владението на А. Ж. А. Ж. От деня на вписване на покупко.продажбата в АВ следва да се счита, че на ищеца са станали известни фактите относно собствеността, респективно П.зването на процесния имот.Твърди, че е налице съдебна практика, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, че старият собственик на имота не дължи цената на доставената ел енергия за периода, който следва изгубването на собствеността, а съгласно чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ длъжник се явява новият собственик. Въпреки, че ответникът е вписан като титуляр на партида за абонатния номер на обекта на потребление, той реално не е бил потребител по смисъла на ЗЕ и ОДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД за конкретния обект за процесния период. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции.

Като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.415 ал.1 вр чл.422 от ГПК, вр чл.79 от ЗЗД.

По делото е представено извлечение за фактури и плащания към 05.04.2022г и справка за потреблението от 06.04.2022г за клиент ответника с кл № ••• за имот с.П., община •••, както и фактури за П.звана ел. енергия в обекта, от които е видно, че от 11.04.2017г за този обект до 13.12.2018г са издадени 33бр. фактури, а последната дата на плащане е била 20.02.2018г.В извлечението са посочени фактури№№ •••/09.07.2021г с падеж 20.08.2021г за период 21.05.2021г-18.06.2021г на стойност 112.28лв. и •••/27.07.2021г с падеж 25.08.2021г за период от 14.07.2021г-22.07.2021г на стойност 114.48лв. За стойността на първата фактура е начислена лихва към 07.01.2022г от 4.37лв., а за втората 4.29лв.Представено е извлечение от сметка към 07.01.2022г, в което са посочени като дължими суми за обекта 226.76лв. главница и 8.66лв. лихва към 07.01.2022г. По делото са представени ОУДПЕЕ, решение №ОУ-061/07.11.2007г на ДКЕВР, ОУДПЕЕ на „ЕОН българия Продажби”АД-публикация в-к „Черноморие” бр.7/30.11.2007г, публикация в-к „Дневник” от 30.11.2007г, публикация в-к”Труд” от 15.02.2017г, публикация в-к „Черно море” от 15.02.2017г.

Видно от представена справка от службата по вписвания гр.••• на 02.06.2021г ответникът по делото е продал имата си в с. П., община ••• на ул.••• на друго лице-А. Ж. А. Ж.Представен е и НА № ••• том втори, рег №•••, н乕•• от 02.06.2021г на нотариус П.П.-№••• в НК с район на действие съдебния район на РС •••.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими.

Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГрД№•••/2022г на РС ••• като установителните искове са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

От събраните доказателства съдът намира за недоказано обстоятелството ответникът да се явява клиент на ищеца във връзка с продажба на ел. енергия за обект в с.П., община ••• кл № ••• за абонатен № ••• въз основа на надлежно сключен договор.

От деня на вписването поради публичността на вписванията в имотния регистър, вписаните обстоятелства се считат известни. Считано от 02.06.2021г ответникът по делото не е собственик на процесния имот. Съгласно чл.4 ал.1 от ОУ на договора за снабдяване и разпределение на ел енергия, потребител на ел енергия за битови нужди е физическо лице: собственика или П.звателя на имота, който е присъединен към електроразпределната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД и закупува същата от „Енерго Про продажби“АД. Съгласно съдебната практика: решение №205/28.02.2019г по ГрД№439/2018г на ВКС по чл.290 от ГПК е прието, че когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е доставяна ел енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, следващ изгубването на собствеността. А съгласно разпоредбата на чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ цената следва да се заплаща от новия собственик без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла на параграф 1 т.2а или т.33а от ДР на ЗЕ. В случая ответникът е вписан като титуляр на партидата за абонатния номер на обекта на потребление, но той реално не е бил собственик, нито потребител по смисъла на ЗЕ и ОУДПЕЕ на „Енерго Про продажби“АД за процесния обект за претендирания от ищеца период и следователно по отношение на ответника не е възникнало вземане от ищцовото дружество на твърдяното договорно основание. По тези съображения следва исковите претенции за главница незаплатена ел енергия, мораторна лихва по двете посочени по-горе фактури и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 21.01.2022г до окончателното изплащане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно разноските: Доколкото съдът в исковото производство е дължен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), то с оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да се отхвърли претенцията на ищеца за направени разноски по заповедното производство в размер на 75лв., както и по настоящото производство /направени разноски от ищеца 25лв. платена ДТ, 300лв. платено възнаграждение за особен представител и 100лв. претендирано юрисконсултско възнаграждение/като неоснователни и недоказани.

Водим от горното, съдът