Решение № 5084 от 13.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 13098/2021 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ "•••." ЕООД срещу НП № 22-007601 от 03.09.2021 г., издадено от директора на ДИТ - София, с което на ЕТ-жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От страна на жалбоподателя се иска санкцията да бъде намалена или отменена, като се излагат конкретни фактически твърдения. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) намира, че нарушението безспорно е извършено от „санкционираното дружество“ (очевидно визирайки жалбоподателя, който в действителност е ЕТ) и че размерът на санкцията е справедлив, като претендира потвърждаване на НП и присъждане на разноски. От писмените доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането на гласни доказателствени материали, в това число посредством разпит на актосъставителя и свидетеля/свидетелите по АУАН не е задължително, а в случая такова ангажиране не е и необходимо за изясняване на делото) по еднозначен начин освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по КТ въз основа на писмена (и подписана от съответното издаващо я лице) заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ и освен обстоятелството, че към момента на издаване на процесното постановление друго НП от органите на ИАГИТ срещу въззивника не било издавано, се установява описаната в постановлението фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане липсва в приложимата нормативна уредба). Изложената в жалбата аргументация е неотносима към предмета на делото, като правните изводи (към които съдът също препраща) на наказващия орган следва да бъдат споделени, освен що се отнася до размера на наложената имуществена санкция, който с оглед липсата на други административни нарушения, санкционирани от органите на ИАГИТ, за които отговорност да носи въззивникът, е несъразмерно тежък, имайки предвид и това, че степента на засягане на съответните обществени отношения е относително ниска, поради което НП следва да бъде изменено по реда на чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН с намаляване на санкцията до минималния размер по чл. 414, ал. 3 от КЗ. При цялостната проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установява причини за отмяна на постановлението или такива за изменението му, извън изложеното преди малко. При този изход на делото и при прилагане по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА), забрана за което в случая липсва, на уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК разноски в полза на ИАГИТ или на отделни нейни подразделения не следва да се присъждат (обжалването на процесното НП в крайна сметка е основателно). Мотивиран от всичко изложено, съдът