Решение № 1509 от 21.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2094/2022 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, образувано по жалба на Н.Ч. „Д-р П.Б. 1926“ срещу постановление от 24.11.2021г., с което е прекратено изпълнително дело №20189250401888 по описа на ЧСИ с рег. №925. Възраженията в жалбата са, че постановлението е необосновано, издадено при липса на основание по чл. 433, ал. 1 ГПК и в нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за парични вземания на Н.Ч. „Д-р П.Б. 1926“ срещу „А. БГ“ ЕООД. С обжалваното постановление от 24.11.2021г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. В противовес на възраженията в жалбата посоченото основание не касае липсата на поискани или предприети изпълнителни способи в продължение на две години (основание за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), а липсата на установено имущество на длъжника, върху което е възможно насочването на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист. Видно от документите по процесното изпълнително дело, изпратени заедно с жалбата по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, съдебният изпълнител е извършил необходимите действия за установяване на имущество на длъжника - възможен обект на принудително изпълнение по реда на чл. 442 – 520 ГПК (в това число справки за вписани недвижими имоти, регистрирани моторни превозни средства и открити банкови сметки), след което и при изчерпване на възможностите за насочване на изпълнението върху установеното имущество, друго имущество на длъжника по изпълнителния лист не е установено от съдебния изпълнител, а доказателства за съществуване на подобно имущество не са ангажирани и от взискателя в хода на изпълнителното дело. Всички искания на взискателя (жалбоподател в настоящото производство) след изчерпване на възможностите за изпълнителни действия върху установеното имущество на длъжника по изпълнителното дело представляват искания за насрочване на опис и провеждане на продан на движимите вещи, находящи се в недвижимия имот на вписания адрес на управление на длъжника в търговския регистър (апартамент №56 в гр. София, ж.к. •••••••), но видно от доказателствата по изпълнителното дело на посочения адрес не са установени представители и служители на дружество, а трето лице – Б.Г.К., което с изрични молби до съдебния изпълнител заявява самостоятелни права върху въпросния недвижим имот и се противопоставя на насрочените описи на движими вещи в имота. Очевидно при описаните факти не може да се приеме, че движимите вещи във въпросния апартамент са във владение на длъжника „А. БГ“ ЕООД, от което пък следва, че липсва и основание по чл. 465 ГПК за извършване на опис на вещите и продажбата им по реда на чл. 473 и сл. ГПК по процесното изпълнително дело. Доказателства, но и твърдения за друго имущество на длъжника, върху което е възможно насочването на принудителното изпълнение на вземанията на взискателя, не са ангажирани с подадената жалба, поради което и по изложените съображения съдът прие, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановен в правилно приложение на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, а жалбата срещу него е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Така мотивиран, Софийски градски съд