Решение № 88 от 7.12.2023 г. на Районен съд - Левски по дело № 126/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Я. А. К. от гр.Б. против Наказателно постановление №660 от 04.05.2023г. на и.д. Директор на РДГ Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл.85, предл. трето, във връзка с чл.43, ал.2, предл. десето от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.; на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнет в полза на Държавата 1 бр. товарен автомобил „•••“ с рег.№•••, с пазарна стойност 3000 лв., като вещ, послужила за извършване на нарушението; на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, във вр. с чл.85, предл. трето от същия закон жалбоподателят е лишен от право на ловуване за срок от 3 години. С жалбата е оспорена изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушениe и същото не е доказано в хода на административно-наказателното производство. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Я. А. К. участва лично и с пълномощниците адв.Л. Г. - ПлАК, адв.В. И. - САК и адв.Л. Д. - САК, които поддържат жалбата. Навеждат довод за наличие на основания за прекратяване на административно-наказателното производство с оглед разпоредбата на чл.33 от ЗАНН. В хода на съдебните прения защитниците излагат подробни съображения за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и НП, изразяващи се в несъответствия относно датата на съставяне на АУАН, липса на посочен час на деянието в констативен протокол, ненадлежно описание на нарушението, включително индивидуализиращи белези на процесното месо, липса на данни по какъв начин последното е иззето и дали е по законоустановения ред. Наведен е довод, че нарушението не е доказано по делото, не е установена идентичност между иззетото по ДП месо, на което е направена ветеринарно-медицинска експертиза и това, предмет на настоящото административно-наказателно производство. Направено е възражение за явна несъразмерност на стойността на отнетия автомобил с характера на нарушението, по аргумент от разпоредбата на чл.20 от ЗАНН. Представени са допълнителни писмени бележки от защитниците адв.В.И. и адв.Л.Д.. Наведен е довод за липса на материална компетентност на административно-наказващият орган и актосъставителя. Сочат се допуснати множество процесуални нарушения – липса на ясна правна квалификация на нарушението, липса на задължителни реквизити или конкретни съставомерни факти в НП, АУАН и КП, цитиран в тях. Изложени са съображения за неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на обвинението, както от събраните в хода на административно- наказателното производство доказателства, така и от тези, събрани в хода на съдебното следствие. Наведен е довод за неправилно посочване на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД като правно основание за отнемане на автомобила, вместо тази на чл.95, ал.2 ЗЛОД. Сочи се, че не са приложени общите норми на чл.20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, като стойността на отнетия автомобил, не съответства на характера и тежестта на процесното нарушение. Изложени са подробни съображения, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна, наложено е административно наказание глоба и жалбоподателят е лишен от право да ловува за срок от три години за деяние, което не е съставомерно и не е извършено виновно. Не е съобразена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите вината обстоятелства. Иска се наказателното постановление да бъде изцяло отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски. Жалбоподателят лично моли наказателното постановление да бъде отменено. Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, се представлява от гл. юрисконсулт С. Т. и юрисконсулт Ц. Й.. Изразяват становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения за това, че нарушението, неговият извършител и вината му са безспорно доказани от събраните по делото доказателства. Сочи се, че констативният протокол не е документ, въз основа на който започва административно-наказателното производство, какъвто е АУАН, липсва разминаване в датата на извършване на нарушението, в КП са посочени дата на съставянето му и дата на регистриране в РДГ Ловеч. Посочва се, че процесното месо е задържано в хода на образуваното досъдебно производство, поради което не е иззето в хода на административно-наказателното производство. Наведен е довод за законосъобразно лишаване на жалбоподателя от право да ловува за постановения с НП срок. В допълнителни писмени бележки е направен анализ на свидетелските показания, от които се твърди нарушението да е установено, и съответствието им с останалия доказателствен материал. Наведен е довод, че деянието, за което е издадено обжалваното наказателно постановление не се припокрива с престъплението по чл.237, ал.1 от НК, поради което не е нарушен принципа ne bis in idem, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Наведен е довод, че при доказаност на нарушението, в случай на неправилна правна квалификация от административно-наказващият орган, районният съд не следва да отменя наказателното постановление като незаконосъобразно, а да приложи разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като го измени и преквалифицира нарушението. Изложени са съображения за липса на съществени нарушения на процесуалните правила, с които да е накърнено правото на защита на санкционираното лице, като са описани всички съставомерни елементи от състава на нарушението. Изложени са доводи за законосъобразност при индивидуализацията на наложените на жалбоподателя административни наказания, като са обсъдени тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Изложени са съображения за правилно приложение на нормата на чл.95 ЗЛОД при отнемане на средството за извършване на нарушението, както и че същата се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.20, ал.4 ЗАНН, предвид на което последната не намира приложение. Навеждат се доводи, че процесното нарушение не представлява маловажен случай, предвид на което не е приложим чл.28 от ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно и в полза на ответника по жалбата да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и закона, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 24.10.2022г., в землището на с.•••, община Б., местност „•••“, по асфалтов път от с.••• към с.Деков, община Б., била извършена съвместна проверка от служители на ОД МВР Плевен, РУ Левски, участък Б. и служители на РДГ Ловеч и ДГС Никопол, на товарен автомобил „•••“ с рег. №•••, управляван от жалбоподателя Я. А. К.. В хода на проверката било установено, че с товарния автомобил жалбоподателят превозва месо, поставено в найлонови чували, което по видими разпознаваеми части – цвят, гръден кош, било определено от участващите в проверката служители като дивечово месо от благороден елен. Месото било превозвано без да бъде придружено от документ за произход, жалбоподателят не притежавал писмено разрешително за лов. В хода на проверката в процесния автомобил била намерена и един брой ловна карабина „•••“, калибър 7, 62х54R с фабричен №•••, оборудвана с оптичен прицел “GECO” 6-24х50, без заключващо устройство и калъф, собственост на св.В. Х. Т.. За установеното по време на проверката на 24.10.2022г. бил съставен Констативен протокол сер.Б00А №000422 / 24.10.2022г., с рег.№ на РДГ Ловеч 219/01.11.2022г. от св.С. А. К. – горски инспектор при РДГ Ловеч. С констативния протокол бил задържан процесният товарен автомобил „•••“ с рег.№•••. Намерените по време на проверката месо и ловна пушка били иззети с протокол за претърсване и изземване на РУ Левски, ПУ Б. от същата дата. По повод на установеното по време на проверката, в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство ЗМ №274/2022г. по описа на РУ Левски, преписка №6328/2022г. по описа на РП-Плевен, за това, че на 24.10.2022г. на общински път PVN 2002, общ.Б., в товарен автомобил, марка „•••“ с рег.№•••, било пренасяно огнестрелно оръжие – ловна карабина, марка „•••“, калибър 7, 62х54R с фабричен №•••, с монтиран оптичен прицел “GECO” 6-24х50, като не били взети необходимите мерки за сигурност и мерките, предвидени в правилници, наредби, инструкции – престъпление по чл.338, ал.1 от НК. По същото досъдебно производство се провежда разследване и в насока извършено престъпление по чл.237, ал.1 от НК – убийство на едър дивеч без надлежно разрешение, въз основа на сигнал от РДГ Ловеч и съставен АУАН на Я. А. К. за ловуване на дивечово месо от благороден елен без разрешително за лов. В хода на досъдебното производство била извършена ветеринарно-медицинска експертиза на месото, иззето с протокол за претърсване и изземване на 24.10.2022г. от товарен автомобил „•••“ и изготвено заключение. На 20.12.2022г. в Участък Б. при РУ Левски бил съставен АУАН сер. №000589/20.12.2022г. и №660/05.01.2023г. по регистъра на РДГ Ловеч, за това, че на 24.10.2022г. в 17: 00 часа, в землището на с.•••, община Б., на асфалтов път от с.•••, в посока към с.Деков и с.•••, на място с GPS координати 43.604101 - с.ш. и 25.060464 - и.д., жалбоподателят Я. А. К. ловува по смисъла на чл.43, ал.2, предл. десето от Закона за лова и опазване на дивеча, като превозва с товарен автомобил ••• с рег.№•••, дивечово месо от благороден елен (разпознаваеми части от дивеч) без документ за произход (писмено разрешително за лов) - квалифицирано като нарушение на чл.85, предл. трето от ЗЛОД, във вр. чл.43, ал.2, предл. десето от ЗЛОД. В АУАН е вписано, че месото се намира в найлонови чували и е разделено в 5 броя найлонова чували и 2 броя найлонови чанти. В автомобила се намира 1 брой ловна карабина „•••“, калибър 7, 62х54R с фабр.№•••, като същата е оборудвана с оптичен прицел GECO 6-24x50. Посочено е, че АУАН е съставен на основание Констативен протокол сер.Б00А №000422 / 24.10.2022г., рег.№ 219/01.11.2022г. С АУАН е иззет 1 бр. товарен автомобил „•••“ с рег.№••• и е посочено, че откритото месо и ловна карабина са задържани с протокол от служители на РУ МВР Левски и РУ МВР Б.. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Я. А. К., бил му предявен и подписан от него. В АУАН били вписани писмени възражения от нарушителя, съгласно които не е ловувал същия ден, месото е закупено - телешко от пазар, замръзнало, държано във фризер. На 04.05.2023г., на основание съставения АУАН сер.Б00А №000422/24.10.2022г., рег.№219/01.11.2022г., и.д. Директор на РДГ Ловеч издал обжалваното Наказателно постановление №660 от 04.05.2023г., с което на жалбоподателя на основание чл.85, предл. трето, във връзка с чл.43, ал.2, предл. десето от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.; на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнет в полза на Държавата 1 бр. товарен автомобил „•••“ с рег.№•••, с пазарна стойност 3000 лв., като вещ, послужила за извършване на нарушението; на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, във вр. с чл.85, предл. трето от същия закон жалбоподателят е лишен от право на ловуване за срок от 3 години. В наказателното постановление е възприета фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН. Наказателното постановление е връчено на 10.05.2023г. Така приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателства - показанията на свидетелите А. В. В., Х. Н. П., С. А. К., И. В. Г., Б. Й. Б., К. К. П., И. Т. Т., В. Х. Т.; писмени доказателства – Констативен протокол сер.Б00А №000422/24.10.2022г. с рег.№ на РДГ Ловеч 219/01.11.2022г., Разписка за отговорно пазене на вещи сер.Б00А№003305 от 24.11.2022г., АУАН сер.Б00А №000422/24.10.2022г., рег.№219/01.11.2022г., Наказателно постановление №660 от 04.05.2023г. на и.д. Директор на РДГ Ловеч, извадка от картен лист, извадка от Google Earth Pro, извадка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, извадка от Информационна система на ИАГ - София, доклад от С. А. К. - горски инсектор при РДГ Ловеч до Директора на РДГ Ловеч от 01.11.2022г., писмо от и.д. Директор на РДГ Ловеч до РП Плевен от 09.01.2023г., писмо от РП Плевен до Директор РДГ Ловеч от 17.05.2023г., Заповед №ЗАП-4/05.01.2022г. на Изп. директор на Изпълнителна дирекция по горите, Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, справка от РП -Плевен до РС - Левски от 06.06.2023г., справка от РП - Плевен до РС Левски от 26.09.2023г, ведно с приложно към нея копие на ветеринарно-медицинска експертиза по ДП №6328/22г. на РП-Плевен. Даде се вяра на показанията на свидетелите А. В. В., Х. Н. П., С. А. К., И. В. Г., Б. Й. Б., К. К. П., И. Т. Т., В. Х. Т., като еднопосочни, безпротИ.речиви и взаимнодопълващи се, съответстващи на писмените доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.П. К.а и показанията на горепосочените свидетели, в частта им относно вида на намереното в автомобила месо, тъй като по отношение на това обстоятелство показанията на свидетелите представляват техни субективни мнения и предположения на база фактите, които са възприели, като за установяване на посоченото обстоятелство са необходими специални знания, респективно експертиза от вещо лице. Писмените доказателства бяха кредитирани като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: АУАН и НП са издадени в предвидените в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН срокове и от компетентни лица - съобразно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗЛОД и представените с административно-наказателната преписка заповеди. В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление. В съдебно заседание от пълномощниците на жалбоподателя е наведен довод за нарушение на чл.33 от ЗАНН и на това основание е направено искане за прекратяване на административно-наказателното производство. Съдът е оставил това искане без уважение, доколкото с разпоредбата на чл.63, ал.6 от ЗАНН законодателят е вменил като задължение на съда при наличие на законово основание за прекратяване на административно- наказателното производство (каквато е хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН) и при вече издаден акт по чл.58д ЗАНН, който е обжалван пред съда (наказателното постановление), съдът да отмени акта по чл.58д и да прекрати административно-наказателното производство. Отмяната на наказателното постановление не може да бъде постановена от съда с определение, а изисква акт по същество - решение, предвид на което съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на административно-наказателното производство с определение и е продължил съдопроизводствените действия, след което обявил делото за решаване с акт по същество. Наведеният довод за издаване на наказателното постановление в нарушение на чл.33 от ЗАНН е основателен. Съгласно посочената разпоредбата, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно- наказателно производство не се образува, а при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно- наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Забраната за паралелно водене на наказателно и административно- наказателно производство, съдържаща се в разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, въплъщава принципа ne bis in idem, прогласен в чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ, а именно забрана за двойно наказване за едно и също деяние. Установява се, че в процесния случай за едно и също деяние са водени две отделни самостоятелни производства с наказателен характер, съобразно критериите „Енгел“, изведени в практиката на ЕСПЧ - наказателно и административно-наказателно с наказателен характер, каквото представлява това по издаване на обжалваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба, лишаване от право да ловува. Съобразно критериите, изведени в практиката на ЕСПЧ, налице е нарушаване на принципа, когато се касае за идентичност или съществено сходство във фактите, за които са образувани двете производства. Под тъждество на деянието се касае за фактическа идентичност или съществено сходство от обективна страна, независимо от правната квалификацията, както и дали в хода на образуваното наказателно производство има привлечен обвиняем, доколкото се касае за работно обвинение на прокурора. Безспорно установено по делото е, че воденото наказателно производство по ДП ЗМ №274/2022г. по описа на РУ Левски, преписка №6328/2022г. по описа на РП-Плевен за престъпление по чл.237, ал.1 от НК и административно-наказателното производство, по което жалбоподателят е наказан с издаване на обжалваното НП за нарушение на чл.85, предл. трето от ЗЛОД, касаят едно и също деяние - процесният случай, като е налице съществено сходство във фактическата обстановка - време, място, обстоятелства, елементи на деянието, самоличност на дееца. Наказателната и административно-наказателната отговорност са предприети по отношение на един и същ непосредствен предмет на престъплението, респективно на нарушението - намереното на 24.10.2022г. в управлявания от Я. К. автомобил месо, за което се твърди да е дивеч. Идентичността или съществено сходство във фактите безспорно се установяват от съставения по време на проверката констативен протокол, въз основа на който е съставен АУАН, и видно от който констативен протокол месото, предмет на нарушението по чл.85 ЗЛОД, е било иззето с протокол за претърсване и изземване от 24.10.2022г. от товарен автомобил „•••“ по досъдебното производство, по което се води разследване за престъпление по чл.237, ал.1 от НК. Видно от представените справки от РП Плевен и копие на ветеринарно-медицинска експертиза, именно това месо е обект на изследване по досъдебното производство, водено за престъпление по чл.237, ал.1 от НК. В нормата на чл.237, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч. В чл.85 от ЗЛОД е предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешение за лов. В чл.86 от ЗЛОД е предвидена административно-наказателна отговорност при определени хипотези на убиване или улавяне на дивеч. При тълкуване нормите на чл.237, ал.1 от НК, чл.85 ЗЛОД и чл.86 ЗЛОД, следва извод, че чл.85 ЗЛОД касае хипотезата единствено на намерен от дееца - жив или убит, дивеч, а не на такъв, който е убит или уловен от него. Предвид на това, едно и също лице не би могло да бъде привлечено едновременно към административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.86 от ЗЛОД и към наказателна отговорност за престъпление по чл.237, ал.1 от НК, доколкото двете са взаимно изключващи се по отношение на един и същи непосредствен обект на нарушението/престъплението - доколкото дивечът не може да е едновременно убит и намерен от дееца. При съществено сходство на фактическата обстановка, въпрос на установяване съпричастността на лицето, превозвало дивеча, към неговото убиване и на правна квалификация, е дали деянието представлява престъпление по чл.237, ал.1 от НК или административно нарушение по чл.85 от ЗЛОД или по чл.86 ЗЛОД. В процесния случай при такова съществено сходство на фактите и преди приключване на воденото наказателно производство, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.85 от ЗЛОД. Наказателното постановление е преждевременно издадено и в нарушение на чл.33 от ЗАНН. В посочената норма е изведен принципа за приоритет на наказателната отговорност над административната. В хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено. Преценката дали деянието разкрива признаците на престъпление е единствено на прокурора и изключва компетентността на органите на административно-наказателното производство. Когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административно-наказателна норма с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административно-наказателната. Административно-наказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. В процесния случай наличието на наказателно производство за същото деяние съставлява абсолютна пречка по чл.33 от ЗАНН за образуване и развитие на административно-наказателното производство. На основание чл.63, ал.6 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено и административно-наказателното производство по издаването му да бъде прекратено. Едва при евентуално прекратяване на воденото досъдебното производство за престъпление по чл.237, ал.1 от НК с влязъл в сила акт, ще възникне хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при която прокурорът следва да изпрати материалите на административно-наказващия орган за преценка дали същото деяние изпълва състава на административно нарушение и по кой текст - чл.85, чл.86 ЗЛОД. В този смисъл ТР №3/22.12.2015г. по тълк.д. №№3/2015г. на ОСНК на ВКС. С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде постановено след влизане на настоящото решение в сила, препис от него и от материалите по преписката да се изпратят на компетентната РП-Плевен за прилагане по досъдебно производство 6328/2022г. по описа на същата прокуратура. Мотивиран от горното, съдът