Решение № 688 от 23.7.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 818/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано след като с определение № 695/13.03.2024 год. по в.гр.д. №363/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд е прекратено производството по в.гр.д.№ 363/2024 год. по описа на БОС и делото е върнато на Несебърския районен съд за произнасяне по молба с правно основание чл.248 от ГПК обективирана във въззивната жалба. Постановено е определение № 375/16.04.2024 год. по гр.д.№1225/2022 год. по описа на Несебърския районен съд, с което молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на решение №5/07.01.2024 год. по гр.д. №1225/2022 год. по описа на НРС, в частта за разноските, е оставена без уважение. След влизане на определението в сила, делото е върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба. Постъпила е въззивна жалба от Етажна собственост на сграда с ид. № 53045.503.212.3 по КККР на гр. Обзор - С-Компас, общ. Несебър, с адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № 53045.503.212, бл. С, ет. 2, ап. С208, представлявани от управителя - Дмитрий Викторович Штиков, чрез процесуален представител адв. Ирена Антонова- ВАК, срещу решение № 5/07.01.2024 год. по гр.д.№1225/2022 год. по описа на Несебърския районен съд, с което са прогласени за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и по иск на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 82, ет. 2, ап. 3, представлявано от Пол Райли, собственик на самостоятелен обект ид. № 53045.503.212.3.44, чрез адвокат Ангел Донев от АК - Варна срещу собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № 53045.503.212.3 по КККР на гр. Обзор - С-Компас, общ. Несебър, с адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № 53045.503.212, бл. С, ет. 2, ап. С208, представлявани от управителя – Дмитрий Викторович Штиков, взетите решения на общо събрание на Етажната собственост в сграда с ид. № 53045.503.212.3 по КККР на гр. Обзор - С- Компас, проведено на 03.10.2022 г., поради тяхната привидност, като взети при липса на компетентност за общото събрание, поради действието на изключението по чл. 2 от ЗУЕС и са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № 53045.503.212.3 по КККР на гр. Обзор - С-Компас, общ. Несебър, с адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № 53045.503.212, бл. С, ет. 2, ап. С208, представлявани от управителя – Дмитрий Викторович Штиков, да заплатят на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, сумата от 6830 лева, представляваща направени по делото разноски. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано, постановено при неточно възприета фактическа обстановка и допуснати нарушения на материалния закон. Съдът неправилно тълкувал разпоредбата на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Пренебрегнал факта, че процесната сграда е изградена преди влизане в сила на ЗУЕС и не би могла да се управлява като „жилищен комплекс от затворен тип“, тъй като чл.2 от ЗУЕС е допустимо да се прилага само за договори сключени след влизането на закона в сила. Не е взето предвид, че приложението на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС се дерогира от обстоятелствата, че „комплексът“ е разположен върху няколко поземлени имота, а от заключението на вещото лице се установява, че в сградата съществуват и други обекти освен жилищните, поради което режимът по чл.2 от ЗУЕС не се прилага. В нарушение на закона съдът допуснал разширително тълкуване на императивната норма на чл.2 от ЗУЕС по отношение на изискуемата форма за действителност на договорите за управление. Сочи се, че поради липсата на сключени от всички етажни собственици договори по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, приложими са нормите на чл.3 и сл. от ЗУЕС, поради което решенията на общото събрание на етажните собственици не са нищожни, като същите са и законосъобразни. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените искови претенции, както и за присъждане на съдебните разноски. В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД-Варна, чрез процесуален представител адв. Ангел Донев-ВАК. Твърди се, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на районния съд относно приложимост на чл.2 от ЗУЕС. Твърди се обоснованост на решаващите изводи на съда и съответствие със съдебната практика на ОС-Бургас и на ВКС в сходни случаи. Сочи се, че още със сключване на предварителните договори за покупко-продажба ищецът е договорил със собствениците на отделните обекти реда за управление в комплекса. След законодателното въвеждане на изискването за вписване, започнал да вписва договорите, като невписани останали предходно сключените договори, когато такова изискване не е било въведено. Твърди се, че решенията взети от общото събрание целят заобикаляне на индивидуалните договорености и са злоупотреба с право, като засягат съоръжения, които са индивидуална собственост на ищеца. Твърди се също, че част от изложените във въззивната жалба възражения са недопустими и преклудирани, като не следва да се разглеждат от въззивния съд. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, а при евентуалната му отмяна - за произнасяне по евентуално предявения иск, с уважаването му и отмяна на обжалваните решения на ОС на ЕС поради неустановеност на кворума и мнозинствата на събранието съгласно изискванията на чл.17, ал.6 от ЗУЕС, както и поради останалите нарушения сочени в исковата молба. Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА. С обжалваното решение Несебърският районен съд се е произнесъл по главен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който при условията на евентуалност е обективно съединен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Пред въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища. Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, поради което е валидно. Правното основание на предявения иск за установяване на нищожност на решение на ОСЕС е чл.124, ал.1 от ГПК. Независимо от дадената от районния съд неправилна правна квалификация – чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като първоинстанционният съд е изследвал правнорелевантните факти и обстоятелства по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, и се е произнесъл по тях, решението се явява допустимо. Както е разяснено в мотивите към решение Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост /чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор/. Самостоятелно нищожност може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание /и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС/, както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС /наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва/. Предвид горното настоящият съд намира, че твърденията на ищеца в исковата молба и уточненията към нея, относно неприложимост на общия режим за управление на етажна собственост по ЗУЕС в конкретния случай, поради наличието на затворен комплекс по чл.2 от ЗУЕС, обуславят допустимост на предявения самостоятелен, главен иск за установяване на нищожност на решения на ОСЕС /общото събрание на етажната собственост/. При преценка на правилността на обжалваното решение, настоящият съд взе предвид следната фактическа обстановка, установена от събраните от районния съд доказателства: С н.а. № ••/10.06.2004 год. на нотариус №208, н. а. •• от 28.06.2024 год. на нотариус №208 и н. а. № •••/16.07.2004 год. на нотариус №208, ищцовото дружество „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД-Варна /правоприемник съгласно чл.263 от ТЗ на „Бляк сий инвестмънт тръст мениджмънт“ЕООД/ е придобило собственост върху незастроени поземлени имоти - УПИ XI- 1154, 1159, 1163 в кв. 6 по плана на гр. Обзор - „Южен плаж“, общ. Несебър. В полза на дружеството е издадено едно разрешение за строеж от 20.09.2006 г. на главния архитект на Община-Несебър за построяване на цялата „Жилищна група“, съгласно одобрени на 11.06.2006 год. проекти за изграждане на жилищната група и представени предварителни договори за свързването с електрическата и водопреносната мрежи. След изграждането на жилищната група, е издадено едно разрешение за ползване СТ-12-820/18.08.2008 год. на началник ДНСК – гр. София отнасящо се до всички сгради /четири на брой/, съоръжения и връзки /ел. и ВиК/ изградени в УПИ XI-1154, 1159, 1163 в кв. 6 по плана на гр. Обзор. Отделни разрешения за строеж и съответни актове за ползване са издадени: през 2007 год. за строеж „резервоар“, въведен в експлоатация на 10.12. 2009 год., за басейн с обем 214, 90 куб.м. между сграда А, регулационната линия и помпената станция, въведен в експлоатация на 10.12.2009 год. и за басейн с обем 111 куб.м. между сгради А и Б, въведен в експлоатация на 10.12.2009 год. – всички находящи се в комплекса и разположени в поземления имот собствен на ищцовото дружество. В представения по делото техническия паспорт рег. № 052/16.02.2019 г. е отразено, че жилищната група включва сгради А, А1, В, В1, С, С1, D, D1, D2, СПА, фитнес зала и салон за красота, ресторант на две нива, зали за тихи игри в сграда D, кафе-бар, офис в сграда D2, а съгласно уведомително писмо на кмета на Община Несебър от 09.01.2012 г. тази жилищна група представляваща комплекс „YOO OBZOR BULGARIA”, включващ 4 бр. сгради, построени в ПИ с ид. № 53045.503.212, 3 вкл. сграда „C“ с ид. № 53045.503.212.3, е вписан в регистъра при общината по чл. 46б от ЗУЕС като жилищен комплекс от затворен тип. От приетото от районния съд заключение на СТЕ извършена на вещо лице Великова, става ясно, че при огледа на място вещото лице е констатирало, че в поземления имот УПИ XI 1153, 1154 и 1163 в кв. 6 по плана на гр. Обзор, „Южен плаж“ с ид. № 53045.503.212 по КККР на гр. Обзор - собствен на ищеца по делото, са изградени четири отделни сгради A, B, C и D, което е видно и от приложена от ищеца скица на л. 170, на която ясно са очертани изградените в поземления имот четири сгради. Както е отразено в скицата и потвърдено от вещото лице, поземленият имот с идентификатор 53045.503.212 по КККР на гр. Обзор, с площ от 15 294 кв.м. е идентичен с УПИ XI-1153, 1154 и 1163 в кв. 6 по плана на гр. Обзор, в който е изградена жилищната група. Вещото лице сочи е констатирало, че в поземления имот съгласно издадените разрешения за строеж са изградени също басейни, открит паркинг, водомерна шахта, резервоар, които са въведени в експлоатация. Освен съоръженията по инвестиционния проект, допълнително е изграден басейн от 214, 90 м3, който попада само частично в поземления имот в който е изградена жилищната група, а кабинката на охраната е поставена извън процесния имот, на място откъдето може безпрепятствено да се наблюдава изцяло пътят пред комплекса. Изградена е пешеходната пътека, преминаваща по северната граница на имота, водеща към пясъчната ивица. Поземленият имот 53045.503.212 ведно с поземлен имот 53045.503.245 /където частично попада новоизградения басейн/ са оградени по очертанията съгласно приложена скица с каменни зидове на различна височина, зелени огради от туя и оградна мрежа, като единственият достъп за външни лица е от пешеходна алея от северната част на имота, свързваща имота с пътя от запад и с пясъчната ивица на морето. Процесният имот се охранява с жива охрана и видео наблюдение, като входа на описаната пешеходна алея е в близост до офиса на жилищния комплекс, където се посрещат и изпращат собствениците на апартаменти. В процесния имот са изградени пет портала - метален за нуждите на басейна, заключващ се с катинар, вход с карти и ролетна врата, подход към подземен паркинг с бариера, подход - рампа за пожарни коли, портал - метален с катинар - за обслужване на басейни между блок А и блок В, основен портал с бариера и карти с видео наблюдение и жива охрана. Сградите в имота са с предназначение - за жилищни апартаменти и апартаменти със сезонен характер, със самостоятелни за всяка отделна сграда инсталации и връзки. Видно от представени протокол от 03.10.2022 год. на посочената дата е било проведено общо събрание на етажна собственост /ОСЕС/ на сграда с № 53045.503.212.3, представляваща блок С – Компас от жилищната група в комплекса, на което са били взети решения, за избор на управителни и контролни органи, за откриване на сметка на етажната собственост и за определяне на лице, което ще оперира с нея, за определяне и приемане на бюджет на етажната собственост, за формиране на фонд “непредвидени разходи“ и фонд “резервен“, за определяне на реда за разпределение на разходите и др. в този смисъл. От представените документи за собственост, а и съгласно отразяванията в протокола от 03.10.2022 год. /л.39/ се установява, че ищецът по делото притежава в сграда с ид. № 53045.503.212.3, представляваща блок С – Компас, от жилищната група в комплекса, самостоятелно обособен обект - склад с идентификатор 53045.503.212.3.44, ведно със съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Отделно от това не е спорно и е установено по делото, че ищцовото дружество е собственик на поземления имот върху който са изградени четирите сгради и съоръженията в комплекса и е негов инвеститор по смисъла на ЗУТ и ЗУЕС. От допълнителното заключение на вещото лице Великова, изпълнено при проследяване на представени от ищеца документи в няколко тома приложени към делото, се установява, че в процесната сграда блок С – Компас има 53 самостоятелни апартамента. От таблица 1 към заключението става ясно, че за една част от самостоятелните обекти между ищеца по делото в качеството му на инвеститор и собствениците на отделните обекти, са били сключени договори за управление и поддръжка още през 2008 год. / преди влизане в сила на ЗУЕС на 01.05.2009 год./, за други – през 2009 год. и сл., като последният договор е сключен през 2020 год. Вещото лице сочи, че към всички предварителни договори за покупко-продажба, които ищецът като предварителен продавач и бъдещите собственици на самостоятелни обекти като предварителни купувачи са сключвали след 2007 год., неразделна част са били договори за управление и поддръжка на комплекса. Видно от приложенията, като предмет на договора е посочено възлагане от страна на собствениците на ищцовото дружество да поддържа, обслужва и осъществява организационно техническо и административно управление на процесния жилищен комплекс, което включва множество изрично посочени действия и задължения за ищеца, включително, поддръжка и почистване на общите части на сградите, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в комплекса, осъществяване на охраната на комплекса, извършване на услуги във фитнеса, плувния басейн, осигуряване на безплатно ползване на зала, сауна и джакузи в работно време и пр. Вещото лице сочи, че при проверка за актуалните собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда от комплекса и за сключените с ищеца договори за управление се установява, че има 18 сключени писмени договора за управление вписани в СП, 23 сключени договора за управление, които не са вписани в СП, като за 10 самостоятелни обекта вещото лице не е установило сключени договори за управление с ищеца. По делото е представен договор от 03.01.2022 год. сключен между ищовото дружество и „Сим секюрити“ЕООД за организиране и осъществяване на денонощна физическа охрана на процесния комплекс срещу платимо от ищцовото дружество договорено възнаграждение. Представен е договор от 02.02.2015 год. сключен между ищцовото дружество и „Лифтком сервиз“ЕООД за абонаментно обслужване на асансьорите находящи се в четирите сгради от комплекса, срещу платимо от ищцовото дружество възнаграждение. Представен е договор от 20.04.2022 год. сключен между ищцовото дружество и „Сън гардън ЛД“ЕООД за абонаментно поддържане на външно озеленяване на парковото пространство на територията на жилищния комплекс, срещу платимо от ищцовото дружество възнаграждение. Представен е договор от 01.05.2022 год. сключен между ищцовото дружество и „Етти 99“ЕООД за провеждане на борба с битови вредители, обследване и обработка на жилищния комплекс чрез дизенсекционни и дератизационни услуги срещу платимо от ищцовото дружество възнаграждение. Представени са и доказателства за извършени плащания от страна на ищцовото дружество на уговорените възнаграждения за договорените услуги по посочените договори, както и доказателства за други извършени плащания за изпълнение на задълженията по управление и поддържане на общите части от сградите и общите за ползване части от комплекса. Липсват данни някой от собствениците на самостоятелни обекти в комплекса и в частност – на такива в процесната сграда, да е направил възражения срещу предоставените услуги по поддръжката и управлението му от ищеца, считано от въвеждането му в експлоатация и до момента на взетите решения от ОСЕС на сграда С. При горната фактическа обстановка, по спорните въпроси заявени с въззивната жалба, съдът прави следните правни изводи: С разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост, в сила от 01.05.2009 год. е предвидено, че управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор, с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. С допълненията –ДВ бр.57 от 2011 год. е въведено изискване договорът да бъде вписан от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект, като след вписването той е противопоставим на неговите последващи приобретатели. Съдът намира за установено по делото, че сградата с идентификатор 53045.503.212.3 е етажна собственост разположена в комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, вр. пар.1, т.3 от ЗУЕС. Определението дадено в пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС към момента на вземане на решенията от ОСЕС на 03.10.2022 год. определя като жилищен комплекс от затворен тип, комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. В случая се установи, че комплексът се състои от четири самостоятелни обекта в режим на етажна съсобственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, които са изградени върху обособен, ограден урегулиран поземлен имот /без значение, че един от допълнително изградените обекти – басейн, попада и в друг поземлен имот/, при контролиран достъп за външни лица, чрез осъществяване на жива охрана и видеонаблюдение от нарочно наета за целта охранителна фирма /без значение, че кабинката на охраната е поставена извън поземления имот/, като за влизане в комплекса в оградата са изградени пет портала, също с контролиран достъп. Тъй като изградената преди влизане в сила на ЗУЕС жилищна група, описана по-горе, включваща четири сгради, съоръжения и инфраструктура, от която част е процесната сграда - етажна собственост, представлява комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1, т.3 от ЗУЕС, след влизане в сила на ЗУЕС, управлението на общите части както на тази сграда, така и на останалите сгради следва да се осъществява по реда предвиден в чл.2 от ЗУЕС, което изключва приложимостта на общия ред за управление на общите части на отделните сгради – чрез решение на общото събрание на всяка отделна етажна собственост. Ето защо взетите решения на 03.10.2022 год. на ОСЕС на сграда 53045.503.212.3, като такива извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, са нищожни. Предявеният главен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване на тази нищожност е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Възраженията изложени във въззивната жалба за противното са неоснователни. Когато закон с преобладаващо материално съдържание предвижда определени нови изисквания, без да урежда заварените случаи, /както е при ЗУЕС при приемането му през 2009 год. относно заварените жилищни комплекси от затворен тип изградени преди това/, следва да се приеме, че новите материалноправни изисквания, касаещи бъдещи правоотношения, се отнасят и за тези заварени случаи, поради което не само новоизградените, но и заварените комплекси от затворен тип следва да приложат новите изисквания. Горното означава, че с влизането в сила на ЗУЕС отношенията по управление на общите части на сградите от настоящия комплекс от затворен тип, е следвало да се преуредят съгласно изискванията на чл.2, ал.1 от ЗУЕС, като между ищеца по делото в качеството му на инвеститор от една страна и отделните собственици на самостоятелни обекти - от друга страна, се сключат съответни договори с нотариална заверка на подписите, а след въвеждане на изискването по ал.2 през 2011 год. – тези договори е следвало да бъдат вписани. Установено е по делото, че за процесната сграда това е направено частично - само една част от собствениците на отделни обекти в сградата са сключили договори с нотариална заверка с инвеститора. След като законът е въвел изискване за създаване на облигационна връзка - договорен режим за управление на общите части на сгради попадащи в комплекси от затворен тип, при неизпълнение на изискванията за сключване на такива договори, когато инвеститорът реално осъществява действия по управлението по смисъла на чл.2 от ЗУЕС – както е в случая, спрямо собствениците които не са сключили такива договори с него, относно уреждането на отношенията по повод на управлението и поддържането на общите части на сградите попадащи в комплекса от затворен тип, приложение следва да намерят общите разпоредби на ЗЗД, които сочат, че в случай на неуредени договорни отношения, претенциите се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. Отказвайки да влязат в облигационна връзка с инвеститора за изпълнение на изискванията на чл.2 от ЗУЕС – респ. регламентирано да понесат съответната част от разходите направени от него за поддръжка на общите части от сградите и частите за общо ползване в комплекса, собствениците на самостоятелни обекти, които не са сключили договори по чл.2 от ЗУЕС и не са заплатили възнаграждение на инвеститора, са си спестили разходи и са се обогатили неоснователно за негова сметка, поради което следва да отговарят спрямо него за извършените разходи за материали и услуги по реда на Закона за задълженията и договорите. Според настоящия съд, когато не са сключени договори в изискуемата форма по чл.2 от ЗУЕС между инвеститора и всички собственици на самостоятелно обособени обекти в комплекса, не биха могли да се приложат общите правила по ЗУЕС за управление на общи части на сгради - етажна собственост за всяка от отделните сгради-етажна собственост в комплекса, първо-защото това не е изрично посочено в закона, и второ-поради различния характер на правоотношенията, които при сгради - етажна собственост, които не са разположени в комплекси от затворен тип се създават само между етажните собственици и касаят само общите части на отделна сграда, а когато се отнася за сгради попадащи в комплекс от затворен тип, се създават между етажните собственици и инвеститор, като уреждат и отношенията във връзка с общото поддържане и управление на целия комплекс. Последните отношения ще останат неуредени ако се позволи на всяка от сградите в комплекса по общия ред на ЗУЕС да провежда ОСЕС и да взема решения само за собствените си общи части, при все че всеки от собствениците на самостоятелни обекти в тези сгради се ползва също от поддържането на инфраструктурата и съоръженията за общо ползване, както и от услугите по охрана на комплекса, осигурявани от инвеститора. Ако се приеме, че всяка от сградите в комплекса може да има самостоятелно управление на общите части по общия режим на ЗУЕС, при реално предоставени услуги по цялостна поддръжка от страна на инвеститора на общите части на сградите и на общите за ползване обекти, съоръжения и инфраструктура в комплекса, за собствениците на самостоятелни обекти, които са спазили закона и са сключили договори по чл.2 от ЗУЕС с инвеститора, би се получило дублиране на разходи и задължения за плащането им от една страна към етажната собственост, а от друга - към инвеститора, което е извън целите на ЗУЕС. Предвид изложеното по-горе и като е стигнал до извод за основателност на предявения главен иск за установяване на нищожност на обжалваните решения на ОСЕС, районният съд е постановил правилно решение по чл.124, ал.1 от ГПК, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. С оглед изхода от делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 2 400 лв. с ДДС. Съдът намира възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като размерът на платеното възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и на реално извършените от адвоката действия в процеса за защита интересите на въззиваемия. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,