Решение № 260771 от 29.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7324/2019 г.

производството по което е прекратено, поради това, че деянието не представлява престъпление по посочения в обвинителния акт нормативен текст, макар да разкрива признаците на престъпление по друг член на Наказателния кодекс, по който не е било повдигнато обвинение. От показанията на св.Х.се установи, че ищецът е изпитвал негативни преживявания от проведения срещу него наказателен процес, с оглед на което съдът приема иска да доказан по основание. При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на наказателното производство спрямо него – 32 г., продължителността на наказателното производство през периода 28.02.2002 г. – 16.07.2015 г., тежестта на престъплението – по чл. чл.210, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е предвидено наказание ”лишаване от свобода” от една до осем години и възможност за конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия. Спрямо А. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода 28.02.2002 г. – 17.03.2003 г., след което е променена в „подписка“. От представеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че ищецът е бил осъждан през 2012 г. и през 2013 г. за други престъпления по чл. по чл.131, ал.1, т.12, вр чл.129, ал.2, вр ал.1, вр чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК и за престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр чл.42а, ал.2, т.1, 2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.426, ал.1 от НК, за което е определено наказание „пробация“. Тези престъпления са извършени, съответно на 15.03.2012 г. и на 20.01.2013 г., като за първото деяние му е била определена мярка за неотклонение “задържане под стража“ през периода 15.03.2012 г.-19.07.2012г. Съдът приема, че т ърпените от ищеца притеснения и неудобства за целия исков период от 28.02.2002 г. – 16.07.2015 г. се дължат и на обстоятлството, че срещу него са били проведени няколко наказателни производства, като по другите две наказателни производства е бил признат за виновен със споразумения. По делото се установи, че причината за прекратяване на наказателното производство по процесното обвинение е неправилната квалификация, дадена от прокуратурата на деянието, което в действителност разкрива признаците на друго престъпление – по чл. 315, ал.2, вр чл.309, ал.1 от НК. Противоправното поведение на ищеца, за което не е установено да е престъпление, наред с данните за предишни осъждания, дава представа за неговата личност, която ведно с начина му на живот, средата му и неговата биография, обуславя и интензитета на усещането за накърнено лично достойноство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение./ решение № 376/21.10.2015 г. по гр.д. № 514/2012 г. на IV г.о на ВКС/. Не се установява ищецът да е претърпял вреди, над обичайните. Липсват доказателства здравословното му състояние да се е влошило вследствие на наказателното производство, а дали здравословното състояние на бащата на ищеца се е влошило вследствие на наказателното производство е ирелевантно за спора. Показанията на св.Х.не са годни да установят причинно-следствена връзка между наказателното производство и твърдяната от свидетеля хипертония при ищеца. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която твърди, че приятелите на ищеца се отдръпнали от него, поради образуваното наказателно производство по незаконното обвинение, както и че тази била причината да не може да си намери рабога. Отбягването на А. от познатите му и невъзможността да си намери работа се дължат на личността на ищеца, който не зачита правовия ред и е осъждан за други престъпления. Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода 28.02.2002 г. – 16.07.2015 г., съдът определи обезщетението по справедливост на 300 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлен. По претенцията за законна лихва: Съдът намира за основателно възражението на ответника, че претенцията за законна лихва е частично погасена по давност. Обезщетението за неимуществени вреди е било изискуемо от датата на влизане в сила на разпореждането за прекратяване на наказателното производство - 16.07.2015 г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 04.06.2019 г. и едва с нея е прекъсната давността, поради което за периода след 04.06.2016г. вземането не е погасено по давност, не и за периода преди тази дата от 16.07.2015 г. до 03.06.2016 г., за който претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и направените по делото разноски за адвокат в размер на 15 лв., съразмерно на уважената част от иска. Мотивиран така, съдът