Решение № 24 от 19.2.2020 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 230/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници”, началник на отдел „МРР Тракийска” към ГД „МРР” - ЦМУ, подадена чрез упълномощен процесуален представител - юрк.Н. Д., упълномощена с Пълномощно с Рег.№••• от ••• год., издадено от директора на Агенция „Митници”, против Решение №342 от 11.10.2019 год., постановено по АНД №625/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, В ЧАСТТА МУ, с която е отменено наказателно постановление №1111/2019 от 30.04.2019 год., издадено от началника на отдел „МРР Тракийска” към ГД „МРР” - ЦМУ, Агенция „Митници”, в частта му, с която, на Н.Б.М., с адрес: •••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева. В обжалваната му част р ешението се оспорва като неправилно, като поради нарушение на материалния закон, необоснованост и произволно тълкуване на фактите по делото. Касаторът заявява, най-напред, че п равилно било счетено от районния съд, че нарушителят е осъществил от о б ективна страна състав а на административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, доколкото намерените акцизни стоки – цигари, са били открити при извършена проверка о т служители на ОДМВР – Кърджали, на посочения адрес, описан в назакателното постановление, като именно Н. М. е държал а и упражнявал а фактическата власт върху акцизните стоки чрез действие и че и ндивидуалната преценка на обстоятелствата с правно значение за отговорността на наказаното лице, вод ела до извода за наличието на извършено нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС. Сочи също, че п роцесното НП, в което посочените обстоятелства за извършеното нарушение, възпроизвеждат тези от АУАН и не са нови или въведени за първи път, а визираната форма на изпълнително деяние „ държане ” на акцизни стоки, без задължителен акцизен бандерол по образец, утвърден от МФ, е в съответствие със събраните по делото доказателства. Касаторът счита, че съд ът е счел, че неправилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на Н. М. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, като заявява, че не споделя този довод и излага съображения за това. Сжочи, най-напред, че п оказанията на свидетелите потвърждава ли фактическата обстановка, описана в НП и че б езспорно било установено, че Н. М. на 23.03.2019 г од. държи 15 броя кутии с цигари от посочената марка, описани в НП, които са без бандерол, когато такъв е задължителен, с което е осъществила състава на чл.123, ал.1 от ЗАДС, н о преди да пристъпи към налагане на административно наказание, съобразно изисквания та на ЗАНН, АНО разгледа л преписката и отч ел факти и обстоятелства, свързани с нарушителя и нарушението (!?). Касаторът сочи, че и зпълнителното деяние на горното било реализирано чрез действие, изразяващо се в „държане” на акцизни те стоки, подробно описани в АУА Н и в НП и че д еянието е осъществено независимо от мястото, собствеността, пазенето или начина на съхраняване на вещите, както и сочи, че за да е налице „ държане ”, не било необходимо да бъде налице физическо съприкосновение на дееца с въпросните вещи. Сочи, на следващо място, че с ъобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗА НН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а в а линея втора на посочения текст от ЗАНН, нормативно било установено, че непредпазливи те деяния не се наказват само в изрично предвидени от закона случаи. Касаторът счита, че в процесния случай, обаче, ЗАДС не предвижда л като оневиняващо обстоятелство непредпазливостта. В жалбата се излага довод, че районн ият съд счел, че деецът М. държи не 300 къса цигари без бандерол, а 260 къса, позовавайки се на разпоредба в ЗДДС и ППЗДДС, нямащи отношение към извършеното нарушение, като намира, че н еправилно районн ият съд приел, че количествения праг за държане на цигари е 40 къса, като сочи, че р азпоредбата на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС изрично указва ла, че се забранява държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен... ”, но именно в същата разпоредба, цитирана по-горе, било указано: 5. държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса. ”, като касаторът счита, че ц итираното количество от 40 къса се отнася ло за ръчно свити цигари и н еправилно районния съд разделил предмета на нарушението, като отнел (!?) 40 къса от откритите 300 къса цигари без бандерол. Касаторът счита, че с амото държане на акцизни стоки без бандерол от Н. М. представлява достатъчно основание за ангажиране на нейната административно - наказателна отговорност, и че р азпоредбата произтича ла от забраната, въведена с чл.99, ал.2, т.2 от З А ДС, да се държат тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, като п ри това, със З А ДС била определена по-висока степен на обществена опасност за деянията, съставляващи нарушения на неговите норми, дефинирани като такива на просто извършване. В жалбата се излагат съображения, че о бществената опасност при нарушенията на просто извършване сама по себе си била толкова висока, че законодателят не намерил за нужно да предвиди каквото и да било увреждане на обществените отношения, регулиращи дейности, свързани с акцизни стоки и че н езнанието на елементите от фактическия състав на административното нарушение, не изключва ло отговорността при осъществяването му, защото в противен случай би означавало изключване на възможността за търсене на административно - наказателна отговорност на нарушителите. Касаторът заявява, че н е споделя и твърдението на районния съд, че размерът на акциза бил определен неправилно от АНО, с оглед изготвената и приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като твърди, че н еправилно бил изчислен размер ът на акциза от вещото лице, назначено по делото. Сочи, че в „Публични регистри ”, таб л. „ Публични регистри по ЗАДС ” в сайта на Агенция „Митници ”, респективно в „Публичен регистър за регистрация на цените на тютюневите изделия ” - Министерство на финансите, били публикувани продажните цени на цигари и тютюн в различни потребителски опаковки, регистрирани от производители и вносители на тютюневи изделия, съгласно Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, която определя условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия за вътрешния пазар, търговията с тютюневи изделия и контролът върху търговията с тези стоки и че цигарите с търговска марка „•••” разполагат с валидни регистрации на различни продажни цени, но от текста на протокол за доброволно предаване от 23.03.2019 г од. към АУАН №2/27.03.2019 г од. на ОДМВР - Кърджали било видно, че задържаните цигари с марка „•••” са облепени с чужд бандерол/••• бандерол/ с надпис на кутиите „•••” и не били предназначени за реализация на вътрешния пазар на Република България. Касаторът счита, че в този случай, продажната им цена се определя в съответствие с разпоредбите на чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на З акона за акцизите и данъчните складовс/ППЗАДС/ - в размер на 7. 50 л е в а за 20 къса цигари и с оглед на това счита, че процес ни те цигари, облепени с ••• бандерол, не са предназначени за продажба на вътрешния пазар н а РБългария. П о отношение на определяне на дължимия акциз изразява и следния довод, а именно – че д ължимият акциз върху цигарите, по аргумент чл.29, ал.1 от ЗАДС, се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз, като данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната цена, а п родажната цена се определя по някой от методите на чл.29, ал.4 от ЗАДС, като в случая била приложима хипотезата на чл.29, ал. 3, т.5 от ЗАДС - в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал.1 не е регистрирана продажна цена по установения ред и с ледователно, за определяне на продажната цена с ледвало да се прилага разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове/ ПП 3АДС/, т.е. продажна цена, в размер на 7. 50 лева за 20 къса ц иг ари. Отделно от това, касаторът сочи, че р азпоредбата на чл.4, т.7 от ЗАДС гласи, че „Бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерство на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.” И с оглед на гор ното счита, че дължимият акциз е правилно определен от административнонаказващия орган, като у двоената стойност на тази сума определя размера на санкцията, която в процесния случай била правилно индивидуализирана. С оглед на гореизложеното, касаторът счита, че п ървоин ст анционният съд приложил неправилно нормите на материалния закон, респективно правните му изводи били неправилни, како твърди също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че АНО правилно възприел, че релевираното нарушение е доказано по несъмнен начин въз основа на писмените доказателствени средства. С оглед на изложеното от правна страна, касаторът мо л и съдът да приеме, че подадената касационна жалба е основателна и да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на районен съд – Кърджали в частта за наложеното административно наказание „г лоба ”, на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, като неправилно и незаконосъобразно постановено и да потвърди изцяло издаденото от началника на отдел „МРР Тракийска ”, ГД МРР, ЦМУ, Агенция „Митници ”, наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – н ачалник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление - Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От Н. Д., като пълномощник на н ачалник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление – Пловдив, е постъпила преди съдебното заседание м олба-становище, в която заявява, че поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения, както и че няма да сочи нови доказателства и няма нови искания. Отново моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №342 от 11.10.2019 год., постановено по АНД №625/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отменено н аказателно постановление №1111 от 30.04.2019 год., издадено н ачалник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление – Пловдив, в частта за наложеното административно наказание „ г лоба” и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление в тази му част, като правилно и законосъобразно издадено. Ответникът по касация – Н. Б.М. от •••, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.С.М. от АК-•••, който о спорва депозираната касационна жалба и счита същата за неоснователна. Мол и съда да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд, като счита, че същото е мотивирано, правилно и законосъобразно и че не са налице предпоставки за отмяна на съдебното решение, както и че не са налице предпоставките, визирани в касационната жалба. Поради това, моли да бъде остав ено в сила обжалваното решение, както и моли да бъдат присъдени на ответника по касация направените по делото съдебни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали придмага да бъде потвърд ено първоинстанционното решение на Р айонен съд – Кърджали, с което е било отменено НП, издадено против Н. М.. Сочи, че в касационната жалба са развити доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, които били довели до постановяване на неправилно и немотивирано решение, но намира, че т ези доводи са неоснователни и противоречат на събраните писмени и гласни доказателства, включително и на изготвената съдебно-оценъчна експертиза на цигарите, за които се твърди, че са държани от Н. М., в нарушение на ЗАДС. Счита, че в касационната жалба е направен един твърде свободен и неотговарящ на установените фактически обстоятелства прочит на законовите разпоредби, досежно държането на акцизни стоки без бандерол от наказаното лице. Счита също, че п оложените усилия за събиране на всички доказателства пред първа та инстанция, за точното количество такива цигари, с поставен бандерол от друга държава и установяване на точния размер на акцизите, които са били дължими сочат, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че наложеното наказание е неправилно квалифицирано и е отменил издаденото наказателно постановление. Намира също, че п ървоинстанционното решение съдържа достатъчно обосновани мотиви, защо следва да бъде отменено това наказание, изцдадено против Н. М., поради което предлага настоящата инстанция да го потвърди в цялост. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваната част на Решение №342 от 11.10.2019 год., постановено по АНД №625/2019 год., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 1111/2019 от 30.04.2019 год., издадено от началника н ачалник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление - Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която на Н.Б.М., с постоянен адрес: •••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.99, ал.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове. За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд, о т представените и приети в производството доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че н а 2 3.03.2019 г од., свидетелите Г. К. и Т. В. - служители в ОДМВР - Кърджали, участвали в специализирана полицейска операция, която се провеждала на територията на гр ад Кърджали, като п олицейската операция имала за цел противодействие срещу разпространението на акцизни стоки без бандерол. По този повод, около 08: 00 ч аса на 23.03.2019 г од., свидетелите К. и В. посетили и извършили проверка в частен дом - къща, намираща се на адрес: •••, където тогава живеела Н. Б.М. Полицейските служители се легитимирали и съобщили на последната, какъв бил повода за посещението им. Тогава Н.М. обяснила, че нямало смисъл да търсят из цялата къща и сама извадила и показала на проверяващите чанта, в която имало цигари с чужд бандерол, като т я предала с протокол за доброволно предаване от 23.03.2019 г од. 15 кутии цигари марка „•••”, всяка с по 20 къса цигари, облепени с чужд бандерол, с надписи на ••• език. Н.М. заявила на полицейските служители, че цигарите била закупила от ••• за лично ползване, при предишни нейни пътувания. По повод установеното нарушение, на 27.03.2019 г од., срещу Н.М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, който т я подписала и получила с възражение, че цигарите била закупила от ••• за лично ползване, тъй като пътувала много често и броят им бил толкова. Въз основа на така съставения АУАН, на 30.04.2019 г од. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл.123, ал.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС, било постановено: 1. налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 500 л е в а, на Н.Б.М., за извършено нарушение по чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС и 2. отнемане в полза на държавата от Н.Б.М. на стоките, предмет на нарушението - 15 бр. кутии, общо 300 къса, цигари марка „•••”, без бандерол, когато такъв е задължителен. Съдът е посочил, че с поред приложената по делото Справка Рег. Индекс ••• от ••• г од. на Териториална дирекция „ Тракийска ” към Агенция „Митници ”, стойността на дължимият акциз за процесните 15 кутии цигари марка „•••”, облепени с чужд бандерол, съдържащи общо 300 къса цигари, възлиза на 60.83 л е в а, като в същата с правка е посочена и продажна цена за 1 /една/ кутия цигари - 7.50 л е в а. Районният съд е посочил, че о т заключението по назначената и изготвена в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимия акциз за 15 кутии/300 къса/ цигари, марка „•••”, „•••”, 85 мм., каквито са процесните цигари, намиращи се на съхранение в ОДМВР - Кърджали, е в размер на 52.20 л е в а и че п родажната цена за 1 /една/ кутия от цигарите, марка „ ••• ”, 85 мм., е изчислена на 5.20 л е в а. Посочил е също, че п ри разпита в съдебно заседание вещото лице е поясн ило, че такава била цената и стойността на акциза и към датата на нарушението, като е посочило и основанието за определяне на цената и дължимия акциз за цигарите, а именно - з а 13 кутии цигари или 260 къса цигари от същия вид, вещото лице е изчисл ило дължимия акциз на сумата от 45.24 л е в а. Именно посочения от вещото лице акциз за инкриминираните стоки, първоинстанционният скъд е приел за правилно определен, като е посочил, че ц игари, марка „ ••• ”, 85 mm., се продават на вътрешния пазар по цени, регистрирани в Публичния регистър за регистрация на цените на тютюневите изделия, като именно на тази база вещото лице е установило цената и акциза на предмета на нарушението, а те били по-ниски от посочените в Справка та с Рег. Индекс ••• от ••• г одина. Така изложената фактическа обстановка районният съд е установ ил от показанията на свидетелите Г. К. и Т. В., на които е да л вяра изцяло; заключение то на вещото лице И. Н. по назначената с ъдебно-счетоводна експертиза, прието като обосновано, обективно и компетентно изготвено; Заповед №••• от ••• г од. на д иректор на Агенция „Митници ”; Справка с Рег.Индекс ••• от ••• г од. на Териториална дирекция Тракийска към А генция „Митници ”; Протокол за доброволно предаване от ••• г од.; Писмено обяснение от Н. Б.М. от ••• г од.; Докладна записка от ••• г од.; преписка Вх.№ ••• г од. по описа на РП - Кърджали; Постановление на РП - Кърджали от ••• г од. за отказ да се образува наказателно производство; Протокол от ••• г од. за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие; Акт за установяване на административно нарушение № ••• от ••• г од., както и от другите, приети по делото, писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел, най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. На следващо място, съдът е посочил, че на жалбодателката Н. Б.М. е наложено наказание за извършено административно нарушение по чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, който текст забранява държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност и че е приложена е административно-наказателната норма на чл.123, ал.1 от ЗАДС, предвиждаща, че ф изическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 л е в а, а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 л е в а. Съдът е посочил, на следващо място, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесните 15 кутии или 300 къса цигари марка „•••”, на 23.03.2019 год. действително са се намирали в държане на жалбодателката и че описаните цигари представляват акцизна стока и могат да бъдат държани правомерно, само ако за тях производителят или вносителят е заплатил дължимият акциз, т.е. ако са облепени с български акцизен бандерол, а в случая това не било така. Съдът е приел, обаче, че въпреки горното, неправилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбодателката Б. за извършено нарушение по чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС, като е отбелязъл, че още в деня на проверката, в писмено обяснение от 23.03.2019 год., тя е посочила, че е закупила цигарите от ••• за лично ползване, при предишни пътувания и че същото възражение е вписала и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 27.03.2019 год. Съдът е приел, също, че наличието на ••• надписи върху кутиите с цигари също е индиция за осъществен внос на тези цигари на територията на страната ни, а и твърдението на жалбодателката в тази насока не е било оборено по никакъв начин. Районният съд е посочил, че в текста на чл.21, ал.1, т.14 от ЗАДС е предвидено освобождаване от плащане на акциз за акцизни стоки, внасяни с личния багаж на пътници, при условие, че този внос е освободен от данък върху добавената стойност, а с поред чл.58, ал.7 от ЗДДС, освободен от данък върху добавената стойност е вносът на тютюневи изделия, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят в ППЗДДС, както и че за цигарите, като вид тютюневи изделия, количествени те прагове са определен и в чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС и са 40 броя цигари или 2 кутии цигари за всеки един пътник. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС, районният съд е преценил, че следва да се приеме, че 40 броя или 2 кутии цигари от процесните, не попадат в обхвата на задължението за заплащане на акцизи че така, в настоящия случай, акциз е бил дължим за 13 кутии цигари, които се явяват над допустимия количествен праг, а не за установените общо 15 кутии. Така, районният съд е извел извод, че с оглед посочения от вещото лице размер на акциза за 13 кутии цигари, възлизащ на 45.25 лева, извършеното от жалбодателката деяние попада в обхвата на чл.126б от ЗАДС, като е посочил, че доколкото двойният размер на акциза на стоките – предмет на нарушението, е на стойност 90.50 лева, т.е. не надвишава 100 лева, случаят следва да бъде квалифициран като маловажен. Съдът е извел и извод, че като е определил неправилно размера на дължимия акциз за процесните цигари и не е съобразил цитираните законови разпоредби, наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е санкционирал жалбодателката М., на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, за извършено нарушение по чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС и че и зложеното налага отмяна на наказателното постановление в частта му, с която на Н.М. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева, както и в частта, касаеща отнемане в полза на държавата на 2 бр. кутии или общо 40 къса, цигари, марка „•••”, като отново е посочил, че такова количество цигари жалбодателката е имала право да държи, доколкото за тях не е бил дължим акциз, респ. същите не представляват предмет на нарушение. В частта относно отнемането в полза на държавата на останалите 13 бр. кутии, общо 260 къса, цигари марка „•••”, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, съдът е приел, че наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така, по тези съображения, Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, като е приел, че атакуваното наказателно постановление № 1111/2019 от 30.0 4.201 9 г од. на н ачалник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, Централно митническо управление - Пловдив, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, в частта му, с ко я то на ответника по касация в настоящото производство Н.М. от •••, е било наложено административно наказание „ глоба ”, в размер на 5 00 лева, на основание чл.123, ал. 1 от ЗАДС и с решението по делото, го е отменил в тази му част. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок и по законоустановения ред жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Развитите в мотивите към решението изводи на Кърджалийския районен съд, за наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл.126б от ЗАДС по отношение на конкретното деяние, касаещо държането на посочените тютюневи изделия – цигари от посочената марка, от соченото за нарушител лице – ответника по касация Н.М. от •••, в пълна степен се споделят от настоящата инстанция. С посочената в АУАН и в НП за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1 от ЗАДС, е установена забрана за лицата да държат, предлагат, продават, превозват или пренасят акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, като за нарушение на същата е предвидено наказание „ глоба” или „имуществена санкция”, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лева. За да бъде реализиран съставът на тази санкционна разпоредба, обаче, следва, на първо място, акцизът за стоката да е дължим, като е безспорно по делото, че посочените в АУАН и в процесното НП общо 15/петнадесет/ кутии цигари, марка „••• ”, 85 mm, са акцизни стоки по смисъла на закона, като същите са били облепени с акцизни бандероли на ••• език, без да са били облепени с български акцизен бандерол. По делото, между страните не се спори, че описаните в процесното наказателно постановление 15 броя кутии с цигари, са закупени от •••, като районният съд правилно е извел този извод, тъй като още в деня на проверката, в дадено писмено обяснение от 23.03.2019 год., Н.М. е посочила, че е закупила цигарите от •••, за лично ползване, при предишни нейни пътувания, същото е вписала и в Протокола за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 23.03.2019 год.(!?), в който също е посочила, че цигарите са купувани от ••• с редовен ••• бандерол, за лична употреба и струват по 9 лири кутията, а същото възражение е вписала и в съставения й на 27.03.2019 год. АУАН. Районният съдът правилно е приел, също така, че наличието на акцизен бандерол с ••• надписи върху кутиите с цигари също е индиция за осъществен внос на тези цигари на територията на страната ни, от •••, а и твърдението на Н.М. в тази насока, не е било оборено по никакъв начин, нито е било оспорено по някакъв начин. Правилно, предвид това, р айонният съд е съобразил и е посочил, че в текста на чл.21, ал.1, т.14 от ЗАДС е предвидено освобождаване от плащане на акциз за акцизни стоки, внасяни с личния багаж на пътници, при условие, че този внос е освободен от данък върху добавената стойност, а според чл.58, ал.7 от ЗДДС, освободен от данък върху добавената стойност е вносът на тютюневи изделия, който няма търговски характер, в количествени прагове, които се определят в ППЗДДС, като това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години, както и че за цигарите, като вид тютюневи изделия, количествените прагове са определени в чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС, като следва да се посочи, че те са 40/четиридесет/ броя цигари или 2/две/ кутии цигари за всеки един пътник/има се предвид сухопътен пътник, съгласно терминологията, използвана в ППЗДДС/, като по отношение на това количество акцизна стока, в случая тютюневи изделия - 2/две/ кутии цигари с по 20 къса всяка или общо 40/четиридесет/ броя цигари, се прилага посоченото по-горе изключение, т.е. за това количество акцидна стока не се дължи акциз. Правилно и законосъобразно, предвид това, е прието от районния съд, че 2/две/ кутии цигари от процесните, т.е. от описаните в АУАН и в прозцесното наказателно постановление, не попадат в обхвата на задължението за заплащане на акцизи и така, в настоящия случай, акциз е бил дължим за 13 кутии цигари, които се явяват над допустимия количествен праг, а не за предадените добровоилно от Н.М. общо 15 броя кутии. Предвид горното е неснователно позоваването в касационната жалба на р азпоредбата на чл.99, ал.2, т.5 от ЗАДС, която изрично указва ла, че се забранява държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса, като тук следва да се посочи, че нормата на чл.99, ал.2, т.5 от ЗАДС е цитирана некоректно, като със същата се забранява само „държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър”, в количество над 40 къса, т.е. като изпълнителни деяния в същата не са посочени „предлагането и продажбата” на такива ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър. Несъстоятелен е и доводът в касационната жалба, че ц итираното количество от 40 къса се отнася ло за ръчно свити цигари и че поради това, н еправилно районния съд „разделил предмета на нарушението, като отнел (!?) 40 къса от откритите 300 къса цигари без бандерол”. В първите четири точки на тази ал.2 на чл.99 от ЗАДС са регламентирани забрани, в т.ч. „предлагането и продажбата”, на тютюневи изделия, в изброените различни хипотези, като тук следва да се посочи, че „ Тютюневи изделия” са изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн”/съгл. §1, т.4 от ДР на ЗТТИ/ - цигари, пури, пурети, тютюн за лула, тютюн за ръчно свиване на цигари, бездимно тютюнево изделие, тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане, тютюн за орална употреба, т ютюневи изделия за пушене, т ютюн за водна лула, н ово тютюнево изделие, и зделия, свързани с тютюневите изделия, т ютюневи изделия, различни от цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари, дефиниците за които, са дадени от §1, т.4а до т.8а от ДР на ЗТТИ. Видно е, че като тютюневно изделие в тези норми изрично е посочен тютюнът за ръчно свиваване на цигари, но не и самите ръчно свити такива цигари, поради което и чл.99, ал.2, т.5 от ЗАДС регламентира отделна забрана за същите, с по-ограничен брой изпълнителни деяния, от забраните регламентирани в т.1 до т.4 за тютюневите изделия, каквито тютюневи изделия представляват фабрично произведените цигари и каквито представляват описаните в АУАН и в НП цигари, марка „••• ”, 85 mm, като аргумент за това може да се изведе и от нормата на чл.23 от ЗТТИ, която регламентира, че „ Производството на тютюневи изделия включва: изработване на цигари, пури, пурети, тютюн за лула, тютюн за ръчно свиване на цигари, тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане, тютюн за орална употреба, тютюн за водна лула и ново тютюнево изделие.”. Предвид това съдът в настоящия състав категорично счита, че по отношение на описаните в АУАН и в процесното НП фабрично произведени цигари, марка „••• ”, 85 mm, като тютюневи изделия, са приложими цитираните по-горе разпоредби на чл.21, ал.1, т.14 от ЗАДС и чл.58, ал.7 от ЗДДС, както и на чл.51а, ал.4, т.1 от ППЗДДС и не намира приложение разпоредбата на чл.99, ал.2, т.5 от ЗАДС, коятя се отнася само и единствено за ръчно ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър. Пределно ясно е, предвид горното, че в случая, размерът на дължимия акциз е следвало да бъде установен, т.е. изчислен, не за 15/петнадесет/ бр. кутии цигари, т.е. за 300/триста/ къса цигари, а за по-малко количество – за 13/тринадесет/ броя, т.е. за 260/двеста и шестдесет/ къса цигари. На следващо място, правилно районният съд е посочил и възприел, че о т заключението на назначената и изготвена в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимия т акциз за 15 кутии/300 къса/ цигари, марка „ ••• ”, 85 мм., каквито са процесните цигари, намиращи се на съхранение в ОДМВР - Кърджали, е в размер на 52.20 л е в а и че п родажната цена за 1 /една/ кутия от цигарите, марка „ ••• ”, 85 мм., е изчислена на 5.20 л е в а, както и правилно е възприел и кредитирал и изложеното от вещото лице в съдебно засеидание, което е поясн ило, че такава е била цената и стойността на акциза и към датата на нарушението /23.03.2019 год./, като основанието за определяне на цената и дължимия акциз за цигарите е з а 13 кутии цигари или 260 къса цигари от същия вид и е изчисл ило дължимия акциз на сумата в размер на 45.24 л е в а. Законосъобразно и в съответствие с приложимите разпоредби първоинстанционният съд е приел за правилно определен този раззмер на дълимия акциз, предвид факта, че ц игари, марка „ ••• ”, 85 mm., се продават на вътрешния пазар по цени, регистрирани в Публичния регистър за регистрация на цените на тютюневите изделия, като е посочил, че именно на тази база вещото лице е установило цената и акциза на предмета на нарушението, а те били по-ниски от посочените в Справка та с Рег. и ндекс ••• от ••• г од., издадена от с.д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”. Във връзка с това и предвид оплакванията в касационната жалба, развити в тази насока, следва да се посочи, че според отразеното в тази т.нар Справка та с Рег. Индекс ••• от ••• г од., издадена от с.д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници” и адресирана до наказващия орган - началник на отдел „МРР Тракийска” към ГД „МРР” - ЦМУ, дължимият акциз за описаните 15 / петнадесет/ кутии или 300 /сто и осемдесет/ къса цигари, марка „•••”, с чужд бандерол, възлиза в размер на 60.83 лева, като в същата справка е посочено, че продажната цена за 1/една/ кутия от т ази марка цигари, възлиза в размер на 7.50/седем лева и 50 ст./ лева, а общата продажна цена за 15 / петнадесет /-те кутии възлиза в размер на 112.50/ сто и дванадесет лв. и 50 ст./ лева. Въз основа на така посочените продажни цени, в същата справка са изчислени съответно специфичния акциз – 32.70 лева и пропорционалния акциз – 28.13 лева и е получен общия размер на дължимия акциз, възлизащ, според „с правката ”, на 60.83 лева. Касационната инстанция в настоящия състав намира, обаче, че така посочената продажна цена за 1/една/ кутия цигари от тази марка - „•••”, съответно и за цялото количество от 15 кутии, са категорично неверни, а оттам, невярно е изчислен и размерът на дължимия акциз за това количество цигари, като изготвилият „с правката ” митнически служител - с.д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, дори не си е направил труда да посочи в същата, точно от кой вид са цигарите, марка „•••”, а в случая става дума за „ ••• ”, 85 mm., като е пределно ясно, че цигарите от тази марка „•••” биват много видове и за всеки един вид цигари от тази марка, може да има различна продажна цена за една кутия. В тази връзка следва за пореден път да се разясни, че относно определянето на продажната цена в страната, на 1/една/ кутия цигари от дадена марка и от конкретен вид от тази марка, следва да се има предвид действащата нормативна уредба, регламентираща определянето и регистрирането на продажните цени на тютюневите изделия, в т.ч. и на цигарите, за вътрешния пазар, т.е. за продажните им цени в Република България. Така, съгласно чл.28, ал.1 / Изм., ДВ, бр.19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г./ от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, т ютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, а съгласно чл.29, ал.1 / Изм., ДВ, бр.50 от 2012 г./ от същия закон, „Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар по цени, регистрирани при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.”. Такава наредба е приета от Министерски съвет с ПМС №192 от 30.07.2004 г. /Обн., ДВ, бр.71 от 13.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г./, като първоначално нейното заглавие е било „Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията”, впоследствие изменено на Наредба за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия /Загл., Изм. - ДВ, бр.19 от 8.03.2011 г., в сила от 08.03.2011 г./. Съгласно чл.1 от същата, с Наредбата се определят условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия за вътрешния пазар, търговията с тютюневи изделия и контролът върху търговията с тези стоки. Чл.2, ал.1 от същата Наредба регламентира, че „Продажната цена на тютюневите изделия, предназначени за продажба на територията на Република България, се определя свободно от притежателя на правото върху търговската марка на тютюневите изделия, производителя, лицето, което въвежда тютюневи изделия от друга държава членка, или вносителя и подлежи на уведомяване и регистриране в Агенция „Митници” по реда на раздел II от наредбата.”, съответно ал.2, т.1 и т.2 на същия текст изрично регламентират, че продажната цена на тютюневите изделия задължително включва и: т.1. дължимия акциз, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове; т.2. дължимия данък върху добавената стойност, съгласно Закона за данък върху добавената стойност, а съгласно ал.3, предл.І/първо/ на същия текст, „Продажната цена на цигари, тютюн за пушене и нагреваемо тютюнево изделие се изписва върху потребителската опаковка, а продажната цена на пури и пурети се отпечатва върху бандерола. Върху бандерола, предназначен за потребителска опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късовете в опаковката и цената на единична бройка.”. В раздел ІІ от същата Наредба, наименован „Регистриране на цените на тютюневите изделия”, детайлно и изчерпателно са регламентирани реда, условията и изискванията за регистриране на продажната цена на тютюневите изделия или за промяна на регистрирана продажна цена, като съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата, за тютюневите изделия, въвеждани от друга държава членка или от внос, притежателят на правото върху търговската марка може да упълномощи само едно лице да подава уведомления за регистриране на продажна цена на конкретно тютюнево изделие, като регистрираната продажна цена е задължителна за всички лица, които въвеждат тютюневи изделия от друга държава членка, или вносители на конкретното тютюнево изделие от съответната марка. Съгласно чл.4б, ал.1 от Наредбата, в приложимата й редакция, когато уведомлението по чл.3, ал.1 /уведомление за регистриране на продажна цена до директора на Агенция „Митници” по образец - приложение №1/ и приложените към него документи отговарят на изискванията за регистриране на продажна цена на тютюневото изделие, директорът на Агенция „Митници” издава удостоверение за регистрирана продажна цена или за промяна на регистрирана продажна цена в 14-дневен срок от постъпване на уведомлението, а съгласно чл.4б, ал.4, в приложимата й редакция, продажната цена на тютюневите изделия се счита за регистрирана от датата на издаване на уведомителя на удостоверението по ал.1 или 3, като незабавно след всяка регистрация, оправомощените лица по чл.3, ал.2 извършват необходимите вписвания в регистъра по чл.6, ал.1. В този чл.6, ал.1 от Наредбата, в приложимата й редакция, е регламентирано, че „Регистърът на цените на тютюневите изделия се води по образец, утвърден от директора на Агенция „Митници”, на хартиен носител и в електронна форма на страницата на Агенция „Митници” в интернет”, а ал.2 на същия текст в приложимата й редакция регламентира данните, които се вписват в този регистър, като съгласно т.1 на същата ал.2, в регистъра се вписват последната регистрирана продажна цена на тютюнево изделие или цена на единична бройка ръчно свити пури, за която има издадено удостоверение за регистрирана цена, както и предходно регистрираната цена. В този регистър се вписват, също така, последната регистрирана продажна цена на тютюнево изделие или цена на единична бройка ръчно свити пури, за която има издадено удостоверение за регистрирана цена, както и предходно регистрираната цена, производителят, лицето, което въвежда тютюневи изделия от друга държава членка, или вносителят и притежателят на правото върху търговската марка на изделията, търговската марка, описание на тютюневото изделие, броят на цигарите, на пуретите или на пурите или грамажът на тютюневите изделия в потребителската опаковка и описание на потребителската опаковка, като ал.3 на чл.6 регламентира, че и нформацията, вписана в регистъра, става публична от момента на влизането в сила на съответната регистрирана цена, съгласно чл.7, ал.3, а до влизането в сила на съответната регистрирана цена, информацията, вписана в регистъра, е предназначена за служебно ползване от митническите органи. Според посочената норма на чл.7, ал.3 от Наредбата, последната регистрирана цена за всяко конкретно тютюнево изделие влиза в сила от датата на първото получаване на бандероли след нейното регистриране, което се удостоверява с протокол, съставен в два екземпляра, като тук следва да се упомене, че съгласно чл.7, ал.1 от същата Наредба, всички тютюневи изделия се продават с бандерол с обозначена върху него продажна цена, а ал.2 на същия чл.7 изрично регламентира, че „Тютюневите изделия не могат да се продават на дребно на цена, различна от продажната цена, обозначена върху бандерола, с който е облепена потребителската опаковка.”. От изложеното по-горе и при тази действаща нормативна уредба кщъм датата на установяване на нарушиението, съотгветно към датата на издаване на процесното НП, следва извода, че в хода на административнонаказателното производство, в неговата извънсъдебна фаза, при определянето от АНО на продажната цена на тютюневите изделия, в т.ч. и на цигарите, като акцизни стоки – предмет на нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, следва да се имат предвид именно тези последно регистрирани продажни цени за вътрешния пазар, вписани в Публичния регистър по чл.6, ал.1 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, действащи към датата на извършване на твърдяното нарушение, респ. тези регистрирани продажни цени следва да се имат предвид и при определянето на дължимия акциз за съответното количество тютюневи изделия, най-често цигари - предмет на тези нарушения, при положение, че цигарите от съответната търговска марка и от конкретния вид от тази марка, са с регистрирани продажни цени за вътрешния пазар, вписани в този Публичен регистър по чл.6, ал.1 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия. Горното, между впрочем, вече многократно е разяснявано в други съдебни решения, постановявани от настоящия административен съд, по повод предходни касационни административнонаказателни дела с подобен предмет. В констативната част към заключението на назначената от районния съд съдебно-оценителска експертиза е описано, че при извършената справка в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, на интернет страницата на МФ, е установено, че процесните цигарите марка „ ••• ”, които всъщност са марка „•••”, разновидност „•••”, с размер 85.5 mm., са регистрирани от вносителите на тютюневи изделия и последната им регистрирана продажна цена, на датата 12.04.2019 год., е била 5.20/пет лв. и двадесет ст./ лева. При справка в този Публичен регистър на цените на тютюневите изделия, о свен това, че тази марка цигари и от тази разновиност, с регистрирана на 12.04.2019 год. продажна цена за вътрешния пазар от 5.20 лева, е в опаковка/кутия/ от по 20/двадесет/ къса цигари в една опаковка, като предишната им, т.е. старата, регистрирана цена, до тази дата, е била 5.00/пет/ лева. По същественото е, че за тази конкретна търговска марка цигари „•••” и за никоя нейна разновидност, в Публичния регистър никъде няма регистрирана и вписана продажна цена за 1/един/ брой опаковка, за вътрешния пазар, която да е в размер на 7.50/седем лева и 50 ст./ лева, така, както това е отразено в т.нар. „с правка ” с Рег.индекс ••• от ••• год., изготвена от с.д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници” и адресирана до наказващия орган. Тук за прецизност следва да се упомене, че при изготвянето на заключението си, вещото лице е следвало да има предвид регистрираната в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, продажна цена за тази марка цигари и от тази разновидност, към датата на установяване на нарушението, т.е. към 23.03.2019 год., според съставения от служителите на сектор „ПИП” към ОДМВР – Кърджали, АУАН и ако тази, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, продажна цена е била по-ниска към тази дата, а именно 5.00 лева, е следвало да изготви заключението си за размера на дължимия акциз въз основа на нея, а не въз основа на цената от 5.20 лева, която е регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, след датата 23.03.2019 год., а именно – на 12.04.2019 година. Независимо от това, обаче, и при така определения размер на дължимия акциз, районният съд правилно е извел извод, че такъв се дължи за 13 броя кутии цигари от посочената марка и разновидност и че за тези 13 кутии същият възлиза на 45.25 лева, а двойният му размер – на 90.50 лева, т.е. не надвишава 100/сто/ лева, поради което и деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай на нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, по смисъла на чл.126б от ЗАДС. В тази връзка, с оглед изложеното по-горе, съдът намира за несъстоятелно твърдението, развито в касационната жалба, че тъй като задържаните цигари с марка „•••” били облепени с чужд/•••/ бандерол, с надпис на кутиите „•••” и не били предназначени за реализация на вътрешния пазар на Република България, то в този случай продажната им цена се определяла в съответствие с разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове/ППЗАДС/, а именно - в размер на 7.50 лева за 20 къса. Цитираната норма на чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове регламентира, че „В случаите по чл.29, ал.4, т.5 от закона/ЗАДС/, когато не е регистрирана продажна цена за съответното тютюнево изделие, продажната цена се определя на: за цигари – 7.50 лева за 20 къса.”. Видно е от редакцията на тази норма, че никъде в нея, като условие за определяне на цена от 7.50 лева за 20 къса цигари, не е поставено изискване, конкретното тютюнево изделие, респ. конкретните цигари, да са предназначени за реализация, респ. за продажба, на вътрешния пазар на Република България. Единственото условие, поставено в тази разпоредба е, да не е регистрирана продажна цена за съответното тютюнево изделие, т.е. за конкретната марка и разновидност цигари, а в настоящия случай, както подробно бе обосновано по-горе, цигарите марка „•••”, вид „•••” и по-конкретно - разновидност „•••”, с размер 85.5 mm., в твърда опаковка от по 20 къса, са имали и имат регистрирана продажна цена в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, както към датата на установяване на твърдяното нарушение, така и към датата на издаване на процесното наказателно постановление, а така и понастоящем. Следва да се посочи, че нормата на чл.29, ал.4, т.5 от ЗАДС, към която препраща нормата на чл.71, ал.1, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, гласи, че „Продажната цена по ал.1 /т.е. продажна цена, която следва да послужи като данъчна основа за определяне на пропорционалния акциз/ е определената в Правилника за прилагане на закона - в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал.1 не е регистрирана продажна цена по установения ред.”, т.е. тази норма, от своя страна, отново препраща към Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, което е нагледен пример за законодателен nonsense. Така или иначе, обаче, и в нормата на чл.29, ал.4, т.5 от ЗАДС, единственото условие, за да се определи продажната цена според Правилника за прилагане на ЗАДС, т.е. в размер на 7.50 лева за 20 къса, е, за съответното тютюнево изделие по ал.1 да не е регистрирана продажна цена по установения ред, а това условие, в случая, категорично не е налице, т.е. няма никакво основание, продажната цена на една кутия цигари, марка „•••”, разновидност „•••”, с размер 85.5 mm., да бъде определена в размер на 7.50 лева, а въз основа на такава цена, да се определя и размерът на дължимия акциз, което в случая, обаче, незаконосъобразно е сторено от наказващия орган. Така, по изложените по-горе съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че след като е отменил така издаденото наказателно постановление в частта му по т.1, с която, на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, на ответника по касация Н.Б.М. от •••, е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, първоинстационният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт в тази му част. Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от юрк.Н. П. Д., в качеството й на пълномощник на Териториална дирекция Тракийска – Пловдив и Агенция „Митници”, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, а решението в обжалваната му част - за правилно и законосъобразно, постановено при правилен анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Следва, при това положение, от настоящата инстанция да бъде постановено решение, с което, решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, да бъде оставено в сила. При този изход на спора по настоящото дело, по отношение претендираните в съдебно заседание, в хода по същество, от процесуалния представител на ответника по касация, деловодни разноски в настоящото производство, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 /на чл.63 от ЗАНН/ страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. по реда на чл.143 от АПК, като съдът намира, че субсидиарно приложение следва да намери нормата на чл.143, ал.4 от АПК, съгласно която, к огато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая, с решението по настоящото КАНД следва да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали в обжалваната му част, като е прието, че подадената касационна жалба се явява неоснователна и недоказана и предвид липсата на направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, приложим субсидиарно на осснование чл.144 от АПК, то на ответника по касация следва да бъдат присъдени и всички сторени от него деловодни разноски в настоящото касационно производство. Така, съдът намира, че с решението по настоящото дело следва да присъди в полза на ответника по касация Н.Б.М. разноските за заплатеното от нея само по настоящото дело, в брой, адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020 год., ведно с надлежно подписано пълномощно към него от същата дата /л.14/. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния случай, заплатеното от ответника по касация възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено и определено в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата, която регламентира, че „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.”. В случая, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение е близко до минималнтия предвиден размер и възлиза в размер на 400.00 лева без ДДС, като върху този минимален размер е начислен и дължимия ДДС, в размер на 20% или 80.00 лева, съгласно разпоредбата на §2а от ДР на същата Наредба и така е формиран общият размер на заплатеното по настоящото касационно административно дело адвокатско възнаграждение, в размер на 480.00 лева с ДДС. Предвид това, не може да се счете за необоснован или несправедлив размерът от 480.00 лева с ДДС, на заплатеното в случая адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че същият е съразмерен на извършената правна защита и съдействие. За дължимите на ответника по касация деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице, към струкктурата на което принадлежи административно-наказващият орган, издал незаконосъобразното наказателно постановление, а именно Агенция „Митници”, която, съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, е юридическо лице с адрес – ••• и директорът на която, съгласно чл.3, ал.2 от същия Устройствен правилник, е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.221, ал.1 от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл. II /второ/ и ал.3 от ЗАНН, Административният съд