Решение № 123 от 27.2.2018 г. на Административен съд - Монтана по дело № 89/2018 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение №13 от 12.01.2018г., постановено по АНД №2040/2017г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №20/09.11.2017г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което на „О••• -М” ЕООД гр.Монтана на основание чл.134, ал.1, т.2 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер 1400 (хиляда и четиристотин) лева. Недоволен от така постановеното решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание касатора не се явява, като доводи излага в писмени бележки представени по делото. Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Н••• оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано при обстойни доводи развити в писмена защита представена по делото. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната част като правилно и обосновано. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение на посоченото основание, за което законосъобразно по отношение на юридическото лице е наложена имуществена санкция. В решението си, въззивния съд е изложил мотиви, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи: Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно. Въззивния съд е събрал релевантните за спора писмени и гласни доказателства в съответствие с приложимите процесуални правила, като настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на въззивния съд. Неоснователно е твърдението на касатора, че административнонаказаващия орган не се е произнесъл по направените в АУАН възражения, тъй като в случая в наказателното постановление изрично е посочено, че те са разгледани и приети за неоснователни със съответното позоваване на какво основание се е следвало да спази разпоредбата на чл.29, ал.2 от ЗУО. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивния съд не е обсъдил релевантни за спора обстоятелства свързани с връчването на констативен протокол №УС-69/26.09.2017г. Както правилно е посочил в мотивите си въззивния съд, за настоящето производство е релевантно обстоятелството, че АУАН е предявен надлежно на управителя на дружеството, който е имал възможност да упражни надлежно правото си на защита и е изложил възражения по посоченото нарушение. Правилно и обосновано, с оглед събраните по делото доказателства, въззивния съд е посочил, че именно касатора е притежател на отпадъци по смисъла на §1, т.29 ДР ЗУТ, тъй като той попада в кръга на лицата, който са причинител и на отпадъци или в чието владение се намират те. Следва да се отбележи, че съгласно чл.29, ал.2 ЗУО се з абранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците, а в случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява именно нерегламентираното изгаряне в имот, който е собственост на касатора. Въззивният съд правилно и обосновано е обсъдил всички доказателства и мотивирано е приел, че имуществената санкция е наложена в рамките предвидени в приложимите санкционна разпоредба при точно отчитане на тежестта на административните нарушения. Следва да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме, че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид административни нарушения са свързани с пряка и непосредствена заплаха за околната среда, респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана