Решение № 490 от 15.12.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 248/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, чрез адв. З. Й., с която са предявени осъдителни искове срещу „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 01.09.2024 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1768.76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че на 01.09.2024 г., в гр. Варна, на кръговото кръстовище на бул. „Княз Борис I“ с ул. „Арх. М. Й.“, в посока к. к. „Златни пясъци“, ищецът управлявал мотоциклет „Ямаха Ф31“ с рег. № ••••, като през време на движението си бил блъснат от навлезлия с ляв завой в съседната лента, по която се придвижвал пострадалият, водач на л. а. „Хюндай Туксон“, рег. № ••••, управляван от Н. Д. К.. В резултат на съприкосновението между двете МПС, тялото на ищеца се озовало във въздуха повече от 4 метра в странична посока и се приземило на повече от 10 метра от мястото на удара в страничните на пътя тревни площи. Участъкът на ПТП бил посетен от полицейски екип на 5 РПУ на ОДМВР – Варна и бил съставен протокол за ПТП № 33/01.09.2024 г., както и АУАН на водача на лекия автомобил. В същото време, пострадалият бил откаран от екип на ЦСМП в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ ЕАД, където били констатирани следните телесни увреждания: изкълчване на дясната раменна става, открита рана по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, контузия на левия глезен, контузия на дясното коляно, контузия на десния лакът, множество ожулвания и кръвонасядания в областта на предния десен хълбок, задната част на дясната предмишница и дясната подбедрица. Сочи се в исковата молба, че дясната ръка на ищеца била имобилизирана с превръзка тип „Митела“ с указания за употребата й за период от минимум 4 седмици, а раната на лявата подбедрица била обработена с шевове. Ищецът твърди, че след изписването му от лечебното заведение се намирал на легло и в силни болки, не можел да повдигне дясната си ръка, налице била невъзможност за нормален сън, което оказало негативно въздействие върху психиката му. Излизал от дома си единствено за насрочени лекарски прегледи. Сочи, че възстановителният процес протекъл бавно и с появили се усложнения, изразяващи се в удължаване срока на използване на имобилизация на дясната ръка за общо 9 месеца, а раната на лявата подбедрица заздравявала с усложнения след премахване на шевовете. Три месеца след ПТП пострадалият не се бил възстановил от телесните увреждания. На 16.12.2024 г. били извършени преглед и рентгеново и ЯМР изследвания, от които били установени болезненост и ограниченост на елевация, абдукация и ротация на дясната раменна става; хипотрофия на раменната мускулатура; Банкарт лезия и дефект по горнолитерален контур на главата на десния хумерус – Хил-Сакс дефект, контрактура, посторо-латерална нестабилност на дясната коленна става, наличие на лек оток в медиалния компартмент, субблокаж, ограничени и болезнени движения, руптура на частична лезия в медиалния менискус, руптура на задна кръстна връзка, хипестезия по нервус фибуларис декстра. Понастоящем, ищецът не бил възстановен. Ищецът твърди, че понесъл от ПТП и имуществени вреди, възникнали от погиване на собственото му МПС мотоциклет „Ямаха Ф31“ с рег. № •••• в размер на 9731.24 лева, за което било обявена „тотална щета“. След прекратяването на регистрацията на МПС застрахователят изплатил на пострадалия сумата от 5731.24 лева, по отношение на която сума се излага, че не отговаряла на действителната пазарна стойност на погиналата вещ. В исковата молба е посочено, че извънсъдебна застрахователна претенция била отправена до ответника на 20.12.2024 г., по която бил постановен отказ, видно от писмо изх. № 002-1187/31.12.2024 г. и писмо изх. № 002-89/31.01.2025 г. с аргументи за липса на достатъчно доказателства по образуваната щета. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ответникът ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва представения от ищеца механизъм на ПТП. В евентуалност, намира предявените размери на исковите претенции за завишени. Оспорва основателността на акцесорния иска за законна лихва, като сочи различен начален момент от заявения в исковата молба. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия с твърдения, че пострадалият не съобразил пътното си поведение с разпоредбите на ЗДвП, като управлявал МПС със скорост, надвишаваща максимално разрешената. Искането е за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага еднопосочни с първоначалните си твърдения и оспорва всички наведени от ответника възражения и твърдения. В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния отговор. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно- следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. От събраните по делото писмени доказателства, заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица доц.д-р В. В. Д. и инж. Й. Л. М., както и от обясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание на 23.10.2025 г. и от показанията на разпитания в качеството на свидетел Н. Д. К., се установява, че на 01.09.2024 г., около 17: 00 часа в гр. Варна, на кръговото кръстовище на бул. „Княз Борис I“ с ул. „Арх. М. Й.“, в посока к. к. „Златни пясъци“ е реализирано ПТП между И. Н. Н. при управление на мотоциклет „Ямаха Ф31“ рег. № •••• и водача на л. а. „Хюндай Туксон“ рег. № ••••, управляван от Н. Д. К., ЕГН ••••••••••. Това обстоятелство е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК. Двете превозни средства са се движели в една посока, като лекият автомобил се е движел в дясна външна лента на кръстовището, която е била с положена маркировка за движение направо или надясно от кръговото движение, т.е. автомобилът е следвало да излезе от кръстовището. От своя страна мотоциклетът се е движел във вътрешната лента на кръстовището, която е била с маркировка на движение в кръговото или в права посока. Между двете ленти за движение е била поставена задигната разделителна линия, която прекъсва в местата, на които се осъществява влизането и излизането от кръговото кръстовище. Свидетелят Н. Д. К., управлявайки лекия автомобил е допуснал грешка, навлизайки във външна дясна лента на кръстовището, като едва след като е навлязъл в нея е установил, че за да продължи движението си в желаната от него посока, е следва да влезе в съседната лента, в която вече се е движел мотоциклета. Поради това, на мястото където прекъсва разделителната лента, К. е предприел навлизане в лявата лента, като при това е преградил пътя за движение на мотоциклета. Последният се е движел със скорост не повече от 47 км/ч при максимално разрешена такава от 50 км/ч. Водачът на мотоциклета е могъл да възприеме лекия автомобил като опасност за движение от момента на навлизането му в лявата лента, като от този момент нататък обаче не е разполагал с възможност за каквито и да е действия за избягване на удара. Вследствие на това е последвал удар между лекия автомобил и мотоциклета. Последното от своя страна е довело до настъпване на механични повреди на мотоциклета, изразяващи се в скъсване на мотоциклетната рама и други увреждания, които са в следствие от удара на мотоциклета в предна лява странична част на автомобила спрямо дясна странична част и предна дясна странична част на мотоциклета. Вследствие на така описаното ПТП, на И. Н. Н. са причинени травматични увреждания, подробно описани в заключението на посочената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Същите травматични увреждания по своето естество представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. С оглед на горепосоченото, по делото са установени три от елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. На първо място, установено е противоправно поведение на водача на л. а. „Хюндай Туксон“ рег. № •••• - Н. Д. К.. Същото се изразява в това, че същият не се е съобразил с пътните знаци и маркировката на кръстовището, забраняващи навлизането във вътрешната лява лента на кръговото кръстовище, което представлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Наред с това, при извършването на тази маневра не се е убедил, че същата няма да представлява опасност за останалите участници в движението и при извършването й не е пропуснал движещите се в лентата, в която навлиза превозни средства, което от своя страна представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Това е довело до настъпване на пътно-транспортното произшествие и причиняване на имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Поради това, че действието на водача на л. а. „Хюндай Туксон“ е извършено в нарушение на установени в закона задължения, то е противоправно. На второ място, установени са причинени травматични увреждания на Н. Д. К., които водят до търпени от него неимуществени вреди, както и увреждане на негово имущество, което представлява имуществена вреда. Причинната връзка между тези вреди и неправомерното поведение на Н. Д. К. се установява от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. С оглед на това, по делото са доказани наличието на неправомерно поведение, настъпили вреди на трето лице и причинната връзка между неправомерното поведение и тези вреди. Що се отнася до четвъртия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – вината, то по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД същата се предполага до доказване на противното, като по делото не са събрани доказателства за оборване на тази презумпция. По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „Хюндай Туксон“ рег. № •••• при ответника „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, като настъпилото застрахователно събитие попада във времевия обхват на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди. Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД за причинените му от Н. Д. К. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. За установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди са изслушани комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В. П. К. и А. В. С.. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че в следствие на ПТП И. Н. Н. е получил: Луксация /изкълчване на раменната става на дясна ръка, усложнила се с т.н. Hill-Sachs / Хил-Сакс/ дефект, атрофия на мускулатурата на мишницата и контрактури; Ожулване с неправилна форма размери около 10/6 см по задна повърхност на мишницата на дясна ръка; Травма на коляното на десен крак с наличие на множество ожулвания с неправилна овална форма и размери до 4/3 см., частично вътрешно разкъсване на горната (проксималната) част на задния кръстосан лигамент (PCL) на коляното и развила се в последствие нестабилност на коляното при натоварване; Кръвонасядане по предна хълбочна област с размери около 9/6 см.; Контузно разкъсна рана с дъговидна форма по подбедрицата на ляв крак в долна трета с дължина около 4-5 см хирургически обработена с наложен шев. Във връзка с получените травми на ищеца е била поставена имобилизационна превръзка на дясна ръка за период от около два месеца. Раната по подбедрицата на ляв крак е била хирургически обработена и поставен хирургически шев, но в последствие е нагноила и е третирана медикаментозно. Изкълчването на раменната кост на дясна ръка обуславя затруднение на нейното функциониране за период от около 1-1, 5 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес. Въпреки системното консервативно лечение и провеждана физиотерапия през юни 2025 г. при ищеца е диагностициран т.н. Hill-Sachs / Хил-Сакс/ дефект, което е последствие от изкълчване на рамото и се проявява с това, че раменната кост (humerus) изскача от ставата напред (предно изкълчване на рамото), и се удря предния ръб на лопатката (glenoid). Това явление води до нестабилност на рамото и повтарящи се изкълчвания, като състоянието може да продължи и с години. В обясненията си, дадени в съдебното заседание на 23.10.2025 г. вещото лице доц.д-р В. Д. е посочило, че се касае за периодични изкълчвания на рамото при натоварване или при определени движения, което състояние може да трае с години, а в някои случаи и цял живот. Подобно е състоянието и с частичното разкъсване на колянната връзка на дясното коляно, което го прави нестабилно при натоварване. Затова и при него може да се получи повторно изкълчване при друг тип натоварване, както и при ръката. Касае се за неприятно усложнение, което по принцип може да се оперира, но не може да са гарантира 100% положителен резултат. Извършва се подсилване и поставяне на нова връзка, като обикновено се взима и се слага сухожилие от друго място, но не винаги се получава добър резултат, поради което ищецът не е длъжен да поеме този риск, ако не иска. Поемането му е за негова сметка. Констатациите на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели В. П. К. и А. В. С.. От показанията на същите се установява, че ищецът е бил на легло около 2 месеца или малко повече, като през това време не е излизал от дома си. Една от причините да не иска да излиза е, че е бил много смачкан психически, бил е много стреснат, притеснен и уплашен за бъдещето си, защото травмите, които бил получил, особено тези на рамото, били много тежки, като нещата нямало да се оправят само с физиотерапия. Посоченото водело и до това, че ищецът се притеснявал за бъдещето си – как ще работи, как ще се изхранва с така получените травми, тъй като спестяванията му се изчерпали с времето. Физическото състояние на ищеца го е натоварвало допълнително психически и поради това, че той е бил разведен със съпругата си и предвид травмите не е могъл да осъществява пълноценно личните отношения с роденото от брака дете, което към онзи момент е било на четири години. С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. В конкретния случай при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид броя на уврежданията, които е претърпял ищеца, техния характер и интензитета на болките и страданията, които същите са му причинили. Също така следва да бъде отчетено и това, че в следствие на същите е било налице допълнително психическо натоварване на ищеца, предвид ограничените му възможности за полагане на грижи за детето му, както и това, че към момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 34 години, поради което ще търпи последиците от това, че не се е възстановил от част от травмите продължителен период от време. При това следва да се има предвид и характера на тези последствия, както и болките и страданията, които същите биха могли да причинят в бъдеще. Наред с това, следва да се отчете и обстоятелството, че дори и при предприемане на оперативно лечение, не може да бъде гарантирано 100% възстановяване. С оглед на това, съобразявайки се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 40 000.00 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него вследствие на ПТП- то неимуществени вреди, поради което предявеният иск в тази му част следва да бъде уважен за посочения размер, както е и предявен. По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди. От събраните по делото доказателства се установява, че при ПТП е бил увреден мотоциклет „Ямаха Ф31“ рег. № ••••, собственост на ищеца. От заключението на изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица доц.д-р В. В. Д. и инж. Й. Л. М. се установява, че средствата, необходими за възстановяването на мотоциклета в състоянието от преди произшествието възлизат на повече от 10 290, 57 лв., като в тази стойност не се включва окомплектован двигател и други посочени детайли за подмяна, сервизен труд и материали, които допълнително биха завишили посочената стойност. Същевременно пазарната стойност на мотоциклета към датата на произшествието е 8172 лв. При имуществените вреди застрахователят дължи възстановителната стойност на имуществото, изразяваща се в необходимите разходи за материали и труд за възстановяването му в състоянието от преди увреждането или пазарната стойност – стойността, при която може да се придобие сходно имущество. И в двата случая обаче обезщетението не може да надхвърля действителната пазарна стойност на имуществото към момента на увреждането. Поради това, в конкретния случай максималният размер, който застрахователя би дължал като обезщетение за имуществените вреди е сумата от 8172 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 672 лв., представляваща стойността на запазените части от мотоциклета или общия размер на дължимото се застрахователно обезщетение след приспадане на тези запазени части е 7500 лв. По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че след прекратяване на регистрацията на мотоциклета, застрахователят е изплатил на ищеца сумата от 5731, 24 лв. обезщетение за имуществени вреди. Тази сума следва да бъде приспадната от горепосоченото обезщетение от 7500 лв., като остава дължима се сумата от 1768.76 лева, за която сума искът за имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен така, както е и предявен. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Това възражение се основава на твърдението, че пострадалият не съобразил пътното си поведение с разпоредбите на ЗДвП, като управлявал МПС със скорост, надвишаваща максимално разрешената. В конкретния случай така релевираното възражение се явява неоснователно, тъй като от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост под максимално разрешената такава за конкретния пътен участък. Също така се установява, че скоростта, с която се е движел мотоциклета е била съобразена с конкретните пътни условия, доколкото не е съществувало задължение ищецът да предвиди внезапното навлизане на лекия автомобил в неговата лента за движение, а от момента на това навлизане не е разполагал с технически средства за избягване на удара между двете превозни средства. С оглед на това, така определените обезщетения не следва да бъдат намалявани по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД: Ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава върху двете обезщетения, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумите. Във връзка с това, по делото е безспорно, че на тази дата ответникът е бил уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие чрез претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди. Ответната страна оспорва тази дата като твърди, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ, поради което лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от момента на прекратяването на регистрацията на МПС и представяне пред застрахователя на удостоверение за прекратената регистрация, в което е отбелязано, че прекратяването й е поради настъпила тотална щета – чл. 390, ал. 1 от КЗ. Твърди се, че в случая регистрацията на мотоциклета е прекратена на 26.09.2024 г. и от тази дата застрахователят е в забава за обезщетението за имуществени вреди. В случая обаче следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 390 от КЗ намира приложение в случаите, когато имуществото на застрахования е увредено от самия него, от природни събития или от трети лица, които обаче не са застраховани за риска „Гражданска отговорност“. В случаите на риска „ГО“ се застрахова не имущество на застрахования, а опасността да възникне негова отговорност към трети лица за причинени на същите вреди. Поради това, съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в рамките на застрахователното обезщетение лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, какъвто е конкретния случай по чл. 45 от ЗЗД. Касае се за лихви, дължащи се от застрахования, за разлика от тези по чл. 390, ал. 1 от КЗ, които подобно на тези по чл. 497 от КЗ се дължат от застрахователя за неговата собствена забава. Тълкуването на тези разпоредби във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ налага извода, че за периода от датата на уведомяване - 12.09.2024 г. до датата на дерегистрацията на мотоциклета – 26.09.2024 г. застрахователят дължи лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ за забава на застрахования, а след 26.09.2024 г. дължи такава за собствената си забава. Двете лихви се определят по един и същи начин, поради което не е необходимо отделното им посочване в случаите, когато се уважава претенцията срещу застрахователя. Предвид на това, върху така определеното обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от 12.09.2024 г. – датата, на която застрахователя е уведомен за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане. Що се касае до обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде взето предвид това, че уведомлението по чл. 429, ал. 3 от КЗ изисква не само уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, а и за това какви вреди се претендират вследствие на него. Това се налага от обстоятелството, че както отговорността на увреждащия застрахован настъпва от момента на реализирането на вредите, така и акцесорната отговорност на застрахователя настъпва от този момент, т.е. вредите са част от фактическия състав на застрахователното събитие. Поради това застрахователят дължи обезщетение, включително и това по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ от момента, в който бъде уведомен, че тези вреди са настъпили. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е направена пред застрахователя за първи път на 20.12.2024 г., което обстоятелство е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК. С оглед на това, лихва по чл. 86 от ЗЗД върху опреденото обезщетение за неимуществени вреди следва се присъди, считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане, като за периода от 12.09.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на разноските: И двете страни своевременно са претендирали присъждане на разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи размера на техните искания. Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 174 от делото/. Същият е направил разноски в размер на 1670, 75 лв. – внесена държавна такса и 590 лв. – депозит за вещи лица или общо 2260, 75 лв., които с оглед изхода на делото му се дължат изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отделно от това ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА за процесуално представителство по делото, като е представил договор за правна помощ, сключен на посоченото основание. Вземайки за ориентир Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съдът намира, че дължимото за настоящото производство възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. е в размер на 4326 лв., което съответства на фактическата и правна сложност на делото. Същото следва следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца – адв. С. З. Й.. Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът