Решение № 74 от 13.1.2022 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2365/2021 г.

производството по делото е оставено без движение за посочване актуално правно състояние на работодателя с представяне на удостоверение от фирменото дело по което е регистриран в съответния окръжен съд. Постъпила е молба от ищеца, чрез процесуалния му представител, в която е посочено, че работодателят е заличен, считано от 31.01.2017 година на основание §5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно това правило търговските дружества и кооперации с прекратена дейност, които към 31.01.2017 година не са пререгистрирани се смятат за заличен. Към молбата е приложено удостоверение за актуално правно състояние по фирмено дело № 1394/1989 година по описа на СГС за фирма с неограничена отговорност „Сакар - метал“ с посочени седалище и адрес на управление и представляващ. Предвид изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и предявен само против ТП на НОИ - Бургас, тъй като работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Това следва да бъде посочено с оглед приложението на чл.3 от ЗУСТОССР. При тази фактическа обстановка относно заличаване на работодателя - фирма с неограничена отговорност по реда, посочен по – горе, и липсата на предадени на ТП НОИ – Бургас ведомости, което се установява от изходящото от ответника удостоверение изх. № 5511-02-1 от 04.02.20219 година, от които да бъде направена справката, необходима за издаване на удостоверение по чл.5 от закона, настоящият състав приема, че документите са изгубени и предявеният иск е допустим. По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното: Предявеният иск е с правно основание иск с правно основание чл.1, т.1, т.3 и т.2 от ЗУТОССЗ. От събраните по делото доказателства, освен посочената по – горе фактическа обстановка, се установява следното: Като свидетел по делото е разпитан П.Д.К., който заявява, че с ищеца били колеги и работели в „Сакар - Метал“ монтажна работа. Свидетелят уточнява, че работил в това предприятия от 1989 година до 1992 година, а ищецът работил там още една година, след като свидетелят напуснал. Уточнява, че работили монтажна работа с ковано желязо като правели огради. Конкретно относно ищеца свидетелят излага, че той работел там от септември 1989 година до декември 1993 година на осемчасов работен ден. Съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССЗ за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. В случая от името на ищеца като доказателство по делото е приет препис от стр.7 от трудова книжка на свидетеля, от която се установява и изложеното от него, че той е работел в това предприятие в периода от 01.08.1989 година до 01.11.1992 година. Поради това настоящият състав приема, че въз основа на тези показания са допустими. Като писмени доказателства по делото са приети Наряд на ДФ „Сакар Метал“ Бургас за месец септември 1990 година, в който е посочено и името Л.Г. П.Д.К.. Представен е и препис от разчетно платежна ведомост, но той не носи подпис за автора. Тези документи не установяват релевантни за спора факти предвид изложеното относно авторството на ведомостта и факта, че в приетия наряд фамилното име не е идентично с фамилното име на ищеца. В представена служебна бележка, издадена на 13.08.1990 година, е посочено, че ЛЮДМ. Г. М. работи в предприятието ДФ „Сакар - Метал“ като монтажник. Този документ следва да бъде квалифициран като документ, релевантен и по смисъла на чл.6 от приложимия закон, съгласно който по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Предвид допустимостта на свидетелските показания, ценени предвид и посоченото писмено доказателство, настоящият състав приема, че ищецът за посочения в исковата молба период от 19.09.1989 година до 31.12.1993 година е работил по трудово правоотношения с посочения работодател. Съгласно чл. 76, б. „а“ от ППЗП, /отм./ времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му се зачита за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите. Посоченото правило е отменено, но е действащ материален закон за периода, посочен в исковата молба. Поради изложеното искът за установяване на трудов стаж е основателен. Съгласно разпоредбата на §. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО този стаж следва да му се признае и за осигурителен по смисъла на КСО, тъй като за това време ищецът е бил осигурен съгласно чл. 145 и сл. КТ (1951 г. - отм бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.). Съгласно чл.145 това правило е посочено, че държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й. В §9, ал.1 от ПЗР на КСО е посочено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Поради изложеното е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗУТОССР и предявените искове са основателни. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. В този смисъл е и чл.9, ал.2 от ЗУТОССР. На молителя следва да бъде указано, че на основание чл.9, ал.3 от закона определената държавна такса е недължимо платена по сметка на Бургаски районен съд и при поискване от страната може да бъде възстановена. Мотивиран от горното и чл.546 от ГПК, Бургаският районен съд