Решение № 358 от 28.9.2022 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 433/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 19, ал.6 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/. Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Производството е образувано по жалба на Община Опан против Решение № 222 / 03.0 6.202 2 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против писмо с изх. № С 220024 - 178 -00 11205 /1 0. 05.20 22 г. на старши-публичен изпълнител при ТД на НАП-П ловдив, офис Стара Загора за отказ да се спре и прекрати изпълнително дело. В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че неправилно решаващият орган е оставил без уважение подадената жалба, тъй като са налице всички основания да се отмени писмо с изх. № С 220024 - 178 -00 11205 /1 0. 05.20 22 г. на старши-публичен изпълнител при ТД на НАП-П ловдив, офис Стара Загора. Твърди се, че е било издадено, без да е налице изпълнително основание за това. Твърди се, че Решение № 03 / РД//3388 от 20.10.2021 г. и № 03/РД/3390 от 20.09.2021 г. на заместник и зпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция по договор № 24 /3/3 21/00020 от 2 9. 06.20 10 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР за периода 2007- 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, е обжалвано и не е влязло в законна сила, както и че въз основа на това решение след влизането му в сила следва да се издаде АУПДВ и именно този АУПДВ е годно изпълнително основание. Ответникът - директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр исконсулт Л., изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – гр. Стара Загора в настоящия си състав намери за установено следното. Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Жалба вх. № 8981 / 23.0 5.202 2 г. по регистъра на ТД на НАП гр. Пловдив Община Опан е срещу писмо с изх. № С 220024 - 178 -00 11205 /1 0. 05.20 22 г. на старши-публичен изпълнител при ТД на НАП-П ловдив, офис Стара Загора. Разпореждането е издадено на основание чл. 22 2, и чл. 225 от ДОПК. С посоченото писмо е отказано спиране, респективно прекратяване на изпълнителното производство по отношение на Решение № 03 / РД//3388 от 20.10.2021 г. и № 03/РД/3390 от 20.09.2021 г. на заместник и зпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за налагане на финансова корекция по договор № 24 /3/3 21/00020 от 2 9. 06.20 10 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. На община Опан е изпратена покана за доброволно изпълнение №С 220024 -048-0 055557 / 29. 04.20 22 г. на основание чл.221 от ДОПК, която е връчена на жалбоподателя на 05. 05.20 22 г. Във връзка с направеното възражение, че процесните решения, издаден и от заместник и зпълнителния директор на ДФ"Земеделие", не са вл е зл и в законна сила, тъй като те са обжалван и пред А дминистративен съд Стара Загора и отменени от съда, поради което не може да са год ни изпълнителн и титул и, АО в процесното решение е посочил, че съгласно съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ финансовата корекция се налага и се определя по основание и размер с мотивирано решение. Същото е изпратено за изпълнение на основание чл. 220, ал. 1 от ДОПК. Изрично е посочено, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ о с порването на решението пред съд не спира изпълнението му. М отивирал се е АО, защо приема, че вземането е публично – на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и се събира по реда от НАП съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП/. Изрично е посочено, че изискуемостта на задължението е настъпила в един предварителен момент – с изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение. Съдът намира, че материалният закон е прил ожен правилно. Съдът намира за необходимо да посочи, че наличието на годно изпълнително основание представлява формална предпоставка за образуване на публичното изпълнително производство. Безспорно акт овете на заместник и зпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция, подлежащ и на предварително изпълнение по силата на чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, са годн и изпълнителн и основани я по смисъла на чл. 165 от ДОПК, като кодексът не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на публични държавни вземания. Преди да пристъпи към образуване на изпълнително производство, публичният изпълнител няма задължение да проверява и да се произнася по редовността на изпълнителното основание. Наличието на предявен изпълнителен титул, какъвто безспорно са Решение № 03 / РД//3388 от 20.10.2021 г. и № 03/РД/3390 от 20.10.2021 г. на заместник и зпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за налагане на финансова корекция по договор № 24 /3/3 21/00020 от 2 9. 06.20 10 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР за периода 2007- 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, подлежащ и на предварително изпълнение по силата на закона, обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение - да образува изпълнително производство и да предприеме действия по принудително събиране за сумите, посочени в решението. Разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗУС Е СИФ предвижда, че решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо от ЗУСЕ СИФ е установено, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Доколкото оспорените пред Административен съд Стара Загора са решения по ЗУСЕСИФ, то жалба срещу него няма суспензивен ефект. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия и при наличие на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и само въз основа на нови обстоятелства, тоест законът изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки за допускане на спиране на предварителното изпълнение - възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. Съответно в тежест на Община Опан в хода на образуваното административно производство е да докаже наличието на вероятност от настъпване на вредоносни за него последици, които да са значителни и труднопоправими. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Община Опан не се е възползвала от дадената й от закона възможност да поиска спиране на предварителното изпълнение на цитираните по-горе решения. С оглед на което АО правилно е приел, че не са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по реда на 222, ал.1 от ДОПК. За пълнота следва да се отбележи, че в случай че се твърди недължимост на финансовата корекция поради липса на изпълнително основание, жалбоподателят разполага с правната възможност да направи възражение евентуално след приключване на съдебн ите производств а по адм. дело № 718 /20 21 г. и по адм.дело № 727/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора във връзка с обжалване на решени ята на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като едва тогава да поиска прекратяване на изпълнителното производство, при хипотезата на чл. 225, ал. 1, т. 2 ДОПК. Актът, постановен в хода на това производство, ще подлежи на административен и съдебен контро л. Съдът е длъжен да отбележи, че в жалбата се смесват две производств а, предвидени в ЗПЗП и ЗУСЕСИФ – по издаване на АУПДВ и Решение за финансова корекция. Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Това са всички мерки и подмерки, извън тези по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Това решение следва да е със съдържание по чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ - то представлява административен акт, с който се установява публичното вземане по основание и по размер и може да послужи като изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК. Това се следва от разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според която публични държавни вземания са тези за недължимо платените, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от оперативните програми на Европейския съюз, европейските земеделски фондове, които възникват въз основа на административен акт. Именно такъв административен акт е предвиденото в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП решение за финансова корекция. Като е оставил б ез уважение жалбата на Община Опан, директорът на ТД на НАП Пловдив е постановил един правилен и законосъобразен акт. С оглед изхода от спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.. По изложените съображения Административен съд Стара Загора в