Решение № 425 от 21.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 482/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 20240304105453 на „А.“ ЕООД с ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „••••••• срещу Отказ № 20220630150131- 3/27.02.2024 г., постановен по Заявление вх. № 20220630150131 за обявяване по партидата на „А.“ ЕООД на декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч за 2020 г. и 2021 г. Оплакванията в жалбата са, че в текста на чл. 13, ал. от ЗТРРЮЛНЦ се съдържа законова презумпция, че когато в приложените към заявлението за вписване, заличаване и обявяване документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Въз основа на горното, щом не е изпълнена разпоредбата на чл. 13, ал.6, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ и не са представени преписи от приложените към Заявлението Г3 № 20220630150131 декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч със заличени лични данни, включително след дадени указания от длъжностното лице по регистрацията, следвало да се приеме, че управителят желае публикуване на тези декларации с данните, съдържащи се в тях.

Иска се отмяна на отказа и даване указания за обявяване на декларациите по чл. 38, ал.9, т.2 ЗСЧ за 2020 г. и 2021 г., представени със Заявление Г3 вх. № 20220630150131 във вида и със съдържанието, в което са приложени.

Агенцията по вписванията е депозирала отговор на жалбата, с който тя се оспорва по идентични на тези в обжалвания отказ съображения.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Производството пред АВп е инициирано по Заявление Г3 вх. № 20220630150131, подадено от г-жа А.Ж.Т. в качеството и на адвокат с изрично пълномощно от управителя на „А.“ ЕООД Б.А.А., за обявяване по партидата на дружеството на 2 декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч – за 2020 г и за 2021 г. Към заявлението са представени два броя декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч, адвокатско пълномощно и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С Указания № 20220630150131/22.02.2024г. длъжностно лице по регистрацията е указало на заявителя да представи декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени (ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване, постоянен адрес).

Със Заявление Ж1 № 20240223193447 адв. А.Т. е представила писмено обяснение във връзка с указанията, пълномощно и декларация по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. В писменото обяснение, като се е позовала на презумпцията по чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, е изложила, че щом не се изпълняват указанията за представяне на препис от декларацията със заличени лични данни, следвало да се приеме, че управителят желае публикуване на тези декларации със съдържание еквивалентно по идентитет спрямо съдържащите се в тях данни.

С Указания № 20220630150131-2/26.02.2024г.длъжностно лице по регистрацията е указало повторно на заявителя да представи декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, в която личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени (ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване, постоянен адрес).

На 27.02.2024 г. е постановен обжалваният Отказ № 20220630150131-3/27.02.2024 г. по мотиви, че указанията не са изпълнени в определения срок.

При така установеното се налагат следните правни изводи: Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При подадено заявление за вписване или обявяване в търговския регистър на съответни обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка изпълнени ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред (т. 1); дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона (т. 4), както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона (т. 5). Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

В разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че в случай, че към заявлението не са представени необходимите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство, длъжностното лице по регистрацията дължи даване на указания в този смисъл за попълване на преписката, които се оповестяват на електронната партида на търговеца не по-късно от следващия ден от постъпване на заявлението, като изпълнението на указанията се дължи до изтичане на срока за произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

В случая се установява, че заявителят не е представил изискани от ДЛР на основание чл. 13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ заверени преписи от декларациите, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, включително след двукратни указания, като изрично е отказал представянето на такива, позовавайки се на презумпцията по чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Изискването за представяне на преписи от декларацията, подлежаща на обявяване, със заличени лични данни, които не се изискват от закон, произтича от разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. С оглед изпълнението на тази обща разпоредба, в нормата на чл. 13, ал.6 от ТРРЮЛНЦ е предвидено изискване със заявлението за обявяване на актове да се представят и заверени преписи от тях, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Такова изискване произтича и от чл. 62б от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ е установена законова презумпция, според която когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

На настоящия състав е известно противоречието в съдебната практика по тълкуването и прилагането на презумпцията по чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Част от съдебните състави приемат, че се касае до норма, освобождаваща АВ от отговорност за обработка и предоставяне публичен достъп до личните данни в случаите, в които заявителят е предоставил такива лични данни, включително в подлежащите на обявяване актове. Други съдебни състави приемат, че нормата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ трябва да се тълкува не изолирано, а във връзка с чл. 2, ал. 2 от закона, в който случай чрез тълкуване приложното й поле се ограничава до лични данни, които не са част от подлежащите на вписване обстоятелства или от подлежащите на обявяване актове, а се съдържат в заявлението или приложени към него документи, които обаче не подлежат на обявяване, а се представят за установяване на заявените обстоятелства, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ забранява вписването в регистъра на лични данни и обявяване на актове, съдържащи лични данни.

Настоящият състав намира следното: Регистърното производство е строго формално. При упражняване на тази дейност АВп действа като администратор на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и като такъв за нея е въведено задължение по чл. 2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ за обявяване на подлежащите на обявяване актове без информацията, представляваща лични данни, ако обратното не се изисква по закон. С оглед на това, в чл. 13, ал.6, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ е въведено императивно задължение за заявителя да представи преписи от подлежащите на обявяване актове със заличени лични данни, когато такива не се изискват по закон. Законодателят не е предвидил съгласието на субекта на личните данни като изключение от изискването по чл. 13, ал.6, изр. последно да се представят преписи със заличени лични данни, и по чл. 2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ актовете да се обявяват без информацията, представляваща лични данни. Двете разпоредби не предвиждат изрично такова изключение. С оглед на така приетото, по разбиране на настоящия състав, презумпцията по чл. 13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се тълкува систематично с чл. 2, ал.2 от същия закон и целта на Регламент (ЕС) 2016/679 за ограничаване свободното движение на лични данни, когато такова не е нормативно необходимо, и намира приложение само по отношение обработването на лични данни на физически лица от администратора АВп, не и по отношение предоставянето на публичен достъп до тях чрез публикуването на подлежащи на обявяване актове, което е в унисон и с установените в Регламент (ЕС) 2016/679 правила. Поради това задължение на заявилите обявяването на актове в ТРРЮЛНЦ, в които се съдържат неизискващи се по закон лични данни на физически лица, е да представят в регистърното производство преписи на документа със заличени лични данни, а отговорност на администратора на лични данни – в случая на АВп е да обяви актовете без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

В разпоредбите на чл. 115, т.6 и чл. 119, ал.2, вр. ал.1, т.2 ТЗ не се съдържа изискване за вписване на ЕГН на управителя, поради което това не е информация, която по закон следва да бъде обявена.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

На самостоятелно основание, в случая не може да се презюмира съгласие на лицето, чиито лични данни, неизискващи се по закон, се съдържат в декларациите, за публикуването им в ТРРЮЛНЦ.

Дори да се приеме, че презумпцията за съгласие на субекта на данните по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ е приложима и по отношение подлежащите на обявяване актове, то следва именно този субект да е лицето, което ги предоставя на АВп. В казуса подлежащите на обявяване два акта – декларации по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч съдържат лични данни на управителя на „А.“ ЕООД Б.А., а именно – неговото ЕГН. Заявлението за обявяването на процесните декларации по по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не е подадено от това лице, а от трето лице - упълномощен адвокат, като представеното със заявлението Г3, както и представеното със заявлението Ж1 пълномощни не съдържат клаузи относно изразено съгласие за предоставянето на лични данни на управителя, неизискващи се по закон, пред АВп. Поради това не може да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ с дадено презумирано съгласие на лицето Б.А., чиито лични данни се съдържат в подлежащите на обявяване актове, за тяхното обявяване. Съгласието не може да бъде презюмирано, когато подлежащият на обявяване акт се подава от трето лице и този извод е в съответствие с легалното определение на понятието "съгласие на субекта на данните“, дадено в разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) – съгласието следва да е свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. При положение, че в случая декларациите, съдържащи лични данни на управителя – физическо лице, се предоставят на АВп от трето лице, няма основание да се приеме, че субектът на данните, а именно физическото лице Б.А. презумптивно е изразил съгласие при посочените в легалната дефиниция предпоставки.

На основание гореизложеното съдът намира постановения от ДЛР към АВп отказ за правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските: В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане, който извод произтича от характера на производството като охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /. Тази норма единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата.

Мотивиран от изложените съображения съдът