Решение № 260108 от 28.10.2020 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 883/2019 г.

Производство по чл.250 ГПК. С решение № 50 от 16.01.2020г. Плевенският окръжен съд е отменил, на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 1415 на Плевенски районен съд, от 23.07.2019год., постановено по гр.д.№ 3091/19год., като вместо него е постановил: „ ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.П., с ЕГН •••••••••• и адрес •••, против „••••“ЕАД-гр.••••, с •••••••••••, РУ „•••••••“, представлявано от директора •••••••, гр.•••••••••••, иск с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ вр. с чл. 49, ал.1 т.5 от КТД на „••••“ЕАД за заплащане на сумата 18 431 лв., представляваща разликата между претендираното и изплатеното на ищеца обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на още 10 месечни БТВ. ОСЪЖДА К.С.П., с ЕГН •••••••••• и адрес •••, да заплати на „••••“ЕАД-гр.••••, с •••••••••••, РУ „•••••••“ разноски по делото в размер на 568.62лв. Решението е обжалвано от К.С.П. с касационна жалба от 14.02.2020г., в която се съдържа следната молба „В случай, че приемете за неоснователна касационната жалба срещу иска по чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.49, ал.1, т.5 от КТД на „••••“ЕАД, моля да върнете делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по алтернативно предявения иск по чл.49, ал.1, т.3 КТД във вр. с чл.222, ал.3 от КТ с цена 10 758.60лв.“ С определение № 265/02.10.2020г. по гр.д. № 1451/2020г. на ВКС е приел, че като е разгледал по същество и отхвърлил иска с правна квалификация чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.5 от КТД на „••••“ЕАД, въззивният съд е пропуснал да разгледа осъдителния иск с правна квалификация чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от същия КТД, предявен при условията на евентуалност/под отрицателно процесуално условие/-изменение на първоначалния иск, допуснато с протоколно определение м открито съдебно заседание от 18.07.2019г. по гр.д. № 3091/2019г. на РС-Плевен.Поради това е върнал делото на Плевенски ОС за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК инкорпорирана в касационната жалба - за допълване на въззивното решение с произнасяне и по евентуалния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от същия КТД. Ответникът по молбата „••••“ЕАД е взел становище, чрез пълномощникът си гл.юрисконсулт •••••••Г., че молбата за допълване е неоснователна, а по същество – че евентуалния иск също като главния е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът, като прецени изложеното в молбата за допълване/в касационната жалба/ и задължителните указания на ВКС, съобрази изискванията на закона, намира че м олбата за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл.250, ал.1 ГПК от надлежна страна, поради което разглеждането ѝ е процесуално допустимо. По същество молбата за допълване на съдебното решение е основателна, тъй като действително въззивният съд отхвърляйки главния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.5 от КТД, е следвало да се произнесе и по предявения при условията на евентуалност/ако не бъде уважен главния иск/ иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от КТД.На л.58 от делото на РС е приложена молба от ищеца К.С.П., с която е поискал преди провеждане на първото по делото заседание уточняване на исковата молба и да бъде допуснато изменение на иска, на основание чл.214, ал.1, пр.2 ГПК с искане в следния смисъл: Поддържа иска по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.5 от КТД. В случай че не се установи дължимост на обезщетение по чл. 49, ал.1, т.5 КТД, да се осъди ответника да заплати обезщетение по чл.49, ал.1, т.3 КТД, дължимо за шест месеца в размер на 10 758.60лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото.В първото по делото заседание ищецът, чрез пълномощника му адв. К.Д. е заявил, че поддържа молбата за уточняване и изменение на исковата претенция и съдът е приел с определение искането на ищеца да разгледа при отрицателно условие/неуважаване на главния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.5 от КТД за сумата 18 431лв./ евентуален иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв. С решението, чието допълване се иска, въззивният съд е приел, че главния иск е неоснователен и отменяйки решение на РС-Плевен, го е отхвърлил. В мотивите е прието следното: „ В исковата молба се претендира, че работодателят дължи освен обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размер на две БТВ и още 10 БТВ по чл. 49 ал.1, т.5 от КТД. Извода се обосновава с твърдението, че ищецът има непрекъснат трудов стаж над 30г./31г./ в системата на структурите, чийто правоприемник е „••••“ЕАД. От изложеното по-горе се вижда, че това твърдение не отговаря на действителността. Същия има трудов стаж, който е непрекъснат от 01.05.1979г. г. до 15.12.2004г. в „•••• и далекосъобщения“ и правоприемника му „••••“ЕАД, който е без значение за правото му на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като е прекъснат с постъпването му на работа в ••“АД на 15.12.2004г., което дружество не е „структура, чийто правоприемник е „••••“. Поради това не може да се зачете за трудов стаж при същия работодател периода, през който ищецът е работил в „••“АД, последван от период, през който не е бил на работа. З а да има право на обезщетение в претендирания размер ра ботникът или служителят следва да е придобил последните 3 0 години преди прекратяване на трудовото правоотношение непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател. Ето защо от значение за размера на обезщетението е периода от 01.02.2011г. до 01.05.2019г., който период от осем години е недостатъчен, за да обоснове извод за дължимост на обезщетение в по-голям размер от полученото - било по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 БТВ, било по чл.49, ал.1, т. 2-5 КТД в размер съответно на 6, 8, 10 или 12 БТВ. “ С това обсъждане, по същество въззивният съд е дал отговор на въпроса основателен ли е иска по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв., но не го е разгледал изрично и не се е произнесъл и в диспозитив с отхвърляне и на този иск. Съгласно чл.222 ал.3 от КТ, п ри прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно ал.4 на текста, а линея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО. Съгласно представения КТД, действащ към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца, между работодателя и синдикатите е уговорено в чл.49, ал.1, т.3/л.8 и сл. от делото на РС/, че обезщетенията на придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и условията на чл.222, ал.3 и ал.4, вр. с чл.228, ал.2 от КТ са в размер, както следва: …..т.3 Непрекъснат трудов стаж в системата а структурите, чиито правоприемник е „••••“ЕАД, над 10 до 20 години – в размер на брутното трудово възнаграждение на съответния работник или служител за 8/осем/ месеца.Безспорно е между страните, че на въззивника са изплатени две БТВ, за които като основание е посочено чл.222 ал.3 КТ и чл.49 ал.1, т.1 от КТД-непрекъснат трудов стаж в дружеството до 10 години. Имайки предвид изложените в мотивите на решението от 16.01.2020г. безспорни факти и обстоятелства относно трудовия стаж на ищеца, а именно, че от 01.05.1979г. до 15.12.2004г. той е работил в „•••• и далекосъобщения“ ООД; от 15.12.2004г. до 01.01.2010г. - в „••“ АД; от 01.01. 2010 г. до 01.04.10 г. - в „БTK“ AД, от 01.04.2010 г. до 31.01.2011 г. е бил без работа и от 01.02.2011г. до 01.05.2019г. до пенсионирането му е работил в „••••“ ЕАД и безспорните преобразувания на търговските дружества, в които е работил, съдът приема, че К.П. не е придобил последните над 10 до 20 години преди прекратяване на трудовото правоотношение непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател -„••••“ ЕАД. За част от периода ищецът е бил безработен/01.04.2010г. до 31.01.2011г./, а за друга част е работил в дружество, което не е праводател и съответно „••••“ЕАД не е негов правоприемник-„••“АД.Това е така, тъй като „••••“ЕАД и „••“ЕАД са образувани през 1992г. след преобразуване чрез разделяне на „•••• и далекосъобщения“ООД. Поради изложеното, непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател преди прекратяване на трудовото правоотношение, К.П. има само за период от осем години / периода от 01.02.2011г. до 01.05.2019г. /, който период попада под хипотезата на чл. чл.222, ал.3, пр.1 КТ, вр. чл.49, ал.1, т.1 от КТД – до 10 години и работникът има право на обезщетение в размер на БТВ за срок от два месеца, което е получил. Ето защо и евентуалния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В заключение: Р ешение № 50/16.01.2020г. е непълно и се нуждае от допълване с произнасяне по евнтуалния иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ, вр. чл.49, ал.1, т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв., който следва да бъде отхвърлен. Воден от горното, съдът