Решение № 418 от 1.12.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 661/2023 г.

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Повод за започването му е изходяща от Т. Г. Н., ЕГН ••••••••••, гр. П. въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 464/2023 г., решение № 347 от 05.09.2023 г., с което са потвърдени постановените от длъжностното лице по регистрацията към А. отказ № П./14.07.2023 г., постановен по заявление за пререгистрация с вх. № ••• на С. „У.“, БУЛСТАТ ••• и отказ № •••/14.07.2023 г., постановен по заявление за промени с вх. № ••• по партида на С. „У.“ БУЛСТАТ •••.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяна на същото ведно с отказите и даване на задължителни указания за извършване на заявените за вписване обстоятелства.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 23.06.2023 г. в АВ - ТРРЮЛНЦ е постъпило подадено от С.Д., адвокат с изрично пълномощно заявление А15 № ••• за пререгистрация на С. „У.“, БУЛСТАТ •••.

По повод на това искане от страна на Агенцията в изпълнение на § 84, ал.6 от ПЗР на НИД на Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е изискано от Пловдивски окръжен съд удостоверение за актуално състояние, съдържащо данните за последните вписани обстоятелства, както и преписи от актуалния към 31 декември 2017 г. учредителен акт или устав.

Такива са изпратени с писмо от 07.07.2023 г. След постъпване на същото длъжностното лице по регистрацията на 10.07.2023 г. е дало указания за представяне на изрично адвокатско пълномощно изходящо от посочения в изпратеното от ПОС удостоверение за актуално състояние представител на С.то и респективно декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.

На 13.07.2023 г. са дадени повторни указания за представяне на поисканите писмени документи, като отново е подчертано, че те следва да изхождат от вписаното като представляващ С.то лице.

От данните в регистъра е видно, че на 23.06.2023 г. в агенцията е подадено още едно заявление А 15 от С.Д., адвокат с изрично пълномощно. То е с номер ••• и с него е поискано вписване по партидата на С.то заличаването на Т. Г. Н., ЕГН ••••••••••, гр. П. като член на управителния съвет на същото.

Към заявлението са представени документ за внесена такса, молба за освобождаване, декларация за истинност на заявените обстоятелства и изрично пълномощно.

На 10.07.2023 г. от длъжностното лице са дадени указания за представяне на изрично адвокатско пълномощно от представляващия С.то и декларация по по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от същия.

По повод на споменаваните до тук указания във връзка с двете заявления следва да се посочи, че с тях е представено изрично пълномощно за подаването им от адвокат, но упълномощаването по същото е правено от лицето Т. Г. Н., ЕГН ••••••••••, гр. П. в качеството й на член на УС на С.то и лице искащо да бъде заличено като такъв.

Представени са и декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от същата.

По повод на указанията са подавани и уточнителни молби, в които са изложени съображения, че Т. Г. Н. е от кръга лица имащи интерес да поискат пререгистрация на С.то и заличаването си като член на УС на С.то след същата.

След дадените указания и постъпилите уточнителни молби от страна на длъжностното лице по регистрацията са постановени отказ № П./14.07.2023 г., по заявление за пререгистрация с вх. № ••• и отказ № •••/14.07.2023 г., постановен по заявление за промени с вх. № •••.

В мотивите на първия отказ е посочено, че с оглед чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ и чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ лице, което не е посочено като представящ С.то в издаденото от съда Удостоверение за актуално състояние, не може да бъде надлежен заявител в производството пред ТРРЮЛНЦ. Това и факта, че процесното С. се ръководи от председателя сочело, че той или упълномощен от него адвокат може да подаде заявление за пререгистрация. Посочено е, че указания в тази насока са дадени по преписката вкл. и такива за представяне на декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от представляващия. Посочените нередовности не били отстранени, поради което на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ следвало да се постанови отказ.

Мотивите на втория отказ като цяло са идентични като тук единственото допълнение е свързано с неприложимост по аналогия на чл. 233, ал. 5 от ТЗ.

Недоволна от отказите Т. Г. Н. действаща чрез своя адвокат е подала жалба срещу същите. Тя е била разгледана по т. дело № 464/2023 г. по описа на ПОС. По същото е постановено и решението предмет на обжалване.

С него двата отказа са потвърдени като в мотивите си съдът възприема становището на длъжностното лице относно това, че представляващия С.то е лицето, което може да поиска пререгистрацията, респ. вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството.

Посочено е също, че в ЗЮЛНЦ не е предвидена възможност за заявяване прекратяването на членството от лице различно от представляващия. Посочено е и че в този закон единствения ред за освобождаването на член на управителния съвет е с решение от Общото събрание на С.то, свикано и проведено в съответствие с нормите на ЗЮЛНЦ и той не може да бъде заобиколен чрез правоприлагане по аналогия на чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл.233, ал.5 ТЗ, в какъвто смисъл били доводите на заявителката. В подкрепа на това е посочено, че такъв тип правоприлагане било възможно при закО. празнота, а в случая такава липсвала.

Недоволна от решението Т. Г. Н. е подала жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

По повод на същата е нужно да се спомене, че с § 25, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ обн. в бр. 74 на ДВ от 2016 г. в сила от 01.01.2018 г., е предвидено, че ЮЛ с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31.12. 2020 г., а с изменение обнародвано в бр. 107 ДВ от 2020 г. този срок е удължен до 31.12.2022 г. В ал. 2 от страна на законодател е посочено, че пререгистрацията се извършва чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията на юридическото лице с нестопанска цел и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съдът посочва кода по БУЛСТАТ на юридическото лице, съответно клона на чуждестранното юридическо лице с нестопанска цел, издадено след датата на влизането в сила на закона и съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. Предвидено е изискване за представяне на вписания в съда актуален учредителен акт или устав, заверен от съда по регистрацията или от законния си представител.

В ал. 3 на § 25 пък е посочено, че пререгистрацията по ал. 1 може да се извърши и въз основа на акт на съдебен или на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител или въз основа на заявление на заинтересовано лице, когато са оправомощени по силата на закон да искат вписване, заличаване или обявяване в регистъра. Предвидено е, че при такава хипотеза Агенцията по вписванията изисква от окръжния съд по регистрацията издаването на удостоверение за актуалното състояние, съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства, както и препис от актуалния учредителен акт или устав на юридическото лице с нестопанска цел.

В ал. 8 пък е посочено, че със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване, освен в случаите на преобразуване по чл. 12 от ЗЮЛНЦ.

Анализът на гореизложеното води до извод, че заявление за пререгистрация може да бъде подадено от С.то или по - точно от лицето волеобразуващо от името на същото - органен представител, упълномощено от ЮЛ лице и или от правен субект от кръга посочен в § 25, ал. 3.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, с която се предвижда, че вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:

1. търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел, 2. прокуриста, 3. друго лице в предвидените по закон случаи, 4. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на ЗА, за представителство пред агенцията.

По конкретния казус заявлението за пререгистрлация е подадено от адв. с изрично пълномощно. Той обаче е упълномощен от Т. Г. Н., която безспорно не е лицето представляващо С.то според съдържанието на издаденото от съда по регистрацията удостоверение за актуално състояние, а член на УС.

Това на пръв поглед води до извод, че заявлението действително не е подадено от лице от кръга посочен в чл. 15, ал. 1, т.1 и 2 и 4 от ЗТРРЮНЦ, респ. § 25, ал. 2 от ПЗР на ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ обн. в бр. 74 на ДВ от 2016 г. в сила от 01.01.2018 г. и по тази причина следва да се откаже извършване на пререгистрацията.

От съдържанието на § 25, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ обн. в бр. 74 на ДВ от 2016 г. в сила от 01.01.2018 г., а и на чл. 15, ал.1, т. 3 от ЗТРРЮБНЦ следва обаче извод, че заявлението може да се подаде и от заинтересувано/ друго в предвидените от закон случаи/ лице.

В случая Т. Г. Н. твърди да е от тази категория лица, което следва и от подаденото от нея с оглед предвидената възможност в § 25, ал. 6 заявление за заличаването и като член на управителя съвет поради направено изявление за напускане на същия.

Това налага да се даде отговор на въпроса дали от законодателя е предвидена възможност тя като член на УС да подава до ТРРЮЛНЦ заявление за заличаването си сама с оглед на факта, че въпреки подадена от нейна страна до С.то молба за освобождаване не са предприети действия в тази насока вкл. и такива за подаване на заявление за заличаване.

В тази връзка следва да се посочи, че в разпоредите на действащия към момента ЗЮЛНЦ за освобождаване членове на УС се говори в чл. 25 от ЗЮЛНЦ, където е казано, че това става с решение на Общото събрание.

Това на пръв поглед сочи, че ако член на УС не желае да изпълнява повече тази функция то той следва да уведоми за това С.то. По повод на същата от страна на органите му пък следва да се предприемат действия по насрочване на Общо събрание, на което да се вземе решение в тази насока и след същото представляващият за заяви за вписване съответното обстоятелство.

В ЗЮЛНЦ обаче липсва уредба на случаите, при които от страна на С.то и по - точно на органите му се бездейства по така отправеното искане. Липсата на уредба според ПАС не е основание да се приеме, че едно лице избрано за член на УС ще трябва да изпълнява тези функции въпреки нежеланието си, т.е. че за него не е налице възможност да прекрати участието си в управителен орган едностранно. В случая се касае за една празнота, която следва да се попълни по тълкувателен път. В тази връзка следва да се има предвид, че според чл. 30, ал.1, изр.1 от ЗЮЛНЦ управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на С.то. В чл. 21, ал.1 от ЗЮЛНЦ пък е посочено, членството в С.то е доброволно, а според чл.22, ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ то се прекратява с едностранно волеизявление до С.то. От анализът на тези текстове следва и логичен извод, че щом членството и прекратяване на същото е доброволно и зависи от волята на съответния правен субект, то така следва да стоят нещата и по отношение на участието в управителните му органи. От друга страна е логично да се достигне до извод, че със самото прекратяване на членството и се прекратява участието и в управителния съвет с оглед изискването на чл. 30, ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ.

В приложената от Агенцията към жалбата до Пловдивския окръжен съд преписка се намира подадена от Т. Г. Н. на 08.05.2002 г. молба за прекратяване на членството и освобождаването й от УС на С.то. Тя видно и от направената справка в ТРРЮЛНЦ по вх. номера на заявленията е представена със същите.

Тази молба е връчена на 10.05.2002 г. на лицето К.Т., която е един от членовете на УС на С.то, т.е. С.то следва да се счита редовно уведомено за материализираните с нея волеизявления на Н.. Това води до извод, че към настоящия момент членството на Н. в С.то, а и участието й в УС на същото са прекратени.

От тази далечна 2002 г. до момента видно от съдържането на издаденото от ПОС удостоверение за актуално състояние не са предприети действия за заличаването на Т. Г. Н. от регистъра. В ЗЮЛНЦ липсва хипотеза, с която да се защитят интересите на лицето, което фигурира като член на УС поради бездействието на С.то, въпреки, че реално участието му в този орган вече е преустановено. Тази празнота също следва да се запълни по тълкувателен път и по- точно чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на чл. 141, ал.5 и чл. 233, ал. 5 от ТЗ, в които се предвижда, че при такова бездействие съответното лице може само да заяви за вписване това обстоятелство.

Това пък прави Т. Г. Н. и лице от кръга по § 25, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗЮЛНЦ, обн. в бр. 74 на ДВ от 2016 г. в сила от 01.01.2018 г., т.е. тя може да заяви и пререгистрацията на С.то.

Така изложеното прави решението на ПОС и двата отказа потвърдени с него незаконосъобразни. Те ще следва да се отменят и да се укаже на длъжностното лице по регистрацията да впише заявените със заявления А15 №№ ••• и ••• обстоятелства.

Водим от това съдът