Решение № 2315 от 4.6.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1198/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 и ал. 5 във връзка с чл. 156, ал. 7 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004“ ЕООД, ЕИК •••••••, и Х. С. В. срещу Заповед № ДК-11-Х-8/09.10.2023 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на оспорения акт. Неправилно било посочено, че предназначението на земеделската земя е загубило правното си действие на 28.05.2022 г. преди датата на издаване на Разрешение за строеж № 118/20.09.2023 г., което противоречало на нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ, въвеждаща изискването разрешението за строеж да е поискано в тригодишен срок, а не – да е издадено такова. Акцентира, че е направено искане за издаване на разрешение за строеж в 3-годишния срок, като било подадено заявление за издаване на скица за строеж на жилищна сграда и жалбоподателите са се снабдили с комбинирана скица със забележка „не е извършена процедура по чл. 16, ал. 1 ЗУТ“, като последващите действия всъщност били съобразени с извършването на тази процедура, но спирането по чл. 135, ал. 6 от ЗУТ възпрепятствало продължаване на производството по издаване на разрешение за строеж. Допълва, че след отреждането на имота в УПИ същият не може да бъде преотреден в земеделски, тъй като е отреден вече за жилищни нужди и е приложена регулация, а след прилагане на уличната регулация квадратурата на имота била различна. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004“ ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адв. Т.. В съдебно заседание жалбоподателят Х. С. В., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Т.. Процесуалният представител на жалбоподателите поддържа изложеното в жалбата. Посочва, че след като е подадено заявление в Община Свиленград за снабдяване със скица за строеж на жилищна сграда и е получена издадена такава комбинирана скица, е следвало да бъде извършена процедура по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, за да бъде получен като краен акт разрешение за строеж. С подаването на това заявление в срока, в който е била разрешена промяната на предназначението на земеделската земя, безспорно било манифестирано намерението за започване на строителство. Не било спорно, че Кметът на община Свиленград е издал заповед за изработване на ПУП за регулация на имот с, с отреждане на имота за „жилищни нужди“, като е спряно прилагането на ПУП съгласно нормата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, а съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗУТ предписанието било служебно вписано в регистъра на община Свиленград, което автоматично лишавало жалбоподателите от възможността да се снабдят със скица на имота, съответно – и с други документи, необходими за получаване на разрешение за строеж. Били налице административни пречки, поради което и не следвало законът да се тълкува буквално. В случая имотът бил отреден за УПИ, включен бил в урбанизираната територия, влизал и в чертите на града, като не съществувала правна възможност за промяна на отреждането, доколкото целта била урбанизираната територия да стане населено място. Извън урбанизираните територии не се налагало урегулиране на поземлените имоти, а само отреждане с план за застрояване. Прилагайки чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ, община Свиленград не разполагала с възможност да отмени действащия Общ устройствен план и приетия със заповед ПУП на процесния имот. Моли за отмяна на оспорения акт. Претендира разноски по списък.

В писмени бележки допълва, че правилно, прилагайки § 23 ЗР ЗУТ и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗУТ, Главният архитект на община Свиленград е издал отмененото разрешение за строеж, тъй като заявителите са били инициирали процедурата по неговото издаване в 3-годишния срок от издаване на Решение № КЗЗ-З от 24.04.2019 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ – ОД „Земеделие“ – Хасково, който продължавал да тече, а не бил прекъснат. Тригодишният срок бил обвързан с „поисканото разрешение за строеж“, а не – с разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ. Позовава се на чл. 148, ал. 16 ЗУТ. Извършена била промяна и приложена регулация, 9 кв. м. се отреждат за тротоар, променя се площта на имота. Не намирала приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ, като цитира решение по адм. дело № 1015/2023 г. на ВАС. В ЗУТ не фигурирала земеделска територия. Допълва, че липсвала възможността при отреден УПИ за жилищни нужди да се промени преотреждането, направено с ОУП и ПУП. Получавало се така, че не може да се строи в УПИ, тъй като земеделският закон е възстановил земеделския статут на ПИ. Чл. 24 ЗОЗЗ касаел земеделски земи извън урбанизирана територия, като се защитавало възстановяването на техния статут след изтичане на съответния срок. При искане промяна на ПИ извън урбанизирана територия се изисквало само разрешение за площадка, с което стартирала процедурата по преотреждане, за разлика от имот, попадащ в ОУП. Извън урбанизираните територии не се налагало урегулиране на ПИ, а само отреждане с план за застрояване.

Ответникът Дирекция за национален строителен контрол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Не било спорно, че издаденото разрешение за строеж било поискано извън 3-годишния срок след влизане в сила на решението за промяна на предназначението на имота от земеделски в урегулиран за жилищно застрояване. Поставя два въпроса: дали след изтичане на 3-годишния срок земеделската земя, която е преотредена, може отново да стане земеделска, и дали всички административни пречки, които са срещнали възложителите при издаване на необходимите документи, могат да се считат за основателна причина да не се счита 3-годишният срок за приложим. Позовава се на чл. 64а, ал. 6 от ППЗОЗЗ, като твърди, че след изтичане на 3-годишния срок тази земя следвало отново да придобие първоначалното си предназначение. Не били налице основания за неприлагане на 3-годишния срок за конкретния имот. Разпоредбата била императивна и следвало да се прилага директно. Допълва, че в заповедта е допусната грешка и условието за спазване на 3-годишния срок не било от датата на издаване на разрешението, а от датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение за строеж, но доколкото разрешението за строеж било издадено на 20-ти, а заявлението на 15 септември, т.е. срокът бил твърде кратък, това не оказвало никакво влияние при изясняване на обективната истина. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателите.

Заинтересованата страна Главен архитект на община Свиленград, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Изразено е писмено становище по жалбата, в което се твърди, че единственият мотив за отмяна на разрешението за строеж е изтичането на срока на решението за промяна на предназначението на земеделската земя по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ. Твърди, че ако бъде потвърдена оспорената заповед, щяло да се стигне до правен абсурд – УПИ, който е преминал през процедура по промяна предназначението на земята и отреждането съгласно влязъл в сила ПУП – ПР, да не може да се застрои, въпреки че вече е в урбанизирана територия и не може да се използва като земеделска земя. Цитира чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, § 5, т. 6 ДР ЗУТ и чл. 8 ЗУТ с цел да се направи разграничение между земеделска земя и територия на населено място. Твърди, че в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ няма изрична норма, че при изтичане на 3-годишния срок решението по промяна предназначението на земеделска земя автоматично губи действието си. Отделно, срокът по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ бил давностен и не се прилагал служебно. От справка, направена в КАИС портала със свободен достъп към АГКК, процесният имот е посочен като вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, т.е. имотът не е възвърнал автоматично статута си на земеделска земя. Обърнато е внимание, че преди издаването на разрешение за строеж се преминава през множество процедури, като в случая след преотреждането на имота са предприети действия по урегулирането до отмяната на чл. 148, ал. 16 ЗУТ. Процедурата по урегулиране на имота по специалния ред по чл. 16 ЗУТ отнемала време. Предвид приключването на тези процедури, продължили повече от 3 години, формално се приема, че не е спазен срокът. Всички действия, предхождащи подаването на искането за издаване на разрешение за строеж и обективно свързани с него, следвало да се приемат като действия по издаване на разрешение за строеж. Цитира решение по адм. дело № 2354/2022 г. на ВАС. Моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменена заповедта на Началника на РДНСК – Хасково. Моли съдът да присъди всички разноски по делото за сметка на страните, които са ги направили. Не претендира разноски и моли да не му бъдат възлагани такива.

Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията на страните и събрания писмен доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

1. По заявление от 15.09.2023 г. е издадено от Главния архитект на община Свиленград Разрешение за строеж № 118/20.09.2023 г. за „Жилищна сграда“, в УПИ I – 36 „за жилищни нужди“ в кв. 380 от ПРЗ на [населено място, ПИ с по КК на, с възложители - „ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004“ ЕООД, ЕИК ••••••••• и Х. С. В..

2. Съгласно комбинирана скица за проектиране № 91/03.02.2023 г. с виза, приложена към разрешението за строеж, ПИ идентификатор 65667.478.36 е с трайно предназначение „урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване „ниско застрояване“, с вписани собственици „ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004“ ЕООД и Х. С. В..

В скицата било вписано Решение за промяна на предназначението на земеделската земя № КЗЗ-З от 24.04.2019 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ – ОД „Земеделие“ – Хасково, а именно – на 285 кв. м. земеделска земя от пета категория, неполивна, собственост на жалбоподателите. Същото е издадено на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ и е влязло в сила на 28.05.2019 г. 3. Разрешението за строеж е издадено въз основа на одобрен от Главния архитект на община Свиленград на 20.09.2023 г. инвестиционен проект, с изготвен от „Проинвест 2007“ ЕООД доклад и част ПБЗ, одобрена от Кмета на община Свиленград на 20.09.2023 г. 4. Със Заповед № ДК-11-Х-8/09.10.2023 г. на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ Началникът на РДНСК Хасково е отменил цитираното разрешението за строеж, тъй като Решението за промяна на предназначението на земеделската земя е изгубило правно действие на 28.05.2022 г. по аргумент от чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ. Разрешението за строеж било издадено в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ.

Заповедта е връчена на адресатите й на 17.10.2023 г. и 18.10.2023 г. По делото е прието писмо от 22.02.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, видно от което когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и СГКК за служебно извършване на промяна в съответните регистри, регламентирано в чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ. В случая общинската администрация Свиленград следвало да уведоми СГКК – за служебното извършване на промяната в съответните регистри. Посочено е също, че след извършване на промяна в КК на характеристиките на имота при наличие на влязъл в сила ПУП няма пречка собствениците да стартират отново предложение за промяна предназначението на земята, като приложат преписка, съдържаща всички изискуеми документи в съответствие с чл. 40, ал. 2 ППЗОЗЗ.

По делото е прието писмо от 30.04.2024 г., с което Кметът на община Свиленград информира съда, че когато е подадено заявление с искане за скица за строеж на жилищна сграда в поземления имот, е действал чл. 148, ал. 16 ЗУТ, обявен впоследствие за противоконституционен, и който е изисквал разрешение за строеж в УПИ да се издаде само при приложен ПУП по отношение на регулацията, вкл. и по отношение на уличната регулация. Посочва се също, че за да бъде изработен проект за изменение на плана, се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася.

По делото са приети като доказателства: комбинирана скица за проектиране изх. № 725/18.10.2021 г. със забележка „не е извършена процедура по чл. 16, ал. 1 ЗУТ“ – ПУП-ПУР, м. „Лозенски път“, одобрен с Решение № 1186/29.05.2019 г. на Общински съвет - Свиленград; заповед № З-142/11.01.2022 г. на Кмета на община Свиленград, и протокол № 1/12.01.2022 г. на ОЕСУТ, с които се допуска изработването на проект ПУП – ПР за имота с отреждането му за „жилищни нужди“; искане с вх. № В-1632/23.03.2022 г., подадено от жалбоподателите, за извършване на процедура по чл. 16, ал. 1 и ал. 6 ЗУТ; удостоверение на АГКК за приемане на проект за изменение на КККР от 07.04.2022 г. относно промяна на границите на съществуващите обекти процесния имот и имот с идентификатор 65677.702.509; протокол № 3/15.04.2022 г. на комисия по чл. 210 във връзка с чл. 16, ал. 4 ЗУТ; заповед № П-30/20.06.2022 г. на Кмета на община Свиленград, с която се одобрява ПУП – ПР за образуване на УПИ I – за жилищни нужди за процесния имот; комбинирани скици № 565 и № 567, и двете от 04.08.2022 г., за процесния имот и за имот с идентификатор 65677.702.509; заповед № 1123/08.08.2022 г. на Кмета на община Свиленград, с което се придобива правото на собственост върху УПИ I – за жил. строителство, като е вписано изрично, че разликата между площта на поземления имот и площта на УПИ се прехвърля в полза на общината за изграждане на обекти на техническата инфраструктура – публична собственост; заповед № 2267/16.11.2022 г. на Кмета на община Свиленград, вписана в Служба по вписванията, относно придобиването от на 9 кв. м. и намаляване с тази площ площта на процесния имот, собственост на жалбоподателите; комбинирана скица за проектиране № 91/03.02.2023 г., видно от която имот с идентификатор 65677.478.36 е с трайно предназначение – урбанизирана територия, ниско застрояване – до 10 м.; виза за проектиране на жилищна страда от 08.02.2023 г.; констативен нотариален акт от 17.07.2023 г.; удостоверение от Главния архитект на община Свиленград, че имотът попада ва ОУП – устройствена зона с преобладаващо малкоетажно жилищно застрояване – Жм; заявление за издаване на разрешение за строеж от 15.09.2023 г., подадено от жалбоподателите; писмо от 27.06.2023 г. на Началника на ДНСК, с което се информира дружеството, че ако решението за промяна предназначението е загубило своето правно действие, следва да се обърне към комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ за уточняване на последващите действия в конкретния случай; заповед № 483/25.03.2019 г. на Кмета на община Свиленград, с която за процесния имот се одобрява ПУП – ПЗ; и други.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок от лица с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който ги засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган /заповед № РД-13-298/27.09.2023 г. на Началника на ДНСК/ в установената писмена форма /чл. 156, ал. 5 ЗУТ/ и при липсата на съществени процесуални нарушения /чл. 156, ал. 4 ЗУТ/, поради което се формира извод, че не са налице основания за прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно - за отмяната й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

Оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което същата следва да бъде отменена съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ „решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта“. Същото изискване се повтаря в чл. 64а, ал. 1, т. 2 от ППЗОЗЗ.

В конкретния случай разрешението за промяна предназначението на земеделската земя губи правното си действие на 28.05.2022 г., а заявлението за издаване на разрешение за строеж е подадено на 15.09.2023 г. Спор по тези факти няма. Формално не е спазена разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ.

На изследване подлежи какво се включва в израза, посочен в нея - „не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта“. Неправилно органът е посочил, че решението за промяна на предназначението е загубило правното си действие преди датата на издаване на отмененото разрешение за строеж, а е следвало да съобрази, че релевантният момент е датата, на която е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта.

В решение по адм. дело № 2354/2022 г. на ВАС, Второ отд., е посочено следното: „смисълът на закона - чл. 142, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 8 ЗУТ е, че когато е изявено намерение за започване на строителство, което по безспорен начин е манифестирано с искане за одобряване на инвестиционен проект е налице един сложен фактически състав касателно разрешаване на законен строеж, елементите на който не могат да бъдат разглеждани отделно, вместо в своята логическа цялост. Този извод следва и от граматическото и логическото тълкуване на приложимите норми в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, които обвързват тригодишния срок относно промененото предназначение с „поискано разрешение за строеж“, което разрешение следва да се тълкува в широкия смисъл на искане за отпочване на процедура по разрешаване на строителство, включващо изискванията в ЗУТ съобразно вида и категорията на строежа, а не в тесния смисъл - разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ“.

В случая е изявено от жалбоподателите намерение за започване на строителство, като за целта те са подали заявление на 12.10.2021 г. и е издадена комбинирана скица с изх. № 725/18.10.2021 г. за проектиране в имот със забележка „ПУП – ПУР м. „Лозенски път“, одобрен с Решение № 1186/29.05.2019 г. на Общински съвет – Свиленград - не е извършена процедура по чл. 16, ал. 1 ЗУТ“. Именно това отбелязване на забележка в комбинираната скица е довело до забавяне на производството по издаване на разрешение за строеж. Доказва се от приложените по делото писмени доказателства, че жалбоподателите не са бездействали. Напротив – добросъвестно са изпълнили дадените им указания и са провели процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като в резултат на приложената регулация се отнемат от площта на имота 9 кв. м., и за която процедура безспорно се установява, че е протекла в дълъг период от време, зависещ и от поведението на общинска администрация Свиленград /от заповед № З-142/11.01.2022 г. на Кмета на община Свиленград за изработване на ПУП за регулация, която спира прилагането на действащия ПУП по аргумент от чл. 135, ал. 6 ЗУТ, до заповед № 2267/16.11.2022 г. на Кмета на община Свиленград, вписана в Служба по вписванията –, с която окончателно е приключила процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУТ/.

Не без значение е и обстоятелството, че към датата на издаване на комбинираната скица е действала нормата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, съгласно която „разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа“. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 17 от 4 ноември 2021 г. по к. д. № 11 от 2021 г., обн. ДВ, бр. 94 от 12 ноември 2021 г., със следните мотиви: „Въведената с чл. 148, ал. 16 ЗУТ забрана ограничава съществено правата на възложителите като резултат от бездействието на другата страна - общинската администрация. Тази забрана не стимулира по никакъв начин общините да предприемат действия по прилагането на уличната регулация, доколкото не са предвидени условия, ред, срокове и санкции, обезпечаващи прилагането ѝ от органите на местното самоуправление. Със забраната законодателно е установена възможност за главния архитект на общината да отказва издаването на разрешение за строеж за неопределено време, с което на практика се санкционират единствено възложителите на строежите, чието право на собственост неоснователно се ограничава, без за това да е предвидено обезщетение. По своята същност забраната за издаване на разрешение за строеж до прилагането на уличната регулация представлява строителна забрана, при това неограничена със срок, прилагана от общините, които не са изпълнили публичното си задължение да приложат уличната регулация. Възможността за налагане на строителна забрана е уредена в чл. 198 ЗУТ, като изрично са посочени условията, при наличието на които тази забрана се налага, както и сроковете за това. С чл. 148, ал. 16 ЗУТ е дадена възможност на главния архитект, който е лице, различно от посочените в чл. 198 ЗУТ, практически да налага строителна забрана за територията на съответната община, при това безсрочно.“.

Съобразявайки горното и доколкото в комбинираната скица от 18.10.2021 г. е направено изрично отбелязване, че има ПУП – ПУР, одобрен с решение на Общински съвет - Свиленград, но неприложен предвид цитираното по-горе решение на КС, съдът намира за безспорно, че жалбоподателите са манифестирали намерението си започване на строителство, като забавянето да бъде подадено заявление за издаване на разрешение за строеж е последица от обективни обстоятелства, осъществили се по независещи от тях причини /ПУР е одобрен на 29.05.2019 г., след 25.03.2019 г. - датата, на която е одобрен ПЗ на имота, и след 24.04.2019 г. - датата на издаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя/, а именно - други административни производства, които е следвало и са се развили преди административното производство по издаването на отмененото разрешение за строеж. От приетите по делото доказателства се установяват инвестиционни намерения или искания строеж на „Жилищна сграда“, както е било направено искането за промяна на предназначението на земеделската земя, в решението за което изрично е отбелязано, че се променя за „еднофамилна жилищна сграда“, в процесния поземлен имот, при граници по приложена скица и влязъл в сила изменение на ПУП - ПЗ. По отношение на имота, който се намира в урбанизирана територия, за разлика от земеделските земи, които не се намират в такава територия по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, има влязъл в сила ОУП и одобрен план за застрояване /заповед № 483/25.03.2019 г. на Кмета на община Свиленград/. Отделно, в резултат на приложената регулация от процесния имот са отделени 9 кв. м., което води до промяна на неговите площ и граници и което обстоятелство не е било съобразено от органа, въпреки че същото е било релевантно за изясняване на обективната истина /така вж. Решение по адм. дело № 1015/2023 г. на ВАС, Второ отд./.

Следва да се отбележи и, че видно от приложената по делото скица от 18.10.2023 г. на СГКК – относно процесния поземлен имот с площ 276 кв. м., трайно предназначение на земята – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, собственици – жалбоподателите, и писмо от 22.02.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, то въпреки че формално е изтекъл срокът по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ и не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, общинска администрация Свиленград не е уведомила съответните СГКК – и комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ – за служебно извършване на промяна в съответните регистри по аргумент от чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ, а именно – че не е налице промяна предназначението на земеделската земя. След изтичане на действието на решението – 28.05.2022 г., общинска администрация Свиленград е следвало да уведоми съответните СГКК – и комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ към ОД „Земеделие“ –, което като не го е сторила и вместо това е продължила процедурата по прилагане на улична регулация по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, не може да се следват неблагоприятни за жалбоподателите правни последици, които с поведението си безспорно са заявили своите строителни намерения, при това в период от одобряване на ПЗ, вкл. и до настоящия момент. В този смисъл ако бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, не само ще бъде възпрепятствана възможността на жалбоподателите да строят в собствения си имот, като същите отново бъдат принудени да проведат процедура по промяна предназначението на земеделска земя, при това с неясен резултат, но и ще се ограничи правото им на собственост, което в конкретния случай след прилагане на „теста за справедлив баланс“, утвърден в практиката на СЕС, безспорно има приоритет пред обществения интерес.

Извод: по изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а заповедта, която е оспорена с нея – отменена /чл. 172, ал. 2 АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски по списък по чл. 80 ГПК, своевременно поискани и доказани по основание и размер, а именно:

• в полза на „ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ 2004“ ЕООД - сумата в размер на 950 лева, представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие;

• в полза на Х. С. В. – сумата в размер на 10 лева, представляваща държавна такса.

Разноските следва да бъдат заплатени от ДНСК - юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт /§ 1, т. 6 Д. А. във връзка с чл. 221, ал. 1 ЗУТ/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково