Решение № 1872 от 10.6.2022 г. на Районен съд - Варна по дело № 14368/2021 г.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Г.Ф. с адрес: •••, чрез пълномощник, с която против Ф. КР. Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2066, 94 лева – обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ по претенция на Националното бюро на автомобилистите в Полша, за щетите по увредения л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ••• от ПТП, настъпило на 26.06.2016 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.10.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: На 26.06.2016 г., в Република Полша, при управление на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН, ответникът Ф. КР. Й., предизвиква пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Инцидентът настъпва по вина на Й., който поради неспазване на дистанция от движещия се пред него л.а. „Тойота Корола“ с рег. № •••, настига и блъска същия. Към датата на ПТП, по отношение на управлявания от ответника автомобил, не е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В исковата молба се излага твърдение, че Националното бюро на автомобилистите в Полша е изплатило обезщетение в размер на 1056, 81 евро за настъпилите щети по увредения автомобил, а Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, като компенсационен орган по местопребиваване на увреждащото МПС, е възстановило сумата, изплатена от Националното бюро на автомобилистите в Полша. При ищеца е образувана щета № 120575/17.10.2016 г. за възстановяване на изплатените от НББАЗ суми в общ размер на 2066, 94 лева. В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Намира, че на собственика на увредения автомобил недължимо е било изплатено обезщетение в завишен размер. Сочи, че увреденото лице е било регистрирано по ДДС, като същият е приспаднал данък при закупуване на лекия автомобил. Намира, че дължимото обезщетение следва да се изчисли след приспадане на ДДС. Намира, че обезщетението следва да бъде в размер на 2418 полски злоти, а не в изплатения размер – 3100 полски злоти. По отношение разликата от 682 полски злоти, намира иска за неоснователен. Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното: Съгласно представена информационна бележка за ПТП К47190/16 /в оригинал и в превод от полски език/, на 26.06.2016 г., около 17.28 ч., в гр. Люблин, Република Полша, е възникнало между две превозни средства – л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН и л.а. „Тойота Корола“ с рег. № •••. По отношение на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН е посочено, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което е представена полица №02114002139539. От представена по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, се установява, че към датата на настъпване на ПТП - 26.06.2016 г., по отношение на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочената в информационна бележка за ПТП К47190/16, застраховка е прекратена още на 10.12.2014 г. Представено е писмо от дата 18.07.2016 г. на НББАЗ до Националното бюро на автомобилистите в Полша, с което е признато, че л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН е с обичайно домуване в Република България, като НББАЗ упълномощава Националното бюро на автомобилистите в Полша да обработи щетата от името на упълномощителя, съгласно условията на Вътрешните правила. С писмо от 02.08.2016 г., Полски осигурителен институт АД отправя искане до НББАЗ за заплащане на сумата от 3969, 68 полски злоти, равняващи се на 971, 25 евро, с основание – щета GF-16-491-PL. На дата 19.09.2016 г., в полза на полския орган е изплатена сумата от 3969, 68 полски злоти. С претенция за възстановяване на изплатено обезщетение изх. №1-3200/11.10.2016 г., НББАЗ отправя искане до ищеца, за възстановяване на сумата от 1056, 81 евро, изплатена на Националното бюро на автомобилистите в Полша, на основание чл.34, ал.3 ПУДГФ. Същата е формирана от следните компоненти: обезщетение – 758, 47 евро; сума по фактура – 255, 34 евро; банкови такси – 43, 00 евро. От съставен от ищеца доклад по щета за имуществени вреди №120575/17.10.2016 г. се установява, че в полза на НББАЗ е определено да бъде възстановена сумата от 2066, 94 лева, на осн. чл.561, ал.1 и ал.2 КЗ, като от делинквента Ф.Й. бъде претедирана сума в общ размер на 2083, 09 лева, от която: 2066, 94 лева – за нанесени имуществени вреди и 16, 15 лева – разходи за ликвидация. С преводно нареждане от 31.10.2016 г. ищецът заплаща на НББАЗ, сумата от 2066, 94 лева, представляваща левова равностойност на сумата от 1056, 81 евро, съгласно фиксиран курс на БНБ – 1 евро = 1, 95583 лева. Основанието за плащане е „ваш GF – 16 – 481 – PL, щ. 120575/2016“. Представена е фактура №300000/20.09.2016 г., издадена от Сдружение НББАЗ, с получател – „Гаранционен фонд“, с която е начислена такса обработка по щета GF 16 481 PL в размер на 499, 39 лева /255, 33 евро/. С регресна покана изх. № ГФ-РП – 242/23.03.2021 г. ищецът отправя искане към ответника за възстановяване на сумата от 2083, 09 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с с управляван от последния л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на дата 26.06.2016 г. На делинквента е определен едномесечен срок, от получаване на поканата, в течение на който ответникът да заплати претендираната сума. Не се представят доказателства, че поканата е връчена на ответника. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.559, ал.3, вр. ал.1 КЗ вр. чл.558, ал.7 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му. В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване фактите, пораждащи суброгационното му право, а именно: възстановяване на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на изплатено обезщетение по претенция на Националното бюро на автомобилистите в Полша; основателност на извършеното плащане, в т.ч., че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. Наред с горното, ищецът следва да установи наличие и на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, в т.ч. – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилите щети. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже недължимост или погасяване на дълга. Механизмът на произшествието, конкретните вреди и причинно-следствената връзка са установени по безспорен начин, като страните не спорят по същите. Не се спори и по отношение вината на водача на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН. Ответникът не оспорва, че по претенция на Националното бюро на автомобилистите в Полша, НББАЗ, като компенсационен орган е изплатил сумата от 3969, 68 полски злоти, равняващи се на 971, 25 евро, за които са начислени и заплатени банкови такси в общ размер на 43 евро /л.13/. Не се спори, че ищецът е възстановил на НББАЗ преведената сума, и е заплатил такса обработка по щета GF 16 481 PL в размер на 499, 39 лева /255, 33 евро/, както и е начислил разходи за ликвидация в размер на 16, 15 лева. С отговора на исковата молба е въведено единствено възражението, че увреденото лице е било регистрирано по ЗДДС и същото е приспаднало данъка при закупуване на автомобила, поради което обезщетението следвало да се изчисли след приспадане на ДДС. Това възражение е неоснователно. По делото не само не са представени каквито и да е доказателства в горния смисъл, а и от страна на ищеца не се твърди, собственикът на увредения автомобил да е усвоил данъчен кредит, поради което при изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение да следва да се приспадне ДДС. Цитираният от особения представител документ указва принципната възможност за изплащане на обезщетение в нетен размер, но същата е приложима само ако са налице определените за това предпоставки, в т.ч. регистрация на увреденото лице по приложимия в Република Полша ред, с оглед възникване право на данъчен кредит. Съгласно чл.559 КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, в 30-дневен срок от отправено писмено искане, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. От представените писмени доказателства се установява, че собственик на л.а. „Форд Транзит“ с рег. № В9480РН е Венета Тодорова, с адрес: с. Каменар, община Варна, ул. „Калина“ 30, т.е. автомобилът е с обичайно домуванет в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 2, б. „д“ от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, „държава-членка по обичайното домуване на превозното средство“ е територията по обичайното домуване на превозното средство, съгласно определението в чл.1, пар. 4 от Директива 72/166/ЕИО, според което, територия по обичайно домуване на превозното средство, означава територията на държавата, в която превозното средство е регистрирано, независимо дали номерът е постоянен или временен. При горните доводи, съдът намира, че със заплащане на сумата от 2066, 94 лева на НББАЗ, за ищеца е възникнало право на регресно вземане срещу ответника, като с оглед проведеното успешно доказване, предявеният иск се явява основателен и същият следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 457, 37 лева. Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN: BG66UNCR76301009518501; BIC: UNCRBGSF, „УниКредит Булбанк“ АД. Водим от горното, съдът,