Решение № 31 от 30.5.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 8/2023 г.

Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Волф-17 ЕООД – С., представлявано от Н.В., чрез адв. В.Р., срещу отказ № 20200630155449/14.01.22г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по заявление № 20200630155449/30.06.20г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният отказ бил незаконосъобразен, тъй като неправилен бил изводът, че заявителят М. Щ. не притежавала надлежна легитимация да извърши съответното обявяване, което не било констатирано при приемане на документите, респ. в случай, че в производството по регистрация били констатирани нередовности на заявлението, свързани с липсата на представителна власт на заявителя от името на търговеца, не били дадени съответните указания за отстраняване на посочената нередовност. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на агенцията за обявяване на заявеното обстоятелство по посоченото заявление. В отговор на жалбата от 31.01.23г. /л.35-37/ Агенцията по вписванията чрез юриск. И.И., поддържа, че същата е неоснователна, като се поддържат основанията, посочени в обжалвания отказ. Жалбата е подадена от надлежна страна, търговецът Волф-17 ЕООД – С., в срока за обжалване, съдържа изискуемите реквизити и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. На практика заявлението за обявяване на годишни финансови отчети /ГФО/, образец Г2 за 2019г. /л.12-13/, е било подадено от М. Щ., от името на търговеца Волф-17 ЕООД. За това действие тя е разполагала с изрично пълномощно /л. 17, т. 16/ от управителя на търговеца Н.В., като по този начин заявлението е било подадено от пълномощник с изрично писмено пълномощно от името на търговеца, по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Вярно е, че тази хипотеза не е предвидена в бланката на заявлението, която предвижда единствено случаите, изрично посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1-4 ЗТРРЮЛНЦ за лица, които могат да подадат заявлението на обявяване на ГФО – търговецът, съответно, юридическото лице с нестопанска цел, чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ; прокуристът – чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ; друго лице в предвидените от закон случаи – чл. 15, ал. 1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ; адвокат с изрично пълномощно, съответно съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред Агенцията, чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Затова, след като е посочил в бланката като качество на заявителя търговецът /лице, представляващо ЮЛНЦ и друго лице в предвидените от закона случаи /л.12/, пълномощникът М.Щ. не е нарушил закона и не е неоправомощено лице, по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ лице, което не може да бъде заявител в търговския регистър на Агенцията по вписванията, какъвто е решаващият мотив в обжалвания отказ. Затова същият, като незаконосъобразен следва да се отмени, а на Агенцията чрез длъжностното лице по регистрацията да се дадат задължителни указания на извършване на претендираното обявяване. Затова и на посоченото основание, съдът