Решение № 1452 от 14.10.2014 г. на Районен съд - Русе по дело № 4424/2014 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 1452 гр. Русе, 14.10.2014 год. Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шести октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Тихомира Казасова Ц.Д.В. и Росица Д. К. заявяват, че с В.Д.К. са наследили от родителите си Д. В. Тодоров (починал през 2006г.) и Р. Й. Т. (починала през 2013г.) недвижим имот в гр.Р., кв.”В.”, ул.”Д.”№..... След като предприели действия по заплащане данъците за имота, констатирали, че В.К. притежава повече от законно определените идеални части от имуществото. Впоследствие установили, че с договор обективиран в нотариален акт №44, том ІІ, рег.№3070, дело №164/2010г. на нотариус с рег.№624, Р.Т. продала на ответницата собствените си 5/8 идеални части от спорния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.148.5.9 с предназначение жилище – апартамент Б с адрес: гр.Р., кв.”В.”, ул.”Д.”№....., с площ за целия обект – 75.77 кв.м., ниво 1, който самостоятелен обект се намира в сграда №5, разположена в имот с идентификатор 63427.1.148 по кадастралната карта на гр.Русе, община Русе, област Русе, утвърдена със заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър – София, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор 63427.1.148.5.8; под обекта - имот с идентификатор 63427.1.148.5.6; над обекта - имот с идентификатор 63427.1.148.5.12, ведно с 5/8 идеални части от избено помещение №10 и от 9.22% от сградата за сумата 28 776.50 лева, каквато е данъчната оценка на 5/8 идеални части от обекта. Молителите твърдят, че от нотариалния акт не е видно на коя дата страните са се явили пред нотариуса за извършване нотариалното удостоверяване на договора за покупко-продажба, което считат, че е в противоречие с разпоредбите на чл.580, т.1 от ГПК и води до нищожност на нотариалното удостоверяване. Приемат, че договорът, обективиран в посочения нотариален акт е нищожен поради липса на предписана от закона форма. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.3 ЗЗД нищожността на договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №44, том ІІ, рег.№3070, дело №164 на нотариус с рег.№624 и вписан в СВ – гр.Русе с вх.рег.№14870 от 06.12.2010г., акт №181, том 36, дело №7746/2010г., по силата на който Р. Й. Т. с ЕГН•••••••••• продала на В.Д.К. с ЕГН ••••••••••, 5/8 идеални части от спорния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.148.5.9 с предназначение жилище – апартамент Б с адрес: гр.Русе, кв.”Възраждане” ул.”Доростол”№20, ет.3, с площ за целия обект – 75.77 кв.м., ниво 1, който самостоятелен обект се намира в сграда №5, разположена в имот с идентификатор 63427.1.148 по кадастралната карта на гр.Русе, община Русе, област Русе, утвърдена със заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър – София, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор 63427.1.148.5.8; под обекта - имот с идентификатор 63427.1.148.5.6; над обекта - имот с идентификатор 63427.1.148.5.12, ведно с 5/8 идеални части от избено помещение №10 и от 9.22% идеални части от сградата за сумата 28 776.50 лева. Претендират направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК, П.М.К. и В.Д.К. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат правни доводи за неоснователност на ищцовите претенции. Приемат, че в понятието „съдържание на нотариалния акт”, визирано в нормата на чл.580 ГПК законодателят е вложил два смисъла. В единия случай, при употреба на понятието в заглавието на текста под него, следвало да се разбира нотариалния акт в цялост, като документ, а при употреба на понятието в самия текст на чл.580 ГПК следвало да се разбира описанието на недвижимия имот, включително цената му. Сочат, че е възможно част от описаното, минимално необходимо съдържание на нотариалния акт да отсъства или да е описано погрешно, но считат, че липсата на дата, не води до нищожност на нотариалното удостоверяване. В този смисъл се позовават на влязло в сила съдебно решение от 08.04.2004г., постановено по ГД №2445/2002г. на ІV г.о. на СГС. Приемат, че е налице непълнота в нотариалното удостоверяване, която може да бъде отстранена с поправка на акта, чрез допълването му. По изложените съображения, молят съда да отхвърли иска, като неоснователен. Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното: На 03.11.1965г., с нотариален акт №113, том VІІІ, дело №2894 по описа на нотариус при Русенски народен съд, Д. В. Т. е признат за собственик на апартамент Б в гр.Русе, ул.”В. К.”№...., ет......, състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, баня, клозет, килер, две антрета и два балкона с площ 75.77 кв.м. и избено помещение №10. С договор, обективиран в нотариален акт №44, том ІІ, рег.№3070, дело №164 на нотариус с рег.№624 и вписан в СВ – гр.Русе с вх.рег.№14870 от 06.12.2010г., акт №181, том 36, дело №7746/2010г., Р. Й. Т. с ЕГН•••••••••• продала на В.Д.К. с ЕГН ••••••••••, 5/8 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.148.5.9 с предназначение жилище – апартамент Б с адрес: гр.Р., кв.”В.”, ул.”Д.”№....., с площ за целия обект – 75.77 кв.м., ниво 1, който самостоятелен обект се намира в сграда №5, разположена в имот с идентификатор 63427.1.148 по кадастралната карта на гр.Русе, община Русе, област Русе, утвърдена със заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър – София, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – имот с идентификатор 63427.1.148.5.8; под обекта - имот с идентификатор 63427.1.148.5.6; над обекта - имот с идентификатор 63427.1.148.5.12, ведно с 5/8 идеални части от избено помещение №10 и от 9.22% идеални части от сградата за сумата 28 776.50 лева. Приложени са удостоверения за наследници на Радка Йорданова Т. и Дико В. Тодоров, от които е видно, че техни наследници по закон са: В.Д.К., Росица Д. К. и Ц.Д.В.. Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.26, ал.2, изр.1, пр.3 ЗЗД. За определени видове сделки, между които и продажбата на недвижим имот, законът предвижда нотариална форма, т.е. спазването й е материалноправно условие за действителност. Съдържанието на нотариалния акт е регламентирано в чл.580 ГПК. Съгласно т.1 от посочената правна норма, датата на издаване, с всички компоненти – година, месец и ден, е задължителен реквизит, с наличието на който разпоредбата на чл.576 ГПК обвързва валидността на удостоверяващото нотариално действие. Необходимо е обозначаването в акта да е такова, че от съдържанието му да може да се извлече точния момент на съставянето му. Безспорно е, че в нотариален акт №44, том ІІ, рег.№3070, дело №164 на нотариус с рег.№624, вписан в СВ – гр.Русе с вх.рег.№14870, акт №181, том 36, дело №7746/2010г., липсва точна дата, на която е извършено удостоверителното действие. Датата за вписване на нотариалния акт (каквато в случая не е нанесена) не представлява част от съдържанието му и не би могла да валидира неговата нищожност. Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са визирани изрично и изчерпателно в императивната разпоредба на чл.576 ГПК. Пропускът да се опише който и да е от посочените елементи опорочава изискването за форма на нотариалния акт и води до нищожност на нотариалното удостоверяване. От изложеното следва, че поради нарушение на чл.580, т.1 ГПК, на основание чл.576 ГПК нотариалното действие е нищожно. Предвид липсата на предвидената от закона форма (нотариален акт), сделката, обективирана в нотариален акт №44, том ІІ, рег.№3070, дело №164 на нотариус с рег.№624, вписан в СВ – гр.Русе с вх.рег.№14870, акт №181, том 36, дело №7746/2010г. е нищожна на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.3 ЗЗД. Предявеният иск, като основателен следва да бъде уважен и нищожността на сделката да бъде прогласена от съда. С оглед изхода на спора и претенцията на страните за разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците са направените от ищците разноски по делото в размер на 1709.31 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство. Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът