Решение № 384 от 11.6.2018 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 303/2018 г.

Производството е образувано по жалба на „ИНМАТ ЯМБОЛ“ООД против заповед на кмета на Община Т. от 28.08.2017 год. В жалбата се посочва, че издадената и оспорена заповед е по реда на чл. 25, ал.2 от ЗОСИ. На първо място липсвало както административно нарушени, така и деяние, с което жалбоподателят да е причинил вреди на трети лица, причинна връзка с евентуалните вреди, както и настъпване на вреди в посочения размер. Освен това назначаването на комисията по чл. 20, ал.1 от ЗОСИ със заповед от 21.06.2017 год. станало със заповед на кметски наместник на с. А., поради което и заповедта била нищожна. В депозирания отговор ответната страна посочва, че жалбата е неоснователна, а обжалвания акт законосъобразен, за което се излагат съображения. Иска се отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Община Т. изпраща процесуален представител, чрез когото оспорва жалбата. Заинтересованата страна се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: По делото е представена от ответната страна пълната преписка по издаване на оспорения административен акт от 28.08.2017 год., включително съставено на лицето С. Щ. С. НП от 01.09.2017 год., в качеството му на ••• в „ Инмат “ за допуснати нарушения 06.07.2017 год. на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗОСИ. Видно от приетата справка за регистрирани трудови договори на С., същият не е бил в ТПО с дружеството жалбоподател в процесния период. По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. К. – агроном при заинтересованата страна посочва, че през 2017 год. насажденията на фирмата били системно унищожавани от животните на П..Лично той бил подавал жалби. П. имал крави и кози, които всеки ден влизали в посевите.Слънчогледът бил много нападнат, буквално стъпкан и то няколко пъти.Бил в местността „•••„ и „•••“. Посочва, че пастирите не могат да се справят с животните. В землището на селото имало и други животновъди – Й. Г., който сам си гледал животните.Кравите на П. били до тях и си влизали в посевите. Св. Б.-••• посочва, че е запознат с фирмата на П., който се занимавал с животновъдство.Имал крави, овце, кози.Оборите му били извън регулация. Имали символична ограда.Миналата година имало няколко жалби за фирмата на П..Не си спомня точно какви.След 6-7 жалби назначил комисия, която да извърши оглед и оцени щетите.В селото имало план за паша. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, които кореспондират освен помежду си и с останалия доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявения иск е с правно основание чл.25, ал.2 и сл. от ЗОСИ. Жалбата е подадена от легитимирана страна, адресат на оспорвания административен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 25, ал.2 от ЗОСИ, поради което съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗОСИ, к огато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която може да бъде обжалвана по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването й. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на осн.чл.25, ал.2 от ЗОСИ и касае определяне на обезщетение на правоимащо лице – собственик на полски имот в землището на с. А., Общ. Т., за вреди, нанесени от жалбоподателя. Законът за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ е специален закон, който урежда процедурата по определянето на вреди, нанесени на селскостопанското имущество от трети лица/техни вещи. Видно от чл.1 от закона, същият урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди. Съгласно ч л. 8, ал. 1, к метовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината, а според ал.2, к метовете на райони или кметства организират опазването на селскостопанското имущество на територията на района или кметството, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите, налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване на вредите. В контекста на гореизложеното, ЯРС намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че административнонаказващ орган може да бъде само кметът на района или кметството, а не и кметският наместник в процесния случай- кметски наместник на с.А. Предвид разпоредбата на чл.8 от ЗОСИ, същият не разполага с компетенции по приложението на закона в частта, касаеща обезщетяването на вредите, нанесени на селскостопански имоти, а разполага само с компетенции по чл.1 от ЗОСИ във връзка с опазване на селскостопанското имущество. Принципно вярно е изложеното в писменото становище на заинтересованата страната, че съгласно чл.46а, ал.3 от ЗМСМА, „пълномощията на кметските наместници се определят от общинския съвет, като кметът на общината може да възлага на кметските наместници изпълнението на негови функции“, но по делото не са представени доказателства за такова овластяване с подобни правомощия на кметския наместник на с. А. – не е представено пълномощно от Кмета на Община Т., с което да се овластява кметският наместник на с. А. с правомощия по установяване на вреди и по налагане на административни наказания за нарушения на ЗОСИ, нито от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация /приет с Решение № ••• от Протокол № •••/••• г./ може да се направи подобен извод. Цитираният текст на чл.131, ал.1, т.3 от Правилника касае само организиране охраната на полските имоти от кметските наместници по пълномощие, дадено им от общинския съвет, което правомощие, предвид целите, залегнали в чл.1 от ЗОСИ, е очевидно различно от правомощията на кмета, свързани с реда за обезщетяване на причинените вреди върху такова имущество. Ето защо съдът счита, че при липса на кмет в населеното място, какъвто е процесният случай в с. А., компетентен да се произнася по въпросите, свързани с обезщетяването на вредите върху полското имущество, е само Кметът на Община Т., в съответствие с чл.8 от ЗОСИ, като негова следва да бъде цялостната дейност по установяване на нарушението и по налагане на административното наказание. На следващо място, съдът изцяло споделя доводите на жалбоподателя, развити в хода на производството по отношение съдържанието на процесната заповед, а именно - не е индивидуализирано нарушението, по време, място и начин на извършване, включително жалбоподателят се споменава за първи път в оспорената заповед като лице, което се свързва с нарушението. Самата заповед препраща към жалба 20.06.2017 год., Заповед №•••/•••• г. за назначаване на комисия на кметски наместник на с. А., Протокол за извършена оценка на щети /без посочена дата/ и Констативен протокол на комисия /пак без посочена дата/, но от тези документи горепосочените пропуски не могат да бъдат попълнени. На първо място, въпросната заповед № •••/••• г. на кметския наместник на с. А. за назначаване на комисия за оценка на щетите/приета по делото/ касае инцидент от 20.06.2017 г. с животни /неконкретизирани по вид, брой и т.н./на И. П., т.е. на физическо лице, различно от жалбоподателя-ООД. Представени са по делото протокол/без дата/ и подписан единствено от И. К., без полагане на официален печат на институцията, която представлява и посочване, в какво качество подписва протокола и констативен протокол от 04.08.2017 г.Следва да се има предвид обаче, че посочените документи не могат да обосноват законосъобразно протичане на процедурата и не водят до единствения извод, че касаят именно вредите обезщетени с процесната заповед, т.к. нелогично и неясно остава защо за вреди нанесени вероятно на 09.07.2017 год. е назначена комисия на 21.06.2017 год., за да извърши оглед на 15.07.2017 год., неясно по жалба от кого и на коя дата /т.к. в документите жалбите са посочени като – първа и втора/.Освен това документите касят нанеси вреди от физическото лице /респ. ЗП/И. П., а жалбоподателят „ Инмат “ ООД се споменава за първи път едва в оспорената заповед. Поради това съдът намира, че по делото не е доказано от ответната страна, че поведението на жалбоподателя /негово действие или бездействие/ стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Съществено е да се отбележе, че административното производство е строго формално по своя характер, поради което и съдът намира, че понятия като техническа грешка, при посочване дати, респ. номера на документи не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Горепосочените неясноти в описаните документи водят до неяснота и как е определен размерът на обезщетението посочен в заповедта, като в съдебното производство отново не са релевирани доказателства в тази насока. В настоящото производство в тежест на ответната Община Т. бе да докаже законосъобразността на оспорената заповед, а именно – че същата е издадена при спазване на процедурата по ЗОСИ, че са били налице предпоставките за издаването на акта, че щетите са установени от нарочна комисия, че същите са в причинно-следствена връзка с действията/бездействията на жалбоподателя, както и размерът на вредите, причинени на заинтересованата страна. Това не бе сторено, поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.78, ал.1 от ГПК вр.чл.25, ал.2 от ЗОСИ, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото в размер на общо 325 лв., от които 25 лв. – внесена държавна такса по жалбата и 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар, която сума следва да му бъде заплатена от ответника по жалбата. Мотивиран от горното, ЯРС