Решение № 149 от 2.10.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 125/2025 г.

Производството пред ОС-Силистра е образувано по въззивна жалба, предявена от Д. А. О., Ф. Б. М. и А. В. К. против Решение № 174/18.12.2023г. постановено по гр.д.№ 42/2023г. по описа на РС-Дулово, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата им да обяви смъртта на наследодателя им М. Шерифов Кьоров и искането им да се постанови съставяне на акт за смърт на това лице от Община Дулово, на основание чл.551 от ГПК. С Решение № 163/25г. постановено по гр.д. №2156/2024г. по описа на ВКС, е обезсилено въззивно Решение № 41/14.03.2024г. по описа на ОС-Силистра, постановено по гр.д.№ 76/2024г. с което обжалваното решение е потвърдено. Дадени са задължителни указания в изпълнение, на които ОС-Силистра е постановил Определение № 193/24.03.2025г., с което на жалбоподателя- молител в първоинстанционното производство- са дадени указания за отстраняване на нередности в сезиращата съда молба. На 08.04.2025г. е постъпила молба от Дж. О., Ф.М. и А. К., чрез адв. Г.И., с която заявяват, че желаят да се установи факта на смъртта на наследодателя им М. Шерифов Кьоров, настъпил в чужбина- в Република Турция, през 1990г. и да се състави акт за смърт. До ответниците са изпратени преписи от молбата, но в предоставения от съда срок не са постъпили отговори. Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. От развилото се производство пред ОС-Силистра /76/24г./ и ВКС /2156/24/ става ясно, че РС-Дулово се е произнесъл по нередовна искова молба. След отстраняване на посочените от касационната инстанция недостатъци, предмет на делото е искане с правно основание чл.542 от ГПК, във връзка чл.548 от ГПК, по иск с правно основание чл.38, ал.4 от Закона за гражданската регистрация. От това следва, че РС-Дулово се е произнесъл по непредявен иск, което налага обжалваното решение да бъде обезсилено и вместо него постановено ново, което да отговаря на заявеното от молителите искане. Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. В производството пред въззивния съд, при повторно разглеждане на делото, молителите представят убедителни писмени доказателства, установяващи качеството им на наследници на М. Кьоров и процесуалната им легитимация. Според твърденията им, наследодателят им е починал в Република Турция, където не е бил съставен акт за смъртта му. В съответствие с изискването на чл. 548 от ГПК, представят доказателства за това, а именно Удостоверение, издадено от Кмета на квартал Йешилсърт, област Муратлъ, област Текирдаг- Република Турция /л.35/ и Протокол /л.37/. Протоколът е съставен от същото длъжностно лице, което удостоверява, че Мехмет Мутлу / известен в Р.България/ като М. Шерифов Кьоров /, роден през 1905г. се е установил с.Йешилсърт през 1989г., но е починал през 1990г. и е погребан в гробището на селото. Не е съставен акт за смърт, тъй като лицето не е било вписано в регистрите на общината. По тази причина и към настоящия момент властите на Р.Турция не могат да издадат такъв акт. Фактът, че акт за смърт не е съставен в Р.Турция, се установява и от удостоверението, издадено от Общинска дирекция здравеопазване- Муратлъ. Такъв акт не е издаван и в България, видно от Служебната бележка, издадена от Кметството на с.Водно, община Дулово, където лицето е било адресно регистрирано /видно от приложения личен регистрационен картон/. В своята съвкупност коментираните писмени доказателства и свидетелските показания на Н.О. и Мустафа Мустафа доказват заявените от молителите обстоятелства, поради което молбата им следва да бъде уважена. По изложените съображения съдът