Мотиви към Решение № 270 от 21.10.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1380/2024 г.

Производството е по реда на чл. 16 и сл. от Закона за екстрадиция и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Бургас по повод постъпило по каналите на Интерпол-писмо рег. № А-12784/05.09.2024 г. на ДМОС – МВР, представляващо официална молба на съдебните власти Руската федерация, за екстрадиция на В. Г. /V. G./, роден на •••••••••• год. в ••••••••, с друг име В. Л., •••••и ••• гражданин, притежаващ ••• паспорт № ••••••••, издаден на •••• г., валиден до •••• г. В съдебно заседание прокурорът поддържа искането си за екстрадиция на В. Г.. Счита, че молбата от чуждата държава съдържа всички необходими реквизити, налагащи произнасяне по същество. Счита, че не са налице основания за недопускане на екстрадиция, както и такива за отказване на екстрадиция, визирани в чл. 6, 7 и 8 от ЗЕЕЗА. В съдебно заседание защитата представя извадки от електронни медии на руски и английски език, свързани с религиозната дейност на Г. и документи свързани с дейността на Г. в украинската армия. Пледира се искането от страна на Руската федерация за екстрадиране на •••••и ••• гражданин В. Г. да не бъде уважено, на основание чл. 7, т. 4 и 5 от ЗЕЕЗА. В последната си дума исканото лице изразява желание да не бъде екстрадиран. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: В ОП-Бургас е образувана екстрадиционна преписка вх. № 6222/2024 г., по повод получено Постановление изх. № 913/2024 г. от 05.09.2024 г. по описа на ВКП, отдел „Международен“, с което ••••••и ••• гражданин В. Г. е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 07: 15 ч. на 06.09.2023 г. /датата и часа на изтичане на 24-часовото му полицейско задържане/, с цел обезпечаване на последващата му екстрадиция в Руската федерация. Преписката във ВКП е образувана по повод, предадено с писмо рег. № А-12784/05.09.2024 г. на ДМОС-МВР искане от съдебните власти на Руската федерация, изпратено по каналите на Интерпол за временно задържане на Г.. Коментираното искане по същество има характер на молба по смисъла на чл. 13 от ЗЕЕЗА, за временно задържане на •••• и ••• гражданин В. Г., роден на •••••••••• г. в М., ••••• притежаващ ••• паспорт № ••••••••, издаден на •••••г., валиден до ••••••г. С упоменатото писмо рег. № А-12784/05.09.2024 г. на ДМОС-МВР, ВКП е била уведомена, че исканото лице е издирвано с цел арест и последваща екстрадиция за престъпление по чл. 102, чл. 15, сек. 2, чл. 222, сек. 2, чл. 167, секция 3, чл. 160, секция 2, чл. 159 от НК на Руската федерация – убийство, използване на експлозиви, присвояване и измама. За тях на лицето е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 14 години. Със заповед за задържане на лице № 5393зз-7/05.09.2024 г. на Мая Кирилова Карапачова – Командир на отделение при ГКПП-Аерогара Бургас при ГПУ-Летище Бургас, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР В. Г. е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 07: 15 часа на 05.09.2024 г. по повод искане за арест с цел екстрадиция. На 08.09.2024 г. било входирано искане до ОС-Бургас на основание чл. 13, ал. 6 и 7 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 3 и ал. 5 от НПК за вземане на мярка „временно задържане“ спрямо В. Г. с оглед осигуряване участието му в производство по екстрадиция. С Определение № 995 от 08.09.2024 г. постановено по ЧНД № 1249/2024 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, на В. Г. била взета временна мярка „домашен арест“ за срок от 40 дни и мярка „Забрана за напускане пределите на Р. България“ без разрешение на прокурор за срок от 40 дни. С Определение № 211 от 12.09.2024 г. определението на ОС-Бургас било изменено и на Г. била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, контролирана чрез средство за електронно наблюдение, която да се изпълнява на адрес гр. •••••, ж.к. „••••“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. ••••. В рамките на 40 дневния срок на постановената от съда временна мярка, чрез Министерство на правосъдието на Р България, по преписката на ВКП е постъпила молба от компетентните власти на Руската Федерация. Молбата е била придружена с останалата изискуема документация по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА. На 14.10.2024 г. в ОП-Бургас е постъпило Постановление изх. № 9136/2024 г. от 14.10.2024 г. по описа на ВКП, отдел „Международен“, с което на основание чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 2 от НПК, исканото лице В. Г. е задържано за срок от 72 часа, считано от 17: 00 ч. на 14.10.2024 г. с оглед продължаване на производството по екстрадиция. От постановлението на ВКП става ясно, че с писмо № 99-Е- 192#11/11.10.2024 г. на МП на РБ, дирекция „МПСЕВ“, в рамките на 40- дневния срок на постановената от съда временна мярка, по преписката на ВКП е постъпила молба от Генералната прокуратура на Руската федерация за екстрадиция на ••••• и ••• гражданин В. Г.. Молбата е била придружена с останалата изискуема документация по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА - на руски език и в превод на български език. На 14.10.2024 г. в ОП - Бургас постъпили оригиналните екземпляри на следната документация, както следва: Заверено копие на присъда в името на Руската Федерация по Дело № 20- 22/12 от 23 ноември 2012 г. по описа на Московски градски съд, Р.Ф.. Документи свързани с проведеното разследване и издирването на лицето за целите на наказателното преследване – заверено копие на Постановление за обособяване на наказателното дело и начало на разследването от 25.01.1999 г. за образуване на наказателно производство срещу исканото лице; копие на постановление по дело № 2-22/12 от 4 април 2012 г. по описа на Московски градски съд, Р.Ф. за временно спиране на разследване по наказателното дело, обявяване на подсъдимия за издирване и избиране спрямо него на мярка за неотклонение във вид задържане под стража; заверено копие на Постановление за обявяване на обвиняемия за международно издирване от 25.09.2012 г. От съдържанието на гореописаната документация е видно, че в периода 1993-1994 г. В. Г. /Л./ е работил като главен счетоводител, заместник- генерален директор, а след това и като генерален директор в търговско- промишлена компания „•••••“, създадена за подпомагане на Руския фонд за инвалиди от войната в Афганистан (РФИВА), оглавяван от В. Г. Р.. През август 1993 г. Р. бил освободен от задълженията си, като бил избран нов председател - М. А. Л.. Въпреки това Р. не се подчинил и продължил да действа като председател. В следствие на борбата за надмощие и контрол над финансовите потоци на фонда възникнал конфликт между Л. и Р., като последноупоменатият бил подкрепен от В. Г. /Л./. През лятото на 1994 г., Г. /Л./ заедно с други, неустановени лица, с цел да получи финансови облаги, решили да убият Л., за което се свързали с А.Б.Х., като му обещали заплащане. Тъй като Л. винаги е бил придружаван от бодигардове, В. Г. /Л./ и Х. решили да извършат убийството, чрез взривно устройство монтирано в интеркома на асансьора, където живеел Л.. На 10.11.1994 г. в 18: 00 часа Г. /Л./ и Х. активирали устройството, докато Л., съпругата му и бодигардовете му влезли в сградата. Л. починал на място, двамата му бодигарда са починали в болница, а съпругата му е претърпяла телесни повреди. Нанесени са материални щети на верандата и асансьора. През август 1995 г. Л. с цел да присвои чуждо имущество основал клон на фонда и е получил правото да извършва икономически- финансови дейности. Всички дивиденти е следвало да се прехвърлят на Фонда. Вместо това, злоупотребявайки с поста си, лицето в сговор с други неизвестни лица е присвоило парите. Престъпленията, за които исканото лице се издирва по издадена за В. Г. /V. G./, роден на •••••••••• г. в Р.Ф., с друго име В. Л. Московски градски съд Присъда в името на Руската федерация по Дело № 2-22/12 от 23 ноември 2012 г., за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 /четиринадесет/ години, за извършени от него престъпления по чл. 102; чл. 15; секция 2, чл. 222; секция 2, чл. 167; секция 3, чл. 160; секция 2 чл. 159 от НК на Р.Ф. - убийство, използване на експлозиви, присвояване и измама. С гореупоменатата присъда от 23.11.2012 г. на Московски градски съд, В. Г. /Л./ е бил осъден за извършване на престъпления, предвидени с букви „а“, „в“, „д“, „з“, „н“ на член 102 от Наказателния кодекс на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република (умишлено убийство на две лица от користни подбуди, във връзка с изпълнение от пострадалия на своя обществен дълг, по начин, опасен за живота на много хора, по предварителен сговор от група лица) на 14 години лишаване от свобода. С оглед зачетеното от съда време на задържане под стража на Г. /Л./, неизтърпеният срок на гореупоменатото наказание се равнява на 9 години, 9 месеца и 8 дни лишаване от свобода. Деятелността, за която се издирва В. Г. /V. G./, роден на •••••••••• г. в Р.Ф., с друго име В. Л. на територията на Р.Ф., е съставомерна и по българския Наказателен кодекс — престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години. От представеното извлечение на относими разпоредби е видно, че давността за наказателно преследване на това престъпно деяние не е изтекла. Следва да се отбележи, че не са изтекли и давностните срокове за наказателно преследване на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 от НК на Р. България. С гореупоменатата присъда, В. Г. /Л./ е бил осъден и за престъпления по чл. 15, букви „д“, „з“, „н“ на член 102 (опит за убийство на две лица, извършено по начин опасен за живота на мнозина, по предварителен сговор от група лица) на 10 години лишаване от свобода от Наказателния кодекс на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, част 1 на член 222 (незаконно придобиване, съхраняване, превоз и носене на боеприпаси, експлозивни вещества и експлозивни устройства) на 3 години лишаване от свобода, от част 2 на член 167 (умишлено повреждане на чуждо имущество чрез взривяване, повлякло причиняване на значителни щети) на 4 години лишаване от свобода, от част 3 на член 160 (разхищение от група лица по предварителен сговор, в голям размер - в редакция на Федерален закон от 07.03.2011 № 26-ФЗ) на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, от част 2 на член 159 (мошеничество, от група лица по предварителен сговор - в редакция на Федерален закон от 07.03.2011 № 26-ФЗ) на 4 години лишаване от свобода от Наказателния кодекс на Руската федерация. От наложените наказания за престъпления по член 15, букви „д“, „з“, „н“ на член 102 от Наказателния кодекс на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, част 1 на член 222, част 2 на член 167, част 3 на член 160, част 2 на член 159 от Наказателния кодекс на Руската федерация В. Г. /Л./ е бил освободен поради изтичане на сроковете за давност на наказателното преследване. Предвид изложеното и на база събрания годен доказателствен материал, съдът прие от правна страна следното: Европейската конвенция за екстрадицията от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р България и Руската федерация са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 01.10.1994 г. за Р България и на 09.03.2000 г. - за Руската федерация. С резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на делегатите на министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на Съвета на Европа, припомняйки своята предишна резолюция от 16 март 2022 г. и приетото на 22 март 2022 г. от Европейския съд по правата на човека решение относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на чл. 58 от Европейската конвенция за правата на човека, реши, че Руската федерация продължава да бъде страна по конвенциите и протоколите, сключени в рамките на Съвета на Европа, с които е изразила съгласието си да бъде обвързана, и които са отворени за присъединяване от трети държави, в което число попада и Европейската конвенция за екстрадицията от 1957 г. Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. Разглежданият акт, с който е сезирана българската държава представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 1 от ЕКЕ, подадена от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до съответния надлежен орган в страната ни - Министерство на правосъдието. Към преписката към молбата за екстрадиция са приложени всички изискуеми съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА /чл. 12, ал. 2 от ЕКЕ/, документи в превод на български език /чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА/. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, ОС Бургас намира следното: Описаните деяния в чуждите съдебни актове съответстват на признаците на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6 от НК на Р. България. Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция. Престъпленията, за които е издирван Г. и за които се иска предаването му на молещата държава, не са политически или свързани с такива престъпления или военни престъпления /чл. 7, т. 1 и т. 2 от ЗЕЕЗА/. Той не е търсен за да бъде съден от извънреден съд / чл. 7, т. 3 от ЗЕЕЗА/. В молбата за екстрадиция и приложените към нея документи не може да се изведат данни екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето, основано на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, вкл. и риск за утежняване на положението му, на някое от посочените основания /чл. 7, т. 4 от ЗЕЕЗА/. Престъпленията, за които се иска екстрадицията му, са криминални по своя характер и не могат обективно да се свържат с неговото гражданство или с някое от обстоятелствата, визирани в чл. 3, т. 2 от ЕКЕ. В производството по екстрадиция съдът следва да прецени дали, ако лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ /водещо решение на ЕСПЧ Soering v. the United Kingdom, judgment of 7 July 1989/. В тази връзка съдебният орган на замолената държава е длъжен да провери надеждността на гаранциите от молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ, така както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на човека и основните свободи. По начало при съблюдаване принципите на чл. 3 от ЕКПЧ е необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би било изправено пред реална опасност от малтретиране в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. Действително, Генералната прокуратура на Руската федерация е предоставила гаранции, че Г. няма да бъде подлаган на измъчване, жестоко, нечовешко, унижаващо достойнството видове третиране или наказание, позовавайки се на членове 7 и 14 от Международния пакт за граждански и политически права от 16.XII.1966. Съдът обаче не е освободен от задължението да провери дали предоставените гаранции, при тяхното практическо приложение, са достатъчни за да гарантират, че исканото лице ще бъде защитено срещу риска от отношение, забранено от чл. 3 от ЕКПЧ, особено при наличие на обективни данни за нарушения на правата на човека и върховенството на правото в искащата държава, каквито са установени в Руската федерация от международни неправителствени правозащитни организации и институции. При това положение, съдът трябва да разгледа качеството на дадените гаранции и дали на тях може да се разчита в светлината на практиките в приемащата държава / решение на ЕСПЧ по дело OTHMAN (ABU QATADA) срещу ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО (Жалба № 8139/09), §§187-189/. Общоизвестен факт е, че Русия и Украйна се намират във война, независимо от нейното политическо наименование и по настояще двете държави воюват помежду си. По делото са налице данни за участието на Г. като доброволец на отбранителната територия на Украйна и за неговата военна отговорност към украинската армия, има военно звание – войник, длъжност – редник. По негово твърдение е участвал в хуманитарни мисии по време на войната, а към момента е преминал в запаса по здравословни причини. Представените гаранции от Генералната прокуратура на РФ се подлагат под съмнение от настоящия състав по следните съображения: Наличието на военни действия между двете държави и към момента дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че съществува обосновано предположение, че съществува риск при предаване на Г. той да бъде подложен на третиране, противоречащо на нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Съдът подчертава, че в процедура по екстрадиране, оценката на риска за засегнатото лице да бъде подложено на малтретиране от искащата го страна заслужава особено внимание и следва да се тълкува в негова полза. От 2022 г. членството на РФ в Съвета на Европа се счита за прекратено и по този начин се изключва юрисдикцията на Европейският съд по правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по Конвенцията от граждани на РФ – какъвто е и Г.. Изложените по-горе факти сочат на сериозни основания за предположение, че исканото лице може да бъде подложено в Руската Федерация на насилие, изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и не са гарантирани правата му съгласно изискванията на международното право /чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА/, като същевременно липсва какъвто и да било ефективен механизъм за контрол по спазване на дадените от руската страна гаранции, че това няма да се случи. С тези аргументи съставът на ОС-Бургас реши, че е налице основанието по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция, което налага отхвърляне на искането за екстрадиция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: